Tweet
За мен събота вече е ден запазен за офроуд 
Вчера направихме една лежерна (лека) разходка до Копривщица - естествено не по асфалта.
София - Мирково - с.Петрич - Панагюрище - Копривщица - София
Бяхме три джипа, аз и една моя приятелка, Страхил и Яро и приятелката му. Яро водеше по маркиран трак в навигацията по доста оплетен маршрут, който на няколко пъти губехме и се налагаше да сменим посоката. Карахме изцяло в Средна гора и това още по начало означаваше сравнително ниска надморска височина, основно горски маршрут и чат пат някоя друга полянка. Да си призная очаквах да е скучно и в първата половина наистина се чувствах така, но след Панагюрище и по точно след отбивката от асфалта стана много красиво и интересно. По пътя за Копривщица в гората има една хижа и местност, която е страхотна. Там имаше и доста туристи. За съжаление не разбрах как се казва.
Фотосесията:
Буново. В далечината мостът, който се вижда е на ЖП-то. Излизаш с влака от един тунел, зърваш за миг Буново от високо и веднага влизаш пак в тунел. Яро, спомена че това май бил най-високият Ж.П. мост в България.
Карахме по подбалканското новоасфалтирано шосе и някъде след отбивката за Мирково завихме надясно покрай един тръбопровод. Навлезнахме в гората. Навсякъде имаше табелки, че е забранено за външни лица или нещо такова. Имаше някакви насипи, изоставени машини, строителни материали. През дърветата се виждаше някакво огромно водохранилище. Аз както обикновено бях последна кола, защото спирам доста често за снимки и на едно място видях двете тойоти да обръщат на една бариера. Там двама ми махаха да обръщам и аз и ми правиха забранителни знаци. Обърнахме, но не се върнахме по същия път, а веднага хванахме някакво странично отклонение. Тойотите пак отпрашиха напред, а аз изостанах. Водохранилището бе за отпадъчни води - мръсно и грозно, но все пак с фотоапарат може да си подбереш една част за някоя хубава снимка.
Докато си снимах ме настигна бързо една нива и изкочиха двама мъже от нея. ПИтаха къде сме тръгнали, защото било забранено тук. Казах им, че караме по трак към Панагюрище и че има път. Те ми отговориха, че трябва да се върнем и че не може да продължим напред, цитирам: Нема дек! (няма накъде). Свързах се по станцията със Страхил и ми обясних случката, но той каза да продължавам да карам и имало черен път отклоняващ се от този около язовира (забранената зона). Нали се сещата в каква ситуация бях. Тойотите перкаха напред, а мен ме бяха задържали и ме увеярваха да се връщам. Спорихме, спорихме и накрая мирясаха. Даже започнаха да оглеждат черокито и да си коментират разни неща по джипаджийски. Оказаха се свестни хора и ме оставиха да догоня тойотите. Пътят виеше около язовира в гъста гора, всичко бе изорано от булдозер, но не бе много утъпкано. Представям си какво става тук като се напои обилно. На едно място наистина имаше отбивка в дясно и спуснахме в едно дере през едни клонаци. На места имаше и приличен сраничен наклон.
Спирахме няколко пъти за почивка. Трудно ми бе да си намеря нещо интересно да снимам, защото растителността е буквално умряла вече. Пътят и той скука, но все пак далеч от мръсната и мъглива София.
Стигнахме до някакво изоставено селце. Къщите бяха стари - много стари.
Минахме и през едно поле, на което кипеше неуморен труд. Хората бяха приветливи и понеже бяха спряли с един камион на пътя ми сочеха откъде да мина и накъде са продължили другите два джипа. Уважавам такива хора и оценявам, че дори такава небрежна разходка като нашата си е вид лукс за някои и трябва да сме благодарни, че имаме възможност да си я позволим.
....нали, Марко?
Това в далечнината е паметник - огромна камбана. Село Петрич.
Спокойно селце, забутано дълбоко в гората.
Видях един дядо и една баба да прибират грижовно в гаража си една зелена Лада 1500 - почти като нова. Стана ми доста драго , защото такива гледки са вече редкост и всичко около нас стана някак си по-модерно и по-безлично, особено в големите градове.
От селото хванахме едно пътче нагоре, което се оказа грешно. Яро и Страхил бяха заковали спирачките на един склон. Яро каза, че напред пътят ставал весосипедна пътека. Тук малко сложно бе с връщането назад, защото пътят бе много тесен и със страничен и голям основен наклон. Назад гумите трудно следваха треакторията, по която бяха минали напред. Имахме нужда от напътствия докато върнем и обърнем безопасно.
Кратко съвещаниое за уточняване на посоката. Оказа се, че пътят ни върви по-нависоко. Хванахме пак гората. Налагаше ми се да догонвам тойотите по разни шоркъти, където имаше естествено.
Това дърво вдясно явно е със сгрешен календар - бе забравило да отърси короната се :-)
Спряхме пак за почивка. Пихме пак от готиния чай на Яро.
Разходих се малко и си направих колекция от снимки на мъхове.
Жълъдче
Гарнитура
Спуснахме до Панагюрище, откъдето хванахме един "Служебен път". Странно бе, че караме по него, но предполагах, че Яро ще ни отбие в гората някъде. Оказа се поредната грешка. Навигацията ни заведе до една бариера, където веднага ни изгониха, при това с отскок. Един служител така скокна...не ни позволи да се вмъкнем след един автобус пред нас.
Кръгом и обратно в Панагюрище. Оттам по асфалта за Копривщица.
Естсетвено не за дълго. Мушнахме се в гората и хоп на готиното.
Яро спря, извади "снайпера" и започна да снима нещо.
Обърнах поглед наляво да видя какво го е мотивирало така. Ето това:
Мен ме прикова тази палитра от цветове. ПОдминах я със 70км/ч. но набих спираките и се върнах да я заснема.
Излизаме на "черно"...
Това поточе изглеждаше така, сякаш някой е излял мляко в него.
Отново време за почивка, кафе и гледки.
Красиви и разноцветни кончета
Тук вече сме в онази местност и хижа, за която споменах, че е много приятно място. Моля, някой ако знае как се казва да каже.
Странна работа: букови гори с малки борчета между тях
Коропис.....от древните туристи
Върховете на Стара планина. Това отдясно трябва да е Тетевенският връх Баба, а отляво връх Паскал. 2070 и 2029 метра съответно.
Снежният връх най-вдясно би трябвало да е Вежен
Тойотите компактно една зад друга
Вчера направихме една лежерна (лека) разходка до Копривщица - естествено не по асфалта.
София - Мирково - с.Петрич - Панагюрище - Копривщица - София
Бяхме три джипа, аз и една моя приятелка, Страхил и Яро и приятелката му. Яро водеше по маркиран трак в навигацията по доста оплетен маршрут, който на няколко пъти губехме и се налагаше да сменим посоката. Карахме изцяло в Средна гора и това още по начало означаваше сравнително ниска надморска височина, основно горски маршрут и чат пат някоя друга полянка. Да си призная очаквах да е скучно и в първата половина наистина се чувствах така, но след Панагюрище и по точно след отбивката от асфалта стана много красиво и интересно. По пътя за Копривщица в гората има една хижа и местност, която е страхотна. Там имаше и доста туристи. За съжаление не разбрах как се казва.
Фотосесията:
Буново. В далечината мостът, който се вижда е на ЖП-то. Излизаш с влака от един тунел, зърваш за миг Буново от високо и веднага влизаш пак в тунел. Яро, спомена че това май бил най-високият Ж.П. мост в България.
Карахме по подбалканското новоасфалтирано шосе и някъде след отбивката за Мирково завихме надясно покрай един тръбопровод. Навлезнахме в гората. Навсякъде имаше табелки, че е забранено за външни лица или нещо такова. Имаше някакви насипи, изоставени машини, строителни материали. През дърветата се виждаше някакво огромно водохранилище. Аз както обикновено бях последна кола, защото спирам доста често за снимки и на едно място видях двете тойоти да обръщат на една бариера. Там двама ми махаха да обръщам и аз и ми правиха забранителни знаци. Обърнахме, но не се върнахме по същия път, а веднага хванахме някакво странично отклонение. Тойотите пак отпрашиха напред, а аз изостанах. Водохранилището бе за отпадъчни води - мръсно и грозно, но все пак с фотоапарат може да си подбереш една част за някоя хубава снимка.
Докато си снимах ме настигна бързо една нива и изкочиха двама мъже от нея. ПИтаха къде сме тръгнали, защото било забранено тук. Казах им, че караме по трак към Панагюрище и че има път. Те ми отговориха, че трябва да се върнем и че не може да продължим напред, цитирам: Нема дек! (няма накъде). Свързах се по станцията със Страхил и ми обясних случката, но той каза да продължавам да карам и имало черен път отклоняващ се от този около язовира (забранената зона). Нали се сещата в каква ситуация бях. Тойотите перкаха напред, а мен ме бяха задържали и ме увеярваха да се връщам. Спорихме, спорихме и накрая мирясаха. Даже започнаха да оглеждат черокито и да си коментират разни неща по джипаджийски. Оказаха се свестни хора и ме оставиха да догоня тойотите. Пътят виеше около язовира в гъста гора, всичко бе изорано от булдозер, но не бе много утъпкано. Представям си какво става тук като се напои обилно. На едно място наистина имаше отбивка в дясно и спуснахме в едно дере през едни клонаци. На места имаше и приличен сраничен наклон.
Спирахме няколко пъти за почивка. Трудно ми бе да си намеря нещо интересно да снимам, защото растителността е буквално умряла вече. Пътят и той скука, но все пак далеч от мръсната и мъглива София.
Стигнахме до някакво изоставено селце. Къщите бяха стари - много стари.
Минахме и през едно поле, на което кипеше неуморен труд. Хората бяха приветливи и понеже бяха спряли с един камион на пътя ми сочеха откъде да мина и накъде са продължили другите два джипа. Уважавам такива хора и оценявам, че дори такава небрежна разходка като нашата си е вид лукс за някои и трябва да сме благодарни, че имаме възможност да си я позволим.
....нали, Марко?
Това в далечнината е паметник - огромна камбана. Село Петрич.
Спокойно селце, забутано дълбоко в гората.
Видях един дядо и една баба да прибират грижовно в гаража си една зелена Лада 1500 - почти като нова. Стана ми доста драго , защото такива гледки са вече редкост и всичко около нас стана някак си по-модерно и по-безлично, особено в големите градове.
От селото хванахме едно пътче нагоре, което се оказа грешно. Яро и Страхил бяха заковали спирачките на един склон. Яро каза, че напред пътят ставал весосипедна пътека. Тук малко сложно бе с връщането назад, защото пътят бе много тесен и със страничен и голям основен наклон. Назад гумите трудно следваха треакторията, по която бяха минали напред. Имахме нужда от напътствия докато върнем и обърнем безопасно.
Кратко съвещаниое за уточняване на посоката. Оказа се, че пътят ни върви по-нависоко. Хванахме пак гората. Налагаше ми се да догонвам тойотите по разни шоркъти, където имаше естествено.
Това дърво вдясно явно е със сгрешен календар - бе забравило да отърси короната се :-)
Спряхме пак за почивка. Пихме пак от готиния чай на Яро.
Разходих се малко и си направих колекция от снимки на мъхове.
Жълъдче
Гарнитура
Спуснахме до Панагюрище, откъдето хванахме един "Служебен път". Странно бе, че караме по него, но предполагах, че Яро ще ни отбие в гората някъде. Оказа се поредната грешка. Навигацията ни заведе до една бариера, където веднага ни изгониха, при това с отскок. Един служител така скокна...не ни позволи да се вмъкнем след един автобус пред нас.
Кръгом и обратно в Панагюрище. Оттам по асфалта за Копривщица.
Естсетвено не за дълго. Мушнахме се в гората и хоп на готиното.
Яро спря, извади "снайпера" и започна да снима нещо.
Обърнах поглед наляво да видя какво го е мотивирало така. Ето това:
Мен ме прикова тази палитра от цветове. ПОдминах я със 70км/ч. но набих спираките и се върнах да я заснема.
Излизаме на "черно"...
Това поточе изглеждаше така, сякаш някой е излял мляко в него.
Отново време за почивка, кафе и гледки.
Красиви и разноцветни кончета
Тук вече сме в онази местност и хижа, за която споменах, че е много приятно място. Моля, някой ако знае как се казва да каже.
Странна работа: букови гори с малки борчета между тях
Коропис.....от древните туристи
Върховете на Стара планина. Това отдясно трябва да е Тетевенският връх Баба, а отляво връх Паскал. 2070 и 2029 метра съответно.
Снежният връх най-вдясно би трябвало да е Вежен
Тойотите компактно една зад друга
Коментар