Tweet
Вчера ми се наложи да отида до района на жижа Тъжа. "Наложи" всъщност е леко пресилване на ситуацията, но пък ме глождеше любопитство, дали ще мога да се оправя по избледнели спомени отпреди 25 години, а и последните 2 дена ме е налегнал супергаден главобол и една разходка в Балкана не е оферта за изпускане.
Пътят от с. Тъжа нагоре е доста неприятен за дребната ми колица. Дупките между камъните съвпадат с базата и друсането е отвратно. Предполагам, че с някой голям "параход" няма и да се усещат, но късобазата ми Витара видя доста зор. По едно време ми се откъсна пантата на капака. Колата някога е удряна точно там и ламарината се оказа по-изгнила, отколкото предполагах. По тоя повод изкачването беше наистина бавно, горе-долу със скоростта на бързащ пешеходец.
Самия път не е някакво предизвикателство като оффроуд, хората се качват с леки коли, бусове, дори един най-обикновен товарен шосеен камион, някъде 7-10 тонен.
Ей такива гледки направо разхлаждат душата, особено след задушната жега долу в равното:
Спрях на хижа Русалка за да хапна - усетих се, че от предната вечер съм на диета. Не, че няма какво да се яде из къщи, ама пусто, не ми е вкусно вече така, по ергенски...
Менюто беше боб. Вярно, постен (а аз без месо съм за никъде), но пък за сметка на това с гъби. Вкусно!
По пътя нагоре Балкана започва да показва тък-там "зъби". Разбира се, веднага ги компенсира с някоя чудно красива гледка.
На 2-3 километра преди хижа Тъжа срещнах група младежи, които ми върнаха вярата в младите българи. Пичовете, макар и да им личеше, че са към края на силите, кавалерски поемаха от време на време по някоя от не съвсем леките раници на девойките, за да им дадат възможност да си поемат дъх. Както разбрах малко по-късно, вървяли са към 11 часа през Балкана, което с 10-тина килограмова раница си е изпитание.
Дори повозих малко две от момичетата и няколко раници. Очарован съм!
Истински хубавици, деликатни,не се плашат лесно от трудности, обичат природата (сещате се къде ги срещнах, нали?) и най-важното - имат оная искрица живот и одухотвореност в очите. А това, че се оказаха и с метълски сърца, си е чист бонус. Не съм снимал, дори не ги попитах за имената им, просто ми беше приятно, че ги има и че са такива.
Както пееше Жоро Минчев, "Такова гадже не търсете в дискотеки..."
Не всичко е чалга и простеене, въпреки усилията на всички управляващи досега, и това ще ме кара да се усмихвам още дълго време.
След още час моткане по всевъзможни и невъзможни пътеки, се сещам, че не е зле да тръгвам обратно - часа минава 8, а и дъждеца си го бива, както се и очакваше.
Пътьом се оказа, че Витарата не можа да изкачи стотина метра сипей под има-няма 60 градуса (не %) наклон, успях да се окантаря мъжката на един завой (не, че изобщо имах някаква работа там), но дребосъка издрапа с чест и с мръсна газ, сприятелих се с всички хижарски кучета, с тия на полицейската хижа дори си поиграх малко., и почти успях да падна в една дупка в гората. Спирачките са хубаво нещо!
Мъгливите шалове около по-ниските възвишения са наистина красиви. Бях си казал, че няма да пускам нищо подобно, докато не си купя читав фотоапарат, ама на ...
Да не се чудите после защо съм все без антена...
На връщане нищо особено. Досадно (разбирай - много бавно и много друсащо) спускане, по някое време ми свърши газта (по сметки излиза под 3литра газ на час). А, да, и китайския MP3 трансмитер издъхна - дали от вибрациите, дали заради често щракащия клапан на газта - не знам, но на прибиране единствения "музикален съпровод" беше тракането на скъсания капак.
Към 10 и нещо се усетих, че пак съм гладен, но се наложи да почакам, докато се добра до Подбалканската и около полунощ ме нахраниха в някакво крайпътно капанче, май "Каломира" се казваше. Нищо особено като кухня, но пък хората бяха много приятни, а порцията - наистина щедра. Какво повече му трябва на човек за завършек на един приятен ден? ... Добре де, трябват още едно-две неща, но както казах и по-горе, тия дни съм "ерген" и ще го отложа за по-късно
Пътят от с. Тъжа нагоре е доста неприятен за дребната ми колица. Дупките между камъните съвпадат с базата и друсането е отвратно. Предполагам, че с някой голям "параход" няма и да се усещат, но късобазата ми Витара видя доста зор. По едно време ми се откъсна пантата на капака. Колата някога е удряна точно там и ламарината се оказа по-изгнила, отколкото предполагах. По тоя повод изкачването беше наистина бавно, горе-долу със скоростта на бързащ пешеходец.
Самия път не е някакво предизвикателство като оффроуд, хората се качват с леки коли, бусове, дори един най-обикновен товарен шосеен камион, някъде 7-10 тонен.
Ей такива гледки направо разхлаждат душата, особено след задушната жега долу в равното:
Спрях на хижа Русалка за да хапна - усетих се, че от предната вечер съм на диета. Не, че няма какво да се яде из къщи, ама пусто, не ми е вкусно вече така, по ергенски...
Менюто беше боб. Вярно, постен (а аз без месо съм за никъде), но пък за сметка на това с гъби. Вкусно!
По пътя нагоре Балкана започва да показва тък-там "зъби". Разбира се, веднага ги компенсира с някоя чудно красива гледка.
На 2-3 километра преди хижа Тъжа срещнах група младежи, които ми върнаха вярата в младите българи. Пичовете, макар и да им личеше, че са към края на силите, кавалерски поемаха от време на време по някоя от не съвсем леките раници на девойките, за да им дадат възможност да си поемат дъх. Както разбрах малко по-късно, вървяли са към 11 часа през Балкана, което с 10-тина килограмова раница си е изпитание.
Дори повозих малко две от момичетата и няколко раници. Очарован съм!
Истински хубавици, деликатни,не се плашат лесно от трудности, обичат природата (сещате се къде ги срещнах, нали?) и най-важното - имат оная искрица живот и одухотвореност в очите. А това, че се оказаха и с метълски сърца, си е чист бонус. Не съм снимал, дори не ги попитах за имената им, просто ми беше приятно, че ги има и че са такива.
Както пееше Жоро Минчев, "Такова гадже не търсете в дискотеки..."
Не всичко е чалга и простеене, въпреки усилията на всички управляващи досега, и това ще ме кара да се усмихвам още дълго време.
След още час моткане по всевъзможни и невъзможни пътеки, се сещам, че не е зле да тръгвам обратно - часа минава 8, а и дъждеца си го бива, както се и очакваше.
Пътьом се оказа, че Витарата не можа да изкачи стотина метра сипей под има-няма 60 градуса (не %) наклон, успях да се окантаря мъжката на един завой (не, че изобщо имах някаква работа там), но дребосъка издрапа с чест и с мръсна газ, сприятелих се с всички хижарски кучета, с тия на полицейската хижа дори си поиграх малко., и почти успях да падна в една дупка в гората. Спирачките са хубаво нещо!
Мъгливите шалове около по-ниските възвишения са наистина красиви. Бях си казал, че няма да пускам нищо подобно, докато не си купя читав фотоапарат, ама на ...
Да не се чудите после защо съм все без антена...
На връщане нищо особено. Досадно (разбирай - много бавно и много друсащо) спускане, по някое време ми свърши газта (по сметки излиза под 3литра газ на час). А, да, и китайския MP3 трансмитер издъхна - дали от вибрациите, дали заради често щракащия клапан на газта - не знам, но на прибиране единствения "музикален съпровод" беше тракането на скъсания капак.
Към 10 и нещо се усетих, че пак съм гладен, но се наложи да почакам, докато се добра до Подбалканската и около полунощ ме нахраниха в някакво крайпътно капанче, май "Каломира" се казваше. Нищо особено като кухня, но пък хората бяха много приятни, а порцията - наистина щедра. Какво повече му трябва на човек за завършек на един приятен ден? ... Добре де, трябват още едно-две неща, но както казах и по-горе, тия дни съм "ерген" и ще го отложа за по-късно
/може би и гумите бяха по напомпени/.Но е много красиво и определено си заслужава-особено водопада.Когато вали дъжд обаче не бих посъветвал някого да слиза от х.Тъжа към Априлци,защото има доста места където пътя си е само скала и ще е доста хлъзгаво.
.
Коментар