Tweet
Една история в която ще научите как се вади полуоска с дърпане, кой е най-сладкодумния майстор в Русе, както и защо този град е като черна дупка 
Това е също така една история за човечност, взаимопомощ и малка доза кутсузлък
ПП Снимки почти няма, евентуално нещо от гсмата ще кача утре.
ППП Моля да ме извините, че пиша откъслечно, но малце ми се спи и освен това малко трудно подреждам причинно-следствената връзка в тази история.
Всичко започна в четвъртък след обяд, когато вече си бях отметнал задачките за деня и кротко си се ровех в нета.
Звъни ми Живко и вика - Дойнов скъсах полуоска на патрула.
На което аз решавам, че се ебава с мене и никак не му и повярвах и го светнах че до сега скъсана полуоска на патрул не е имало на света. Той обаче много упорито настояваше, че въпросната скъсана полуоска седи пред него и я гледа и псува и полека лека започнах да му вярвам.
Както се оказа в последствие полуоската не е скъсана обаче
Та приех, че някакси полуоската е скъсана или каквото и да е станало с нея, но едно се оказва сигурно - вече не е на правилното и сигурно място, което й е отредено от природата - в ръкава на моста.
Следва един малко безумен диалог кой къде се намира, като от него установявам, че "средата на нищото" не е моето любимо място за каране - долината на р. Елешница, а пътя Русе - Бяла.
Това което установявам със сигурност по телефона е, че на джипа задната полуоска съсе гумата е излетяла в движение, джипа лежи кротко на шосето и ни напред ни назад.
Правим бърза рекогносцировка - най-лесният вариант пътна помощ до София и последващ ремонт. Но се появява един проблем - цената на пътна помощ Русе - София не е от най-приятните - нещо от рода на 600-700 лв, което са си едни нови гуми например
След кратък размисъл минаваме на резервния вариант - пътна помощ до Русе. Обаждам се на Гената, на когото всички дължим огромна благодарност, за всичко което направи за нас.
Той каза, че може да организира пътна помощ до Русе и ремонт на джипа.
До тук историята си върви съвсем обикновено, дори скучно, ноо нещата след малко ще поемат драстичен обрат.
Изтеглят го Живко до Русе, прибират джипа на отговорно пазене. След което той ми звънка с леко идиотската молба да си вдигна задника да го прибера, щото имал багаж. Автобуси не е като да няма, а и аз кола в движение не притежавам в момента
Но шило в торба не седи.
Завъртам два три телефона и се оказва, че има достатъчно щури хора, които са готови да ми дадат кола да отида до Русе и да се върна.
Та претегляйки на везната опциите - да си вися в къщи пред компютъра и да се ядосвам на търговците в България, които искат да ти свалят две кожи, само защото караш джип (което е една друга дълга история) или да бръмна до Дунава, да пием по кафе с Гената и да се прибера аз решавам да се поразходя.
Някъде тук логически е и the point of no return.
Взимам колата, сипвам нафтица, казват ми да карам кротко защо съединителят бил леко тръгнал. Ние бърза работа нямаме, казвам аз и тръгвам.
Пътят до Русе не е интересен, тук таме дупки, шофьори с нерегулирани фарове цепещи мрака, идиотски пътни знаци, изобщо мила родна картинка. Както и да е, стигаме до дестинацията в уреченото време, пием кафенце, бърз лаф моабет и се подготвяме психически да се прибираме към голямото село. Товаря малко от багажа, който прелива от жипа, в алфата, сядаме в колата, паля и тръгваме.
Това е също така една история за човечност, взаимопомощ и малка доза кутсузлък
ПП Снимки почти няма, евентуално нещо от гсмата ще кача утре.
ППП Моля да ме извините, че пиша откъслечно, но малце ми се спи и освен това малко трудно подреждам причинно-следствената връзка в тази история.
Всичко започна в четвъртък след обяд, когато вече си бях отметнал задачките за деня и кротко си се ровех в нета.
Звъни ми Живко и вика - Дойнов скъсах полуоска на патрула.
На което аз решавам, че се ебава с мене и никак не му и повярвах и го светнах че до сега скъсана полуоска на патрул не е имало на света. Той обаче много упорито настояваше, че въпросната скъсана полуоска седи пред него и я гледа и псува и полека лека започнах да му вярвам.
Както се оказа в последствие полуоската не е скъсана обаче
Та приех, че някакси полуоската е скъсана или каквото и да е станало с нея, но едно се оказва сигурно - вече не е на правилното и сигурно място, което й е отредено от природата - в ръкава на моста.
Следва един малко безумен диалог кой къде се намира, като от него установявам, че "средата на нищото" не е моето любимо място за каране - долината на р. Елешница, а пътя Русе - Бяла.
Това което установявам със сигурност по телефона е, че на джипа задната полуоска съсе гумата е излетяла в движение, джипа лежи кротко на шосето и ни напред ни назад.
Правим бърза рекогносцировка - най-лесният вариант пътна помощ до София и последващ ремонт. Но се появява един проблем - цената на пътна помощ Русе - София не е от най-приятните - нещо от рода на 600-700 лв, което са си едни нови гуми например
След кратък размисъл минаваме на резервния вариант - пътна помощ до Русе. Обаждам се на Гената, на когото всички дължим огромна благодарност, за всичко което направи за нас.
Той каза, че може да организира пътна помощ до Русе и ремонт на джипа.
До тук историята си върви съвсем обикновено, дори скучно, ноо нещата след малко ще поемат драстичен обрат.
Изтеглят го Живко до Русе, прибират джипа на отговорно пазене. След което той ми звънка с леко идиотската молба да си вдигна задника да го прибера, щото имал багаж. Автобуси не е като да няма, а и аз кола в движение не притежавам в момента
Но шило в торба не седи.
Завъртам два три телефона и се оказва, че има достатъчно щури хора, които са готови да ми дадат кола да отида до Русе и да се върна.
Та претегляйки на везната опциите - да си вися в къщи пред компютъра и да се ядосвам на търговците в България, които искат да ти свалят две кожи, само защото караш джип (което е една друга дълга история) или да бръмна до Дунава, да пием по кафе с Гената и да се прибера аз решавам да се поразходя.
Някъде тук логически е и the point of no return.
Взимам колата, сипвам нафтица, казват ми да карам кротко защо съединителят бил леко тръгнал. Ние бърза работа нямаме, казвам аз и тръгвам.
Пътят до Русе не е интересен, тук таме дупки, шофьори с нерегулирани фарове цепещи мрака, идиотски пътни знаци, изобщо мила родна картинка. Както и да е, стигаме до дестинацията в уреченото време, пием кафенце, бърз лаф моабет и се подготвяме психически да се прибираме към голямото село. Товаря малко от багажа, който прелива от жипа, в алфата, сядаме в колата, паля и тръгваме.
.
Коментар