Tweet
Последния ми уикенд в София за месец Септември с група туристи си спретнахме двудневна разходка до Белоградчишките скали, Вършец и посещение на пещера Леденика във Врачанския балкан.
В 8.30 автомобила е подготвен за нови приключения.
Петрохан ни посрещна с мъгла, с нож да я режеш. Радо облича дъждобран, специално изработен с химическа защита.
Нататък времето се смили над нас.
Спряхме за кратка пауза и да се преборим с няколко сандвича предварително подготвени от туристите
ех че бяха вкусни.
Малко преди Белоградчик попаднахме на надпис за пещера Лепеница. Решихме да последваме табелата.
Така и не намерихме пещерата, но пък се разходихме приятно.
Малко снимки и от скалите, няма да ви отегчавам.
В далечината се извисяваше кулата, просто нямаше начин да я пропуснем.
Но преди това решихме да похапнем.
Сладура също, отнесе половин кебапче с хляб.
Успяхме по черен път да се качим малко над кулата. Казаха, че при ясно време може да се види Дунав от там, не беше ясно.
На слизане имах нов навигатор, който се беше съсредоточил в склона.
Ей в тази посока трябваше да се види Дунав, даже и Карпатите.
Деня напредваше и изморени се отправихме към Вършец, където ни очакваше чинка Ванче.
Посрещането беше повече от добро, салата и люта ракия.
Къщата за гости, при чинка Ванче предлага няколко стаи и домашен уют.
Цена на легло 12 лв. със закуска мекици
На следващия ден.
Избрахме си маршрут до пещерата през Долно Озирово, Горно Озирово, Лютаджик та до Леденика.
Лесно им е на тях, с бира в ръка.
Малко след Лютаджик попаднахме на Син Сити 2.
По-горе в планината се откри прекрасна гледка към долината.
По пътя попаднахме на горска пътека на приказките.
И стълба в гората
Срещнахме и други туристи, дошли чак то Германия.
На едно разклонче издебнах другите и хванах ливадата в ляво на пътя.
Те пък поснимаха цветенца.
Надолу се откри гледка към Згориград, а между скалите и Враца.
Пред пещерата.
Това пък е пътчето от Миланово, което ни свали в дефилето и обратно към София.
Прибрахме се уморени по тъмно, но доволни от изминалите два дена.
В 8.30 автомобила е подготвен за нови приключения.
Петрохан ни посрещна с мъгла, с нож да я режеш. Радо облича дъждобран, специално изработен с химическа защита.
Нататък времето се смили над нас.
Спряхме за кратка пауза и да се преборим с няколко сандвича предварително подготвени от туристите
ех че бяха вкусни.Малко преди Белоградчик попаднахме на надпис за пещера Лепеница. Решихме да последваме табелата.
Така и не намерихме пещерата, но пък се разходихме приятно.
Малко снимки и от скалите, няма да ви отегчавам.
В далечината се извисяваше кулата, просто нямаше начин да я пропуснем.
Но преди това решихме да похапнем.
Сладура също, отнесе половин кебапче с хляб.
Успяхме по черен път да се качим малко над кулата. Казаха, че при ясно време може да се види Дунав от там, не беше ясно.
На слизане имах нов навигатор, който се беше съсредоточил в склона.
Ей в тази посока трябваше да се види Дунав, даже и Карпатите.
Деня напредваше и изморени се отправихме към Вършец, където ни очакваше чинка Ванче.
Посрещането беше повече от добро, салата и люта ракия.
Къщата за гости, при чинка Ванче предлага няколко стаи и домашен уют.
Цена на легло 12 лв. със закуска мекици
На следващия ден.
Избрахме си маршрут до пещерата през Долно Озирово, Горно Озирово, Лютаджик та до Леденика.
Лесно им е на тях, с бира в ръка.
Малко след Лютаджик попаднахме на Син Сити 2.
По-горе в планината се откри прекрасна гледка към долината.
По пътя попаднахме на горска пътека на приказките.
И стълба в гората
Срещнахме и други туристи, дошли чак то Германия.
На едно разклонче издебнах другите и хванах ливадата в ляво на пътя.
Те пък поснимаха цветенца.
Надолу се откри гледка към Згориград, а между скалите и Враца.
Пред пещерата.
Това пък е пътчето от Миланово, което ни свали в дефилето и обратно към София.
Прибрахме се уморени по тъмно, но доволни от изминалите два дена.
!
Коментар