Tweet
за двама....а по-точно за четерима. За нас и наше приятелско Семейство горе в Планината.
Много ми харесват откраднатите почивки през изпотеното и жегаво лятно ежедневие. И еженощие. Има нещо пикантно в това, да плюеш на всичко и всички, да натовариш в колата СС-овката, някоя тарелека с кюфтета и друга с кебапчета, разни шишенца с пиячка, па да свалите намордниците на хормоните си и да отпрашите накъдето Ви видят очите.
Понеже не обичаме да се туткаме много-много - в петък вечер решаваме, а в събота сутрин изпълняваме. Демек тръгваме. Някъде към-то крайморските била на Стара Планина. В едно от тамошните селца ни чакат добри приятели на вилата си с обещание за малко разходки из джунглата и подобаващо завършване на съботната вечер. Мястото не е много далече от Варна, но не е и много близо. Пътя е .............. как да кажа....силно разнообразен от „ей, ше се оправи наща държава, имаме хубави пътища вече, бравос....” до „ан.асъ си..миши и за пътното, и за общински и национални усвоители на пари за преасфалтиране и ремонт и изобщо и за вся и за всех на този грешен свят”...
Как да е, пристигаме без много стресови ситуации. Следват поздрави, кафенца и си бием камшика към близката джунгла. Днес искаме да стигнем до една рекичка и да пообиколим там.... Незабелижимата и незебележителна пътека надолу през едно дере е стръмна и дълга, а в гората е доста задушно.
Храстите са гъсти, с много тръни, а камъни също не липсват. Остри големи камъни за да се спъвам в тях и остри малки камъченца. От тея дето се набиват между чорапа и обувката и хем те мързи да спираш, хем боли и бучи някъде доле в под стъпалото.
Покрай рекичката си струва обаче, а тя е доста пълноводна благодарение на щедро изсипващите се скорошни валежи...
Водорасло червено.
Наплискваме се с водица бистра планинска, а аз цопвам един два пъти уж случайно до колене.
Палене на цигара с лупа... дали е успешно?
После наблюдавам две пеперуди как се свалят и поемаме обратно.
Ай каква съм хубава пипируда...
Ей сега ще проверим /каза на пипирудски наточен ерген/
Както винаги изкачването ми е много по-лесно. Скок-подскачам като жабок нагоре, а жена ми като сърничка, но нашия спътник /и домакин/ бая се поиздухва по баира и накрая пристига - бос, рошав и изпотен. Носи си обувките си в ръка, гледа лошо и прилича на санкюлот от времето на Френската революция. Хубу, че няма някой алебарда, да ме перне по голото теме дето задаох бягащо темпо по нанагорнището... Така де....Затова се отдаваме на дълга и щедра почивка. Следва връщане на вилата и жулване на по няколко бири за възстановяване на статуквото. До вечерта има още много време и предприемаме още две малки разходки - до една могила наблизо, цепната посредата като кратер на вулкан и до някакъв дол с малка перспективна дупка, която след много копане може да се окаже пещера.
Това са бушкрафтърски основи за домове. наблизо до могилата. Ромите ги няма и само една жена и момиченце пазят "селото".
Покрайнините на Гората.
Неплажни чадъри и безплатни.
Земна форма подобна на тая в странджа , но и досега не знам какво всъщност е това.
Накрая настава сумрак, връщаме се у „дома” и мятаме месата на барбекюто. Почват лакърдии, хвалби и сладки приказки....
А, в топлата лятна нощ тихо звъни вечната песен на ББ и текста е много прост .
Човешки и разбираем текст. ......
дзън-наздраве,
дзън-наздраве,
дзън-дзън-дзън
и пак наздраве.
............................
По едно време отивам да си търся нещо в „нашата” стая, па се събуждам чак сутринта...
Много ми харесват откраднатите почивки през изпотеното и жегаво лятно ежедневие. И еженощие. Има нещо пикантно в това, да плюеш на всичко и всички, да натовариш в колата СС-овката, някоя тарелека с кюфтета и друга с кебапчета, разни шишенца с пиячка, па да свалите намордниците на хормоните си и да отпрашите накъдето Ви видят очите.
Понеже не обичаме да се туткаме много-много - в петък вечер решаваме, а в събота сутрин изпълняваме. Демек тръгваме. Някъде към-то крайморските била на Стара Планина. В едно от тамошните селца ни чакат добри приятели на вилата си с обещание за малко разходки из джунглата и подобаващо завършване на съботната вечер. Мястото не е много далече от Варна, но не е и много близо. Пътя е .............. как да кажа....силно разнообразен от „ей, ше се оправи наща държава, имаме хубави пътища вече, бравос....” до „ан.асъ си..миши и за пътното, и за общински и национални усвоители на пари за преасфалтиране и ремонт и изобщо и за вся и за всех на този грешен свят”...
Как да е, пристигаме без много стресови ситуации. Следват поздрави, кафенца и си бием камшика към близката джунгла. Днес искаме да стигнем до една рекичка и да пообиколим там.... Незабелижимата и незебележителна пътека надолу през едно дере е стръмна и дълга, а в гората е доста задушно.
Храстите са гъсти, с много тръни, а камъни също не липсват. Остри големи камъни за да се спъвам в тях и остри малки камъченца. От тея дето се набиват между чорапа и обувката и хем те мързи да спираш, хем боли и бучи някъде доле в под стъпалото.
Покрай рекичката си струва обаче, а тя е доста пълноводна благодарение на щедро изсипващите се скорошни валежи...
Водорасло червено.
Наплискваме се с водица бистра планинска, а аз цопвам един два пъти уж случайно до колене.
Палене на цигара с лупа... дали е успешно?
После наблюдавам две пеперуди как се свалят и поемаме обратно.
Ай каква съм хубава пипируда...
Ей сега ще проверим /каза на пипирудски наточен ерген/
Както винаги изкачването ми е много по-лесно. Скок-подскачам като жабок нагоре, а жена ми като сърничка, но нашия спътник /и домакин/ бая се поиздухва по баира и накрая пристига - бос, рошав и изпотен. Носи си обувките си в ръка, гледа лошо и прилича на санкюлот от времето на Френската революция. Хубу, че няма някой алебарда, да ме перне по голото теме дето задаох бягащо темпо по нанагорнището... Така де....Затова се отдаваме на дълга и щедра почивка. Следва връщане на вилата и жулване на по няколко бири за възстановяване на статуквото. До вечерта има още много време и предприемаме още две малки разходки - до една могила наблизо, цепната посредата като кратер на вулкан и до някакъв дол с малка перспективна дупка, която след много копане може да се окаже пещера.
Това са бушкрафтърски основи за домове. наблизо до могилата. Ромите ги няма и само една жена и момиченце пазят "селото".
Покрайнините на Гората.
Неплажни чадъри и безплатни.
Земна форма подобна на тая в странджа , но и досега не знам какво всъщност е това.
Накрая настава сумрак, връщаме се у „дома” и мятаме месата на барбекюто. Почват лакърдии, хвалби и сладки приказки....
А, в топлата лятна нощ тихо звъни вечната песен на ББ и текста е много прост .
Човешки и разбираем текст. ......
дзън-наздраве,
дзън-наздраве,
дзън-дзън-дзън
и пак наздраве.
............................
По едно време отивам да си търся нещо в „нашата” стая, па се събуждам чак сутринта...
Коментар