Зимно приключение над Дивотинския манастир в Люлин планина

[hackman]

От: Разходка около София - 29.01.2012

[verter]

От: Разходка около София - 29.01.2012

Ето и дежурния подробен репортаж.......

Първоначално на сборния пунк на паркинга в Билла се бяхме събрали 5-6 джипа. ТРъгвайки към Банкя обаче се присъединиха закъсняли колеги и бройката стигна 8-9 джипа машини.




Времето беше мъгливо и с плътна облачност.
На разклона след квартал Михайлово в Банкя, откъдето трябваше да почне истинската разходка бяхме изненадани всички - пътят бе изринат идеално от снегорин. Беше като асфалт.


Надявах се да не е така до манастира и тръгнахме нагоре. Никола нямаше търпение и си търсеше алтернативни маршрути




Основното разчистване беше към вилната зона , но след отбивката към манастира бяха минавали само единични МПС-та.




Все пак беше прекалено лесно придвижването за нашата нагласа , като дори се разминахме с един Мерцедес ML, който идваше от манастира. Е, беше ясно че нямахме да имаме никакъв зор по пътя до него.




Момчето с патрула си намери и канавка проверявайки как е извън пътя






След 10 минути спрях пред оградите му.


Тук започнахме да се чудим как да продължим деня и честно казано - къде да си хванем белята :-)














Прецених, че след като ни бе толкова лесно дотук, няма смисъл да продължаваме по пътя за другия манастир, защото след 20 минути щяхме и до него да стигнем.
Тук Mилен (тигъра) каза, че пътят тръгващ нагоре в планината вляво от нас прави някаква обиколка и слиза в кв. Михайлово в Банкя. Звучеше перфектно - да се качим високо в девствения сняг и да слезнем пак в Банкя привечер. Хубаво, ама наклонът беше сериозен нагоре, а и не знаехме колко повече сняг ще има по пътя. Нямаше значение де. Никола пръв го сви шапката и започна да оре по склона нагоре, но не изглеждаше лесно макар и по-малко да пробива. Пътят правеше един S образен тигел и бе все под сериозен за зимно време наклон. Някой ми викна да се пробвам и аз нагоре. Нямах нищо против да пробвам стига да бе възможно.

Клипове:
http://www.youtube.com/watch?v=wDGNO...lcp&playnext=9

http://www.youtube.com/watch?v=r9cot...cp&playnext=26

http://www.youtube.com/watch?v=EhmAy...lcp&playnext=8



Тръгнах да ора нагоре, като едвам пълзях, но все пак джипа се движеше. Стугнах до най-трудната и стръмна част от S участъка, където беше голяма борба. Сигурно над 15 пъти напред, назад за няма и 50 метра участък. 15 минути двигателят работеше на 4000-5000 оборота и се радвам, че не счупих нещо. То тепърва се започваше, така че не е имало още за какво да се притеснявам. Изорах първата част със завоите и оттам напред беше вече прав участък около 100метра, но все под сериозен наклон.










Милен каза, че още 400-500 метра е наклон и после вече се кара по наравно. Това ни амбицира да се пробваме.
Преди правия участък реших да спря, защото двигателят ми загря и ми светна някаква лампа Check Anti Lock. Предположих, че нещо ABS-а се е шашнал, но предочетох да му дам малко почивка на джипа и някой да вземе смяна. Намерих с мъки едно място, където да се свра странично от пътя, за да не преча и слезнах.


Клипове:
Първи стъпки по наклона нагоре
http://www.youtube.com/watch?v=aBMGA...lcp&playnext=7

http://www.youtube.com/watch?v=4cCi7...lcp&playnext=6

LSD-то работи идеално, все едно си с 100% ръчен блокаж.
http://www.youtube.com/watch?v=h5pN6...lcp&playnext=5

Никола с митсубишито L200 седеше и чакаше на втория завой. Включи се активно в борбата с проправянето на пътя, като аз се качих в легена да му дам малко тежест на задницата.


Клипове:
http://www.youtube.com/watch?v=Bqeiw...lcp&playnext=4

Беше много зор и прогресът ни вървеше бавно. Никола прави също множество ластици, защото свършеше ли инерцията в непроправения сняг и движението ни напред почти спираше. Двигателят се мъчеше и бе по ряазумно да се върне 50 метра назад и да се засили наново. Тук дори Боби се качи в легане при мен да помогнем с тежест на задните гуми. Стигнахме почти края на правия участък и Никола реши да даде шанс на друг да се пробва. Говореше за един Самурай на 34-ки с вериги.




Всички се надявахме той да пробие с по-голяма лекота. Забавихме се ,докато се сложат огромните вериги и четирите колела. Тук съм сигурен, че всеки се чудеше дали има смисъл от всичко това, защото мъката беше от самото начало, а нагоре снегът ставаше все повече и лесно бе ясно, че едва ли ще има дори да бе равно. Аз поснимах насам натам, като даже се разходих напред по пътя да видя какво следва. След дългата права следваше завой наляво и пак дълга права влизаща в гората. Точно там, където влиза в гората пътя ставаше равен и дори с позитивен наклон. Върнах се назад и вече долових звука от приближаващ джип. Чуваха се постоянни високи обороти и след малко пред мен изкочи Самурайчето с веригите. Беше си истински монстър това малко Сузуки. Движеше се трудно и бавно дори по вече изорания участък, което не изглеждаше обнадеждаващо. Веригите на колелата караха колелата да превъртат на пресекулки, все едно има електронни блокажи и ESP джипа. Жалко, че не успях да снимам клипче, но точно така изглеждаше отстрани. Най-хубаво бе, че въпреки, че доста трудно стигна до проправената вече част от пътя, докъдето стигна митсубишито на Никола , скоростта му на придвижване не намаля драстично в дълбокия сняг. Самурая драпаше нагоре бавно, но уверено, а колегата не му връщаше дори за миг газта.


























Не успях да го следвам, че се изморих и тук се върнах назад да видя какво правят другите колеги и дали ще успеят всички да се качат. Много искаш всички да успеят, защото не обичам като тръгнем група и някои да останат отзад и да трябва да се връщат.
Малко по малко заминаха още джипове нагоре












Останаха 4-5 машини, които още не се бяха пробвали да се катерят. Големият и тежък Патрул 2.8тди се пребори с наклона на няколко опита, но бе видно че бележи прогрес и окуражаваше останалите. Имаше още сузуките, които се пребориха с наклона с доста борба. Независимо от вече разорания терен условията продължаваха да са тежки и придружени с доста борба и боксуване.

[verter]

От: Разходка около София - 29.01.2012

Последни от колоната бяха едно самурайче, една G-класа и Витарката на Милен, който единствен познаваше пътя напред. Връзката по радиостанцията с първите се загуби и се чуваше само пръщене от моята. Това значеше , че нагоре все пак се движат и отдалечават. Аз реших да остана последен и да видя с какво мога да помогна. Бялото самурайче не го държаха гумите и боксуваше доста .








Бутах колкото можах, но беше прекаленои изморително. Педложих на колегата да се пробвам да го изтегля до горе, ако изобщо мога. Закачихме лентата и тръгнахме. Голям зор беше. Боксувах доста, колегата отзад даваше пълна газ и той. Няколко опита правихме докато успея да набера някаква скорост, която вече да поддържам. Черокито успя да набере и оттам само пълна газ нагоре до гората. Там вече се присъединихме с другите колеги, които също оипъваха въжета.
Разбрах само, че след левият завой ,който криеше пътя напред имало голяма поляна, където снегът бил прекалено много. Боби ми каза, че Никола се е окопал здарво, но имаше и други колеги в предни редици и реших, че ще се справят.
Пред мен беше Патрулът, който се беше свлякал странично със задницата на лявия завой и опъваха лебедка или въжета отпред, даже не успях да видя.
Помолих момчето зад мен със Сузукито някак да се разминем, за да слезна обратно надолу и да се опитам да помогна на останалата G-класа. и Витара.
Тук настана истинска мъка, Нито той, нито аз узпяхме да излезем извън рамките на пътя, за да се отвори достатъчно място за да се разминем. Отдясно ни беше баир, отляво дере. Едсиствено по баира беше безопасно да се маневрира, но джиповете нямаха сили и възможности да се изкачат достатъчно. Опитах се да звънна на Милен с Витарата и да каже как са нещата, но се губеше обхват.
През това време вече Патрула беше се изправил и преминал след завоя. Дойде един колега и каза, че има забравен пасажер долу....
Хубаво, ама къде да обърна? Казаха ми, че като излезна на поляната ще обърна. Тръгнах напред и след заовя видях наистина огромна поляна с наистина доста сняг. Джиповете бяха се пръснали навсякъде, акто някои стояха до едно дърво в далечнината, други правеха някакви опити за просеки




Видео преди голямата поляна:
http://www.youtube.com/watch?v=rNqUd...cp&playnext=24

http://www.youtube.com/watch?v=LtlUu...cp&playnext=25


Понечих да въртя обратен някъде и едвам обърнах, Доста сняг.
ТРъгнах обратно по пътя и точно излизам от горичката и гледам муцуната на червената G-класата. "Загубеният" пасажер също беше с него. Бореха се с наклона. Гумите на Мерцедеса не бяха подходящи за такъв тежък и дълбок сняг, защото мисля бяха чисто зимни. Въпреки предния и заден блокаж с които разполагаше G-класата наистина й бе мъка да прохожда. Решихме да я закачим за мен и да я изтегля. Трябваше и още съвсем малко, за да се справи и сама, но отдясно на нея имаше страхотна пропаст, която бе позволяваше излишни волности и опити. Упях да я изтегля и след разкачане на въжетата трябваше да карам назаден пак до полянката. Там пристигнахме заедно Мерцедеса зад мен, на който направих място да продължи напред, защото мислех да се връщам за Витарата на Милен. Много исках всички да упсеем да се качим дотук, защото преди година и половина като се бяхме събрали 5-6 ентусиасти от ауди клуба, с кой какъвто джип има като втора кола, всичките за сефте на офроуд, всичките с неподготвени машини, всичките без какъвто и да е опит в офроуда да изкачваме връх Мургаш в кално и мокро време - точно с дружни усилия покатерихме всичките джипове без изключения на върха, което беше незабравимо изживяване за мен и останалите колеги. Тогава бяхме също заедно с Никола, който пак имаше вървежен пикам с хубави гуми - Mazda. Тогава той пак доста помогна изтегляйки примерно ML по-кален наклон , който бе обут с шосейни валяци.
Та правили сме го веднъж и пак мислех да го направим. Продължавах да нямам връзка с Милен поради липсата на обхват. Други колеги също пробваха да го изберат, но без успех. G-класата мина покрай мен и влезна в доста дълбок сняг, където се окапа.


От колегите около мен разбрах, че пътят ни бил вдясно от нас, по един съвсем лек наклон на поляната влизащ пак в гората. Повечето джипове бяха в противоположната лява част на поляната от където правеха тигели в опито по права линия и без страничен наклон да стигнат до продължението на пъят в гората. Снегът беше на преспи, защото от другата страна на поляната нямаше нищо и планината слизаше рязко надолу. Вътърът духаше към нас и ние бяхме от подветрената страна на поляната, точно къдетоо се навява най много сняг. Подканиха ме да пробвам с Jeep-a да пробия и реших да направя един опит все пак и после да се върна за Витарата. Нямаше и как да мина по пробития вече път , за да стигна до джипопвете в далечината, заради окопалия се Мерцедес на пътя на следите. Другите джипове, атакуваха по права линия от крайно ляво на поляната и се опитваха отдалече да намерят път до един маркировъчен камък, едва подаваш ще над снега, който беше ориентир къде точно е пътят ни. Тръгнах да пробвам директно по наклона до мен но не бе възможно - след 2-3 метра приключвах. Даже след всеки опит напред назад постопенно се свличах към Мерцедеса и накрая задницата ми опря перпендилулярно в него и не можех да мръдна.




Тръгнахме да откопаваме G-класата и откъснахме Никола от опитите му да пробие коловоз до камъка нагоре. Успя да измъкне закъсалия джип и ми позволи да се пробвам пак, но този път по права линия , като даже ми каза докъде най-далеч е успях да стигне и че било пробиваемо оттам. ЗАходих до началото на следите му, които бяха едно 60 метра напред и аддох газ. Врязах се в последната преспа прокарани коловози сигурно с 20-30км/ч и се окопах зверски. Отворих вратата и видях как гумите свободно се върртят на скорост в снега и ми стана ясно, че съм здарво по корем.
Никола дойде отзад на помощ и ме зимъкна. Оттук не бе подходящо да се мине - имаше доста сняг.
Тук един колега даде много точна преценка откъде според него е най-добре да се мине. Посочи ми маркери някакви трънки, до които трябваше да се кара направо и след тях рязко вляво и нагоре към камъка. Никола отиоде да вади друг джип, който бе закъсал успоредно с мен. Имаше 3-4 просеки по посока на камъка и 4 джипа едновремено се пробваха да пробият.
Реших да послушам съвета на колегата и да следвам набелязани от него път. Върнах назад и дадох газ....последва ново връзване, но не отнех газта с ръск пак да се окопая. Джипът вървеше едвам едвам и му дадох още повече газ. Подминах трънката, която беше маркер и навих ляв волан насочвайки джипа по едно 20 метрово изкачване до маркировъчния камък. Не знам как, но успях да го изкача без да спирам със заварена газ до ламарината и 5000 оборота на бавни. Изкачих възвишението до камъка и оттам джипът ми пропадна напред в една просека пълна със сняг. Пътят следваше просеката рязко надясно от камъка и влзиаше пак в гората. Не смеей да отпусна газта за да не спря точно в тази преспа и похванах направо по просеката, която беше леко като улей. Едва след 20-3о метра реших да спра. Пред погледа ми се откри неверотно красива природа, огреята от слънцето, което малко преди това бе озарило цялата поляна. Снегът напред по пътя искреше отразявайки слънчевите лъчи, а дърветата наоколо бяха с увесени от сняг клони над самия път. Беше невероятно красиво - една от най-запомнящите гледки, които съм вижда в живота си. Стоях като захласнат и не можех да си напълна очите с тази красота. Зимата в планината е невероятно красив сезон. Много ме радва, че в нашата родина има четири толкова различни и очарователни сезони, на които човек да се порадва. Това са нещата които никога не омръзват в живота.
Оставих джипа пак да охлажда, като леко се притеснявах дали ще идържи, защото досега не се е налагало да натискам толкова. Върнах се пеш назад. Никола точно си подаваше муцуната на пикапа над изкачването и потъна в дълбокия сняг в просеката по пътя. Тук някъде успях за миг да се чуя с Милен, който каза че се е върнал в Банкя, защото е разбордирал гума. Каза,че всичко е ОК и да продължаваме да караме. Пътят щял да ни отведе обратно в Банкя, но засега ни водеше дълбоко в планината в обратната посока.
Никола ме попита дали напред е проходимо и му отговорих, че вероятно да, защото съм спрял не принудително. Видях, че колегите един по един успяват да се изакчат и те, като даже тежкият патрул се покатери почти до горе, но се наложи да опъне лебедка , за да не си тормози джипа колегата. Прецених, че щом като най-тежката машина успешно е напът да изкачи участъка то всички колеги след него ще успеят.
Нямах търпение да продължа и най-вече от изненадите предстоящи по пътя. Това ми е любимо - да карам по непознат път и да изкачат гледки.
Тук започна може ми най-красивата за мен част от оффроуда днес, като даже може би най-впечатляващата откакто се занимавам с това хоби - да минавам пред надвесените от сняг клони на дърветата.











Трудно е да опиша какво е чувството, но поне от кличетата ще видите каква е гледката. Пътят напред не се вижда от клони, а като пробия през тях целитя сняг се изсипва върху джипа. Количеството сняг е толкова голямо, че за миг затрупва предното стъкло и блокира чистачките, като през това време джипът въври напред без никаква видимост за мен. След няколко разцъквания на лоста на чистачките те успяват да пробият макар в само частично натрупалия се сняг, когато пак виждам нови клонки и последва ново затрупване от сняг. На няколко пъти спирах да чиста отпред, защото не можеше да карам без да знам дори на къде завива пътят. Всичко бе бяло около мен, неповторимо бяло. Клонките зад джипа, отърсени вече от сняга се вдигаха нависоко като някаква пелерина с която бе запечатан пътя напред. Бе наистина много красиво и страшно ме впчеатли. Макар и с цената да си грегар днес напълно си заслужаваше да си първи джип!

Клипове:
http://www.youtube.com/watch?v=R6IoB...lcp&playnext=3

http://www.youtube.com/watch?v=B8Veu...cp&playnext=15

Това беше постоянна гледка...























Отново спрях на едно открито място, където пътят правеше объл завой наляво с съвсем лек наклон. Отдясно на пътя бе почти отвесна пропаст, а отляво висок хребет. Всичко потънало в много сняг. Неописуемо!









Пак се върнах, но пеш да помагам. Оставаха само няколко джипа да се изкачат, защото с другите се разминахме по пътя. С дружни усилия всички се справиха.








Клипове:
http://www.youtube.com/watch?v=80Vwe...1&feature=plcp

http://www.youtube.com/watch?v=-KAXh...lcp&playnext=1

http://www.youtube.com/watch?v=l1LQt...lcp&playnext=2

Боби, се топли при Никола, а аз съм взел смяна като фотограф. За фотото почивка обаче нямаше.










Дискавърито подаде братска ръка на Мерцедеса, който се мъчеше с тия гуми...


Всеки успешно преминал джип водеше до усмисвки по лицата на всички. Важното е всички да упсеем да се качим и да сме заедно.




Никола затваряше групата с неговото уверено вървящо митсубиши.






..че даже си намери и желаещи за легена. каза, че билетчето струвало 0,50лв. Кой би отказал :-)






















Видео
http://www.youtube.com/watch?v=i7yzB...cp&playnext=22

http://www.youtube.com/watch?v=Tlxpe...cp&playnext=23

След като групата се сгъсти колегите огладняха и макар и повечето да бяхме на сандвичи, идеята за снежно барбекю бе посрещната с радостни подвиквания.














Самурая с 34-ки , Super Swamper-и и вериги :-)




Дръвцата идват
























След обяда ни чакаше това напред








и това...












Едно око в кокпита на една от машините


Аз за сефте виждам как се прави барбекю в 60см сняг, но накрая пържолите са си все същите. Един колега взе лопатата и започна да копае между два джипа - по средата на пътя. Изкопа да земя. Други вече обикаляха за дърва и режеха изсъхнали дървета. 4-5 човека спретват такова барбекю за няма и 15 минути. Страхотна работа. Колегата с Патрула донесе и въглени и огънят пламна за нула време. Сложи се и тиган и оттам натаък няма да казвам на какво замириса наоколо. Слънцето грееше, вятър нямаше, снегът искреше, снежни боровенадвисени близо до нас - истинска идилия.

[verter]

От: Разходка около София - 29.01.2012

Хапнахме, починахме, поприказвахме и хайде пак напът. нямах търпения да продължим, макар и след един опознавателен рейд пеш напред видях страшно гъсти и надвесени клонаци и храсталаци през които не бях наясно дали ще успея да мина.






Предприехме стратегия. Извадих трион и започнах да режа най надвесените клони, а колегата с Патрула, който караше зад мен започна да отърсва клоните от снега и те като на ластици се изправяхя бързо нагоре отваряйки пътя.








Тексаския психар...


Група скаути напред


Джипчо, след поредния обилен снегопад








В клопката на плетеници клони










Напред все същото












Тук има впечатляваши клипчета благодарени на Боби, който ми бе навигатор и основен фотограф за деня.
http://www.youtube.com/watch?v=bBpiA...cp&playnext=16

http://www.youtube.com/watch?v=vWCIW...cp&playnext=17

http://www.youtube.com/watch?v=EtbD4...cp&playnext=18

http://www.youtube.com/watch?v=ErssM...cp&playnext=19


Пътят бе непрестанно осеян от клони и трябваше двама човека пред мен да върят и да ги отръскват от снега. Движехме се бавно, а всяко отпускане на газта на джипа бе равно на окопаване. Имах един опит назад и после пак газ за засилка напред, но не можеше постоянно да се кара така. Снегът ни затрупваше целите и пак проблемът с чистачките и видимостта. На всеки 50 метра спирах да изринвам 20см сняг покрил предницата на джипа. Вантите ми на два пъти не издържаха от натиска на клоните и хбаво, че изместваха гредата на тавана, която бе на релса, защото иначе щяха да ми откъртят калниците.
Тук си някаква мъка, но продължавахме напред. Не можеше да се кара дълго без да има двама човека напред да чистят. По големите клони ги режех, защото явно бяха вече деформирани и след оттръскване не се вдигаха. Нямах представа какво се случва назад.
Движението ни така продължи 30-40 минути, докато не изкочихме пак на открит участък.
Клипове:

http://www.youtube.com/watch?v=6i2L0...cp&playnext=20

Там дали има път????
http://www.youtube.com/watch?v=3WbSJ...cp&playnext=21


Пореднията спираща дъха панорама.

























Клипове:
http://www.youtube.com/watch?v=bUJEH...cp&playnext=14

Никола ме пита как успявам да карам въобще и не знаех какво да му отговоря. На пълна газ джипът се движеше, но пуснех ли я макар и малко спираше и закъсваше.

Слънцето клонеше към залез, а снегът ставаше все повече. Вижте какви кадри обаче за сметка на това снимах








Пак спрях да се съберем, но след като дойде петият джип колегата ми каза, че другите са се откази и ще се връщат. Никола също го нямаше. Не вярвах да се е отказах, защото е безкрайно упорит и би се върнал само, ако няма никакъв шанс да продължи напред. Обхват нямаше, така че не успях да го чуя. Тръгнах да се връщам пеш и ходих назад чак до мястото , където палехме огън.










Нямаше и помен от джипове, никакъв шум от мотори, нищо. Е, не баш нищо - красотата навсякъде. Снимах ли снимах. Стигайки до огнището реших, че наистина всички са се върнали. Върнах се при джиповете , за да питам другите какво мислят. Пътят не свършваше, нито ставаше по лесен. Дори да водеше в Михайлово, то все още катереше, а това значеше , че вероятно сме на средата.


















Точно го обсъждахме, когато чух звук от двигател в обороти отзад. Никола се върна с пикапа. Каза, че е останал да помогне на колегите, ако се наложи да се върнат и се е забавил.






Попита как е напред и пак му казах, че засега вървя. Колегата със самурая с 34-ките и веригите ми предложи смяна, но не виждах как ще се разминем, а му и казах, че не ми е проблем пробиването, само снегът затрупващ джипа от клоните си е общ проблем и ни бави. Никола каза, да карам, че се стъмва и няма време.






Тръгнах но много скоро пак същата история - надвесени клони, плющащи по джипа. Пак имах проблем с лявата ванта. Един клон ми отпраска здраво лявото огледало и го изкриви....




Настана много як студ и запонаха да ми замръзват стъклата и вратите след пауза дори от 10 минути. Колегите напред чистеха, аз също, а настана полумрак.
Грохнали...




[media]http://www.youtube.com/watch?v=PZ12W0q4lrg&feature=autoplay&list=UUkZ03aRW55zxeAjhTXWdYcw&lf=plcp&playnext=13[/media]

Стигнахме до един огромен храст на пътя ни който бе трудно пеш да се премине - ставаше само с полулег. Храст обвит в лиани и всичко потънало в сняг. След него още два такива, напред клони.....




























Неуморимия мотор. Не го и счупих, значи всичко е ок и разходката си заслужаваше












Бе някакъв кошмар. Решихме да приключим дотук. Намерихме едно масто, не точно кръстовище, но за това послужи на което започнахме планове как да обърнем 6 джипа. Имаше разклон наляво, който рязко тръгваше нагоре с обратен завой, като си беше чиста пътека. Напред беше непробиваемия храст пред който можеше да се събера два по-къси джипа. Навсякъде бяхме обкръжени от гъста разтителност и липса на място за меневри. Трябваше всички да обърнем на импровизираното обръщало и да се вместим някъде така че и последния джип да дойде и да обърне. На мен ми отне 5 минути борба докато обърна. Нагоре дори да прохождаше джипа не можех да го накарам да направи обратен завой. Задницата не се управляваше въобще. Пробвах и на заден и съвсем нямах шанс. Задните гуми не искаха да излезнат от коловозите и да поемата по странични път. накрая с зверска газ и забита муцуна в храститре поне заех перпендикулярно положение спряло основния път. Назаден успях да извъртя и се обърнах, като паркирах с гръб към непреодолимата трънка. Дойде втория джип - Патрула. Дълга база - над 5 метра, на това оскъдно място. Бе истински ужас да се обърне на това място. Добре, че бе лебедката, която на два захвата изкатери по разклона джипа нагоре. Едно от сузукитата обърна с мръсна газ доста успешно и се залепи пред мен. Следващото сузуки също прелетя със злоба и хвана наклона след патрула. Всички джипове се свряхме където може , за да направим място за пикапа на Никола, който също изглеждаше като лимузина на това място. Огромен. Въпреки това успя с газ да си завре муцуната дълбоко в храстите и колкото се може наляво. После с две маневри обърна.
Стъмни се съвсем и вече бяхме на фарове. След още 30 минути се бяхем подредили в колона с фаровете надолу. Беше кучешки студ и всичко замръзна. Аз докато пипах въжете на лебедката с голи ръце направо ми залепваше кожата върху него. Пипнах се и на предния ми булбар и същата работа. Вратите едвам се отваряха - залепваха.






Оттук слезнахме почти без проблеми, като изключим една изпаднала верига на едно от колелетата на монстър самурая, но момчето се върна пеш и си я намери.


Клипове:
http://www.youtube.com/watch?v=k7JTM...cp&playnext=12

http://www.youtube.com/watch?v=GxAAJ...cp&playnext=11

http://www.youtube.com/watch?v=kGM6V...cp&playnext=10

Много добре си изкарахме и благодаря, че бяхме такава компания. Ще ми остане наистина незабравим спомен тази разходка. Поздрави!

[jasonsmith]

От: Зимно приключение над Дивотинския манастир в Люлин планина

невероятно, все едно бях с вас! Благодаря за страхотния репортаж!

[verter]

От: Зимно приключение над Дивотинския манастир в Люлин планина

http://www.youtube.com/watch?v=80Vwe...XWdYcw&lf=plcp

На този линк са всички качени клипове от разходката. Автоматично вървят един след друг като филм, но за съжаление не са в хронологичен ред.

[Free Spirit]

От: Зимно приключение над Дивотинския манастир в Люлин планина

Да странно ,може само по един клип да се качва.

[REXER]

От: Зимно приключение над Дивотинския манастир в Люлин планина

Даа, наистина бе невероятно!!!

[verter]

От: Зимно приключение над Дивотинския манастир в Люлин планина

http://www.youtube.com/watch?v=xR0woS-8xK8

http://www.youtube.com/watch?v=8ZNUqydEriA