Великденска обиколка в страната .

[Красимир Найденов]

Използвайки почивните дни около Великден семейно посетихме следните Природни и Исторически забележитлности в Северна България :
-Комплекс Сборяново (Свещарска гробница) .
-Басарбовски скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски”.
-Комплекс "Радецки".
-Белоградчички скали.
-Крепост "Калето".
-Пещера "Магура".
-Езеро "Рабиша".
-Крепост "Баба Вида".
-Пещера " Леденика".
-Крушунски водопади.

Използвам възможността да споделя интерсна информация и снимки от видяното.

Свещарската гробница се намира в Североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари, на 42 км североизточно от Разград. Тя е сред Стоте национални туристически обекта,включена е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод.
Карта на комплекса:

В района има около 130 могили:

Могилата гробница на Дромихет :
Гробницата се поддържа с много съвременни средства -контрол на температура,влажност и PH.
Влиза се на малки групи с "калцуни".

Снимки от вътрешността на могилата .




Басарбовският манастир (Скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“) води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 16 век. Най-известният обитател и вечен игумен е Св. Димитрий Басарбовски. Още Паисий Хилендарски го споменава в своята „История славянобългарска“.
Манастирът се намира на 10 километра от Русе в долината на река Русенски Лом. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.












Параходът "Радецки" е паметен за българската история, тъй като е използван за нелегално преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 "Радецки" извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмен ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй. Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен. В началото на 1960-те в България се заражда инициатива за възстановяването му - събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите и между 1964 и 1966 г. е построено точно копие на кораба, като са ползвани стари чертежи и снимки. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта.



следва продължение...

[bochkata]

До: Великденска обиколка в страната .

Много интересно и прекрасни снимки.
Чакам продължението.

[Красимир Найденов]

До: Великденска обиколка в страната .

Корабът "Радецки":



Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. края на перма, преди около 230 млн.г., в резултат на херцинския тектоничен цикъл, земите в района на Белоградчик са високо издигната суша. Релефът е силно разчленен. При тези условия вследствие на интензивното изветряне и всеобща тенденция към потъване на земната кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн се образуват и конгломератите край Белоградчик.
Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслояват по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат чялата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагъва и остава на суша, като районът на Белоградчик попада в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпяват деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукват.
Впоследствие започва интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушават и разкриват силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създават причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика са се образували и над 100 пещери.
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Виждате ли Слона?











Крепоста "Калето":

[kosio7808]

До: Великденска обиколка в страната .

Страхотен патепис илюстриран с невероятни снимки.
Благодаря за тази красива разходка из Бълария.

[Красимир Найденов]

До: Великденска обиколка в страната .

Продължавам с Рабишкото езеро .
По начин на образуване и възраст Рабишкото езеро е сравнимо с Лох Нес.
То е най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша, Белоградчишко, в западния край на Предбалкана, в североизточното подножие на Рабишката могила. Дълбочината му достига10-15метра.При разместването на земните пластове се оформя локална котловина, дъното на която впоследствие се запълва със значително количество вода. Изключително рядко срещаната природна аномалия Има тектонски произход. Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно, но в представите и вярванията на средновековния българин водата би трябвало винаги да е в движение.Народът мислел, че в планините има огромни кухини /подземни пещери/, пълни с вода.Тази вода по подземни пътища се показва и изтича на някое място, наречено врело. Във водите живеят самодивите, халите и дяволите. Много от природните явления, които не са могли да си обяснят хората са ги свързвали с легендарни хора, животни и свръхсили.При геоложки сондажи е установено, че езерното дъно е постлано от водонепропускливи редуващи се от долу нагоре мергели, пясъчници и глини, покрити най-отгоре със съвременна тиня. Официално е доказано, че езерото е безотточно и събраните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. В миналото обаче населението е смятало езерото за бездънно и че то както извира, така и изтича.Извирането му е доказвано от вкуса и цвета на водата, вкуса на водата е сладък, без никакъв дъх, а цвета бистър.Колкото за изтичането хората са били уверени, че врелата /изворите/ над селата Рабиша и Бела водят своето начало от езерото. Рабишкото врело е само на половин километър от езерото и е на по ниско надморско ниво от езерото и е съвсем логично да се свърже буйния карстов извор с езерото. Езерото предлага идеални условия за сърф? и плуване. Привлекателни обекти: за лов -водни птици, за риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом. Има сомове които достигат до над 300 кг.
.

Крепостта Баба Вида или Бабини Видини кули е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век, а преди това на мястото е имало римски наблюдателен пункт.
Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие. Баба Вида е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по това време, са останали неразрушени. В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от 2 основни стени (в 2 концентрични кръга) и 4 кули.

[gibi13]

До: Великденска обиколка в страната .

Браво. И аз съм ги обикалял тези места и е много красиво.

[Красимир Найденов]

До: Великденска обиколка в страната .

Ще завърша с Крушунските водопади.
Крушунският водопад е водопад в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 km от град Ловеч. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери - Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера.
До водопада може да се стигне изключително лесно. От площада на село Крушуна се завива надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.
Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види цялата система от водопади.
През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии.











За съжаление не разполагам с достатъчно време да опиша това пътуване и по тази причини споделям с вас преживяното чрез снимките .

Препоръчвам всички места но не мога да се стърпя да ви насоча към Свещарската гробница.