Tweet
Отдавна планувахме да направим този преход в сърцето на Балкана и ето, че най-накрая се наканихме. Карайки по подбалканския път подминаваме гр. Казанлък и продължаваме на запад в посока село Тъжа. Набързо преминаваме през селото и бързаме да наберем височина по Русалийския проход. Кратка почивка на разсъмване:
Много хора питат дали пътят става да се премине с лека кола и моето мнение е, че не е невъзможно. Има някои по-трудни и каменисти участъци и като цяло, ако колата е ниска трябва да се пази доста от камъните, което пък изисква по-бавно каране и пазене. За джипка Русалийският проход от южната страна на старопланинското било, не е нищо особено като изключим постоянното друсане по камъните.
Една впечатляваща горска машина:
Слънцето малко по малко започва да огрява околните върхове:
Достигаме и Кадемлийското пръскало ( 72 м ), което е нетипично пълноводно за сезона. Няколко снимки за спомен и продължаваме напред:
Нагоре следва постоянно изкачване в прохладната гора и с немалка денивелация от почти 1000 м. Според километража на около 24-25 км след с.Тъжа достигаме хижа Тъжа и билото на Стара планина. Отсядаме в хижа Мандрата, която е на 1-2 км преди хижа Тъжа, правим бърза закуска и се отправяме по най-бързия начин към главната цел за деня и пътуването, а именно вр.Ботев. До там има забрана за движение на МПС, тъй като е на територията на национален парк "Централен Балкан" и затова оставяме Нивата на заслужена почивка до хижата и се трансформираме в пешеходни туристи.
Красотата на Балкана за мен е впечатляваща и правя кадър след кадър, въпреки че нито една снимка не може да покаже истинската красота на това място така, както човешкото око я възприема на живо.
Движим се по зимната маркировка през цялото време.
Първа пряка гледка към първенеца на Балкана. Изглежда толкова близо, но чуството е измамно, тъй като пътеката до там е с дължина от близо 20 км.
За съжаление случихме на малко кофти ден за качване на върха, тъй като по билото поривите на вятъра достигаха 80-100 км/ч и на моменти човек има чувството че е зима.
Северна България като на човешка длан:
Янко в очакване на поредното стръмно изкачване по маркировката към върха:
В далечината вр. Голям Кадемлия ( Триглав) - 2276 м:
В дясно е заобленото било на вр. Юрушка грамада (2136 м):
Малка част от Северен Джендем:
Тук някъде силите на женския състав от групата свършват, а времето неумолимо напредва и решаваме, че е най-добре да се разделим и те за поемат с лека крачка по обратния път към хижата, а да не рискуваме да замръкнем точно по тези места заради бавното темпо на придвижване. Часът е 14:00 и разполагаме с около 6 часа до падането свечеряване. Вече само двама решаваме да атакуваме върха с най-бързото възможно темпо, за да успеем да слезем обратно в хижата преди стъмване.
Янко ми дръпва стотина метра напред, докато аз продължавам ненаситно да снимам природните красоти. Тук в кадър влиза част от Южен Джендем:
Тази снимка ми е любима, тъй като на нея се вижда от край до край целият път, който сме извървели до момента и човек си дава сметка колко незначителен е на фона на тази изключителна планина...
В левия ъгъл на снимката е заслон Маринка:
Финални метри преди вр.Ботев. Успяваме да вземем разтоянието за 1 час от мястото, където женската част от групата пое по обратния път.
Малкия Юмрук (2340 м):
Вр. Ботев и емблематичната метеорологична станция:
Върховете на запад от Ботев:
На върха не липсват туристи, всеки снима или се е отдал на заслужена почивка след дългото ходене.
Все пак сме офроуд форум...
Задължителната обща снимка пред табелката, за да съхраним спомен от първото ни качване на вр.Ботев, което задължително ще бъде повторено при първа възможност:
Престояваме на върха 30 мин., тъй като силният вятър не позволява повече, правим лека следобедна закуска и поемаме по обратния път (часът е 15:30 ).
Яз. Копринка:
Изминаваме разтоянието обратно на един дъх, а към края почти застигаме женската част от групата, които значително са намалили темпото заради голямата умора.
Тук едно сръндаче се правеше следобедна дрямка сред хвойните и след като ни усети побягна със скоростта на светлината като едва успях да го хвана в кадър въпреки максималното приближение, на което е способна "сапунерката".
Ето я и хижа Мандрата:
Прибираме се благополучно в хижата към 18:30 ч., където започваме приготовления за купона вечерта. Следва хапване, пийване и разкази и смях до малките часове на денонощието. На следващия ден ставането е малко трудно, заради сладката умора от прехода до вр.Ботев. След задължителното кафе и лека закуска с Янко решаваме да направим кратка разходка с Нивата на хижа Тъжа, за да надзърнем как е положението от северната страна на Русалийския проход към гр. Априлци.
Ето и северния път на прохода, който е част от републиканската пътна мрежа:
За някои хора забраните просто не важат...
Поемаме по обратния път към с.Тъжа с междинна спирка хижа Триглав:
Следва слизане в равнината и досадно пътуване по асфалта до гр. Твърдица, където решаваме да разнообразим маршрута и се качваме да обядваме на хижа Буковец. След това вр.Чумерна, а от там през гората до Агликина поляна и Сливен. Снимки от тези места няма, тъй като сме ги показвали многократно в съответните теми за разходки по региони. Надявам се да ви хареса разказа и снимките, които подбрах специално за форума!
Много хора питат дали пътят става да се премине с лека кола и моето мнение е, че не е невъзможно. Има някои по-трудни и каменисти участъци и като цяло, ако колата е ниска трябва да се пази доста от камъните, което пък изисква по-бавно каране и пазене. За джипка Русалийският проход от южната страна на старопланинското било, не е нищо особено като изключим постоянното друсане по камъните.
Една впечатляваща горска машина:
Слънцето малко по малко започва да огрява околните върхове:
Достигаме и Кадемлийското пръскало ( 72 м ), което е нетипично пълноводно за сезона. Няколко снимки за спомен и продължаваме напред:
Нагоре следва постоянно изкачване в прохладната гора и с немалка денивелация от почти 1000 м. Според километража на около 24-25 км след с.Тъжа достигаме хижа Тъжа и билото на Стара планина. Отсядаме в хижа Мандрата, която е на 1-2 км преди хижа Тъжа, правим бърза закуска и се отправяме по най-бързия начин към главната цел за деня и пътуването, а именно вр.Ботев. До там има забрана за движение на МПС, тъй като е на територията на национален парк "Централен Балкан" и затова оставяме Нивата на заслужена почивка до хижата и се трансформираме в пешеходни туристи.
Красотата на Балкана за мен е впечатляваща и правя кадър след кадър, въпреки че нито една снимка не може да покаже истинската красота на това място така, както човешкото око я възприема на живо.
Движим се по зимната маркировка през цялото време.
Първа пряка гледка към първенеца на Балкана. Изглежда толкова близо, но чуството е измамно, тъй като пътеката до там е с дължина от близо 20 км.
За съжаление случихме на малко кофти ден за качване на върха, тъй като по билото поривите на вятъра достигаха 80-100 км/ч и на моменти човек има чувството че е зима.
Северна България като на човешка длан:
Янко в очакване на поредното стръмно изкачване по маркировката към върха:
В далечината вр. Голям Кадемлия ( Триглав) - 2276 м:
В дясно е заобленото било на вр. Юрушка грамада (2136 м):
Малка част от Северен Джендем:
Тук някъде силите на женския състав от групата свършват, а времето неумолимо напредва и решаваме, че е най-добре да се разделим и те за поемат с лека крачка по обратния път към хижата, а да не рискуваме да замръкнем точно по тези места заради бавното темпо на придвижване. Часът е 14:00 и разполагаме с около 6 часа до падането свечеряване. Вече само двама решаваме да атакуваме върха с най-бързото възможно темпо, за да успеем да слезем обратно в хижата преди стъмване.
Янко ми дръпва стотина метра напред, докато аз продължавам ненаситно да снимам природните красоти. Тук в кадър влиза част от Южен Джендем:
Тази снимка ми е любима, тъй като на нея се вижда от край до край целият път, който сме извървели до момента и човек си дава сметка колко незначителен е на фона на тази изключителна планина...
В левия ъгъл на снимката е заслон Маринка:
Финални метри преди вр.Ботев. Успяваме да вземем разтоянието за 1 час от мястото, където женската част от групата пое по обратния път.
Малкия Юмрук (2340 м):
Вр. Ботев и емблематичната метеорологична станция:
Върховете на запад от Ботев:
На върха не липсват туристи, всеки снима или се е отдал на заслужена почивка след дългото ходене.
Все пак сме офроуд форум...
Задължителната обща снимка пред табелката, за да съхраним спомен от първото ни качване на вр.Ботев, което задължително ще бъде повторено при първа възможност:
Престояваме на върха 30 мин., тъй като силният вятър не позволява повече, правим лека следобедна закуска и поемаме по обратния път (часът е 15:30 ).
Яз. Копринка:
Изминаваме разтоянието обратно на един дъх, а към края почти застигаме женската част от групата, които значително са намалили темпото заради голямата умора.
Тук едно сръндаче се правеше следобедна дрямка сред хвойните и след като ни усети побягна със скоростта на светлината като едва успях да го хвана в кадър въпреки максималното приближение, на което е способна "сапунерката".
Ето я и хижа Мандрата:
Прибираме се благополучно в хижата към 18:30 ч., където започваме приготовления за купона вечерта. Следва хапване, пийване и разкази и смях до малките часове на денонощието. На следващия ден ставането е малко трудно, заради сладката умора от прехода до вр.Ботев. След задължителното кафе и лека закуска с Янко решаваме да направим кратка разходка с Нивата на хижа Тъжа, за да надзърнем как е положението от северната страна на Русалийския проход към гр. Априлци.
Ето и северния път на прохода, който е част от републиканската пътна мрежа:
За някои хора забраните просто не важат...
Поемаме по обратния път към с.Тъжа с междинна спирка хижа Триглав:
Следва слизане в равнината и досадно пътуване по асфалта до гр. Твърдица, където решаваме да разнообразим маршрута и се качваме да обядваме на хижа Буковец. След това вр.Чумерна, а от там през гората до Агликина поляна и Сливен. Снимки от тези места няма, тъй като сме ги показвали многократно в съответните теми за разходки по региони. Надявам се да ви хареса разказа и снимките, които подбрах специално за форума!
Коментар