Tweet
Понеже в неделя ми доскуча/няма състезания,няма работа/,пък и жена ми беше в почивка,решихме да си направим една разходка,но не с джипа,а с колата и то ей така без цел и без посока накъдето хванем пътя.
Та тръгнахме в посока морето/естествено банските бяха с нас/ и по пътя спряхме да видим приятелчето Меха в Кубрат.Той пък като един запален фен на неделните търговии,решил точно по това време да отиде на битак.И се разминахме-телефона му изключен,ние не го намерихме на пазара,е така.След около 15-тина минути ми звънна,но...."късно е либе за китка",т.е.вече бяхме на 20км.в посока Разград.
От там накъде,накъде,ами хайде да скочим до Шумен и видим там как е народа.
Преди да влезем в града проверявам Кольо дали рови нещо по Витарата и за мое учудване той няма големи ангажименти към момента.Естествено веднага си уговаряме среща и само след 30мин.се озоваваме познайте къде?-естествено в ресторант/понеже вече е обяд/,пък и гладен на разходки не ходя.
Поръчваме си послучай Еньовден пилешко с босилек,хапваме,слушаме малко от изпълненията на оркестър "мали,мали" и продължаваме нагоре.
Ето къде ни заведе нашият домакин:
Да ,това е паметника над града,който освен,че ни учи на история,освен,че ни кара да се чувстваме горди българи,този паметник ме накара да се засрамя,че до този момент не бях ходил там./мемориалният комплекс е от 1981-2-ра година/.Ако има и други като мен да не се помайват,а при следващото преминаване край Шумен да отделят един час от времето си и да отидат да видят отблизо и да пишат след това как им е въздействал паметника./моля/.
След изнесената от мен беседа за паметника/добре,че на входа ни дадоха брошура във вид на кратък разказ/,беше дошло време да отидем да пием и по кафе .Насладихме се на прекрасни гледки,на прохладен въздух/25гр./,на такива срещи с природата:
Много красив зелен гущер-левскар/със синя глава/.
Следващата снимка е малко странна за хора,които ни познават,но фактите са си факти-Моя милост и Колето пием кафе и безалкохолно!!!!!
От лаф ,на лаф,от приказка ,на приказка и от нямане на друга работа решихме за звънем и на Коко от Нови Пазар.Той пък сякаш само това чакал,след има ,няма и 40мин./по неговият часовник 15/ беше на масата,за да си поръча нещо ,с което да си залее фланелката.Разбъбрихме се за казармата,за джиповете,за приятелите и начаса се получи телефонно обаждане от Борко/с Патрола/,който пък да взема по това време да се връща от морето.Дойде заедно със "закона",бившият му навигатор"полека,бе,полека" и отново се впуснахме в словестни ремонти и спомени от изминали състезания.Мнооого смях,много добро настроение и много добър неделен следобед се получи.
Ами накрая си казахме едно голямо "чао" и всеки по пътя.АЗ ДОВОЛЕН!!!
Та тръгнахме в посока морето/естествено банските бяха с нас/ и по пътя спряхме да видим приятелчето Меха в Кубрат.Той пък като един запален фен на неделните търговии,решил точно по това време да отиде на битак.И се разминахме-телефона му изключен,ние не го намерихме на пазара,е така.След около 15-тина минути ми звънна,но...."късно е либе за китка",т.е.вече бяхме на 20км.в посока Разград.
От там накъде,накъде,ами хайде да скочим до Шумен и видим там как е народа.
Преди да влезем в града проверявам Кольо дали рови нещо по Витарата и за мое учудване той няма големи ангажименти към момента.Естествено веднага си уговаряме среща и само след 30мин.се озоваваме познайте къде?-естествено в ресторант/понеже вече е обяд/,пък и гладен на разходки не ходя.
Ето къде ни заведе нашият домакин:
След изнесената от мен беседа за паметника/добре,че на входа ни дадоха брошура във вид на кратък разказ/,беше дошло време да отидем да пием и по кафе .Насладихме се на прекрасни гледки,на прохладен въздух/25гр./,на такива срещи с природата:
Следващата снимка е малко странна за хора,които ни познават,но фактите са си факти-Моя милост и Колето пием кафе и безалкохолно!!!!!
От лаф ,на лаф,от приказка ,на приказка и от нямане на друга работа решихме за звънем и на Коко от Нови Пазар.Той пък сякаш само това чакал,след има ,няма и 40мин./по неговият часовник 15/ беше на масата,за да си поръча нещо ,с което да си залее фланелката.Разбъбрихме се за казармата,за джиповете,за приятелите и начаса се получи телефонно обаждане от Борко/с Патрола/,който пък да взема по това време да се връща от морето.Дойде заедно със "закона",бившият му навигатор"полека,бе,полека" и отново се впуснахме в словестни ремонти и спомени от изминали състезания.Мнооого смях,много добро настроение и много добър неделен следобед се получи.
Ами накрая си казахме едно голямо "чао" и всеки по пътя.АЗ ДОВОЛЕН!!!
, та да се вреш при краставите магарета...
Коментар