Tweet
На акция в Пловдив сме. На "Критична-та точка" пред Майкъл. Зяпаме рухващата къща и слагаме табели, белким някой се сети, че тук е много...ама много опасно място. Уморени сядаме в рая на екобара, по на кафе. И както си седим Станко изведнъж казва "Хайде да ви водя в Копривщица!" За има-няма и две минути сме съгласни отвсякъде, още повече, научавайки, че Дявол Коледа има рожден ден. И така...ето ни там. Някои не са били на това приказно място и гледат като омагьосани. Тоест - аз. Фотоапаратът е в ръцете ми и така съм шашардисана, че изобщо не мисля как снимам. И резултатът е на лице - все срещу слънцето! Точно както не трябва... но какво пък - Копривщица е като принцеса от древността, която и на в лъчите и в мрак е дивно красива. Дори и с изоставените си къщи, дори и с празни прозорци.
Настаняваме се и завчас се намираме при Джанго и прословутите му палачинки. Не само той може да е готин с бялата шапка! Похапваме автентично сладко от горски малини, ягоди и боровинки и малко понатежали тръгваме по уличките.
Тук някой е нашарил стария зид, много се надявам да не е като онова с вица за българите в Хеопсовата пирамида...
Малко ми е "мъгляво", но пък ми е много весело, чувствам се като в приказката "5-тимата братя и златната ябълка"
в обкръжението на Дяволчето, Джанго, Джорджо, Станко и Иван от Филибето.
Я да мина по мостчето...ех, че ме е яд - нямам бъклица на рамо.
Много обичам да снимам ръцете на хората, очите им и прозорците на къщите. В тях винаги има неразказани приказки и много тайни.
Едно мушкато се усмихва отвисоко като младо момиче на чардак.
Зад белите пердета стои разказвачът на фантазията. Чувате ли го как нашепва в здрачната надвечер, напоена с мирис на гора и старо дърво..
Дворовете са като Рая... малкооооо... след съгрешението
Зидовете и камъните са притихнали - неми като неотворен роман
Синя - като полска метличина, случайно цъфнала в планината
Стълбата е на "ачик" място - да може в тъмното юнакът да се метне на чардака
Там има стаи за гости - представете си кефа да се спинка зад здравец и гюл
Една история в четири цифри
Един живот във векове измерения...
...................................................................................................................................................... ..................................................................................
И така - разхождах се и гледах и чак ми се доплака от красоти. Докато момчетата не ме стреснаха с юнашко провикване "Хайдее, отиваме на заслона да купонясваме!." Товарим се къде 8 парчета в джипката и се отправяме към планината, където личният рожденик вече е организирал бар на зелено и се почва една... То не са сачове, скари, бири и както си му е реда. Дяволчето е "на черешата" от кеф, а ние изведнъж се сещаме, че един човек липсва! Майкъл! Звъним по мобила и предварително си знаем, че тоя паметник на спокойствието никога няма да ни уйдиса както се казва на щуровицата, но правим плах опит да го извикаме при нас. И о, чудо! - той казва - готово хора, тръгвам! Леле -мале ще има бойно кръщение в офф-роуд. След 40 минути Майк е на центъра в Копривщица и поема за пръв път по трасе с мнооого, ама много яки дупки. Очаквам напрегнато да пристигне един стреснат човек, но на Майкъл изобщо не му пука - ухилен до уши идва и се вкарва на минутата в центъра на хавата! Както стана ясно - човек лесно приема адреналина, особено, когато разбере, че е надвил страха...
ето така:
Толкова от мен за неведомите пътища Божии...
/извинявам се за кофти кадрото и за липсата на снимки от последния етап на уйкенда - всички фотоапарати бяха забравени...
/
Настаняваме се и завчас се намираме при Джанго и прословутите му палачинки. Не само той може да е готин с бялата шапка! Похапваме автентично сладко от горски малини, ягоди и боровинки и малко понатежали тръгваме по уличките.
Тук някой е нашарил стария зид, много се надявам да не е като онова с вица за българите в Хеопсовата пирамида...
Малко ми е "мъгляво", но пък ми е много весело, чувствам се като в приказката "5-тимата братя и златната ябълка"
в обкръжението на Дяволчето, Джанго, Джорджо, Станко и Иван от Филибето.Я да мина по мостчето...ех, че ме е яд - нямам бъклица на рамо.
Много обичам да снимам ръцете на хората, очите им и прозорците на къщите. В тях винаги има неразказани приказки и много тайни.
Едно мушкато се усмихва отвисоко като младо момиче на чардак.
Зад белите пердета стои разказвачът на фантазията. Чувате ли го как нашепва в здрачната надвечер, напоена с мирис на гора и старо дърво..
Дворовете са като Рая... малкооооо... след съгрешението
Зидовете и камъните са притихнали - неми като неотворен роман
Синя - като полска метличина, случайно цъфнала в планината
Стълбата е на "ачик" място - да може в тъмното юнакът да се метне на чардака
Там има стаи за гости - представете си кефа да се спинка зад здравец и гюл
Една история в четири цифри
Един живот във векове измерения...
...................................................................................................................................................... ..................................................................................
И така - разхождах се и гледах и чак ми се доплака от красоти. Докато момчетата не ме стреснаха с юнашко провикване "Хайдее, отиваме на заслона да купонясваме!." Товарим се къде 8 парчета в джипката и се отправяме към планината, където личният рожденик вече е организирал бар на зелено и се почва една... То не са сачове, скари, бири и както си му е реда. Дяволчето е "на черешата" от кеф, а ние изведнъж се сещаме, че един човек липсва! Майкъл! Звъним по мобила и предварително си знаем, че тоя паметник на спокойствието никога няма да ни уйдиса както се казва на щуровицата, но правим плах опит да го извикаме при нас. И о, чудо! - той казва - готово хора, тръгвам! Леле -мале ще има бойно кръщение в офф-роуд. След 40 минути Майк е на центъра в Копривщица и поема за пръв път по трасе с мнооого, ама много яки дупки. Очаквам напрегнато да пристигне един стреснат човек, но на Майкъл изобщо не му пука - ухилен до уши идва и се вкарва на минутата в центъра на хавата! Както стана ясно - човек лесно приема адреналина, особено, когато разбере, че е надвил страха...
ето така:
Толкова от мен за неведомите пътища Божии...
/извинявам се за кофти кадрото и за липсата на снимки от последния етап на уйкенда - всички фотоапарати бяха забравени...
/
Коментар