Tweet
Нямах нет и пускам темата с няколко дни закъснение. Събитията са от 11ти-12ти декември.
Част първа: Веселбата.
По принцип, това излизане (както и половината други) въобще не беше планирано. Едни добри другари се обадиха, че събота сутринта се събират в с.Тъжа и ще атакуват полицейската хижа (в района на х. Тъжа). Малко позакъснял осмодекемврийски поздрав за бивши и настоящи студенти, малко позакъснял Никулден и един съвсем навременен рожден ден.
Е, кой съм аз, че да откажа
Още повече, доста нервички изхабих през седмицата и направо имахме нужда, и аз и жената, да се поразсеем малко.
Пристигаме с Витарката в уговореното време на уговореното място, обаче няма никой. Звънкаме един телефон за справка - оказа се, че нашите хора са забавили тръгването, защото хижаря се обадил, че горе е страшна бъря и е абсолютно непроходимо. Хм. Не, че е невъзможно, все пак местността е на близо 2000 надморска, но поне отдолу не изглеждаше толкова страшно.
Докато чакаме, се качих донякъде, за проверка - ами нищо. Има един пръст сняг, но толкова. Срещнахме и един джип, който слизаше надолу, пича видя, че съм със зимни гуми, сви рамене и каза: минаваш.
Тайфата се събра след 20тина минути и в този момент се появява един голям дърт Щаер, деста заснежен, но не толкова от газене, колкото от навяване. Веднага при шофьора - пича казва: абе споко, има 4 пръста сняг. Пак "хм".
В този момент се появява и самия хижар с едно малко Щаерче и започва да обяснява, че горе е ад и ужас, абсолютно непроходимо, защото имало мъгла и ... 30 сантиметра сняг !?!
Тук вече стана ясно, че някой от всичките лъже. Клиренса на малкото Щаерче е поне 30 сантиметра, въобще не виждам как толкова сняг (при това сух и пухкав) би го затруднил. Е, в крайна сметка се уговаряме с хижа Русалка и поемаме нагоре.
След настаняването, веднага се изнесохме 2 джипки да видим колко точно е страшно горе.
Ей това е най-"страшния" сняг:
А това е пред самата "бедстваща" хижа:
Само за справка, Витарата е с гуми 195R15, сами смятайте дали снега е 30 санта или 10. При повечко инат, не е проблем да се качи догоре само на задно. Предното го пуснах на 2-3 места, не толкова за проходимост, колкото да не напъвам машинката без нужда по дупките.
Да, на места имаше навеи, НО най-високия беше 50 сантиметра, най-дългия - около метър. Много страшно, няма що. Виж вятъра беше отврартителен - много студен и много силен, но отвътре си беше добре Имаше и една група пеши туристи, с които се засякохме по пътя, но изглеждаха достатъчно добре екипирани и опитни.
В крайна сметка, стигнахме до извода, че са поканили хижаря или на лов или на прасе (доста грухчовци се споминаха тия дни) и просто си е търсил повод. Еми, да е жив и здрав, аз пък повече няма да отида там. Писнало ми е от несериозни хора. Все пак, групата беше достатъчно голяма, за да си заслужава да отвори хужата.
На връщане си позволихме една мъъъъничка заигравка по снега, от която се убедих за пореден път, че калните гуми по снега са .... абе не ги бива особено. и че една малка, къса, почти заводска Витарка може да мине на места където една голяма и много наточена Тойота ... просто не се събира
Както и да е, приключихме с моторните развлечения рано-рано, и към 3 следобед някои започнаха да разпалват скари, други дда наблягат на винцето, по-късно имаше и стари юнашки песновки - абе всичко както си се полага
Част втора: Ядове.
Към 9 сутринта се измъквам от кревата и се ориентирам към сутрешното кафе. И както си допивам кафето и се кефя, че гнусния вятър е спрял и свети слънчице, нещо започва да ме човърка отвътре. Решавам ей така, профилактично, да погледна в какво състояние е Витарника. Още предния ден съм си поиграл да изчистя леда и снега около предните карета и от спирачките. Отварям капачката на разширителния съд и ме втресе: ЛЕД! не обичайната антифризена кашичка, а лед на бучки! Отварям капачката на радиатора и ме втресе окончателно: лед!
Съжалявам за скапаното качество, но леда си е лед. В разширителния съд направо си имаше 3-4мм ледена коричка.
И това при условие, че съм налял преди няма и 2 седмици нов антифриз, концентрат и съм си го разредил според указанията за -30 градуса. Добре, че се сетих овреме, в хижата си имаше и топла вода, поляхме малко, после още малко, запали, обаче парно - нъц. Радиаторчето натъпкано с лед и няма размразяване.
От там нататък следва много псуване и преждевременно напускане на купона, щото никак не ми се рискуваше да замръзне всичко пак и газ към Казанлък. Долу по ниското температурата беше малко над нулата, спряхме известно време на слънце, радиаторчето се поразмрази някак, та дойде и парното. на първата бензиностанция купих литър концентрат за -70 градуса, източих малко от радиатора и го долях. Това, дето изтече отвътре, си беше чиста проба оцветена водичка.
И това ми е абсолютно последния път, когато купувам български антифриз! Яд ме е,ч е не пазя тубите, да ги снимам.
(За тъпата течност: днес пак ми направи мизерия - оказа се, че замръзва още на -5. Едва супях да размразя маркучето за назад и долях литър Сонакс, интересно, спря да замръзва...)
Същото се отнася и за течността за чистачки - на шишето пише Верила, уж за -25. Друг път!
Имайте предвид, че течността за чистачките също съм я сменил преди седмица, като преди това съм изпразнил системата от лятната течност - всичко си е както трябва. Да, ама не - замръзна още на -10.
Казах ли, че повече няма да си купя нищо такова, което е произведено в България?
Защото подобен екшън ми е вече за втори път. Следващия път - при поляците. От техния концентрат досега никога не съм имал оплаквания.
Това е кучето-пазач на Русалка
Пътя нагоре:
Част първа: Веселбата.
По принцип, това излизане (както и половината други) въобще не беше планирано. Едни добри другари се обадиха, че събота сутринта се събират в с.Тъжа и ще атакуват полицейската хижа (в района на х. Тъжа). Малко позакъснял осмодекемврийски поздрав за бивши и настоящи студенти, малко позакъснял Никулден и един съвсем навременен рожден ден.
Е, кой съм аз, че да откажа
Още повече, доста нервички изхабих през седмицата и направо имахме нужда, и аз и жената, да се поразсеем малко.Пристигаме с Витарката в уговореното време на уговореното място, обаче няма никой. Звънкаме един телефон за справка - оказа се, че нашите хора са забавили тръгването, защото хижаря се обадил, че горе е страшна бъря и е абсолютно непроходимо. Хм. Не, че е невъзможно, все пак местността е на близо 2000 надморска, но поне отдолу не изглеждаше толкова страшно.
Докато чакаме, се качих донякъде, за проверка - ами нищо. Има един пръст сняг, но толкова. Срещнахме и един джип, който слизаше надолу, пича видя, че съм със зимни гуми, сви рамене и каза: минаваш.
Тайфата се събра след 20тина минути и в този момент се появява един голям дърт Щаер, деста заснежен, но не толкова от газене, колкото от навяване. Веднага при шофьора - пича казва: абе споко, има 4 пръста сняг. Пак "хм".
В този момент се появява и самия хижар с едно малко Щаерче и започва да обяснява, че горе е ад и ужас, абсолютно непроходимо, защото имало мъгла и ... 30 сантиметра сняг !?!
Тук вече стана ясно, че някой от всичките лъже. Клиренса на малкото Щаерче е поне 30 сантиметра, въобще не виждам как толкова сняг (при това сух и пухкав) би го затруднил. Е, в крайна сметка се уговаряме с хижа Русалка и поемаме нагоре.
След настаняването, веднага се изнесохме 2 джипки да видим колко точно е страшно горе.
Ей това е най-"страшния" сняг:
А това е пред самата "бедстваща" хижа:
Само за справка, Витарата е с гуми 195R15, сами смятайте дали снега е 30 санта или 10. При повечко инат, не е проблем да се качи догоре само на задно. Предното го пуснах на 2-3 места, не толкова за проходимост, колкото да не напъвам машинката без нужда по дупките.
Да, на места имаше навеи, НО най-високия беше 50 сантиметра, най-дългия - около метър. Много страшно, няма що. Виж вятъра беше отврартителен - много студен и много силен, но отвътре си беше добре
Имаше и една група пеши туристи, с които се засякохме по пътя, но изглеждаха достатъчно добре екипирани и опитни.В крайна сметка, стигнахме до извода, че са поканили хижаря или на лов или на прасе (доста грухчовци се споминаха тия дни) и просто си е търсил повод. Еми, да е жив и здрав, аз пък повече няма да отида там. Писнало ми е от несериозни хора. Все пак, групата беше достатъчно голяма, за да си заслужава да отвори хужата.
На връщане си позволихме една мъъъъничка заигравка по снега, от която се убедих за пореден път, че калните гуми по снега са .... абе не ги бива особено. и че една малка, къса, почти заводска Витарка може да мине на места където една голяма и много наточена Тойота ... просто не се събира
Както и да е, приключихме с моторните развлечения рано-рано, и към 3 следобед някои започнаха да разпалват скари, други дда наблягат на винцето, по-късно имаше и стари юнашки песновки - абе всичко както си се полага
Част втора: Ядове.
Към 9 сутринта се измъквам от кревата и се ориентирам към сутрешното кафе. И както си допивам кафето и се кефя, че гнусния вятър е спрял и свети слънчице, нещо започва да ме човърка отвътре. Решавам ей така, профилактично, да погледна в какво състояние е Витарника. Още предния ден съм си поиграл да изчистя леда и снега около предните карета и от спирачките. Отварям капачката на разширителния съд и ме втресе: ЛЕД! не обичайната антифризена кашичка, а лед на бучки! Отварям капачката на радиатора и ме втресе окончателно: лед!
Съжалявам за скапаното качество, но леда си е лед. В разширителния съд направо си имаше 3-4мм ледена коричка.
И това при условие, че съм налял преди няма и 2 седмици нов антифриз, концентрат и съм си го разредил според указанията за -30 градуса. Добре, че се сетих овреме, в хижата си имаше и топла вода, поляхме малко, после още малко, запали, обаче парно - нъц. Радиаторчето натъпкано с лед и няма размразяване.
От там нататък следва много псуване и преждевременно напускане на купона, щото никак не ми се рискуваше да замръзне всичко пак и газ към Казанлък. Долу по ниското температурата беше малко над нулата, спряхме известно време на слънце, радиаторчето се поразмрази някак, та дойде и парното. на първата бензиностанция купих литър концентрат за -70 градуса, източих малко от радиатора и го долях. Това, дето изтече отвътре, си беше чиста проба оцветена водичка.
И това ми е абсолютно последния път, когато купувам български антифриз! Яд ме е,ч е не пазя тубите, да ги снимам.
(За тъпата течност: днес пак ми направи мизерия - оказа се, че замръзва още на -5. Едва супях да размразя маркучето за назад и долях литър Сонакс, интересно, спря да замръзва...)
Същото се отнася и за течността за чистачки - на шишето пише Верила, уж за -25. Друг път!
Имайте предвид, че течността за чистачките също съм я сменил преди седмица, като преди това съм изпразнил системата от лятната течност - всичко си е както трябва. Да, ама не - замръзна още на -10.
Казах ли, че повече няма да си купя нищо такова, което е произведено в България?
Защото подобен екшън ми е вече за втори път. Следващия път - при поляците. От техния концентрат досега никога не съм имал оплаквания.
Това е кучето-пазач на Русалка
Пътя нагоре:
Като знам, че и аз преди седмица се подлъгах и си взех литър концентрат на Приста. Наистина голям късмет, че си се сетил да погледнеш преди за запалиш...
Коментар