Tweet
....
Да, бяхме... От крехка тинейджърска възраст слушам по-тежка музика, но не съм мечтал дори, че някога ще мога да слушам и гледам AC/DC на живо.... Също така на същата възраст изчетох книгите на Норбер Кастьоре по няколко пъти в български и руски вариант, обаче проникването примерно в Духлата ми се виждало като много смътен вариант някога когато порасна...
А, всичко било толкова просто... Трябвало е не само да порасна, но да попадна и на подходящи хора.
За 40-я си Рожден ден получавам подарък – билет за концерта в София през Май, а и междевременно се запознавам с една мома, на която образно казано в Духлата и е хвърлен пъпа... После месеците до събитието се изнизват стремително и една петъчна, мързелива сутрин потегламе към София с Жена ми с колата на наша приятелка. Приятелката управлява, а аз току я подпитвам не иска ли да я сменя зад волана. Тя се чуди, но накрая решава че ще се справи и аз тутакси забърсвам две кенчета „Каменица” от една бензиностанция с вкаменено магаренце до нея. Хлопвам ги малко преди София. В процеса на „хлопване” малко ми се усложнява мирогледа...
След първата.
После:blink:
След пристигането всичко става много бързо - срещи с приятели, тук там хапка-пийка и накрая едвам успявам да се класирам за началото на концерта. Около и на стадиона е абсолютна джунгла, барабар с приматите... но обстановката е много добронамерена и обитателите също. Има ред. После концерта започва и присъствам на грандиозен спектакъл. От средностатистически чичко като мене, такова нещо се вижда веднъж-дваж в живота. Страхотно е. Огромния стадион е залят от маса народ навсъкъде. На светло прилича на купа напълнена с дружелюбни мърдащи скариди. Много хора /почти всички/ са си закупили по чифт малки пластмасови червени рогца, които явно са нещо като лого на този концерт /слагат се на главата с ластик и премигват рубинено/...и като угасят прожекторите картинката става много футуристична. Но, който е бил знае за какво говоря... Има много тинейджъри на по 12-15. Пеят и крещят неистово с групата. Има и 60 годишни мъже и жени. И те крещят не по-малко. Накрая закрещявам и аз на последното соло. Пък уж „характер нордический”... но трае ли сърце юнашко... Много се радвам на масата тинйджър. Рубинените рогца срещу силикона на чалгата. Кой-кого хахахахха, познайте...
Приберам се към полунощ и си лягам в два. На другата сутрин ставам в пет и половина и хуквам към централна автогара, където имам среща с момичето дето е обещало, че ако ще и от гроба да стане, но ще ме замъкне до Духлата. /Концерта и Духлата са ми двете причини за пребиваване в София/... Срещаме се към шест, познаваме се /щото не сме се виждали/ и започваме да правиме тегели между автогарите в София... От тука тръгва рейса, ...а пардон тръгва от там....Накрая излиза – тръгва от Овча купел или квото там беше... Накаря като сядам на седлаката в автобуса за Перник, почти веднага заспивам докато каката чурулика весело от някъде зад мене. В главата ми е е.аси вакуума – пътуване, срещи, концерт със звукова травма, два часа сън и път към неизвестното. И към детската ми мечта.
В Перник още не ми е добре. Съживявам се малко преди Боснек. А, Перник е егаси големия град. Или буса излиза на отваряща се спирала от там.....
В селото минаваме през каналния ред за достъп и поемаме към дупката. Красота е пролетна наоколу...
Следва преобличане и проникване. За пещерата каквото и да се каже все малко ще е. Само да вметна, че съм приятно изненадан от малкото тесняци, поне до там до къде успяхме да влезем. Представях си Духлата в началото къде по-изтормозваща... По сравнение с Малката баджалия си е направо широчко
Някой се дупи да крие багажа
Трудно е да опиша какво видях вътре. Опитах да направя няколко снимки, но не е същото като да си бил там.
Сребърна роса по стените...
-Дошубя ли те вече, хахахаха, пита водачката.
Танцуваща в мрака
...а сега накъде беше
Езерце
Тука има следи от бозайници...
Телевизионна кула
Следва....
Да, бяхме... От крехка тинейджърска възраст слушам по-тежка музика, но не съм мечтал дори, че някога ще мога да слушам и гледам AC/DC на живо.... Също така на същата възраст изчетох книгите на Норбер Кастьоре по няколко пъти в български и руски вариант, обаче проникването примерно в Духлата ми се виждало като много смътен вариант някога когато порасна...
А, всичко било толкова просто... Трябвало е не само да порасна, но да попадна и на подходящи хора.
За 40-я си Рожден ден получавам подарък – билет за концерта в София през Май, а и междевременно се запознавам с една мома, на която образно казано в Духлата и е хвърлен пъпа... После месеците до събитието се изнизват стремително и една петъчна, мързелива сутрин потегламе към София с Жена ми с колата на наша приятелка. Приятелката управлява, а аз току я подпитвам не иска ли да я сменя зад волана. Тя се чуди, но накрая решава че ще се справи и аз тутакси забърсвам две кенчета „Каменица” от една бензиностанция с вкаменено магаренце до нея. Хлопвам ги малко преди София. В процеса на „хлопване” малко ми се усложнява мирогледа...
След първата.
После:blink:
След пристигането всичко става много бързо - срещи с приятели, тук там хапка-пийка и накрая едвам успявам да се класирам за началото на концерта. Около и на стадиона е абсолютна джунгла, барабар с приматите... но обстановката е много добронамерена и обитателите също. Има ред. После концерта започва и присъствам на грандиозен спектакъл. От средностатистически чичко като мене, такова нещо се вижда веднъж-дваж в живота. Страхотно е. Огромния стадион е залят от маса народ навсъкъде. На светло прилича на купа напълнена с дружелюбни мърдащи скариди. Много хора /почти всички/ са си закупили по чифт малки пластмасови червени рогца, които явно са нещо като лого на този концерт /слагат се на главата с ластик и премигват рубинено/...и като угасят прожекторите картинката става много футуристична. Но, който е бил знае за какво говоря... Има много тинейджъри на по 12-15. Пеят и крещят неистово с групата. Има и 60 годишни мъже и жени. И те крещят не по-малко. Накрая закрещявам и аз на последното соло. Пък уж „характер нордический”... но трае ли сърце юнашко... Много се радвам на масата тинйджър. Рубинените рогца срещу силикона на чалгата. Кой-кого хахахахха, познайте...
Приберам се към полунощ и си лягам в два. На другата сутрин ставам в пет и половина и хуквам към централна автогара, където имам среща с момичето дето е обещало, че ако ще и от гроба да стане, но ще ме замъкне до Духлата. /Концерта и Духлата са ми двете причини за пребиваване в София/... Срещаме се към шест, познаваме се /щото не сме се виждали/ и започваме да правиме тегели между автогарите в София... От тука тръгва рейса, ...а пардон тръгва от там....Накрая излиза – тръгва от Овча купел или квото там беше... Накаря като сядам на седлаката в автобуса за Перник, почти веднага заспивам докато каката чурулика весело от някъде зад мене. В главата ми е е.аси вакуума – пътуване, срещи, концерт със звукова травма, два часа сън и път към неизвестното. И към детската ми мечта.
В Перник още не ми е добре. Съживявам се малко преди Боснек. А, Перник е егаси големия град. Или буса излиза на отваряща се спирала от там.....
В селото минаваме през каналния ред за достъп и поемаме към дупката. Красота е пролетна наоколу...
Следва преобличане и проникване. За пещерата каквото и да се каже все малко ще е. Само да вметна, че съм приятно изненадан от малкото тесняци, поне до там до къде успяхме да влезем. Представях си Духлата в началото къде по-изтормозваща... По сравнение с Малката баджалия си е направо широчко
Някой се дупи да крие багажа
Трудно е да опиша какво видях вътре. Опитах да направя няколко снимки, но не е същото като да си бил там.
Сребърна роса по стените...
-Дошубя ли те вече, хахахаха, пита водачката.
Танцуваща в мрака
...а сега накъде беше
Езерце
Тука има следи от бозайници...
Телевизионна кула
Следва....
Коментар