Tweet
Един откраднат ден от есента - с. Горно изворово - с. Селце, Казанлъшко
Много ми се разхождаше, особено след като изпуснах разходката до Седемте Престола и на практика нямаше как да отида на срещата на Нивите.
В Събота стегнахме багажа и потеглихме за Казанлък, където преспахме. Вечерта обсъдихме маршрута. Според една туристическа карта и разказите на познати, трябваше да има път който започва от подножието на вр. Съръяр и стига до с. Селце. Пътя до Съръяр го знаехме, качвали сме се от чешмата до върха няколко пъти. Сутринта в Неделя се качихме четири души в нивата - аз, жена ми и родителите и. Бяхме решили разходката да е лека, но знаейки че всички си падаме екстремисти, предвидливо изпуснах гумите до 1,6 атм. на бензиностанцията.
Както казах, пътя от г. Изворово до подножието на Съръяр е сравнително лек в сухо време, а в коловозите горските насипват камъни. По пътя видяхме група добре оборудвани роми с резачки и преправено в нещо като джип рено еспас да се готвят за работа... Бързо се изкатерихме до първата база и спряхме за кратка почивка и хапване на масичката пред заслона до чешмата.
Вече бях пуснал навигацията, и знаехме, че сме подминали отбелязания с червен пунктир път, който според OFFRM води до Селце. След кратката почивка, потеглихме по пътя, който трябваше също да ни доведе до крайната цел. Отначало, нещата изглеждаха нормално, като по пътя срещнахме една натоварена с дърва виетнамка. Минахме и покрай една пресъхнала чешма с надписи, а нагоре по хълма имаше следи от АТВ. Малко по-нататък, забелязах, че според Гармина не се движим по път... Път имаше, но скоро почвата от камениста и суха стана кална, с прясно изровени от виетнамките коловози. Движехме се по дърварски път. На един завой, както се бяхме заприказвали замалко да се блъсна челно с втора виетнамка ! Добре, че карахме бавно и пътя имаше нещо като уширение. Коловозите станахо по-дълбоки, но нивата не забоксува никъде, въпреки поизтърканите гуми. На навигацията видях път в червен пунктир (за джип), който трябваше да пресечем и да продължим надолу за с. Селце. Подминахме го, защото изглеждаше доста обрасъл. В един момент стигнахме до разклон - имаше един път нагоре и един в низходяща посока. Този нагоре, се оказа че води до х. Българка - бяхме само на няколко километра от там. Пътя обаче беше в зелено (за мотор) и имаше само следи от верижни машини, въпреки че изглеждаше сух. Решихме да тръгнем надолу, където преминахме през още по-дълбоки и широки коловози. Малко по-късно разбрах, защо са такива - достигнахме сечище и пътя свърши, а там имаше две верижни машини. Хора в тях нямаше. Обърнахме и решихме да пробваме пътя, който бяхме подминали.
Първоначално пътя беше много лек - имаше плътен килим от шума, бе никакви коловози или кал. След 2-3 километра, нещата се промениха - бяхме стигнали до река (истинска, с корито), а клоните безмилостно започнаха да стържат по капака, тавана и вратите. На места слизах, за да видя дали ще можем да преминем, защото имаше огромни улеи изкопани от водата, стичаща се към реката. След като пресякохме реката, и се намирахме само на 2-3 километра от обозначеният като асфалтов път за Селце, се оказахме пред непреодолимо препятствие - коловоз от триоска? Паднало дърво? Не. Имаше голяма метална бариера, заключена с дебел катинар и бетонирана дълбоко в земята. Всички сме гледали, как по филмите отключват катинарите с фиби, телове и какво ли още не. Ние не успяхме. Поради липсата на бутилка с течен азот, ножовка или флекс, се наложи безславно да се върнем, без да достигнем крайната цел.
Пътя обратно беше по-труден, най-вече заради разочарованието, че си бил така близо до целта и не си успял. По едно време спрях, защото нямаше вода в чистачките и слязох да долея. В това време ни застигна Уаз-ка с 3-4 ма горски. Слязоха, и ни попитаха да не сме закъсали. С усмивка им отговорих, че само доливам вода за чистачките
Поразпитаха ни къде сме ходили, и ни казаха, че до Селце може да се стигне по друг път, малко по-надолу (може би онзи, от който решихме да не минаваме първоначално). Спрях за да минат пред мен, но те ни метнаха да продължим и останаха да карат зад нас. Така достигнахме отново до подножието на вр. Съръяр, а след това и ромите - дървосекачи. Те бяха устроили малка блокада на пътя с няколко клона, но един от тях, бързо слезе, сряза колоните и ги отстрани за да минем спокойно. Времето вече беше напреднало, всички в колата леко поизморени и решихме да караме направо към... автомивката.
Така приключи разходката - без да достигнем определената географска дестинация, но напълно изпълвайки целта на пътуването - зареждане с положителни емоции и адреналин.
За съжаление, никой не се сети за апарат, а и за снимане време много нямаше. Все пак нащраках с телефона малко снимки и три видеоклипа в по-леката част от маршрута, докато жена ми караше а аз се подрусвах доволно на навигаторското място.
п.п. Някой да знае, как от регистъра на пътуванията в Гармин Нуви може да се извади трак, или ще трябва ръчно да въвеждам POI и после да експортирам?
В Събота стегнахме багажа и потеглихме за Казанлък, където преспахме. Вечерта обсъдихме маршрута. Според една туристическа карта и разказите на познати, трябваше да има път който започва от подножието на вр. Съръяр и стига до с. Селце. Пътя до Съръяр го знаехме, качвали сме се от чешмата до върха няколко пъти. Сутринта в Неделя се качихме четири души в нивата - аз, жена ми и родителите и. Бяхме решили разходката да е лека, но знаейки че всички си падаме екстремисти, предвидливо изпуснах гумите до 1,6 атм. на бензиностанцията.
Както казах, пътя от г. Изворово до подножието на Съръяр е сравнително лек в сухо време, а в коловозите горските насипват камъни. По пътя видяхме група добре оборудвани роми с резачки и преправено в нещо като джип рено еспас да се готвят за работа... Бързо се изкатерихме до първата база и спряхме за кратка почивка и хапване на масичката пред заслона до чешмата.
Вече бях пуснал навигацията, и знаехме, че сме подминали отбелязания с червен пунктир път, който според OFFRM води до Селце. След кратката почивка, потеглихме по пътя, който трябваше също да ни доведе до крайната цел. Отначало, нещата изглеждаха нормално, като по пътя срещнахме една натоварена с дърва виетнамка. Минахме и покрай една пресъхнала чешма с надписи, а нагоре по хълма имаше следи от АТВ. Малко по-нататък, забелязах, че според Гармина не се движим по път... Път имаше, но скоро почвата от камениста и суха стана кална, с прясно изровени от виетнамките коловози. Движехме се по дърварски път. На един завой, както се бяхме заприказвали замалко да се блъсна челно с втора виетнамка ! Добре, че карахме бавно и пътя имаше нещо като уширение. Коловозите станахо по-дълбоки, но нивата не забоксува никъде, въпреки поизтърканите гуми. На навигацията видях път в червен пунктир (за джип), който трябваше да пресечем и да продължим надолу за с. Селце. Подминахме го, защото изглеждаше доста обрасъл. В един момент стигнахме до разклон - имаше един път нагоре и един в низходяща посока. Този нагоре, се оказа че води до х. Българка - бяхме само на няколко километра от там. Пътя обаче беше в зелено (за мотор) и имаше само следи от верижни машини, въпреки че изглеждаше сух. Решихме да тръгнем надолу, където преминахме през още по-дълбоки и широки коловози. Малко по-късно разбрах, защо са такива - достигнахме сечище и пътя свърши, а там имаше две верижни машини. Хора в тях нямаше. Обърнахме и решихме да пробваме пътя, който бяхме подминали.
Първоначално пътя беше много лек - имаше плътен килим от шума, бе никакви коловози или кал. След 2-3 километра, нещата се промениха - бяхме стигнали до река (истинска, с корито), а клоните безмилостно започнаха да стържат по капака, тавана и вратите. На места слизах, за да видя дали ще можем да преминем, защото имаше огромни улеи изкопани от водата, стичаща се към реката. След като пресякохме реката, и се намирахме само на 2-3 километра от обозначеният като асфалтов път за Селце, се оказахме пред непреодолимо препятствие - коловоз от триоска? Паднало дърво? Не. Имаше голяма метална бариера, заключена с дебел катинар и бетонирана дълбоко в земята. Всички сме гледали, как по филмите отключват катинарите с фиби, телове и какво ли още не. Ние не успяхме. Поради липсата на бутилка с течен азот, ножовка или флекс, се наложи безславно да се върнем, без да достигнем крайната цел.
Пътя обратно беше по-труден, най-вече заради разочарованието, че си бил така близо до целта и не си успял. По едно време спрях, защото нямаше вода в чистачките и слязох да долея. В това време ни застигна Уаз-ка с 3-4 ма горски. Слязоха, и ни попитаха да не сме закъсали. С усмивка им отговорих, че само доливам вода за чистачките
Поразпитаха ни къде сме ходили, и ни казаха, че до Селце може да се стигне по друг път, малко по-надолу (може би онзи, от който решихме да не минаваме първоначално). Спрях за да минат пред мен, но те ни метнаха да продължим и останаха да карат зад нас. Така достигнахме отново до подножието на вр. Съръяр, а след това и ромите - дървосекачи. Те бяха устроили малка блокада на пътя с няколко клона, но един от тях, бързо слезе, сряза колоните и ги отстрани за да минем спокойно. Времето вече беше напреднало, всички в колата леко поизморени и решихме да караме направо към... автомивката. Така приключи разходката - без да достигнем определената географска дестинация, но напълно изпълвайки целта на пътуването - зареждане с положителни емоции и адреналин.
За съжаление, никой не се сети за апарат, а и за снимане време много нямаше. Все пак нащраках с телефона малко снимки и три видеоклипа в по-леката част от маршрута, докато жена ми караше а аз се подрусвах доволно на навигаторското място.
п.п. Някой да знае, как от регистъра на пътуванията в Гармин Нуви може да се извади трак, или ще трябва ръчно да въвеждам POI и после да експортирам?
Прикачени файлове
Коментар