За тези които не им се чете всичко по-долу има снимки с кратък опис...За другите следва да прочетат следната история...
Неделя...Сутринта ставам и се чудя дали ще ни позволят да работим защото сменяме осветлението в едно училище ,а в едното крило има изборна секция...И така към 9 часа други няколко габровци се бяха уговорили и чакаха аз да кажа какво ще правя...Към 9 и 10 ми звънна началника и каза
-не ни пускат ,почиваме...
Еее викам си кеф ...Обаждам се разбира ме се с другите и тръгваме
10.30 бяхме на ОМВ и се чудим на къде да тръгнем с следните три джипа
-моята витара дигната ,ЛСД, нови грабери АТ2 235/75/15
-Витарата на колегата Русанов понадигната и карани кални гуменки
-Фронтерка надигната с 31" БФ гоодричи на километри ,но достойно изглеждащи...
След кратъхк обзор на местността решихме да пробваме да качим от поток до бузлуджа и от там до хотел Българка(ако не греша) ,Кръстец и Трявна...И тръгваме...Още след Поток обаче сняг не липсваше...За дървета да не говорим...Брадвичката и резачката се включваха често...Не мина дълги и стигнахме до първия кофти момент...Сняг,кал + голямо навяване точно след калта...другата витарка поблъска известно време ,а фронтерата отзад я дърпаше назаден като се поукопай(не съм сигурен,но май в началото и Фронтерата поблъска) ...А ние в моята Витара гледаме...По някое време помолих да пробвам и видиш ли късмет вече охлабената пряспа се предаде и я прегазих след което продължихме...От там аз водих не по друга причина ,а така се случи...Спирахме често...махахме клони,рязахме и тей нататък...Общо взето с доста спирания ,връщания за изсилка и бутане в снега (ама наистина доста) стигнахме до едно разклонче което е на 300-400метра от асфалтовия път към Бузлуджа...Е добре ,но снега става дълбок...Навявания големи...Доста се помъчихме и там...Накрая обаче дори голямата фронтера(спрямо витарите де не спрямо някой патрол) не успя и тя...НЕ успяхме и да разринем,а аз вече виждах пътя...150 метра да имаше...И знаехме ,че разклона който подминахме 150 метра назад води до Шипка...Оп готово викаме тръгваме! И аз пак отпред...И пак клони...И пак навявало и дълбоко...но ние с зор се движим...Дооооооооо...Да докато витарата не каза –НЕ! ...Дам ...Просто останах без скорости...Лоста се движи свободно и това е...А сме не леко надолнище зад мен витарата която с калните гуми виждаше проблеми и зад нея Фронтерката...След голямо чудене ,звънене нищо не направихме
Митака с фронтерата звънна на колеги от Стара Загора и те бяха в готовност да тръгнат към нас на помощ...Това ме успокояваш ,но бях вътрешно ядосан на Витарата защо така ме излага(не ,че е знаела къде ще я мъча де)
Фронтерата издърпа здравата витара до равно място и се върна за мен....Мислех ,че всичко е изгубено...Аз бях постоянно по тумбак и нямам скорости..Как да ме дърпа си викам? Видиш ли обаче с много ама много зор тръгнахме наза...Зор ,зор ,зор ..Бутане голямо...Това ,че паднах и Витарата ми мина през крака отделно
не тежеше много (задния мост) и нищо ми няма
Трудно беше ,но се върнахме до равното разклонче и от там долу аз закачен пак с помоща на Митака сега седя пиша това ,а Витарата ми е пред Гаража ,а не в гората ...
Изключително съм му благодарен както и на другите които умреха от студ ,но казаха ,че джип в гората не оставяме...А за готовността на Старо загорци да тръгнат към нас съм трогнат...
За тези които не им се четеше накратко...Малко преди Бужлуджа моята витара (водеща и ринеща в момента на бедствието) остана без скорости и само чистия късмет ( и на Митака фронтерата) помогнаха да съм си сега удома...Много трудно дърпане беше ,но стана!
Ето малко снимки ,а после и някое друго клипче...
Неделя...Сутринта ставам и се чудя дали ще ни позволят да работим защото сменяме осветлението в едно училище ,а в едното крило има изборна секция...И така към 9 часа други няколко габровци се бяха уговорили и чакаха аз да кажа какво ще правя...Към 9 и 10 ми звънна началника и каза
-не ни пускат ,почиваме...
Еее викам си кеф ...Обаждам се разбира ме се с другите и тръгваме
10.30 бяхме на ОМВ и се чудим на къде да тръгнем с следните три джипа
-моята витара дигната ,ЛСД, нови грабери АТ2 235/75/15
-Витарата на колегата Русанов понадигната и карани кални гуменки
-Фронтерка надигната с 31" БФ гоодричи на километри ,но достойно изглеждащи...
След кратъхк обзор на местността решихме да пробваме да качим от поток до бузлуджа и от там до хотел Българка(ако не греша) ,Кръстец и Трявна...И тръгваме...Още след Поток обаче сняг не липсваше...За дървета да не говорим...Брадвичката и резачката се включваха често...Не мина дълги и стигнахме до първия кофти момент...Сняг,кал + голямо навяване точно след калта...другата витарка поблъска известно време ,а фронтерата отзад я дърпаше назаден като се поукопай(не съм сигурен,но май в началото и Фронтерата поблъска) ...А ние в моята Витара гледаме...По някое време помолих да пробвам и видиш ли късмет вече охлабената пряспа се предаде и я прегазих след което продължихме...От там аз водих не по друга причина ,а така се случи...Спирахме често...махахме клони,рязахме и тей нататък...Общо взето с доста спирания ,връщания за изсилка и бутане в снега (ама наистина доста) стигнахме до едно разклонче което е на 300-400метра от асфалтовия път към Бузлуджа...Е добре ,но снега става дълбок...Навявания големи...Доста се помъчихме и там...Накрая обаче дори голямата фронтера(спрямо витарите де не спрямо някой патрол) не успя и тя...НЕ успяхме и да разринем,а аз вече виждах пътя...150 метра да имаше...И знаехме ,че разклона който подминахме 150 метра назад води до Шипка...Оп готово викаме тръгваме! И аз пак отпред...И пак клони...И пак навявало и дълбоко...но ние с зор се движим...Дооооооооо...Да докато витарата не каза –НЕ! ...Дам ...Просто останах без скорости...Лоста се движи свободно и това е...А сме не леко надолнище зад мен витарата която с калните гуми виждаше проблеми и зад нея Фронтерката...След голямо чудене ,звънене нищо не направихме

Фронтерата издърпа здравата витара до равно място и се върна за мен....Мислех ,че всичко е изгубено...Аз бях постоянно по тумбак и нямам скорости..Как да ме дърпа си викам? Видиш ли обаче с много ама много зор тръгнахме наза...Зор ,зор ,зор ..Бутане голямо...Това ,че паднах и Витарата ми мина през крака отделно


Изключително съм му благодарен както и на другите които умреха от студ ,но казаха ,че джип в гората не оставяме...А за готовността на Старо загорци да тръгнат към нас съм трогнат...
За тези които не им се четеше накратко...Малко преди Бужлуджа моята витара (водеща и ринеща в момента на бедствието) остана без скорости и само чистия късмет ( и на Митака фронтерата) помогнаха да съм си сега удома...Много трудно дърпане беше ,но стана!
Ето малко снимки ,а после и някое друго клипче...
Коментар