Операция "дядо Благоев" - да ме е яд или да не ме е яд?

[didogen]

Всичко започна от една тема свързана със звездата на монумента. В нея няколко души се чидиха, да ходят ли, да не ходят ли близо година. Какво толкова мислят незнам. България е достатъчно малка и ей го де е паметника. На един хвърлей място, ако мерим по моя няма и толкова. Та нарочихме датите 19-20 ноември.
За съжаление Вальо от Слатина беше възпрепятстван, а не искахме да отлагаме заради възможноста от снеговалеж. И с Петьо от Плевен и негов приятел - фотографа, който няма да видите, все пак е зад кадър. Събрахме се в Севлиево и напазарувахме. Прехвърлихме багажа в моята кола и поехме нагоре, с основна цел да се качим на петолъчката.
Принципно карам бавно, но когато съм интосиазиран (не казвам, че е от добрите ми черти) бързам от кеф и очакване. Колите, които застигах не ги изпреварвах защото отнема време. За това ги прескачах, е не всички де.
За кратко време стигнахме забележете - национален парк "Шипка-Буздлуджа". Знам, че знаете но да ви припомня. Парка се намира в централна Стара Планина. Той обхваща територията между монументите на връх Шипка, който е построен в (чест, ама друг път) памет на българските опълченци, руските и финландски войници. Тези хора не са дали живота си в някоя голяма битка, но тя е епична не по големина, а по важност. С устояването на напора на турските войски и недопускането им на върха предотвратяват обрат във войната. Да отбележа, че по това време е имало много по-големи битки, а опити за обрат има във всички войни - като последна надежда за избягване на пораженията.
Но да се върна на паметника, той е поствоен през 30-те години на миналия век с не по-малко себеотрицание на строителите. Последното отваряне на експозицията в паметника е през 19970ма година, мисля. В експозицията ясно се вижда кой приема Самарското знаме. Естествено, че аз!

В парка има множество хижи, или по скоро вили на разни институции от соц времето. Повечето са превърнати в хотелчета, но за тях после. Други забележителности са лобното място на хаджи Димитър и неговата чета и мястото където е създадена партията пред-пред-предшественик на БСП - НСДП. Едва ли Благоев я е създал с идеята за партия каквато е тя поне от 60 години насам, но да не влизам в полемика. Двете места са на около 30 метра разтояние. Бая предпочитано място за разни мероприятия.

[didogen]

От: Операция "дядо Благоев" - да ме е яд или да не ме е яд?

Толкова предпочитано, че БКП си прави монумент на 15 мин. пеша от мястото на създаването на една работническа партия, която има подобни идеи , но едва ли и подобни способи за създаване на социална среда, като БКП. Честно казано, не проумявам защо е създадено това чудо и защо там където никой няма да седи повече от ...... всъщност само би преминал билото. Кой е луд да седи на този ветрилник.
Пътят от подножието на планината до върха е широк и хубав. За 20 години (през които не е поддържан) почти не е мръднал, де да бяха такива всички пътища в страната. А пътят от Шипка до там е сравнително добро състояние за планински път. Който е пътувал из Родопи знае какво имам предвид.
Двата пътя се събират на място известно като Юмруците или Пламъците. Там има две ръце държащи горящи факли. Асфалта минава през прекрасна дъбова гора, а от двете страни на пътя има множество ( около 7- сгради, които работят като вили или хотели. От връх Буздлуджа тръгват две ски писти, които са малки. Едната е по северният склон с дължина около 300 метра. При добър снеговалеж има възможност за каране на ски до края на април. Лично аз съм карал там на 26 април, въпреки че сутрин карах кънки на лед, а следобед водни ски. Но е приемливо човек да си начеше крастата.
Южната писта завършва при двете хижи Буздлуджа, има няколко оръдия за сняг, но никога не съм я виждал да работи. Може би защото се качвам там все пролетно време. И двете писти се поддържат от раттрак.
Голямата хижа работи е под аренда и в момента като хотел, малката си остава една приятна хижа с удобствата и хигиената на такава. Само дето хижарката е малко върла. Незнам как не ни изкара сутринта в две редици отпред и да проведе утринна гимнастика.
То стана по скоро пътеводител, отколкото разказ. Но да се върна на целта ни.
Пристигнахме раничко и скокнахме да видим какво ни очаква утрешният ден. И какво да видим?
За туристите, доста си бяха, но ужасът дойде като видяхме една бригада. Абе направо строителна компания си беше, да ви кажа. Запълват дупки, ковът едни кофражи, бъркат един бетон.....абе консервираха паментика. Всички се намръщихме и осъзнахме, че сме закъснели с около 2 седмици.

Обиколихме, разгледахме и се върнахме да се настаним в хижата. През цялото време си мислех, че сме запазили места. Все пак проведох два разговора и уговорих места за 3-ма души. Лютата баба ни посрещна с въпроса:
- От къде сте?
- От Севлиево.
- Хмм, от Севлиево , а колко сте? (по изражението и изтръпнах, даже не си спомня)
- Е трима, както говорихме по телефона.
- С кого сте говорили?
- Ъъъъ, с вас, няма ли места?
- А ще измислим нещо! - и верно измисли, настани ни до група 12-десетокласнички. То хубу, ама ........... както и да е.
След като се настанихме се поразходихме и посетихме:

Лобното място на гореспоменатата чета. Като гледам колко народ е заминал, голяма покутевица ще да е било. Но съм благодарен на тези люде и дано знаят, че не са си дали живота напразно. Почетохме ги като неподготвени туристи. С минутка мълчание. След това се отправихме към:

Мястото където е създадена партията майка, поднесохме венец и, вече знаете за минутката.

След това убедомихме ръководството, че партията е създадена. Ето и връзката със Сокол.

Мисията по учредяването завърши успешно и тръгнахме да се прибираме. На вратата хижарката:
- Къде ходите до това време? Вече реших, че сте се загубили! Мислех да ходя да ви търся!
След това тихо си седнахме и вечеряхме. По късно си легнахме мислейки за скъпичкото (около 50 лв./човек) ядене на салам и кашкавал в Балкана.