Tweet
Лятото не е дошло, но летните жеги започнаха. Имаме два варианта море или планина. Избираме втория. Тръгваме рано, но слънцето бързо ни застига.
Край нас се редуват ниви с натежали златни класове.
Някъде след Пловдив автомобилът отказва да продължи. Намирам сянка до един камион и след консултация по телефона почвам ремонт. Филтърът на газовия клапан се е задръстил. Мога да продължа на бензин, но нали обичаме природата и трябва да караме с екогорива. Омазах се до лактите, но отново сме на път.
С изненада виждаме, че Върхът е покрит със сняг. Ремонтът отне близо час, а и от лифта ни предупредиха, че до 15.30.ч. трябва да сме се върнали.
Тръгваме по-стегнато и постепенно задминаваме няколко групи.
До хижата сме за 1 час и от там почва трудното.
Мъжете винаги се стремят да впечатлят жените и този път успях лесно. Очаквах, че жена ми ще мърмори заради снега, а тя не спираше да севъзхищава на гледките. Качвали сме Върха преди, но сега покритата със сняг планина бе много по-красива. Видяхме много езера които лятото изчезват.
Стигаме заслона и се успокояваме, че имаме шанс да влезем в графика. От тук започва най-трудното.
Ако проявиш повече фантазия може да си се представиш като алпинист изкачващ се по въжето.
Вече сме там на Мусала и сме щастливи. Гледката е величествена и заслужава всяко наше усилие. Наслаждаваме се на красотата на Рила и максимално отлагаме часа на тръгване.
Пак ставаме за кратко алпинисти и пак откриваме красиви гледки.
Пълним вода от потока между скалите, но не можем да пием защото е ледена. Мухите отново се появяват и искат да носят раницата ми.
Слизаме по друга пътека , по-стръмна и по-кратка. Стигаме до лифта само с 5 мин. закъснение и рухваме в кабинката.
[img][/img]
Умората ще отмине, но това което видяхме ще помним дълго. Влизаме в нажежената кола и тръгваме към яз. Батак. Наши приятели лагеруват там.
Не ми се снима повече, сякащ очите очите ми се наситиха на красота и не ми се търси друга, а такава безпорно има навсъкъде.
Край нас се редуват ниви с натежали златни класове.
Някъде след Пловдив автомобилът отказва да продължи. Намирам сянка до един камион и след консултация по телефона почвам ремонт. Филтърът на газовия клапан се е задръстил. Мога да продължа на бензин, но нали обичаме природата и трябва да караме с екогорива. Омазах се до лактите, но отново сме на път.
С изненада виждаме, че Върхът е покрит със сняг. Ремонтът отне близо час, а и от лифта ни предупредиха, че до 15.30.ч. трябва да сме се върнали.
Тръгваме по-стегнато и постепенно задминаваме няколко групи.
До хижата сме за 1 час и от там почва трудното.
Мъжете винаги се стремят да впечатлят жените и този път успях лесно. Очаквах, че жена ми ще мърмори заради снега, а тя не спираше да севъзхищава на гледките. Качвали сме Върха преди, но сега покритата със сняг планина бе много по-красива. Видяхме много езера които лятото изчезват.
Стигаме заслона и се успокояваме, че имаме шанс да влезем в графика. От тук започва най-трудното.
Ако проявиш повече фантазия може да си се представиш като алпинист изкачващ се по въжето.
Вече сме там на Мусала и сме щастливи. Гледката е величествена и заслужава всяко наше усилие. Наслаждаваме се на красотата на Рила и максимално отлагаме часа на тръгване.
Пак ставаме за кратко алпинисти и пак откриваме красиви гледки.
Пълним вода от потока между скалите, но не можем да пием защото е ледена. Мухите отново се появяват и искат да носят раницата ми.
Слизаме по друга пътека , по-стръмна и по-кратка. Стигаме до лифта само с 5 мин. закъснение и рухваме в кабинката.
[img][/img]
Умората ще отмине, но това което видяхме ще помним дълго. Влизаме в нажежената кола и тръгваме към яз. Батак. Наши приятели лагеруват там.
Не ми се снима повече, сякащ очите очите ми се наситиха на красота и не ми се търси друга, а такава безпорно има навсъкъде.
Благодаря за разходката. Много добре ми се отрази в този слънчев, горещ понеделник 
Коментар