Tweet
Идеята за разходката ни из Родопите се зароди в мига в които разбрах за гайдарското надсвираване в с.Гела. Нахвърлях още някои обекти за посещение ,поразгледах картата и бяхме готви. Решихме в събота да тръгнем по-рано ,за да имаме повече време за събора в Гела. Тази идея обаче пропадна малко след Асеновград
-пътя е в ремонт,огромни колони от автомобили и камиони и движение с 40км/ч. Пристигайки в Гела бях смаян-толков хора и коли не очаквах
Надсвирването беше започнало
Яденето и пиенето също
Послушахме и погледахме (и похапнахме) ,но стана време да потеляме. Бяхме решили да стигнем по черно до с.Мугла,оттам през Чаирските езера до Триград. Малко след като потеглихме се наложи да проведа спасителна акция
Издърпах го и продължихме
И като се откриха едни гледки:
Докато се усетим и стигнахме с.Мугла
Интересни пътни знаци има из селото
и интересно минаре..
Една закъсала ГАЗ-ка ни обърка трака
та се наложи да търсим друг изход от селото. Открихме го- след фурната в ляво(само дето не намерихме фурната
) Следващата ни цел е Чаирските езера. Видях на навигацията, че с малко отклонение можем да отидем до изоставеното село Чамла. Бях гледал снимки на едни диви коне там...ами отиваме да ги видим наживо
. Явно конете обаче бяха на друго мнение относно срещата ни-просто ги нямаше там Та затова няма и снимки от Чамла. Върнахме се обратно и съвсем скоро стигнахме езерата.
Не ни се тръгваше-мястото е уникално красиво , спокоино и най-вече прохладно. Времето напредна и трябваше да тръгваме.Пътят към Триград е каменист , с един-два по трудни участъка
А когато стигнахме до това място
решихме да позираме
Малко по-късно пристигнахме в Триград и се отдадохме на заслужена почивка .
На другият ден сутринта,след унищожаването на сериозни количества домашни мекици ,сирене и боров мед потеглихме за Ягодина. Времето беше ясно и слънчево - точно за качване до Орлово око. Черният път от Триград до Ягодина е лек и приятен с разкошни гледки.
Качването до Орлово око е голям кеф! Само трябва да се внимава за насрещно движение - местните с пикапите сноват доста интензивно.
Гледките от горе са впечатляващи.....
А площадката е ей там горе-
ама това е с максимален зум.... без зум е малко по-далече
Прибирането към София беше мъкааа-просто не ни се прибираше! Ремонта на пътя Велинград-Септември и трафика през Юндола дадоха нова идея- айде през Белмекен!! Едвам се навихме
Още малко от Белмекен
И вече наистина трябваше разходката ни да приключи
Но съм сигурен , че ще се върнем отново...за пореден път в любимите Родопи!
-пътя е в ремонт,огромни колони от автомобили и камиони и движение с 40км/ч. Пристигайки в Гела бях смаян-толков хора и коли не очаквахНадсвирването беше започнало
Яденето и пиенето също
Послушахме и погледахме (и похапнахме) ,но стана време да потеляме. Бяхме решили да стигнем по черно до с.Мугла,оттам през Чаирските езера до Триград. Малко след като потеглихме се наложи да проведа спасителна акция
Издърпах го и продължихме
И като се откриха едни гледки:
Докато се усетим и стигнахме с.Мугла
Интересни пътни знаци има из селото
и интересно минаре..
Една закъсала ГАЗ-ка ни обърка трака
та се наложи да търсим друг изход от селото. Открихме го- след фурната в ляво(само дето не намерихме фурната) Следващата ни цел е Чаирските езера. Видях на навигацията, че с малко отклонение можем да отидем до изоставеното село Чамла. Бях гледал снимки на едни диви коне там...ами отиваме да ги видим наживо. Явно конете обаче бяха на друго мнение относно срещата ни-просто ги нямаше там Та затова няма и снимки от Чамла. Върнахме се обратно и съвсем скоро стигнахме езерата.Не ни се тръгваше-мястото е уникално красиво , спокоино и най-вече прохладно. Времето напредна и трябваше да тръгваме.Пътят към Триград е каменист , с един-два по трудни участъка
А когато стигнахме до това място
решихме да позираме
Малко по-късно пристигнахме в Триград и се отдадохме на заслужена почивка .
На другият ден сутринта,след унищожаването на сериозни количества домашни мекици ,сирене и боров мед потеглихме за Ягодина. Времето беше ясно и слънчево - точно за качване до Орлово око. Черният път от Триград до Ягодина е лек и приятен с разкошни гледки.
Качването до Орлово око е голям кеф! Само трябва да се внимава за насрещно движение
- местните с пикапите сноват доста интензивно.Гледките от горе са впечатляващи.....
А площадката е ей там горе-
ама това е с максимален зум.... без зум е малко по-далече
Прибирането към София беше мъкааа-просто не ни се прибираше! Ремонта на пътя Велинград-Септември и трафика през Юндола дадоха нова идея- айде през Белмекен!! Едвам се навихме
Още малко от Белмекен
И вече наистина трябваше разходката ни да приключи
Но съм сигурен , че ще се върнем отново...за пореден път в любимите Родопи!
Прикачени файлове
Коментар