Tweet
Тази сутрин нежната ми половинка ме подбра "Ако ме обичаш, ще ме водиш някъде на разходка".
Е, как да не обичаш такава жена!
Набързо решихме да поразтъпчем Патрула из Плана. Лека разходчица, без екшъни, по пътчета, по които досега на сме карали.
Речено - сторено и ей ни в планината
Покарахме, каквото покарахме и зоркото око на навигатора мерна един малинак недалеч от пътя ...
и някои се отдадоха на малинобер ...
След това продължихме да откривателствуваме. Подхванахме едно пътче, обозначено на картата като моторджийско. Ама май доста отдавно по него не беше минавал никой. Следите от пътя едва се забелязваха в тревата, а на места единственото доказателство, че съм на пътя, бяха показанията на GPS-а
В гората навигацията беше по-лесна
Личеше, че тук някога е имало път. На 1-2 места дори личаха стари следи от разчистване на паднали дървета.
На други места обаче пътят беше като преграден ...
Току се налагаше навигаторката да разчиства пътя от препятствия или да повдига някои по-баяти клони за да не счупим някой фар отгоре.
Обаче накрая опряхме тук ...
По картата пътят завива наляво, ама наляво беше коритото на малко поточе, което определено не ставаше за джип. А надясно, зад завесата от дървета имаше нещо като пътче, което обаче след 30-на метра преминаваше в тясна пътека, която се губеше из дърветата ...
Т.е. наложи се да се върнем обратно. И този път големите и високи малинаци бяха от страната на навигатора. Поради което последва команда "Стой. Гаси двигателя!"
Все едно бяхме в някой МакДрайв ...
След поредната "малинова" пауза, разходката продължи
Видяхме едно неотбелязано на картата интересно изглеждащо пътче и моментално се набихме в него. В един момент, на леко съмнително място доста късно усетих, че под тревата и нахвърляните сухи клони има дълбоки коловози, пълни с вода. И резултатът не закъсня ...
Предната броня и предният мост - добре заорали, а задният - повдигнат едва - едва, колкото замазаните в калта гуми да нямат сцепление и да не могат да ме издърпат назад.
Първо, пробвах най-нахално да се вържа за най-близкото дръвче. Което обаче започна веднага да се огъва, а тежкият и заорал моста Патрул - не помръдна и със сантиметър.
Поради което намерихме по-дебело дърво, което да издържи връзване на въжето на лебедката по-високо, за да може да се повдигне заоралата предницата ...
Повдигането даде резултат и джипът се поизмъкна в по-благоприятна позиция ...
но пък разположеното твърде близко и встрани дърво взе да ме навира в склона ...(
Последва презакачане на лебедката ...
Лошото беше, че здравите дървета бяха далече и се принудих да оставя само 5-6 витки въже на барабана.
Оказа се, че за синтетиката това не е достатъчно. При опит да се дръпна, чух изпукване и при огледа установих, че тези 5-6 витки при леко страничното дърпане са се плъзнали по барабана и, вместо да се навива въжето, то е напънало закрепения за барабана метален накрайник, в резултат на което въжето се беше изскубнало от накрайника.
Закрепих въжето за барабана с Power Tape и си сложих 2 на ум никога да не оставям по-малко от целия първи ред на барабана ...
След "ремонта", лебедката си свърши работата ...
Измъкнахме се благополучно, но решихме да се прибираме по технически причини. В процеса на ваденето аз се бях изхитрил при прескачане на заблатено място така да настъпя някакви скрити във високата трева дървета, че едното от тях ме изпердаши зверски отзад по десния крак, предизвиквайки неприятна силна болка в мускула и оток.
Обаче Плана май беше решила да не ни пуска току-така. Спуснахме се към Сателитната по един отдавна неизползван моторджийски трак, на места обрасъл, на места засипан със стара отсечена дървесина, а на места - с дълбоко изровени от дъждовете коловози ...
И тъкмо вече виждахме пътя, на който искахме да излезем, установихме, че пътят ни е преграден. Нямаше мост над дълбокото дере със стръмни брегове, което минава зад Сателитната обсерватория.
Съвсем спокойно решихме да се придвижим 200 - 300 м. встрани, където знаехме, че има път и мостче. Последно минавахме оттам в края на май. Е, тогава си имаше мостче, но днес ...
М****а му! Хайде по-нататък покрай дерето, до следващия брод.
Е, оттам минахме, ама едва ли ще е проходимо за дълго, защото и "мостчето" там беше започнало да се руши.
Вече мислех, че сме приключили за деня, когато ни се изпречи това ...
Когато преди сме минавали оттам, едва ли съм обръщал внимание, че над деренцето има мостче от бетонови тръби, засипани с пръст. Ама сега и тук беше "паднала бомба" ...
Тук вече се пищисах и си казах, че няма да заобикалям отново с километри, стига това, което е останало, да е достатъчно широко за да стъпят гумите и да не падна в дълбокото...
Е, оказа се достатъчно широко, макар и за малко ...
При преминаването обаче резервоарът, задната броня и задният диф опряха долу, а задно ляво колело използва момента да запре във височкия бряг и да се вкопае в меката пръст.
Добре е да си има човек лебедка, пък и дебели дървета насреща ...
С малко помощ от лебедката Патрулът издрапа. Не знам обаче, какнво ще прави следващият, който се окаже пред това препятствие, което за нас беше последно за деня ...
Та, такива работи се случват като човек излезе да се поразтъпче ...
Е, как да не обичаш такава жена!
Набързо решихме да поразтъпчем Патрула из Плана. Лека разходчица, без екшъни, по пътчета, по които досега на сме карали.
Речено - сторено и ей ни в планината
Покарахме, каквото покарахме и зоркото око на навигатора мерна един малинак недалеч от пътя ...
и някои се отдадоха на малинобер ...
След това продължихме да откривателствуваме. Подхванахме едно пътче, обозначено на картата като моторджийско. Ама май доста отдавно по него не беше минавал никой. Следите от пътя едва се забелязваха в тревата, а на места единственото доказателство, че съм на пътя, бяха показанията на GPS-а
В гората навигацията беше по-лесна
Личеше, че тук някога е имало път. На 1-2 места дори личаха стари следи от разчистване на паднали дървета.
На други места обаче пътят беше като преграден ...
Току се налагаше навигаторката да разчиства пътя от препятствия или да повдига някои по-баяти клони за да не счупим някой фар отгоре.
Обаче накрая опряхме тук ...
По картата пътят завива наляво, ама наляво беше коритото на малко поточе, което определено не ставаше за джип. А надясно, зад завесата от дървета имаше нещо като пътче, което обаче след 30-на метра преминаваше в тясна пътека, която се губеше из дърветата ...
Т.е. наложи се да се върнем обратно. И този път големите и високи малинаци бяха от страната на навигатора. Поради което последва команда "Стой. Гаси двигателя!"
Все едно бяхме в някой МакДрайв ...
След поредната "малинова" пауза, разходката продължи
Видяхме едно неотбелязано на картата интересно изглеждащо пътче и моментално се набихме в него. В един момент, на леко съмнително място доста късно усетих, че под тревата и нахвърляните сухи клони има дълбоки коловози, пълни с вода. И резултатът не закъсня ...
Предната броня и предният мост - добре заорали, а задният - повдигнат едва - едва, колкото замазаните в калта гуми да нямат сцепление и да не могат да ме издърпат назад.
Първо, пробвах най-нахално да се вържа за най-близкото дръвче. Което обаче започна веднага да се огъва, а тежкият и заорал моста Патрул - не помръдна и със сантиметър.
Поради което намерихме по-дебело дърво, което да издържи връзване на въжето на лебедката по-високо, за да може да се повдигне заоралата предницата ...
Повдигането даде резултат и джипът се поизмъкна в по-благоприятна позиция ...
но пък разположеното твърде близко и встрани дърво взе да ме навира в склона ...(
Последва презакачане на лебедката ...
Лошото беше, че здравите дървета бяха далече и се принудих да оставя само 5-6 витки въже на барабана.
Оказа се, че за синтетиката това не е достатъчно. При опит да се дръпна, чух изпукване и при огледа установих, че тези 5-6 витки при леко страничното дърпане са се плъзнали по барабана и, вместо да се навива въжето, то е напънало закрепения за барабана метален накрайник, в резултат на което въжето се беше изскубнало от накрайника.
Закрепих въжето за барабана с Power Tape и си сложих 2 на ум никога да не оставям по-малко от целия първи ред на барабана ...
След "ремонта", лебедката си свърши работата ...
Измъкнахме се благополучно, но решихме да се прибираме по технически причини. В процеса на ваденето аз се бях изхитрил при прескачане на заблатено място така да настъпя някакви скрити във високата трева дървета, че едното от тях ме изпердаши зверски отзад по десния крак, предизвиквайки неприятна силна болка в мускула и оток.
Обаче Плана май беше решила да не ни пуска току-така. Спуснахме се към Сателитната по един отдавна неизползван моторджийски трак, на места обрасъл, на места засипан със стара отсечена дървесина, а на места - с дълбоко изровени от дъждовете коловози ...
И тъкмо вече виждахме пътя, на който искахме да излезем, установихме, че пътят ни е преграден. Нямаше мост над дълбокото дере със стръмни брегове, което минава зад Сателитната обсерватория.
Съвсем спокойно решихме да се придвижим 200 - 300 м. встрани, където знаехме, че има път и мостче. Последно минавахме оттам в края на май. Е, тогава си имаше мостче, но днес ...
М****а му! Хайде по-нататък покрай дерето, до следващия брод.
Е, оттам минахме, ама едва ли ще е проходимо за дълго, защото и "мостчето" там беше започнало да се руши.
Вече мислех, че сме приключили за деня, когато ни се изпречи това ...
Когато преди сме минавали оттам, едва ли съм обръщал внимание, че над деренцето има мостче от бетонови тръби, засипани с пръст. Ама сега и тук беше "паднала бомба" ...
Тук вече се пищисах и си казах, че няма да заобикалям отново с километри, стига това, което е останало, да е достатъчно широко за да стъпят гумите и да не падна в дълбокото...
Е, оказа се достатъчно широко, макар и за малко ...
При преминаването обаче резервоарът, задната броня и задният диф опряха долу, а задно ляво колело използва момента да запре във височкия бряг и да се вкопае в меката пръст.
Добре е да си има човек лебедка, пък и дебели дървета насреща ...
С малко помощ от лебедката Патрулът издрапа. Не знам обаче, какнво ще прави следващият, който се окаже пред това препятствие, което за нас беше последно за деня ...
Та, такива работи се случват като човек излезе да се поразтъпче ...
Сещам се за едни от първите ти постове преди година, пак закъсване, пак Сам..... и после обсъждахме сащо е станало така и как да се избягва за в бъдеще... Е Година по-късно пак си караш Сам (кой ли не го прави от време на време
Коментар