Скуката може да те накара да заспиш в хармония с тъпнята, или да се разбудиш, изведнъж размисляйки "фреш", след ленивото неделно кафе !. Слънчице грее в Пловдив и ме подбутва от обзелата ме "никаквица", шепнейки ми закачливо в ухото - направи си "някаквица"!
И така, с фотоапарат в ръка, решавам да превърна скуката в разходка. По Филибето има още места, които са като в калейдоскоп - все са различни - когато ги погледнеш от друг ъгъл. И защо пък да не ги погледна в неделя?! Нищо, кой знае колко интересно, просто разходка у дома, все едно отивам на работа, но защо да не ви го покажа...
Надничам по сокаците. Там все са си вечните камъни и ...вечните двойки
Ех, как искам да съм екскурзовод!
първо ще мина покрай храм "Св. Неделя" - най-старата църква в Пловдив. Постоена през 1578 година. Църквата притежава интересни икони на Димитър Зограф и Станислав Доспевски.
После се вмъквам в сокаците. Еркери, зидове, красота...Искам да хвърля якето и дънките и да съм кокона в чохено контохче! Да имам чепички с малки токченца и през тая порта да излизам на чаршията! Хаха, ама че ме сдуха този стар Пловдив!
улички, спомени...
небето се крие зад древността
и ...всички пътища водят все натам...демек към еко бара на Майки!
И така...насам натам и стигнах до тук. Източната порта.
Каменната история ме прави разногледа! Къде да погледна по-напред. Дали в дантелата на длетото:
дали в езерцето на дъжда и гранита?
Дали в простата красота, невинно пораснала в сложната приказка...
Хайде нагоре...стълбата ме зове!
Тепето мами с дивата си красота.
Нагоре и все нагоре...до камбанарията. /Зад мен вероятно падат фасове от изпушени с кеф цигари ./
Тук катерачите се учат на его и адреналин!
а ние - обикновените шматкащи се хора, просто зяпаме нагоре
и от горе:
Време е да се слиза...ама то, където и да слезеш, все си в джаза!
Накрая зарязах историята и се самоснимах в рижия си период!
а после и в черния
суета, братя и...неделна скука!
/ползваните снимки са и от фотоапаратите на приятелите, съпътстваши разходката/
И така, с фотоапарат в ръка, решавам да превърна скуката в разходка. По Филибето има още места, които са като в калейдоскоп - все са различни - когато ги погледнеш от друг ъгъл. И защо пък да не ги погледна в неделя?! Нищо, кой знае колко интересно, просто разходка у дома, все едно отивам на работа, но защо да не ви го покажа...
Надничам по сокаците. Там все са си вечните камъни и ...вечните двойки
Ех, как искам да съм екскурзовод!
първо ще мина покрай храм "Св. Неделя" - най-старата църква в Пловдив. Постоена през 1578 година. Църквата притежава интересни икони на Димитър Зограф и Станислав Доспевски.
После се вмъквам в сокаците. Еркери, зидове, красота...Искам да хвърля якето и дънките и да съм кокона в чохено контохче! Да имам чепички с малки токченца и през тая порта да излизам на чаршията! Хаха, ама че ме сдуха този стар Пловдив!
улички, спомени...
небето се крие зад древността
и ...всички пътища водят все натам...демек към еко бара на Майки!
И така...насам натам и стигнах до тук. Източната порта.
Каменната история ме прави разногледа! Къде да погледна по-напред. Дали в дантелата на длетото:
дали в езерцето на дъжда и гранита?
Дали в простата красота, невинно пораснала в сложната приказка...
Хайде нагоре...стълбата ме зове!
Тепето мами с дивата си красота.
Нагоре и все нагоре...до камбанарията. /Зад мен вероятно падат фасове от изпушени с кеф цигари ./
Тук катерачите се учат на его и адреналин!
а ние - обикновените шматкащи се хора, просто зяпаме нагоре
и от горе:
Време е да се слиза...ама то, където и да слезеш, все си в джаза!
Накрая зарязах историята и се самоснимах в рижия си период!
а после и в черния
суета, братя и...неделна скука!
/ползваните снимки са и от фотоапаратите на приятелите, съпътстваши разходката/
Коментар