Tweet
Тъй като бях зает по роднински по празниците, реших в понеделник да се разтъпча с джипкато по околните дерета. Около мястото където живея има няколко доста сериозни дерета,оврази и направо речни долини. Преди седмица бях минал по дъното на едно от неизучените дерета. То си беше широко като булевард, само имаше досадни клонки.
Е обаче вчера се насадих.
Погледа от високо показваше сравнително чисто и сухо дъно на дерето. Последва доста интересно спускане и след него установихме със сина ми, че Уазката е легнала по корем в 40 сантиметрова тиня, с лек мирис на гнило и маскирана с жълти иглики. Последваха едни от най-бавните 500 метра в живота на джипката. Борихме се със скритото поточе и с гъстите дървета повече от 3 часа, като лебедката беше основното средство за придвижване. Уви снимки няма защото и аз и синковеца бяхме прекалено заети. Той по спешност се научи да кара Уаз по трудния начин: в гората. Щетите са : едно огледало, заден стоп, и сериозно огъната задна дясна врата.
Нищо особено в разходката ( само дето имам такава мускулна треска че не мога да пиша ), но за пореден път си вадя някой заключения и май трябва да започна да ги спазвам. Първо – никога сама кола в гората. И най-голямия паркетник да е с теб поне ще може да си помагате. Второ – лебедката е задължителен аксесоар за дървени глави като мен. Не си спомням да съм я ползвал някога толкова много за едно излизане. Трето – Проучвай терена. Втори път се копвам като за световно подлъган от привидно сух и твърд терен. Походи няколко метра и стъпи лично и ще си сигурен, че е твърдо. Четвърто – Уви дърветата са по-здрави от джипката ( поне някой от тях).
Но все пак ще отида събота или неделя да ви донеса снимки от там. Ако няма снимки другия понеделник, моля някой да дойде да ме извади от дерето.
Е обаче вчера се насадих.
Погледа от високо показваше сравнително чисто и сухо дъно на дерето. Последва доста интересно спускане и след него установихме със сина ми, че Уазката е легнала по корем в 40 сантиметрова тиня, с лек мирис на гнило и маскирана с жълти иглики. Последваха едни от най-бавните 500 метра в живота на джипката. Борихме се със скритото поточе и с гъстите дървета повече от 3 часа, като лебедката беше основното средство за придвижване. Уви снимки няма защото и аз и синковеца бяхме прекалено заети. Той по спешност се научи да кара Уаз по трудния начин: в гората. Щетите са : едно огледало, заден стоп, и сериозно огъната задна дясна врата.
Нищо особено в разходката ( само дето имам такава мускулна треска че не мога да пиша ), но за пореден път си вадя някой заключения и май трябва да започна да ги спазвам. Първо – никога сама кола в гората. И най-голямия паркетник да е с теб поне ще може да си помагате. Второ – лебедката е задължителен аксесоар за дървени глави като мен. Не си спомням да съм я ползвал някога толкова много за едно излизане. Трето – Проучвай терена. Втори път се копвам като за световно подлъган от привидно сух и твърд терен. Походи няколко метра и стъпи лично и ще си сигурен, че е твърдо. Четвърто – Уви дърветата са по-здрави от джипката ( поне някой от тях).
Но все пак ще отида събота или неделя да ви донеса снимки от там. Ако няма снимки другия понеделник, моля някой да дойде да ме извади от дерето.
Коментар