Днес се разходих до един много интересен и неизвестен манастир.
Намира се близо до с. Разбоище, гр. Годеч
Информация от Интернет :
ЛИНК
Манастира е наистина особен,както в разположението си така също и в историята си.Тясно е свързан с българската история.Основан е като монашеско убежище около 5-6 век.Там където се намира в момента храма е било мястото за молитва на монасите отшелници,живеещи в пещерите над него.След земетресението през 1976 година достъпа до тях е невъзможен.От 1874 год игумен на манастира е йеромонах Йоан/Иван/Тотю,племенник на воеводата Филип Тотю.Бивш легионер и сподвижник на йеродякон Игнатий/Васил Левски/и монах Матей Преображенски/Миткалото,писар в легията на Г.С.Раковски/.през есента на 1875 г монаха Матей довежда в манастирайеродякона Игнатий и тримата духовници решават че тук е удобно място за производство на барут за бъдещото въстание.Наистина по-голямата част от барута на Априлското въстание е от тук.Но предател посочва барутарницата.Аскер обкръжава обителта.Игумена Йоан провожда монасите по таен проход далеч от манастира.При него остава единствено духовното му чадо монаха Исай.Повежда се неравна битка.След 2 часа отбрана игумена е тежко ранен и се обръща към отец Исай с думите:"Отче Исае,брате,погреби недостойните ми кости под пътя към храма та хората да ме тъпчат че малко направих за Род и Родина..."След което предава Богу дух.Спасил се по чудо отец Исай описва това в свое писмо до братята на Преображенския манастир.Писмото се пази при архимандрит Георгий.
Що се отнася до запазените фрески на външната стена на храма,то те датират от 14 век и според професор Прашков са или от боянския майстор или от някой негов ученик.Времето и отмосверните влияния не са променили тяхната яркост и красота.















Намира се близо до с. Разбоище, гр. Годеч
Информация от Интернет :
ЛИНК
Манастира е наистина особен,както в разположението си така също и в историята си.Тясно е свързан с българската история.Основан е като монашеско убежище около 5-6 век.Там където се намира в момента храма е било мястото за молитва на монасите отшелници,живеещи в пещерите над него.След земетресението през 1976 година достъпа до тях е невъзможен.От 1874 год игумен на манастира е йеромонах Йоан/Иван/Тотю,племенник на воеводата Филип Тотю.Бивш легионер и сподвижник на йеродякон Игнатий/Васил Левски/и монах Матей Преображенски/Миткалото,писар в легията на Г.С.Раковски/.през есента на 1875 г монаха Матей довежда в манастирайеродякона Игнатий и тримата духовници решават че тук е удобно място за производство на барут за бъдещото въстание.Наистина по-голямата част от барута на Априлското въстание е от тук.Но предател посочва барутарницата.Аскер обкръжава обителта.Игумена Йоан провожда монасите по таен проход далеч от манастира.При него остава единствено духовното му чадо монаха Исай.Повежда се неравна битка.След 2 часа отбрана игумена е тежко ранен и се обръща към отец Исай с думите:"Отче Исае,брате,погреби недостойните ми кости под пътя към храма та хората да ме тъпчат че малко направих за Род и Родина..."След което предава Богу дух.Спасил се по чудо отец Исай описва това в свое писмо до братята на Преображенския манастир.Писмото се пази при архимандрит Георгий.
Що се отнася до запазените фрески на външната стена на храма,то те датират от 14 век и според професор Прашков са или от боянския майстор или от някой негов ученик.Времето и отмосверните влияния не са променили тяхната яркост и красота.
Коментар