Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

[Чавдар (V93)]

Миналата година при избора на дестинация за разходка през уикенда малко случайно попаднахме в долината на р. Урдина. Мястото много ни хареса и през това лято го посетихме отново, а след това взехме да се замисляме за друг маршрут, който да включва и Урдината долина.

Малко разглеждане на картите и идеята се избистри. Качване догоре по пътеката за х. "Иван Вазов", спускане към Урдиния циркус и после връщане обратно към изходната точка по долината на р. Урдина. Само променихме старт/финала. Защото отначало оставяхме колата на паркинга при ЦПШ "Мальовица", но това удължаваше пътя с няколко километра, което не беше без значение при общата дължина на маршрута от около 20 км. А и за капак това означаваше, че накрая, когато сме най-изморени, щяхме да имаме едно не много дълго, но доста стръмно катерене.

Поради това решихме изходен пункт за прехода да бъде хижа "Вада".

Маршрутът изглеждаше така:




Денивелацията също беше доста приятна - около 1100 м на качване.





След като направихме плана, остана и да го изпълним. Тъй като маршрутът включваше преход във високите части на планината, важно беше да има стабилно хубаво време, защото мисълта за евентуална лятна гръмотевична буря на голо било не ме изпълваше с особен възторг.

След като за този уикенд прогнозите бяха за слънчево и горещо време (около 29* на Мальовица ...), без очаквания за превалявания, нямаше какво повече да се мотаем ...

[zzlatev]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Айде да видим снимките, откъде си минал. На младини ми се събират поне 2 месеца общо живот на палатка в този район, че нали съм геолог, ровехме за редки минерали. С нетърпение чакам да си припомня страхотните гледки от околността. Апропо, Урдиния циркус е мястото с най-добре изразени ледникови форми на релефа в България, има дори висяща ледникова долина( на Мала Урдина река, идав откъм върха Мальовица). Защитен резерват е вътре в границите на парк Рила. Уникално място! Какво е състоянето на бунгалото на билото на Зелени рид? А стигнахте ли до това долу в циркуса?

[f500]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

...Чакаме с интерес!
Поздрави!

[Чавдар (V93)]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Като си засичам по траковете от предишни пешеходни преходи, съм стигнал до извода, че въртим-сучем, средната ни скорост в планината (с всички почивки и поспирания за снимки, малини, боровинки или каквото там има) се върти около 2 км/ч. Затова си сметнах, че за този преход от около 20 км ще ни трябват поне 10 ч. Което означаваше, че трябва да тръгнем от София рано-рано, за да не замръкнем в гората.

Така и направихме. "Войнишко" ставане в 05:30, бърз тоалет и бегом към джипа. Даже кафе не пихме, за да не се замотаем. Вместо това си го сипахме в термосните чаши и хванахме пътя за Самоков.
Не карах бързо, щото да въртиш на скорост по завоите и едновременно с това да пиеш кафе не е лека работа. Въпреки това обаче, поради ранния час се придвижихме доста бързо. Нямаше ги влачещите се по завоите леки коли.

Малко преди 8 ч. бяхме вече на паркинга на х. "Вада".



Там набързо направихме сефтето на (предполагам) хижаря, който ни прибра 3 лв за паркинг и записа номера на колата в халваджийския тефтер.
Следващия път обаче може да му направя забележка защо не са окастрили клоните покрай пътя, който е толкова тесен, че на доста места нахални вейки пердашат по огледалата и боята (колко по-спокойно се пътува на такива места с очукан като войнишко канче Патрул, а ).

Върнахме се малко назад по асфалта и намерихме пътеката, която ни трябва.
Добре, че е надлежно маркирана, защото с тази избуяла от тазгодишната влага растителност, спокойно може и да се пропусне.




Указателната табела е само за ЦПШ Мальовица, но в началото заедно вървят 2 маршрута - червен за Маловица и син за хижа "Иван Вазов". На нас ни трябва синият. При планирането на маршрута решихме, че ще е най-добре да отхвърлим продължителното катерене в по-ранните часове на деня, а следобед, когато слънцето е най-силно, вече да се спускаме надолу.

Още след първите 50-на метра подхванахме изкачване, което със съвсем малки прекъсвания щеше да продължи през целия първи етап на прехода.
Разправям й аз на Стаси, че това изкачване ще е от тук до обяд, а тя ме гледа недоверчиво вика "Да бе, да".

Ако не ми вярваш, да взема да ти дам да си спориш с GPS-а?

Рано е, тревата е мокра, а в гората е сумрачно. Първите няколко снимки са 100% брак, щото някой го мързи да ровичка по настройките на апарата и да вдигне ISO-то. Ама сме се разбрали с колежката - днес тя ще се въздържа от забежки в малинаците, а аз ще гледам да съм по-експедитивен със снимането.
Затова съм включил автоматичен режим на фотоапарата и "стрелям" като Т-34 с къси спирания. Няма време за художествена фотография.




Баирът взе да става по-стръмен




При едно поточе пътеката се разделя на две. Ние хващаме вдясно изкачването към х. "Иван Вазов". Вляво отива пътеката към Мальовица през Яворова поляна.







Пътеката се вие през приятна иглолистна гора, която не е така гъста, както на други места.






Въпреки ранния час, слънцето вече припича, но в гората е прохладно и ходенето ни спори. То, в същност, нали и затова станахме толкова рано, въпреки че хич не сме почитатели на ставането по тъмно.

Освен това, след като доста късно открихме за себе си ползата от трекинг щеките, днес сме се въоръжили по 2 броя и на моменти се чувствам все едно съм 4х4.

Пътеката върви все нагоре. Само за кратко на някои места се изравнява за малко, колкото да си поеме човек въздух.




Тук на GPS-картата има точка с пояснение "Panorama" и наистина се открива изглед към отсрещния склон.




Само трябва да се внимава, докато се снима, човек да не отиде прекалено напред. Че после ще му трябва парашут ...

Аз си имам малко страх от високо, та се държа на почтително разстояние от ръба.




Растителността започва да издребнява и бавно и полека навлизаме в зоната на клека.







На места започва да се открива изглед към баирите, останали зад гърба ни




По едно време чуваме гласове зад себе си и не след дълго ни застига двойка, изглеждаща като наборчета. Ама хората държат по-високо темпо. Изглежда са по-тренирани на пеши преходи от нас.

Поздравяваме се, разменяме една-две приказки, пропускаме ги и те дръпват напред.



Ние си караме с нашето темпо. Отдавна сме установили, че да се движиш с висока скорост не означава непременно, че ще стигнеш преди другите. В крайна сметка, важна е средната скорост.

Имаме да катерим още доста, а по мен отдавна вече почти няма сухо място.




Ама тази нещастната физиономия съм си я сложил само за снимката. Иначе настроението е бодро и краката още ме държат.

Гората се разреди и излизаме на открито.






Там намираме наборчетата. Спрели са встрани от пътеката да се полюбуват на панорамата. Присъединяваме се към тях. Наистина е красиво!

[zzlatev]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Ей там, на мястото, дето правиш физономията, през 1989 видях мечка от 10 метра. Ех, чуствам вече носталгия, будиш страхотни спомени у мен, давай още.

[Чавдар (V93)]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

От тук нататък няма сянка. Ще се катери по гол баир.






На отсрещния баир се вижда хижа "7 Рилски езера".







Предполагам, че Злати пита за този заслон. Ако знаех, че ще се интересува, щях да го огледам по-отблизо. По-принцип си е там и, ако човек бъде застигнат от лошо време, сигурно ще свърши работата, за която е направен.






Пред нас са блеснали колооове (на маркировката на зимната пътека) и няма край, и няма край на шир и длъж ...




Без майтап, такава гледка действа малко демотивиращо.

Докато въртиш по пътеката из гората постоянно имаш някаква по-близка цел - ей това дърво, я там горе просветлява между дърветата (друг въпрос, че като стигнеш, виждаш, че просветлява, защото пътеката прави завой и продължава да се катери по баира ) ... А тук на голия баир виждаш колко много има да катериш още.

Ама пък никой не те кара да зяпаш постоянно само напред. Можеш да метнеш един поглед и назад, за да видиш колко път си отхвърлил ...




Гледките настрани също не са за пренебрегване








Едно от нещата, което ми доставя голямо удоволствие тук е тишината. Чува само вятърът и бръмченето на насекомите. Тихо и чисто!

По едно време долавяме тихо бръмчене в небето. Ето го виновникът вляво от нас.




Прелита над Мальовица, после прави завой към нас и отлита към Рилските езера.




Случайните ни спътници са приключили почивката си, вече ни застигат и скоро ще ни задминат. До следващата им почивка ... Ние се движим по-бавно, но пък не правим големи престои.



Различна ни е тактиката по отношение на водата. Хората ни казаха, че отдолу си взимат малко вода и после си допълват запаса от чешмички и изворчета по пътя. Имало едно такова в района на заслона. Това хубаво, ама ако познаваш добре маршрута и си сигурен, че от чучура на чешмичката ще тече вода.

Затова аз предпочитам да тръгна с необходимия запас вода, пък нищо че 6-те литра, които сме понесли, ще ни тежат. Ама пък съм сигурен, че когато ми се допие вода ще трябва само да бръкна в раницата.


Няма смисъл да ходиш натам, няма да можеш да надникнеш в долината!
Може и така да е, но аз съм длъжна да проверя!




И пак катерим нагоре.




Ей, няма свършване този баир!






Ама и пътеката зад нас става все по-дълга.




Този камънак и нас ни чака.






Ама след него би трябвало да стане по-равно. Поне тайничко се надявам да е така.


Започваме да се изравняваме с околните върхове.






Естествено, тайните ми надеждички се изпаряват веднага след като изкатерваме каменистата стръмнина. След нея, както си му е редът, баирът продължава, макар и не толкова стръмно.







Всичкото това вече сме го изтепкали!




Измежду камъните мяркаме палатка.



а наблизо до нея - вятърът развява родния трибагреник




Пирамидката с подредени наоколо камъни ни карат да се чудим дали са обикновени туристи, решили да преспят тук, или са дъновисти, които кой знае защо не са при езерата?!? Както и да е, ние си продължаваме по пътя, който все още върви нагоре.





Отдясно се открива изглед към Рилските езера.

[f500]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

...И Каката, все пред него!
Гониш ли я още?
Поздрави!

[Чавдар (V93)]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Около старата хижа е гмеж от палатки




Причината е ясна ...




Трафикът по отсрещния баир е като по алея в Борисовата градина.




Навалица е и на баира над "Сълзата"




То си имаше много хора още преди 2 години, когато ходихме там, а сега с този лифт ...

Красиви са Рилските езера, но май вече ще предпочитам да ги гледам отдалеч.
Не можем да понасяме навалицата и сигурно затова офроудът ни допадна толкова много. Чудесно е да можеш да избягаш там, където повечето хора не могат (или не искат) да стигнат.

Нащраквам снимките и е време да продължим по пътя си. Финалът на първия етап е вече съвсем близо.




Е, това беше! Край да дългото катерене!









Спираме за обедна почивка. Поглеждам часовника - 12:12. Е, какво казах долу? Ще катерим от тук до обед. И точно така стана!

Ама хубави сандвичи съм направила, а!

[Чавдар (V93)]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

GPS-ът показва надморска височина 2593 м. Кой го знае колко е точен. Не съм го калибрирал от доста време, но и според картата височината е около 2600 м, така че точността е достатъчна. Няма да правя кацане по уреди!

От тук нататък ще слизаме надолу. Като за начало ще трябва да слезем долу при Рибно езеро.




Отсреща са и Урдините езера









Тръгваме да се спускаме. Каката пак е отпред, но внимава да не бяга твърде бързо, така че както я гоня, така я и застигам от време на време ...





Снимката на този район в Google Earth е зимна, така че не успях да разгледам терена по-добре. Затова имах опасения, че спускането може да е по някой гаден каменист склон, дето човек трябва много да внимава къде стъпва.
Действителността обаче беше приятна изненада. Стръмното спускане е по приятна тревиста пътека.




Поглед надолу ...







поглед нагоре.




Накъдето и да погледнеш - красота!





Макар и малко сурова.









Езерото лека-полека се приближава.






Покрай езерото виждаме човешка фигура, закачулена с връхната дреха. Така и не разбрахме мъж или жена беше.







Пътеката слиза към езерото.




и скоро сме долу до него.




А бяхме ей там горе ...





Красиво!

[Чавдар (V93)]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Продължаваме да се спускаме към Урдината долина.












Още едно езерце се е притаило отсреща









Спускаме се надолу към овчарника. Не знам защо се казва така. Следи от овце по долината на Урдина не съм виждал.
Само коне.




Ей ги и тук.






Откак взехме по-активно да ходим по планините тези, иначе симпатични животни, нещо взеха лека-полека да ми стават антипатични. Където ги има, пътеките и местността са гъсто осеяни с конски фъшкии. Понякога се чудиш къде да стъпиш.

По някаква причина, тракът, който ползвам, върти по склона. Ние предпочитаме да прецепим направо надолу към овчарника.



Той, поне външно, изглежда по-добре от заслона на Зелени рид.




Отбиваме се да се полюбуваме на едно от Урдините езера и водопада над него.









Докато снимам, чувам Стаси да казва "Я, тоя риба ли лови?"

Дръпвам зума на Панасоника и наистина. Долу в отдалечения край на езерото си имаме Бай Ганьо рибар






Мята на дъно нашият природолюбител!



Ашколсун, Ганьо, машаала! Свършиха се гьоловете и реките, та намери да дойдеш да ловиш риба в защитен природен обект, насред Национален парк "Рила".
И детето си довел, да го учи как да обича и пази природата!

[Чавдар (V93)]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

При езерото се засичаме с туристическа група.



Продължаваме със спускането.










Покрай нас почти на бегом профучава водачът на групата.




След него с доста високо темпо тепкат и останалите. Преобладаващо жени, в т.ч. и възрастнички. Темпото им ни изненадва, защото нямат вид на печени планинари. Екипировката им е доста импровизирана - маратонки, боти, гуменки.

Както и да е. Тяхна си работа. Като искат - да търчат. Лошото е, че пътеката е тясна, движещите се след мен ме притискат и не мога да спокойствие да снимам водопада, който ми е харесал на отсрещния склон.









Сядаме да починем на един камък, пускаме ги да търчат надолу и си зяпам на спокойствие по околните баири.









Това ни е третото посещение в тази долина, снимките от там сигурно станаха стотици и въпреки всичко все намирам нещо, което да ми привлече окото и да поискам да го отнеса със себе си.








Спирам, защото мога да натъпча повече снимки, отколкото е добре.


Групата пред нас се точи в индийска нишка.




Ние се опитваме да се държим на дистанция, но става все по-трудно. Защото явно групата не деяни на темпото, зададено от водача и им се налагат все по-чести почивки ...


Този участък малко траялен - камънак и около него мочурливо.




Хем трябва да се пазиш да не ти хлътне крака някаде между камънаците, хем да не наджапаш в калта на мочурището.

Я да те видим сега тебе, колко си пъргав!



Ей там, ако стъпиш, може и да не затънеш.




В гората след този участък пак налитаме на групата. Пак са седнали да почиват и тръгват в момента, в който вече сме сред тях. Не бих казал, че е приятно да се влачиш в пакет с толкова народ по тясна пресечена пътека.

Затова се шмугваме в храстите към един водопад, който си видяхме предишния път.




Сега водата е по-малко от тогава, но пак е красиво.




Като го гледам ми минават едни мисли, ама пусто много студена тая вода ...

[Чавдар (V93)]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Продължаваме по пътечката.






Тук водата малко ни е разбутала мостчето, но пак има начин да се мине без да си намокриш краката.






Групата явно не го е намерила, защото ги намираме на другия бряг да си сушат мокри обувки и чорапи.

Решаваме, че вече ще е по-добре да ги изпреварим, защото скоро ще започне спускането през гората, а там пътеката е тясна.

Последен поглед към долината





и поемаме надолу през гората.




Стръмното спускане е кратко и после пътеката става пак относително полегата.

Накрая на спускането има паметник на двама служители от отряда за борба с тероризма, загинали "при изпълнение на служебния дълг" през зимата на 1983 г.
Май са попаднали в лавина. Ама дали е станало на мястото, където е паметникът - не съм сигурен. Все пак наоколо е гора и не ми изглежда лавиноопасно място, макар че, кой знае.




След стръмното спускане пак сме близо до реката.






Пътеката вече се превръща в път.



От местното пътно управление са го украсили с кашпи със здравец.




Мостчето, което преди време беше непроходимо, защото водата го заливаше, сега (почти) сухо.




По този мост не бих посмял да мина с джип ...




Те затова и другите минават през реката.


От тук също може да се излезе към пътеката за хижа "Иван Вазов", по която минахме сутринта.




Точно на разклона има паметна плоча на първия директор на парк "Рила"





На места пътят е поразкалян ...



и поразоран от кални гуми.




Това вече си е направо магистрала. Гладко и равно. Тъкмо като за уморени крака.




Отклоняваме се от пътя, и хващаме пътеката, която ще ни отведе обратно до хижа "Вада".




Ааааа, не сме се пазарили така! Аз си мисля, че вече само ще слизаме, а тук пак имало изкачване.



Слава богу, няма много катерене и пътеката пак придобива наклон в правилната посока.
Не след дълго прецапваме поточето, където двете пътеки се разделят. Вече затворихме кръга.




Последни метри до финала и вече можем да си позволим малко забежки из малинака.




Вече сме на асфалта и до хижа "Вада" остават броени метри.




След около 10.5 часа и 21 км вече сме на финала.

Стоварваме се на меките седалки и вече можем да поемем обратния път към София.

За наша изненада се оказа, че не сме чак такива "кашкавали". Че сме уморени - уморени сме. Но далеч не сме така разбити, както бяхме след първия по-продължителен преход преди 2 години. Дори и една мускулна треска като хората нямаме и направо сме готови за нов преход. Само трябва да измислим къде да е ...

[Chinela]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Тази красота е много трудно да се пресъздаде със фотоапарата, но все пак РЕСПЕКТ за пътеписа.
Май е време да се насочите към Хималайте, в България вече само повтаряте маршрутите.

[Чавдар (V93)]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Тази красота е много трудно да се пресъздаде със фотоапарата, но все пак РЕСПЕКТ за пътеписа.
Май е време да се насочите към Хималайте, в България вече само повтаряте маршрутите.

"Много трудно" ли? Ти си направо оптимист!

За маршрутите ... Някой ми каза " а си мислех, че съм бил навсякъде в Рила". Та и ние така. Кой знае още колко хубави местенца не сме видели ...

[jenia7812]

От: Х. "Вада" - Зелени рид - Урдина долина - х. "Вада"

Отново много красиво. Благодаря!