Tweet
Макар и с два дена закъснение, ще ви разкажа за един Тодоровден в снимки и видео, но както се казва по-добре късно отколкото никога 
. В петък Криси (половинката) ми вика „Хайде на някоя готина разходка утре за Тодоровден”, ми викам и добре то и без това за риба много не става мътни и пълноводни реки и голове... 
„Ама ти избери маршрута и казвам”. Седна тя порови, порови из нета и вика „Готова съм, ще ходим на селска кушия в планината, после на манастир и т.н....”, „...на кушията ще е монголския посланик”. Аааа, казвам си щом монголския посланик, ще е там значи си заслужава 
. Тези монголците на коне се раждат, живеят и умират... Пък и какво да ходим да гледаме „наточените” коне на полицаите в София, я да ходим сред народа .
Ставаме сутринта на вън едно такова слънчево топличко, кафенце, стягаме се бързо, взимаме апаратите, мятаме се на любимото си Тойче 4WD и тръгваме... Бензиностанция, бензин до горе и вече се носим над дупките по околовръстното към отбивката за Нови искър...Там два поста полицаи, гледат си спират си, но ние си минаваме необезпокоявани и вече се носим към Своге по завоите на красивото Искърско дефиле. В дясно ни подпира реката мътна, бурна и пълноводна...Вече не съжалявам изобщо, че не съм отишъл за риба. Преминаваме през града на шоколадите и няколко километра след това свивам в ляво и се почва върло изкачване по едно стръмно змиевидно и тясно пътче. Търпеливо се движа зад два автомобила на които видимо завоите, водите през тях и наклона не им се нравят...и тайничко съжалявам, че снега се е стопил и не мога да се покефя на 4WD-то
. Минаваме през село Заселе и продължаваме по завоите към село Зимевица. Малко преди селото виждам пътче в дясно и по него безкрайна върволица от автомобили, поглеждам нагоре към баира и виждам, къде ще е купона 
. Доста е ветровито, но за сметка на това слънчево. Намирам място, паркираме колата и минути след това вече се изкачваме по поляните към мястото на събитието...
От тук нататък вече няма да ви отегчавам с писаници, така да се каже повече снимки по-малко приказки...
Изглед да добиете представа как е наоколо :
Народа започва да се събира:
Някои от участниците вече са на линия:
Тя е малка, но вече знае...
Б групата
:
..в очакване:
Подготовка...
„Пистата”:
Хората продължават да прииждат, старта наближава...
По традиция се захранват конете със захар...
Старт на първа гонка...
...водачите...
...и изоставащите...
Старт на втора гонка...
Яко препускане...
Водачът...
...преследвачите и... кучето, което реши да се прави на кон...
Старт на трета гонка...
Битката е оспорвана...
Преди финалната надпревара дойде ред и на Б групата, стартът е даден, купона е пълен...
Не мина и без „инциденти” и яко смях...
Стартът на финалната гонка е даден ...
Победителят!
След края на състезанието разбира се хапка, пийка и фолклорна програма...
Видео от събитието:
Погледнахме часовниците и решихме да тръгваме към следващата точка от нашето пътешествие, а именно манастир „Седемте престола”. Поехме обратно по виещия се път към с. Заселе, където спряхме за малко за да видим от къде тръгва пътеката за прочутия водопад „Скакля”. Тъй като нямаше да ни стигне времето да слезем и да се качим по дългата виеща се пътека, маркирахме го като точка за следваща „визита” и продължихме надолу. Слязохме до главния път и хванахме наляво... след километър два видях и друга отбивка, която водеше в посока водопада. Кривнах видях до къде стига и от къде натам пеша. Отбелязахме си я и обратно по маршрута, който следваме...
Подпомагани от gps-а, то не че много се налагаше, но ей така за спорта пристигнахме на следващото точка от нашето пътешествие...
Манастир „Седемте престола”:
След като разгледахме манстира, глада взе да се обажда и си викаме къде, къде и гледаме една табела...”Чифликъ Ненкови” на 7,5 км нагоре по пътя имало хапка, пийка, щтрауси и други неща... Криси вика „Аз четох за него в нета...” Ми няма какво да се маем метнахме се на колата и газ по српентините...Явно днес ми е ден за завойчета .
Пристигнахме в село Осеновлаг, където така или иначе пътя свършва. Много обичам такива села, където свършва пътя... Миналата година бях на едно такова край Рибарица, но да не се отплесвам. Набързо се запознавам с местните на пътя, които ме светват, че ей сега ще се проведе кушията и тя не закъснява... Вадя апарата и успявам да се запиша:
Кушията правели отскоро, но искали да им стане традиция...
И след това последва веселата част. Решихме да хапнем в кръчмата на Чифлика, любезно ни попитаха имаме ли резервация, ние викаме „ми не” „ами добре дошли тогава заповядайте...”. Влязохме настаниха ни на една маса и ни поканиха на курбан осведомиха ни, че ей сега цялото село ще дойде и стана точно така... Заприиждаха хора масите за секунди се изпълниха оркестъра засвири ...
Няма да ви казвам какъв кеф ни стана...
Това е Баце Пешо – домакина, който лично дойде да се запознае с нас и да ни поздрави...
Донесоха курбана
Най-добре вместо да ви разказвам да ви пренеса с това видео директно там...
Яко се натумбихме, както се казва... кисело зеле, бобени чорби, курбан чорби, кебапчета, кюфтета, шишчета, люти чушлета, питчици, някои от нас и бирички... и т.н.
За наше съжаление мина, като миг и дойде време да си тръгваме. На изпроводяк бяме изпратени от този приятел, който упорито се опитваше да тества здрава ли ми е главата, когато се опитвах да мина покрай него, но не успя...
Надявам се пътеписа в снимки и видео да ви е харесал и поне за миг да ви е пренесъл, там където е истинската България...
. В петък Криси (половинката) ми вика „Хайде на някоя готина разходка утре за Тодоровден”, ми викам и добре то и без това за риба много не става мътни и пълноводни реки и голове... „Ама ти избери маршрута и казвам”. Седна тя порови, порови из нета и вика „Готова съм, ще ходим на селска кушия в планината, после на манастир и т.н....”, „...на кушията ще е монголския посланик”. Аааа, казвам си щом монголския посланик, ще е там значи си заслужава . Тези монголците на коне се раждат, живеят и умират... Пък и какво да ходим да гледаме „наточените” коне на полицаите в София, я да ходим сред народа .Ставаме сутринта на вън едно такова слънчево топличко, кафенце, стягаме се бързо, взимаме апаратите, мятаме се на любимото си Тойче 4WD и тръгваме... Бензиностанция, бензин до горе и вече се носим над дупките по околовръстното към отбивката за Нови искър...Там два поста полицаи, гледат си спират си, но ние си минаваме необезпокоявани и вече се носим към Своге по завоите на красивото Искърско дефиле. В дясно ни подпира реката мътна, бурна и пълноводна...Вече не съжалявам изобщо, че не съм отишъл за риба. Преминаваме през града на шоколадите и няколко километра след това свивам в ляво и се почва върло изкачване по едно стръмно змиевидно и тясно пътче. Търпеливо се движа зад два автомобила на които видимо завоите, водите през тях и наклона не им се нравят...и тайничко съжалявам, че снега се е стопил и не мога да се покефя на 4WD-то
. Минаваме през село Заселе и продължаваме по завоите към село Зимевица. Малко преди селото виждам пътче в дясно и по него безкрайна върволица от автомобили, поглеждам нагоре към баира и виждам, къде ще е купона . Доста е ветровито, но за сметка на това слънчево. Намирам място, паркираме колата и минути след това вече се изкачваме по поляните към мястото на събитието...От тук нататък вече няма да ви отегчавам с писаници, така да се каже повече снимки по-малко приказки...
Изглед да добиете представа как е наоколо
:Народа започва да се събира:
Някои от участниците вече са на линия:
Тя е малка, но вече знае...
Б групата
:..в очакване:
Подготовка...
„Пистата”:
Хората продължават да прииждат, старта наближава...
По традиция се захранват конете със захар...
Старт на първа гонка...
...водачите...
...и изоставащите...
Старт на втора гонка...
Яко препускане...
Водачът...
...преследвачите и... кучето, което реши да се прави на кон...
Старт на трета гонка...
Битката е оспорвана...
Преди финалната надпревара дойде ред и на Б групата, стартът е даден, купона е пълен...
Не мина и без „инциденти” и яко смях...
Стартът на финалната гонка е даден ...
Победителят!
След края на състезанието разбира се хапка, пийка и фолклорна програма...
Видео от събитието:
Погледнахме часовниците и решихме да тръгваме към следващата точка от нашето пътешествие, а именно манастир „Седемте престола”. Поехме обратно по виещия се път към с. Заселе, където спряхме за малко за да видим от къде тръгва пътеката за прочутия водопад „Скакля”. Тъй като нямаше да ни стигне времето да слезем и да се качим по дългата виеща се пътека, маркирахме го като точка за следваща „визита” и продължихме надолу. Слязохме до главния път и хванахме наляво... след километър два видях и друга отбивка, която водеше в посока водопада. Кривнах видях до къде стига и от къде натам пеша. Отбелязахме си я и обратно по маршрута, който следваме...
Подпомагани от gps-а, то не че много се налагаше, но ей така за спорта пристигнахме на следващото точка от нашето пътешествие...
Манастир „Седемте престола”:
След като разгледахме манстира, глада взе да се обажда и си викаме къде, къде и гледаме една табела...”Чифликъ Ненкови” на 7,5 км нагоре по пътя имало хапка, пийка, щтрауси и други неща... Криси вика „Аз четох за него в нета...” Ми няма какво да се маем метнахме се на колата и газ по српентините...Явно днес ми е ден за завойчета
.Пристигнахме в село Осеновлаг, където така или иначе пътя свършва. Много обичам такива села, където свършва пътя...
Миналата година бях на едно такова край Рибарица, но да не се отплесвам. Набързо се запознавам с местните на пътя, които ме светват, че ей сега ще се проведе кушията и тя не закъснява... Вадя апарата и успявам да се запиша:Кушията правели отскоро, но искали да им стане традиция...
И след това последва веселата част. Решихме да хапнем в кръчмата на Чифлика, любезно ни попитаха имаме ли резервация, ние викаме „ми не” „ами добре дошли тогава заповядайте...”
. Влязохме настаниха ни на една маса и ни поканиха на курбан осведомиха ни, че ей сега цялото село ще дойде и стана точно така... Заприиждаха хора масите за секунди се изпълниха оркестъра засвири ... Няма да ви казвам какъв кеф ни стана...
Това е Баце Пешо – домакина, който лично дойде да се запознае с нас и да ни поздрави...
Донесоха курбана
Най-добре вместо да ви разказвам да ви пренеса с това видео директно там...
Яко се натумбихме, както се казва... кисело зеле, бобени чорби, курбан чорби, кебапчета, кюфтета, шишчета, люти чушлета, питчици, някои от нас и бирички... и т.н.
За наше съжаление мина, като миг и дойде време да си тръгваме. На изпроводяк бяме изпратени от този приятел, който упорито се опитваше да тества здрава ли ми е главата, когато се опитвах да мина покрай него, но не успя...
Надявам се пътеписа в снимки и видео да ви е харесал и поне за миг да ви е пренесъл, там където е истинската България...
Коментар