Tweet
Две разходки през Август месец, в най-големите жеги :-)
Снимките са малко, защото ги снимах с GSM-a. Продадох си сапунерката,а новия си апарат го взех съвсем наскоро, така че тези две разходки просто нямах приличен фотоапарат. Следващите преходи вече ще бъдат с добри снимки.
Първата разходка бе качване до връх Ботев, а втората до връх Богдан.
До връх Ботев и обратно.
Отдавна се каня да посетя отново връх Ботев, но поради ограниченията за превозни средства не е толкова лесно, колкото да се видигнеш и просто да отидеш. Всъщност лесно е, но не искам да правя незаконни неща и съответно търсех начин да направя качването със знанието на паркова охрана. Бях в Карлово с правилния джип, времето беше хубаво и възможността беше повече от отлична. Разрешението ми за посещение стана доста трудно. Режимът на достъп явно вече е съвсем ограничен. Трябваше да си намеря причина различна от "туристическо посещение". Не съм животновъд, нито работя в някоя от станциите горе на върха.Сетих се за един познат от офроуд клуба, който можеше да ми помогне. След един разговор с него вече имах причина за посещение, която съвсем не беше измислена и безполезна. Преди три години клубът на почитателите на Ленд Ровър беше правил една кампания, по време на която малко под връх Ботев в местността "Маринка" до едноименния заслон бяха изградени пейки и масички за туристите. Бяха поставени и множество табели с цел намаляване на безразборното нелегално качване с моторни превозни средства. Въпросните масички и пейки не бяха посещаване последните 2 години и съответно не се знаеше в какво състояние са след зимите. Задачата ми бе да ги огледам и заснема, за да се знае какво е нужно за тяхната поддръжка и възтановяване. С удовлствие бих се включил в такава кампания както със собствени средства, така и с помощ при транспортирането и изграждането на нещо полезно.
От шефа на служба "Централен балкан" и паркова охрана в Калофер разбрах, че безразборното качване продължава въпреки табелите и наличието на охрана.
Проблемът е, че пътят до връх Ботев пресича на два пъти природен резерват "Джандема" и първо движението на моторни превозни средства е крайно ограничено от години, но основният проблем е, че много от нелегално качващите се не се съобразяват със статута на резерват на района и излизат на много места извън пътя, пресичат го на пряко, цапат и унищожават почвения слой. Знам, че някои от вас ще си кажат какво пък толкова, но след моето качване видях и се убедих за какво става въпрос и положението хич не е добре. Планината под връх Ботев е предимно камениста и покривния почвен слой е съвсем плитък. Унищожиш ли му тревата отгоре започва една непрестанна ерозия, докато водата от дъждовете и снеговете не измие всичко до скала. Това по естествен начин се случва само на ограничени участъци, които са прекалено стръмни, но не и на стотиците места през които са преминали мотори, АТВ-та и джипове - места наречени на жаргон "шорткъти". Предвид ситуацията смятам за напълно излишни и трудно въстановими. Стоят буквално като рани, които не е ясно кога и дали ще заздравеят.
Предупредиха ме да карам само по основния път и да не се отклонявам от него. Самият път е така прокаран, че да предизвиква минимална ерозивна дейност, така че в него и неговата поддръжка проблем няма. Ако всеки качващ се следва основния път едва ли щяха да са затегнали толкова режима на достъп.
Връх Ботев - първенецът на Стара планина с надморска височина 2376 метра и отлична
панорама. Характерен с внезапно развалящото се време. От върха се събира водата за "Райското пръскало" - вторият най-висок водопад в Европа със своите впечатляващи 124,5 метра.
(ползвам чужда снимка, защото моите са на хартиен носител
)
Всъщност ето една авторска моя снимка. Гледам датата е 31.08.2002.
Снимано е с лентов фотоапарат Konica VP70.
Естествено на хартия снимката изглежда далеч по-добре, но скенирано изоборажението вече си личи колко е назад спрямо цифровите апарати.
Хижа "Рай" намираща се под върха и до самия водопад е също едно магнетично място, което всеки любител на туризма и природата трябва да посети, бих казал не веднъж.
На връх Ботев се бях качвал няколко пъти през годините назад. Само в един от опите ми случих на слънчево време горе , а в другите два внезапното образуване на облаци правеха посещенията ми непълни, студени и без почти никакви гледки.
Облаците забулващи връх Ботев обикновено не идват от никъде, а се образуват на място, така че фактът, че сте тръгнали в слънчев и безоблачен ден не е гаранция, че като стигнете горе времето ще е същото.
Спомням си един случай, когато след няколко облачни и дъждовни дни на морето решихме компанията да се върнем в Карлово и да си продължим почивката там и съответно избрахме да посетим връх Ботев. Беше краят на август и времето уж беше стабилно още. Тръгнахме рано сутринта да изкачваме върха по пътеката през хижа Рай, на която съм се качвал и с колело, естествено напълно безсмислено, защото само го бутах и нямаше почти никакви условия за колоездене. Пътеката над хижа Рай към връх Ботев минава покрай Райското пръскало и след това хваща стръмно, почти отвесно нагоре. Този участък ми е любим, защото макар с наличието на метални въжета покрай пътеката си е напълно необезопасен. Адреналинът от височината и отвесните скали прави премеждията незабравими. Веднага след отвесната част, при която се изкачваш над водопада и виждаш откъде се захранва и как се събира водата, за да скочи от 124 метра само от един улей с размер 2 метра. Преспата сняг, която е извесна с името си "вечната преспа" захранва водопада, почти през цялата година. Естествено в следсвтие на глобалното затопляне август месец няма и помен от преспата вече и водопадът за съжаление е почти безводен. Жалко, но това са фактите. Та бяхме само на час път от върха, когато падна мъгла над него. Наоколо около нас и под нас си беше напълно слънчево. Влизайки в мъглата настана страхотен студ. Бяхме си взели само горнища с дълъг ръкав, но в общи линии бяхме леко облечени предвид това, че идвахме от морето. Докато катериш и тялото ти гори, студът не се усеща толкова явно, спреш ли обаче за повече от 5 минути усещах как си в голяма грешка. Стигнахме станциите и кулите на самия връх и минахме покрай един войник с който обменихме изненадани погледи: ние с къси гащи, маратонки и без шапки, а войничето с шинел, кубинки, шапка и една лопата с която дълбаеше в полузамръзналата почва някаква дупка. Представяте си картинката....
Пихме по един чай в метереологичната станция в която съответно получихме доста упреци за екипировката ни, но това ни беше за урок.
Сега, всичко това нямаше значение, защото се качвах с моя любим джип и ситуацията е напълно различна. Въпреки, че вече имам зад гърба над 2 години преходи и малко претръпнах на подобни разходки се вълнувах много, защото не бях се качвал никога по пътя, който минава в съвсем друга част на планината и далеч от пешеходните маршрути, т.е. напълно непознат маршрут, който чаках да видя с нетърпение. Не можах да спя половината нощ - от 3:30 часа бях буден, което пак е добре, защото преди по цели нощи не мигвах преди разходка.
Денят, който избрах за качване беше вторник - делничен ден. Това с цел да не преча на туристите, които много, много не обичат да виждат моторни превозни средства и предвид ситуацията, за която писах по напред - напълно разбираемо. Надявах се обалаците в ранното утро да се разкарат нанякъде
Предния ден видимостта беше по-добра, почти перфектна, защото беше след 3-4 дъждовни дни , а тогава всичко е най-ясно. Малко съжалявах, че вторникът в който избрах да се качвам не беше такъв. Имаше висока облачност, която следях още от нощите и се надявах да не е захлупила върха. В крайна сметка в последтвие разбрах, че предният ден е духал вятър с около 100км/ч на върха, така че до някъде имах компенсация.
Тръгнах да катеря сравнително късно, около 10 часа. Пътят нагоре съм чувал, че бил около 40 км, които в крайна сметка засяках около 30 от момента в който стъпих на "черно".
30 км по черно не са малко. 15 км от тях са по билата, където дървета вече няма! Огромни пропасти са причината маршрута да заобикаля отдалеч и в няколко моменти да караш в посока с отражението на връх Ботев в огледалата за обратно виждане.
Още от местността "Паниците" - поляните над Калофер започнаха табелите: забранено за МПС; МПС само с пропуск; Природен парк.
Наличието на няколко бариери по пътя също правят впечатление. Характерно за целия маршрут са камънаците. Разбирам напълно, колегите, които пукат гуми и се сетих за един, който сподели, че е спукал цели три. Самият път е достъпен и за по-висока лека кола, но острите камъни няма да простят на обикновените гуми и успехът на качването ще е с голяма доза късмет. Иначе по-серизони наклони почти няма и и изкачването е доста полегато.
Още в ниската част ми направиха впечатление , че някои дървета започват да сменят окраската си на листата в типично есененни багри. Беше 14 август. Като се има предвид, че принципмно по-късно се раззеленяват, то излиза, че едва 2-3 месеца от годината са напълно зелени.
Нетипично тихо бе всичко. Пътят ту влизаше в буковите гори, ту излизаже на голи каменисти участъци. Страхотни бяха "каменните реки". Така кръстих коритата на пресъхналите водовлеци, по които се събира и слиза дъждовната вода. Почти всяка гънка между два хълма в гората бе така. Дори тук в самата гора почвеният слой не е дълбок и лесно бива отнасян от водата.
На открите участъци запонах да се натъквам на множеството шоркъти по които се качват моторизирани хора, които нехаят за състоянието на планината. На много от тези преки пътища има табели забраняващи преминаването, но съм сигурен че не се спазват от всички, защото си личи че скоро е "ровено" по наклоните.
Не бързах да стигна върха, затова карах бавно, спирах често и се наслаждавах на околността.
Хвърлих око на една загадъчна постройка в далеченита на един съседен връх. Имаше и някакъв белеещ се път до нея. Определено привлече любопитството ми и се надявам някой ден да имам възможност да я посетя.
Вече бях набрал височина и след 15 километра качване последните дървета останаха в ниското. Общо взето след такъв пробег си до никъде още.
Връх Ботев се виждаше, но все така далеч.
Някъде във високите части се разминахме с първия джип - Уазка, видимо служебна, защото беше доста натоварена. Слизшее надолу.
Пътят се изкачи доста високо и Ботев връх се виждаше вече насреща, а не нагоре, но учудващо далеч изглеждаше.
Видях поредния "измислен" път, вървящ покрай зимната пешеходна маркировка. Мнозина явно карат по нея, въпреки че основния пътвие съвсем наблизо.
На един завой бях спрял за поредните снимки и чух подвиквания и подсвирквания от някъде. Обърнах се и видях от лявата ми страна двама туристи, които ми махаха да ги изчакам. Двама мъже на около 35-40 години, добре екипирани. Попитаха ме накъде съм тръгнал. Казах им, че отивам първо до заслон Маринка, а после и до Ботев. Веднага ме попитаха дали ще слизам и откъде ще го направя. След като разбраха, че слизам обратно в Калофер, така се израдваха, че ме озадачиха. Единият мъж помоли да ги изчакам на върха и после да ги сваля долу. Предложи ми 100лв за услугата!
Изкачването на Ботев връх им било предизивкателство и това им бил първият връх. Бяха софиянци. Били тръгнали група от 4-ма и имали възрастен водач, но той получил някаква травма и слезнал обратно. Те решили да продължат, но не си пресметнали силите и запонали да се притесняват дали ще успеят до горе. Единият човек беше доста почервенял и ми стана ясен, че е крайно преуморен. Казах им, че няма нужда да ми дават пари и ще ги изчакам да стигнат върха и после ще ги сваля. Питаха и колко път има още и дали да катерят по маркировката или по моя път. Не знаех какво да ги посъветвам предвид състоянието им, но все пак по маркировката би било доста по-пряко, въпреки че е стръмно.
Разделихме се и скоро стигнах до заслон Маринка. Там отпочиваше стадо крави. Намерих и масичките и пейкитъе на Ленд-ровъристите, които бяха в плачевно състояние след зимата.
Не знам какво ще решат да ги правят и дали ще ги възтановяват, но поне след снимките ще им е по-лесно да преценят. Предполагам нещо метално би оцеляло, но не и ако обикалят цигани. Такива имаше, но за тях по-късно.
От заслона металните маркировъчни колове на зимната пешеходна пътека поемаха право нагоре докато автомобилният път започваше да криволичи с множество обратни завои и серпентини.
Да, никакъв проблем за добър джип, мотори и АТВ-та да катерят право нагоре, но почвата липсва и свлачище се е образувало. На заслона имаше табела с надписи от които се запознах, че е имало мащабна кампания за защита от ерозия и възтановяване на засегнатите участъци.
Наистина имаше доста изкуствено терасирани свлачища, за да се преустанови процесът, но точно до тези участъци има нови следи и пътища от МПС-та. ЯВно няма оправия, не и с мерките до момента. Въпреки, че и аз съм от страната на моторизираните "гадове" ми е неприятно да го виждам и при положение, че има изграден перфектен път. Да се излиза от него само за да се спестят няколко минути или да изживее офроуд тръпка не е оправдание, защото тук е парк, защитена местност и щетите се виждат и биха се осъзнали от всеки, който малко поне се замисли и му пука за природата.
Оттук до върха основният път върти доста, а прекият цепи направо нагоре и всичко по него се свлича.....
Излезнах в гръб на Ботев връх, все едно идвам от Априлци в Северна България.
Тук имаше страшна пропаст отдясно на пътя.
Огромните кули са все така впечатляващи. Едната мисля е някакъв силоз за гориво, поне така си мисля. Има радио-телевизонна станция, метереологична.
Горе имаше два джипа, единият пълен с нагли цигани. Единият от тях носеше самурайски меч. Като се позамислих малко ми стана ясно защо са тук с меч. Ще гътнат някое теле от многото, които се разхождат горе. Ще си спестя "обичта" ми към тях...
Това вече е на самия връх. Тук изчаках да дойдат двамата планинари на които бях обещал транспорт обратно до Калофер.
Тук се вижда откъде тръгва водопадът "Райското пръскало". Тесният улей в сянката. От ръба му надолу е напълно отвесно.
Това е поглед на Запад, веригата била. Облият най-в ляво е Амбарица над Сопот. След това има два по малки, мисля ги наричаха костенурките. Острият връх, който е малко скрит е Купена. Толкова е стръмен, че качването става посредством метални въжета. Горе на върха му е доста тясно. Има една кутия в която има книга и химикалка. Там всеки, който желае може да напише нещо и да остави спомен. По време на моето посещение даже имаше оставена храна и вода и добри хора. Конигата представлява доста интересно четиво, защото има и доста смешни писаници. 2004-та някъде се разписах и аз. Всъщност най-дългият ми пешеходен планински преход съм го правил именно тук. От лифта над Сопот до Амбарица, през Купена, връх Ботев и слизане към хижа Рай и накрая в Калофер. Това всичко отне 11 часа и половина почти непрестанно ходене.
А сега те.... мързелива работа. С джипа хоп горе и лежанка....
Дочаках двамата кандидат планинари да дойдат до върха. Единият беше вече взел дал. Направо си беше легнал в метереологичната станция и от преумора краката му след 2 часа бяха отказали. Буквално го натоварихме на джипа като багаж. Другият човек беше доста по-добре.
След мащабното почистване от страна на ентусиасти от офроуд клуба, сега върхът е доста чист. Преди години беше нещо страшно горе от стъкла и боклуци. Имам множество снимки , но на хартиен носител.
Това е малката кула - силоз. Спрях джипа отдолу за онагледяване на мащаба.
Следобедните часове, когато слънцето залязва позволяват по-добри снимки, особено с калпава техника като GSM - псевдо фотоапарат.
Все пак снимките са станали прилични благодарение на броя си. Снимах един обект 5-6 пъти...
Свалих туристите и накрая вярно ми подадоха 2 педесетачки, но не ги взех. Предпочим приятели пред бизнес отношения, пък и нищо кой знае какво не съм направил за тях, просто бяха по моя маршрут.
Снимките са малко, защото ги снимах с GSM-a. Продадох си сапунерката,а новия си апарат го взех съвсем наскоро, така че тези две разходки просто нямах приличен фотоапарат. Следващите преходи вече ще бъдат с добри снимки.
Първата разходка бе качване до връх Ботев, а втората до връх Богдан.
До връх Ботев и обратно.
Отдавна се каня да посетя отново връх Ботев, но поради ограниченията за превозни средства не е толкова лесно, колкото да се видигнеш и просто да отидеш. Всъщност лесно е, но не искам да правя незаконни неща и съответно търсех начин да направя качването със знанието на паркова охрана. Бях в Карлово с правилния джип, времето беше хубаво и възможността беше повече от отлична. Разрешението ми за посещение стана доста трудно. Режимът на достъп явно вече е съвсем ограничен. Трябваше да си намеря причина различна от "туристическо посещение". Не съм животновъд, нито работя в някоя от станциите горе на върха.Сетих се за един познат от офроуд клуба, който можеше да ми помогне. След един разговор с него вече имах причина за посещение, която съвсем не беше измислена и безполезна. Преди три години клубът на почитателите на Ленд Ровър беше правил една кампания, по време на която малко под връх Ботев в местността "Маринка" до едноименния заслон бяха изградени пейки и масички за туристите. Бяха поставени и множество табели с цел намаляване на безразборното нелегално качване с моторни превозни средства. Въпросните масички и пейки не бяха посещаване последните 2 години и съответно не се знаеше в какво състояние са след зимите. Задачата ми бе да ги огледам и заснема, за да се знае какво е нужно за тяхната поддръжка и възтановяване. С удовлствие бих се включил в такава кампания както със собствени средства, така и с помощ при транспортирането и изграждането на нещо полезно.
От шефа на служба "Централен балкан" и паркова охрана в Калофер разбрах, че безразборното качване продължава въпреки табелите и наличието на охрана.
Проблемът е, че пътят до връх Ботев пресича на два пъти природен резерват "Джандема" и първо движението на моторни превозни средства е крайно ограничено от години, но основният проблем е, че много от нелегално качващите се не се съобразяват със статута на резерват на района и излизат на много места извън пътя, пресичат го на пряко, цапат и унищожават почвения слой. Знам, че някои от вас ще си кажат какво пък толкова, но след моето качване видях и се убедих за какво става въпрос и положението хич не е добре. Планината под връх Ботев е предимно камениста и покривния почвен слой е съвсем плитък. Унищожиш ли му тревата отгоре започва една непрестанна ерозия, докато водата от дъждовете и снеговете не измие всичко до скала. Това по естествен начин се случва само на ограничени участъци, които са прекалено стръмни, но не и на стотиците места през които са преминали мотори, АТВ-та и джипове - места наречени на жаргон "шорткъти". Предвид ситуацията смятам за напълно излишни и трудно въстановими. Стоят буквално като рани, които не е ясно кога и дали ще заздравеят.
Предупредиха ме да карам само по основния път и да не се отклонявам от него. Самият път е така прокаран, че да предизвиква минимална ерозивна дейност, така че в него и неговата поддръжка проблем няма. Ако всеки качващ се следва основния път едва ли щяха да са затегнали толкова режима на достъп.
Връх Ботев - първенецът на Стара планина с надморска височина 2376 метра и отлична
панорама. Характерен с внезапно развалящото се време. От върха се събира водата за "Райското пръскало" - вторият най-висок водопад в Европа със своите впечатляващи 124,5 метра.
(ползвам чужда снимка, защото моите са на хартиен носител
)Всъщност ето една авторска моя снимка. Гледам датата е 31.08.2002.
Снимано е с лентов фотоапарат Konica VP70.
Естествено на хартия снимката изглежда далеч по-добре, но скенирано изоборажението вече си личи колко е назад спрямо цифровите апарати.
Хижа "Рай" намираща се под върха и до самия водопад е също едно магнетично място, което всеки любител на туризма и природата трябва да посети, бих казал не веднъж.
На връх Ботев се бях качвал няколко пъти през годините назад. Само в един от опите ми случих на слънчево време горе , а в другите два внезапното образуване на облаци правеха посещенията ми непълни, студени и без почти никакви гледки.
Облаците забулващи връх Ботев обикновено не идват от никъде, а се образуват на място, така че фактът, че сте тръгнали в слънчев и безоблачен ден не е гаранция, че като стигнете горе времето ще е същото.
Спомням си един случай, когато след няколко облачни и дъждовни дни на морето решихме компанията да се върнем в Карлово и да си продължим почивката там и съответно избрахме да посетим връх Ботев. Беше краят на август и времето уж беше стабилно още. Тръгнахме рано сутринта да изкачваме върха по пътеката през хижа Рай, на която съм се качвал и с колело, естествено напълно безсмислено, защото само го бутах и нямаше почти никакви условия за колоездене. Пътеката над хижа Рай към връх Ботев минава покрай Райското пръскало и след това хваща стръмно, почти отвесно нагоре. Този участък ми е любим, защото макар с наличието на метални въжета покрай пътеката си е напълно необезопасен. Адреналинът от височината и отвесните скали прави премеждията незабравими. Веднага след отвесната част, при която се изкачваш над водопада и виждаш откъде се захранва и как се събира водата, за да скочи от 124 метра само от един улей с размер 2 метра. Преспата сняг, която е извесна с името си "вечната преспа" захранва водопада, почти през цялата година. Естествено в следсвтие на глобалното затопляне август месец няма и помен от преспата вече и водопадът за съжаление е почти безводен. Жалко, но това са фактите. Та бяхме само на час път от върха, когато падна мъгла над него. Наоколо около нас и под нас си беше напълно слънчево. Влизайки в мъглата настана страхотен студ. Бяхме си взели само горнища с дълъг ръкав, но в общи линии бяхме леко облечени предвид това, че идвахме от морето. Докато катериш и тялото ти гори, студът не се усеща толкова явно, спреш ли обаче за повече от 5 минути усещах как си в голяма грешка. Стигнахме станциите и кулите на самия връх и минахме покрай един войник с който обменихме изненадани погледи: ние с къси гащи, маратонки и без шапки, а войничето с шинел, кубинки, шапка и една лопата с която дълбаеше в полузамръзналата почва някаква дупка. Представяте си картинката....
Пихме по един чай в метереологичната станция в която съответно получихме доста упреци за екипировката ни, но това ни беше за урок.
Сега, всичко това нямаше значение, защото се качвах с моя любим джип и ситуацията е напълно различна. Въпреки, че вече имам зад гърба над 2 години преходи и малко претръпнах на подобни разходки се вълнувах много, защото не бях се качвал никога по пътя, който минава в съвсем друга част на планината и далеч от пешеходните маршрути, т.е. напълно непознат маршрут, който чаках да видя с нетърпение. Не можах да спя половината нощ - от 3:30 часа бях буден, което пак е добре, защото преди по цели нощи не мигвах преди разходка.
Денят, който избрах за качване беше вторник - делничен ден. Това с цел да не преча на туристите, които много, много не обичат да виждат моторни превозни средства и предвид ситуацията, за която писах по напред - напълно разбираемо. Надявах се обалаците в ранното утро да се разкарат нанякъде
Предния ден видимостта беше по-добра, почти перфектна, защото беше след 3-4 дъждовни дни , а тогава всичко е най-ясно. Малко съжалявах, че вторникът в който избрах да се качвам не беше такъв. Имаше висока облачност, която следях още от нощите и се надявах да не е захлупила върха. В крайна сметка в последтвие разбрах, че предният ден е духал вятър с около 100км/ч на върха, така че до някъде имах компенсация.
Тръгнах да катеря сравнително късно, около 10 часа. Пътят нагоре съм чувал, че бил около 40 км, които в крайна сметка засяках около 30 от момента в който стъпих на "черно".
30 км по черно не са малко. 15 км от тях са по билата, където дървета вече няма! Огромни пропасти са причината маршрута да заобикаля отдалеч и в няколко моменти да караш в посока с отражението на връх Ботев в огледалата за обратно виждане.
Още от местността "Паниците" - поляните над Калофер започнаха табелите: забранено за МПС; МПС само с пропуск; Природен парк.
Наличието на няколко бариери по пътя също правят впечатление. Характерно за целия маршрут са камънаците. Разбирам напълно, колегите, които пукат гуми и се сетих за един, който сподели, че е спукал цели три. Самият път е достъпен и за по-висока лека кола, но острите камъни няма да простят на обикновените гуми и успехът на качването ще е с голяма доза късмет. Иначе по-серизони наклони почти няма и и изкачването е доста полегато.
Още в ниската част ми направиха впечатление , че някои дървета започват да сменят окраската си на листата в типично есененни багри. Беше 14 август. Като се има предвид, че принципмно по-късно се раззеленяват, то излиза, че едва 2-3 месеца от годината са напълно зелени.
Нетипично тихо бе всичко. Пътят ту влизаше в буковите гори, ту излизаже на голи каменисти участъци. Страхотни бяха "каменните реки". Така кръстих коритата на пресъхналите водовлеци, по които се събира и слиза дъждовната вода. Почти всяка гънка между два хълма в гората бе така. Дори тук в самата гора почвеният слой не е дълбок и лесно бива отнасян от водата.
На открите участъци запонах да се натъквам на множеството шоркъти по които се качват моторизирани хора, които нехаят за състоянието на планината. На много от тези преки пътища има табели забраняващи преминаването, но съм сигурен че не се спазват от всички, защото си личи че скоро е "ровено" по наклоните.
Не бързах да стигна върха, затова карах бавно, спирах често и се наслаждавах на околността.
Хвърлих око на една загадъчна постройка в далеченита на един съседен връх. Имаше и някакъв белеещ се път до нея. Определено привлече любопитството ми и се надявам някой ден да имам възможност да я посетя.
Вече бях набрал височина и след 15 километра качване последните дървета останаха в ниското. Общо взето след такъв пробег си до никъде още.
Връх Ботев се виждаше, но все така далеч.
Някъде във високите части се разминахме с първия джип - Уазка, видимо служебна, защото беше доста натоварена. Слизшее надолу.
Пътят се изкачи доста високо и Ботев връх се виждаше вече насреща, а не нагоре, но учудващо далеч изглеждаше.
Видях поредния "измислен" път, вървящ покрай зимната пешеходна маркировка. Мнозина явно карат по нея, въпреки че основния пътвие съвсем наблизо.
На един завой бях спрял за поредните снимки и чух подвиквания и подсвирквания от някъде. Обърнах се и видях от лявата ми страна двама туристи, които ми махаха да ги изчакам. Двама мъже на около 35-40 години, добре екипирани. Попитаха ме накъде съм тръгнал. Казах им, че отивам първо до заслон Маринка, а после и до Ботев. Веднага ме попитаха дали ще слизам и откъде ще го направя. След като разбраха, че слизам обратно в Калофер, така се израдваха, че ме озадачиха. Единият мъж помоли да ги изчакам на върха и после да ги сваля долу. Предложи ми 100лв за услугата!
Изкачването на Ботев връх им било предизивкателство и това им бил първият връх. Бяха софиянци. Били тръгнали група от 4-ма и имали възрастен водач, но той получил някаква травма и слезнал обратно. Те решили да продължат, но не си пресметнали силите и запонали да се притесняват дали ще успеят до горе. Единият човек беше доста почервенял и ми стана ясен, че е крайно преуморен. Казах им, че няма нужда да ми дават пари и ще ги изчакам да стигнат върха и после ще ги сваля. Питаха и колко път има още и дали да катерят по маркировката или по моя път. Не знаех какво да ги посъветвам предвид състоянието им, но все пак по маркировката би било доста по-пряко, въпреки че е стръмно.
Разделихме се и скоро стигнах до заслон Маринка. Там отпочиваше стадо крави. Намерих и масичките и пейкитъе на Ленд-ровъристите, които бяха в плачевно състояние след зимата.
Не знам какво ще решат да ги правят и дали ще ги възтановяват, но поне след снимките ще им е по-лесно да преценят. Предполагам нещо метално би оцеляло, но не и ако обикалят цигани. Такива имаше, но за тях по-късно.
От заслона металните маркировъчни колове на зимната пешеходна пътека поемаха право нагоре докато автомобилният път започваше да криволичи с множество обратни завои и серпентини.
Да, никакъв проблем за добър джип, мотори и АТВ-та да катерят право нагоре, но почвата липсва и свлачище се е образувало. На заслона имаше табела с надписи от които се запознах, че е имало мащабна кампания за защита от ерозия и възтановяване на засегнатите участъци.
Наистина имаше доста изкуствено терасирани свлачища, за да се преустанови процесът, но точно до тези участъци има нови следи и пътища от МПС-та. ЯВно няма оправия, не и с мерките до момента. Въпреки, че и аз съм от страната на моторизираните "гадове" ми е неприятно да го виждам и при положение, че има изграден перфектен път. Да се излиза от него само за да се спестят няколко минути или да изживее офроуд тръпка не е оправдание, защото тук е парк, защитена местност и щетите се виждат и биха се осъзнали от всеки, който малко поне се замисли и му пука за природата.
Оттук до върха основният път върти доста, а прекият цепи направо нагоре и всичко по него се свлича.....
Излезнах в гръб на Ботев връх, все едно идвам от Априлци в Северна България.
Тук имаше страшна пропаст отдясно на пътя.
Огромните кули са все така впечатляващи. Едната мисля е някакъв силоз за гориво, поне така си мисля. Има радио-телевизонна станция, метереологична.
Горе имаше два джипа, единият пълен с нагли цигани. Единият от тях носеше самурайски меч. Като се позамислих малко ми стана ясно защо са тук с меч. Ще гътнат някое теле от многото, които се разхождат горе. Ще си спестя "обичта" ми към тях...
Това вече е на самия връх. Тук изчаках да дойдат двамата планинари на които бях обещал транспорт обратно до Калофер.
Тук се вижда откъде тръгва водопадът "Райското пръскало". Тесният улей в сянката. От ръба му надолу е напълно отвесно.
Това е поглед на Запад, веригата била. Облият най-в ляво е Амбарица над Сопот. След това има два по малки, мисля ги наричаха костенурките. Острият връх, който е малко скрит е Купена. Толкова е стръмен, че качването става посредством метални въжета. Горе на върха му е доста тясно. Има една кутия в която има книга и химикалка. Там всеки, който желае може да напише нещо и да остави спомен. По време на моето посещение даже имаше оставена храна и вода и добри хора. Конигата представлява доста интересно четиво, защото има и доста смешни писаници. 2004-та някъде се разписах и аз. Всъщност най-дългият ми пешеходен планински преход съм го правил именно тук. От лифта над Сопот до Амбарица, през Купена, връх Ботев и слизане към хижа Рай и накрая в Калофер. Това всичко отне 11 часа и половина почти непрестанно ходене.
А сега те.... мързелива работа. С джипа хоп горе и лежанка....
Дочаках двамата кандидат планинари да дойдат до върха. Единият беше вече взел дал. Направо си беше легнал в метереологичната станция и от преумора краката му след 2 часа бяха отказали. Буквално го натоварихме на джипа като багаж. Другият човек беше доста по-добре.
След мащабното почистване от страна на ентусиасти от офроуд клуба, сега върхът е доста чист. Преди години беше нещо страшно горе от стъкла и боклуци. Имам множество снимки , но на хартиен носител.
Това е малката кула - силоз. Спрях джипа отдолу за онагледяване на мащаба.
Следобедните часове, когато слънцето залязва позволяват по-добри снимки, особено с калпава техника като GSM - псевдо фотоапарат.
Все пак снимките са станали прилични благодарение на броя си. Снимах един обект 5-6 пъти...
Свалих туристите и накрая вярно ми подадоха 2 педесетачки, но не ги взех. Предпочим приятели пред бизнес отношения, пък и нищо кой знае какво не съм направил за тях, просто бяха по моя маршрут.
))
.
Коментар