Tweet
Златна есен в Рила
Пътят започва още от полетата около Благоевград, като денивелацията на цялото пътуване пак е впечатляваща от 400м до 2350м където е Царев връх. Изкачването ми отне повече от 4 часа. Слизането около 3.
Като цяло пътят е доста добре очертан, лек в по-голямата си част и отриващ чудесна панорама във всички посоки. Донякъде проблем бе голямата плетеница от разклонения и вливания на други пътища, които ми бяха лек проблем навръщане, когато напълно се стъмни. Като цяло целта ми бе напред и нагоре и така си избирах посоката на всеки кръстопът. В общи линии нямам проблеми с ориентацията и всичко бе ОК.
Това бе първата по разтърсваща част от пътя. Друсане, подскачане...
Изкочих на една равнина от където се видяха Стобските пирамиди над село Стоб
Кръстих разказа Златна есен, защто това ме впечатли най много. Много цветно и красиво. Определено любим сезон.
Поглед назад към непрестанно делящия се път към безкрайните разклонения и отбивки
Това дърво грееше както под слънчевите лъчи така и след залез слънце
Основно се кара на открито, но има и впечатляващи участъци през гората. Вижте за каква красота става въпрос.
Отсреща е язовир Калин, маршрутът от предната ми разходка.
Долу в ниското, където са асфалтовите пътища бе мъгливо и ясно се вижда от тази снимка. Сигурен съм, че ако бях попитал някой човек от селата щеше каже, че е било цял ден слънчево, но истински слънчево бе в планината.
Пирин !
Отсреща в средата на снимката е ВЕЦ-а (бялата къща) към язовир Калин, левият от двата върха по които още има сняг е връх Калин.
Поглед назад към изминатия път
Стигнах до един хълм, по който съвсем леко се забелязваха единични следи от джип право нагоре, но губещи се покрай боровете. Основният път свиваше наляво. Изглеждаше сякаш право нагоре някой само се е тествал. Реших да си карам по пътя. Всичко ОК, но някакси щом свърнах по него и изведнъж всичко стана леко занемарено, с много клони, камъни, храсти. Влезнах и в гората от северната страна на хълма. Загубих и всякаква панорама към върхове. Гората стана гъста. Пътят ту се изкачваше, ту слизаше. Бе тесен и усоен. В крайна сметка се оказа, че съм сгрешил, но не съжалявам ,защото зърнах много красиви места.
Малко пресен сняг
Като посипан с брашно път - половината в зимни одежди, другата половина в есенни
Навлезнах в един много тесен участък обръжен от тези красиви и много високи растения покрити с пухчета. Забърсвайки ги с огледалата на джипа пухчетата започваха да се реят из въздуха - бе много красиво.
Това бе краят....
Паднало дърво, окастрено с резачки от клоните, но стволът си стоеше солиндно на мястото си.
Нямах избор и трябваше да се връщам няколко километра назад и да търся друг път. Покарах си и на заден бая, защото нямаше къде да се обърне. Върнах се чак до хълма, където имаше съвсем бледи следи водещи право нагоре.Хванах по тях и след малък слалом около боровете изкачих билото, където в далечината се виждаше друг път.
Тук гледките бяха страхотни. Отляво високите върхове на Рила, отдясно Пирин, а напред Царев връх.
Пак почти без път на някои места.
но пък гледките....
Появи се и Луната над върха, която ме подсети, че става късно а аз все още катеря и се отдалечавам страхотно от асфалта.
Там отсреща трябва да е връх Мальовица, но не мога да го позная от този ъгъл.
Атам долу някъде е пътят към Рилския манастир. Мисля ,че в дясно на снимката даже се вижда самият манастир, но наживо не го видях, чак сега разглеждайки снимките.
На едно място пътят пак заобикаляше близкия връх, докато друг водеше направо към него. Тук пак реших, че ще има слизане от другата му страна , но сгреших. За да хвана следите към самия връх трябваше да мина един много странен участък, който наподобяваше корито на река и вървеше успоредно с моя път. Не виждах къде започва и къде свършва и трябваше да го прекося. Да, обаче представляваше ров с доста висок праг, а основата на рова бе някаква рохка пръст, суха и малко като пясък. Тупнах предницата в рова и минах от другата страна за да хвана по следите водещи към върха. Изкачването на този връх си беше тормоз за джипа. На бавни и все на газ. Температурата мина 105 градуса и отвсякъде замириса на прегрели железа. Пуснах и парното да позагубя малко топлина. Към всичко това прибавям и безкончинното изкачване, неравности и губещ се в клековете път.
Горе долу на височината на язовир Калин отсреща, който се пада точно над джипа под самите върхове.
От върха видях най-после връх Свети Иван (Мусала), обаче слизане нямаше от другата му страна. Долу виждах пътя , който водеше към още един връх от където вече щях да видя Рилския манастир от високо, но имах доста стръмно и дълго връщане обратно до рова и основния път. Часът минаваше 16 часа. Имах поне 3 часа слизане обратно. Колебаех се много дали мога да си позволя да загубя още 30-40 минути да видя манастира, но все пак прецених, че рискувам да карам почти изцяло на тъмно на връщане, а с тази голяма плетеница от пътища можеше да се запилея някъде и да загубя вярния път. Реших да се прибирам.
Тук джипът се вижда каква мижитурка е на общия фон
Този пич що върхове е изкачил с мен - Мусала, Ботев, Мальовица, Ком, Калин, Черни връх, Богдан, Белмекен, Околчица, Мургаш и още една дузина по-ниски върхове.
Дотук бях с изкачването, следва слизането.
Пътят започва още от полетата около Благоевград, като денивелацията на цялото пътуване пак е впечатляваща от 400м до 2350м където е Царев връх. Изкачването ми отне повече от 4 часа. Слизането около 3.
Като цяло пътят е доста добре очертан, лек в по-голямата си част и отриващ чудесна панорама във всички посоки. Донякъде проблем бе голямата плетеница от разклонения и вливания на други пътища, които ми бяха лек проблем навръщане, когато напълно се стъмни. Като цяло целта ми бе напред и нагоре и така си избирах посоката на всеки кръстопът. В общи линии нямам проблеми с ориентацията и всичко бе ОК.
Това бе първата по разтърсваща част от пътя. Друсане, подскачане...
Изкочих на една равнина от където се видяха Стобските пирамиди над село Стоб
Кръстих разказа Златна есен, защто това ме впечатли най много. Много цветно и красиво. Определено любим сезон.
Поглед назад към непрестанно делящия се път към безкрайните разклонения и отбивки
Това дърво грееше както под слънчевите лъчи така и след залез слънце
Основно се кара на открито, но има и впечатляващи участъци през гората. Вижте за каква красота става въпрос.
Отсреща е язовир Калин, маршрутът от предната ми разходка.
Долу в ниското, където са асфалтовите пътища бе мъгливо и ясно се вижда от тази снимка. Сигурен съм, че ако бях попитал някой човек от селата щеше каже, че е било цял ден слънчево, но истински слънчево бе в планината.
Пирин !
Отсреща в средата на снимката е ВЕЦ-а (бялата къща) към язовир Калин, левият от двата върха по които още има сняг е връх Калин.
Поглед назад към изминатия път
Стигнах до един хълм, по който съвсем леко се забелязваха единични следи от джип право нагоре, но губещи се покрай боровете. Основният път свиваше наляво. Изглеждаше сякаш право нагоре някой само се е тествал. Реших да си карам по пътя. Всичко ОК, но някакси щом свърнах по него и изведнъж всичко стана леко занемарено, с много клони, камъни, храсти. Влезнах и в гората от северната страна на хълма. Загубих и всякаква панорама към върхове. Гората стана гъста. Пътят ту се изкачваше, ту слизаше. Бе тесен и усоен. В крайна сметка се оказа, че съм сгрешил, но не съжалявам ,защото зърнах много красиви места.
Малко пресен сняг
Като посипан с брашно път - половината в зимни одежди, другата половина в есенни
Навлезнах в един много тесен участък обръжен от тези красиви и много високи растения покрити с пухчета. Забърсвайки ги с огледалата на джипа пухчетата започваха да се реят из въздуха - бе много красиво.
Това бе краят....
Паднало дърво, окастрено с резачки от клоните, но стволът си стоеше солиндно на мястото си.
Нямах избор и трябваше да се връщам няколко километра назад и да търся друг път. Покарах си и на заден бая, защото нямаше къде да се обърне. Върнах се чак до хълма, където имаше съвсем бледи следи водещи право нагоре.Хванах по тях и след малък слалом около боровете изкачих билото, където в далечината се виждаше друг път.
Тук гледките бяха страхотни. Отляво високите върхове на Рила, отдясно Пирин, а напред Царев връх.
Пак почти без път на някои места.
но пък гледките....
Появи се и Луната над върха, която ме подсети, че става късно а аз все още катеря и се отдалечавам страхотно от асфалта.
Там отсреща трябва да е връх Мальовица, но не мога да го позная от този ъгъл.
Атам долу някъде е пътят към Рилския манастир. Мисля ,че в дясно на снимката даже се вижда самият манастир, но наживо не го видях, чак сега разглеждайки снимките.
На едно място пътят пак заобикаляше близкия връх, докато друг водеше направо към него. Тук пак реших, че ще има слизане от другата му страна , но сгреших. За да хвана следите към самия връх трябваше да мина един много странен участък, който наподобяваше корито на река и вървеше успоредно с моя път. Не виждах къде започва и къде свършва и трябваше да го прекося. Да, обаче представляваше ров с доста висок праг, а основата на рова бе някаква рохка пръст, суха и малко като пясък. Тупнах предницата в рова и минах от другата страна за да хвана по следите водещи към върха. Изкачването на този връх си беше тормоз за джипа. На бавни и все на газ. Температурата мина 105 градуса и отвсякъде замириса на прегрели железа. Пуснах и парното да позагубя малко топлина. Към всичко това прибавям и безкончинното изкачване, неравности и губещ се в клековете път.
Горе долу на височината на язовир Калин отсреща, който се пада точно над джипа под самите върхове.
От върха видях най-после връх Свети Иван (Мусала), обаче слизане нямаше от другата му страна. Долу виждах пътя , който водеше към още един връх от където вече щях да видя Рилския манастир от високо, но имах доста стръмно и дълго връщане обратно до рова и основния път. Часът минаваше 16 часа. Имах поне 3 часа слизане обратно. Колебаех се много дали мога да си позволя да загубя още 30-40 минути да видя манастира, но все пак прецених, че рискувам да карам почти изцяло на тъмно на връщане, а с тази голяма плетеница от пътища можеше да се запилея някъде и да загубя вярния път. Реших да се прибирам.
Тук джипът се вижда каква мижитурка е на общия фон
Този пич що върхове е изкачил с мен - Мусала, Ботев, Мальовица, Ком, Калин, Черни връх, Богдан, Белмекен, Околчица, Мургаш и още една дузина по-ниски върхове.
Дотук бях с изкачването, следва слизането.
Абе, през всички сезони !
От кога ми липсват тези разходки? 
Коментар