Tweet
Здравейте.След доста умувания,дебати,предложения и....16 страници 
O"" писания в една друга тема,най-после решихме,че за да стане реалност ходенето клубно така да се каже на хижа, определяме една дата и една хижа и...който има мерака да идва!
За хижа се спряхме на х. Русалка намираща се над с. Тъжа.Район, който е хем лесно достъпен,хем пък предлага много красота и интересни дестинаций за разглеждане.
И така...уречения ден дойде,и след нужната подготовка/разбирай мноооого мръвки и пиене 306 :L:: / се отправихме към Ст. Планина.
Първоначално бяхме 4-5п джипа,но...към групата се присъединиха гости от Мъглиж с още две машини и скоро се заформи колона от 8 джипа,които докато се усетим вече драскаха по пътеките на планината.
Всички бяхме с приповдигнато настроение,а някои направо пощуряха....
Отивахме някъде в тази посока....
Към сформираната колона......
.....в последствие се присъединиха още трима наши другари...Данчо,Бениджи и Бакалов,и с тях в последствие колоната нарасна до 11 машини..O""
Красотите на Ст. Планина ни обгръщаха навсякъде още от самото начало на разходката...
Пътя беше каменна настилка и не представляваше някаква трудност,което пък ни помагаше да се оглеждаме и да попиваме красотата която ни заобикаляше.Така неусетно стигнахме и до....хижата....
За самата хижа и преживяванията ни там по-късно.На първо време разтоварихме багажа,настанихме се по стаите,изчакахме тримата наши другари,с които имахме радиовръзка да пристигнат и се отправихме да една невероятна разходка в дебрите на Балкана!
Първата дестинация беше ....Кадемлийското пръскало естествено.Посещавал съм го няколко пъти преди,но....при всяко ходене там винаги изпадах в страхопочитание пред красотата и величието му....така беше и сега!!!
За първи път сега обаче ни остана време да се изкачим по скалите до основата на величествения водопад.
Колоната от 11 джипа в подножието му,беше грандиозна.....
Скалите си бяха доста височки......
Ето Стефан не може да ни види горе.....
А изгледа отгоре към долината беше ...приказен!!!
А ето и целта на изкачването ни....
Скоро продължихме колкото и да не ни се искаше.Целта ни беше да помолим за разрешение представителите които бяха в района от управата на Национален Парк Централен Балкан, да се изкачим до вр. Триглав.
Ето тук аз и Марин отидохме до помещенията на парковата охрана,а останалите останаха да ни изчакат.
И докато някои от по-младите ни участници си уплътняваха времето така....
Децата направо пощуряха .....
Честно казано не се надявахме да ни разрешат да продължим за вр. Триглав,но.....явно човека от охрана го убедихме,че не сме някои безотговорни люде,и че спокойно може да ни има пълно доверие.Така той се съгласи и ни разреши да продължим.Това беше наистина една невероятна новина,и завръщайки се радостни до небесата,събрахме се за групова снимка.....
....и продължихме напред.
Пътя си беше все същия каменист и безпроблемен и единствения проблем беше ,че някои дизели започнаха да пушат повечко от разредения въздух на 2000м. над морето....
Подножието на вр. Триглав винаги ме е привличало с малкото езерце/съществуващо незнайно как/,което в момента беше наполовина пресъхнало,но все пак го имаше,и най-вече с прекрасния изглед към месността Пеещи скали,вр. Мазелат и...северна България....
Габрово...погледнат през 10х оптичен зум и от почти 2000м. надморска височина....
Започнахме и последния етап от изкачването на върха.Пътя беже осеян с едри камъни,които се разместваха под тежките машини,а това налагаше и по-внимателно шофиране,че на завоите които си бяха доста остри направо пътят те изхвърляше настрани от лошото сцепление.
Скоро стигнахме на върха...е 100м. под него де....
Там има бариера и последната част се минава пеша.Горе имаше и сняг...въпреки летните жеги в последните дни...
Горе на самия връх бяхме свидетели на ...обещание да носи цял живот на ръце своята половинка от брат Живко...
Абе ...голяма любов..... 064 ...
За съжаление върха беше обвит с облаци и не успяхме да надзърнем към южна България,а вр. Ботев също се беше скрил добре,така че.....хайде обща снимка с изглед/доколкото има въобще изглед де/ на север....
.....и хайде сега обратно с изглед към самия връх.....
Ха...за момент се разнесоха облаците и...видяхме като на длан пътя по който дойдохме.....
Докато прибягаме да се снимаме обаче и.....хайде всичко отново се скри...
Така е в планината....както пече и изведнъж сякаш небето се продънва и започва да вали....
И такааа.....тръгнахме надолу и след среща с още красоти по пътя .....
......се върнахме в хижата ,за да се подготвим за вечерния купон.
Красотата на залеза и заобикалящата ни природа беше спираща дъха,кара те да се чувстваш пречистен духовно и водеше до пълен релакс!!
Гледката беше наистина омагьосваща и мен лично ме караше да се чувствам извън сивия и изпълнен с проблеми свят.....
Но...да се върнем на земята.....Подготовка за купона вървеше с пълна пара.И докато жените натискаха салатите и ордьоврите в кухнята....
....мъжете бяхме наобиколили скарата и се борехме с мръвката....
А тя не беше никак малко.....можехме да издържим поне 3 дни на обсада... 047
Скоро жените бяха готови и дори...бат Танко се хвърли в боя като сервитьор на нашата продукция....
Тук е мястото да спомена,че тримата наши другари Данчо,Бенито и Бакалов,колкото и да настоявахме и да ги уговаряхме си тръгнаха към Ст. Загора.Толкова съжалявам ,че не останахте момчета...купона наистина беше готин,а с вашето присъствие щеше да е още по......
Скоро и ние се присъединихме и...последва и официалната първа наздравица за вечерта/щото ние ...на скарата....бая наздравици ударихме де.. :"": /
И така купона започна.Чувствахме се супер готино и просто вилнеехме яко.Като се започне от това че си ги....мерехме..... 047
....а след кратко затишие в борба с мръвките от скарата и сладка раздумка за туй-онуй....
.....естествено имаше и яко наздравици....
....се развилняхме сериозно с много хора,хип -хоп,нейви метъл/големи резачки бяха/,яко сиртаки и...нежни блусове разбира се.....
Другаря админ се изявяваше като диджей....
Всички бяха в страхотно настроение....
Горския и сливенския войвода Антон си гугаха и си пиеха винцето наздравица след наздравица...
А ето и компромат...Горския нещо омайва ...Горската.....
Ама и аз не спя с фотото.....май се разбраха..... 064 ... 047
Естествено,че наздравиците се редуваха и с много танци....и се леееше една пот....направо в литри...O""
Редно е да похваля мъжката част....ние бяхме доста по-активни от дамите на дансинга,но за следващия път се надявам жените да вършеят повече чупейки кръстчета по дансинга ...
По примера от началото на купона...някои започнаха масово да си ги...мерят..... 047
Имаше и....нежни танци....
Марин с определени парчета вкара в участие и детската аудитория....беше кефещо.... 271
Скоро и Сиртакито не закъсня.....някои хора показаха завидна сръчност и умение в този танц....
По едно време се притесних....Много мръвкарлък остана и направо не зная какво щяхме да го правим,но...админа каза...."Чакайте ,сега почвам да хапвам аз".....O""
...и стана страшно....Прегърнал каса бира подкара казана с мръвката,че отново се притесних....дали ще остане за другия ден да мезнем по нещо....
Може да се каже че полека -полека останахме най-сериозните купонджий....
А към 2.00ч. вече нещата станаха ....сложни.....
Марин ни пусна едни стари български шлагери на Сигнал,Диана Експрес,ФСБ,Щурците....класика....Замалко да ревна....
Стефко пък замезваше фъстъци с....лъжица....и биричка де за камуфлаж... 050
Много пихме...и много пяхме....Аз лично бях някъде далеко от реалния свят!!!
Сериозни хора...сериозен купон...няя се огъваме я....
Към 3.00ч. вече изглеждахме така.....
Все пак накрая и ние умаляхме и след 3.30ч. един по един се завлякохме до леглата/аз успях да не объркам стаята 050 /,но само след пет часа в 09.00ч сутринта бяхме пак на линия.Добре че беше невероятно чистия въздух,че след толкова пиене иначе щяхме да сме за реанимацията....
......следва продължение....
O"" писания в една друга тема,най-после решихме,че за да стане реалност ходенето клубно така да се каже на хижа, определяме една дата и една хижа и...който има мерака да идва!За хижа се спряхме на х. Русалка намираща се над с. Тъжа.Район, който е хем лесно достъпен,хем пък предлага много красота и интересни дестинаций за разглеждане.
И така...уречения ден дойде,и след нужната подготовка/разбирай мноооого мръвки и пиене 306 :L:: / се отправихме към Ст. Планина.
Първоначално бяхме 4-5п джипа,но...към групата се присъединиха гости от Мъглиж с още две машини и скоро се заформи колона от 8 джипа,които докато се усетим вече драскаха по пътеките на планината.
Всички бяхме с приповдигнато настроение,а някои направо пощуряха....
Отивахме някъде в тази посока....
Към сформираната колона......
.....в последствие се присъединиха още трима наши другари...Данчо,Бениджи и Бакалов,и с тях в последствие колоната нарасна до 11 машини..
O"" Красотите на Ст. Планина ни обгръщаха навсякъде още от самото начало на разходката...
Пътя беше каменна настилка и не представляваше някаква трудност,което пък ни помагаше да се оглеждаме и да попиваме красотата която ни заобикаляше.Така неусетно стигнахме и до....хижата....
За самата хижа и преживяванията ни там по-късно.На първо време разтоварихме багажа,настанихме се по стаите,изчакахме тримата наши другари,с които имахме радиовръзка да пристигнат и се отправихме да една невероятна разходка в дебрите на Балкана!
Първата дестинация беше ....Кадемлийското пръскало естествено.Посещавал съм го няколко пъти преди,но....при всяко ходене там винаги изпадах в страхопочитание пред красотата и величието му....така беше и сега!!!
За първи път сега обаче ни остана време да се изкачим по скалите до основата на величествения водопад.
Колоната от 11 джипа в подножието му,беше грандиозна.....
Скалите си бяха доста височки......
Ето Стефан не може да ни види горе.....
А изгледа отгоре към долината беше ...приказен!!!
А ето и целта на изкачването ни....
Скоро продължихме колкото и да не ни се искаше.Целта ни беше да помолим за разрешение представителите които бяха в района от управата на Национален Парк Централен Балкан, да се изкачим до вр. Триглав.
Ето тук аз и Марин отидохме до помещенията на парковата охрана,а останалите останаха да ни изчакат.
И докато някои от по-младите ни участници си уплътняваха времето така....
Децата направо пощуряха .....
Честно казано не се надявахме да ни разрешат да продължим за вр. Триглав,но.....явно човека от охрана го убедихме,че не сме някои безотговорни люде,и че спокойно може да ни има пълно доверие.Така той се съгласи и ни разреши да продължим.Това беше наистина една невероятна новина,и завръщайки се радостни до небесата,събрахме се за групова снимка.....
....и продължихме напред.
Пътя си беше все същия каменист и безпроблемен и единствения проблем беше ,че някои дизели започнаха да пушат повечко от разредения въздух на 2000м. над морето....
Подножието на вр. Триглав винаги ме е привличало с малкото езерце/съществуващо незнайно как/,което в момента беше наполовина пресъхнало,но все пак го имаше,и най-вече с прекрасния изглед към месността Пеещи скали,вр. Мазелат и...северна България....
Габрово...погледнат през 10х оптичен зум и от почти 2000м. надморска височина....
Започнахме и последния етап от изкачването на върха.Пътя беже осеян с едри камъни,които се разместваха под тежките машини,а това налагаше и по-внимателно шофиране,че на завоите които си бяха доста остри направо пътят те изхвърляше настрани от лошото сцепление.
Скоро стигнахме на върха...е 100м. под него де....
Там има бариера и последната част се минава пеша.Горе имаше и сняг...въпреки летните жеги в последните дни...
Горе на самия връх бяхме свидетели на ...обещание да носи цял живот на ръце своята половинка от брат Живко...
Абе ...голяма любов..... 064 ...
За съжаление върха беше обвит с облаци и не успяхме да надзърнем към южна България,а вр. Ботев също се беше скрил добре,така че.....хайде обща снимка с изглед/доколкото има въобще изглед де/ на север....
.....и хайде сега обратно с изглед към самия връх.....
Ха...за момент се разнесоха облаците и...видяхме като на длан пътя по който дойдохме.....
Докато прибягаме да се снимаме обаче и.....хайде всичко отново се скри...
Така е в планината....както пече и изведнъж сякаш небето се продънва и започва да вали....
И такааа.....тръгнахме надолу и след среща с още красоти по пътя .....
......се върнахме в хижата ,за да се подготвим за вечерния купон.
Красотата на залеза и заобикалящата ни природа беше спираща дъха,кара те да се чувстваш пречистен духовно и водеше до пълен релакс!!
Гледката беше наистина омагьосваща и мен лично ме караше да се чувствам извън сивия и изпълнен с проблеми свят.....
Но...да се върнем на земята.....Подготовка за купона вървеше с пълна пара.И докато жените натискаха салатите и ордьоврите в кухнята....
....мъжете бяхме наобиколили скарата и се борехме с мръвката....
А тя не беше никак малко.....можехме да издържим поне 3 дни на обсада... 047
Скоро жените бяха готови и дори...бат Танко се хвърли в боя като сервитьор на нашата продукция....
Тук е мястото да спомена,че тримата наши другари Данчо,Бенито и Бакалов,колкото и да настоявахме и да ги уговаряхме си тръгнаха към Ст. Загора.Толкова съжалявам ,че не останахте момчета...купона наистина беше готин,а с вашето присъствие щеше да е още по......
Скоро и ние се присъединихме и...последва и официалната първа наздравица за вечерта/щото ние ...на скарата....бая наздравици ударихме де.. :"": /
И така купона започна.Чувствахме се супер готино и просто вилнеехме яко.Като се започне от това че си ги....мерехме..... 047
....а след кратко затишие в борба с мръвките от скарата и сладка раздумка за туй-онуй....
.....естествено имаше и яко наздравици....
....се развилняхме сериозно с много хора,хип -хоп,нейви метъл/големи резачки бяха/,яко сиртаки и...нежни блусове разбира се.....
Другаря админ се изявяваше като диджей....
Всички бяха в страхотно настроение....
Горския и сливенския войвода Антон си гугаха и си пиеха винцето наздравица след наздравица...
А ето и компромат...Горския нещо омайва ...Горската.....
Ама и аз не спя с фотото.....май се разбраха..... 064 ... 047
Естествено,че наздравиците се редуваха и с много танци....и се леееше една пот....направо в литри...
O"" Редно е да похваля мъжката част....ние бяхме доста по-активни от дамите на дансинга,но за следващия път се надявам жените да вършеят повече чупейки кръстчета по дансинга ...
По примера от началото на купона...някои започнаха масово да си ги...мерят..... 047
Имаше и....нежни танци....
Марин с определени парчета вкара в участие и детската аудитория....беше кефещо.... 271
Скоро и Сиртакито не закъсня.....някои хора показаха завидна сръчност и умение в този танц....
По едно време се притесних....Много мръвкарлък остана и направо не зная какво щяхме да го правим,но...админа каза...."Чакайте ,сега почвам да хапвам аз".....
O"" ...и стана страшно....Прегърнал каса бира подкара казана с мръвката,че отново се притесних....дали ще остане за другия ден да мезнем по нещо....
Може да се каже че полека -полека останахме най-сериозните купонджий....
А към 2.00ч. вече нещата станаха ....сложни.....
Марин ни пусна едни стари български шлагери на Сигнал,Диана Експрес,ФСБ,Щурците....класика....Замалко да ревна....
Стефко пък замезваше фъстъци с....лъжица....и биричка де за камуфлаж... 050
Много пихме...и много пяхме....Аз лично бях някъде далеко от реалния свят!!!
Сериозни хора...сериозен купон...няя се огъваме я....
Към 3.00ч. вече изглеждахме така.....
Все пак накрая и ние умаляхме и след 3.30ч. един по един се завлякохме до леглата/аз успях да не объркам стаята 050 /,но само след пет часа в 09.00ч сутринта бяхме пак на линия.Добре че беше невероятно чистия въздух,че след толкова пиене иначе щяхме да сме за реанимацията....
......следва продължение....
Коментар