Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Археологически паметници "посред нищото"

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Клета Майка България е осеяна с римски гробове Сещам се за някакъв безумен рецитал, със заучаването на който ни тормозеха в училище по ТЗВ. В него имаше следния стих:

    „Родино моя,
    Земя, пропита с топла кръв,
    Покрита с бели кости,
    Със костите на свои и на гости

    Коментирахме тогава "Егати тъпнята - да отидеш на гости и да ти останат костите там"
    По-интересното е, че нито чат.гпт, нито джемини, не могат да ми намерят фразата. Най-близкото, което намират е от Никола Ракитин:

    "Родино моя, зла е твойта орис…
    усойче всяко диво е светиня
    и гроб юнашки е под всеки камъ
    к​"

    Село Коняво, Кюстендилско поне е оцеляло като населено място, славен наследник на римската "Спинопара", та не са съвсем из нищото саркофазите там:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:772686011_122143559979149728_8695592731668182353_n.jpg
Прегледи:214
Размер:111.2 КБ
ID:7048955


    Този явно изпълнява важната функция на поилка за добитък.
    Течет вода Кубань-реки куда велят большевики!

    Коментар


    • Тая година щеше да ходиш до кулата на яз. Цонево. Добра ли се до нея или отпадна от календара?
      Риболовът е болест,която не се лекува,а само се задълбочава.

      Коментар


      • Bogoljub Gagic
        Bogoljub Gagic коментира
        Редактиране на коментар
        Чакам беззмийски сезон Насен.

    • Направи си един ** уред за гонене на смок ** Натиснете снимката за да я уголемите

Име:11.jpg
Прегледи:217
Размер:64.3 КБ
ID:7048966...и потропвайки по пътеката няма да го видиш . Е тука нашия служебен любимец го изненадах Натиснете снимката за да я уголемите

Име:22.jpg
Прегледи:220
Размер:320.0 КБ
ID:7048967...а тука си прекарва зимата Натиснете снимката за да я уголемите

Име:33.jpg
Прегледи:216
Размер:74.8 КБ
ID:7048968
      На нас клиренс ни трябва , не скорост

      Коментар


      • Bogoljub Gagic
        Bogoljub Gagic коментира
        Редактиране на коментар
        А-а-а-а, не! На мен ми трябва "уред за гонене на усойници и пепелянки"

      • kameno karp
        kameno karp коментира
        Редактиране на коментар
        Напълно достатъчно е да гледаш къде стъпваш. Те принципно бягат от хората,ама да не попаднеш на глуха, да я настъпиш и да те "клъвне".😁 А и да те ухапе,не е драма. Уплаха ти ще е по-голям от травмата която ще получиш.😉 Нашите змии не са толкова отровни,колкото някои си мислят.

    • https://www.youtube.com/watch?v=BZsjbptu25I&t=782s Гледай...
      На нас клиренс ни трябва , не скорост

      Коментар


      • Гагич, това от Гиген едва ли е саркофаг, това от Коняво евентуално може да е капак... Значи долната част трябва да е монолит, с достатъчно обем за покойника и с даровете за из път, тъй че смятай го нататък. Истински саркофази могат да се видят на много места в България, в Ст. Загора например веднага се сещам и т.н.
        Даже по-миналата година май имаше един случай от Варненския плаж дето го били ползвали като барче /абе не сме ли го коментирвали туканка?/, наскоро май и в Унгария бяха намерили един, пълна комплектация даже.
        За стихчето горе с костите от гости хич не се сещам, докато това от Ракитин ми звучи познато...

        Коментар


        • Bogoljub Gagic
          Bogoljub Gagic коментира
          Редактиране на коментар
          Това в Гиген също е само капак. Има още много снимки, където му се виждат по-добре характерните издутини и форми по ъглите на капака, ама реших да не пълня форума. В Гиген имало разкрита и цяла гробница, не в Улпия Ескус, а в края на селото - има си данни из интернета.
          Никой май не е броил римските гробове из България, ще излезнат хиляди май. 🧐

      • Спасиха ценни древни стели, изхвърлени на незаконно бунище до Рогош

        ​"Това е последният случай, при който се натъкваме съвсем случайно на ценни за историята на града артефакти. Той всъщност показва каква вреда и каква загуба предизвикват нерегламентираните изкопи за строителство, които са извършват в Пловдив. Много често и инвеститори, и строители са недоволни, че трябва да се съобразяват с извършването на предварителни разкопки преди строителството.
        ...
        Екипът от специалисти посещава сметището, което се намира в близост до пътя между Пловдив и Рогош, след сигнал от кмета на Рогош Алекси Георгиев, че сред тоновете боклуци са разпръснати голям брой каменни блокове, върху някои от тях се вижда надпис.
        "Открихме голям брой архитектурни елементи от мрамор и сиенит, включително и части от зидана стена, голям брой керамика от различни епохи. Сред тях бяха и двете големи стели за статуи - едната съвсем запазена, а другата счупена на половина", разказва археологът.
        Специалистите започват разследване през Google Map точно кога е започнал да се трупа там боклукът, както и какво строителство и кога и къде е извършвано в Пловдив.
        "Така установихме, че това е станало преди пет години. Когато започва да се изхвърля там, едни от първите неща са античните артефакти, които са от разбит археологически обект. Най-вероятно нерегламентираните разкопки са били в района срещу Бриколаж, зад бензиностанцията на Лукойл. Там се намира бившата Кожарска фабрика и имаше строителство на блокове. Това обаче е трудно доказуемо. Просто по времето, в което започва да се трупа сметището - а артефактите са изхвърлени в самото му начало, се е строяло именно в тази зона. Там е тангентата на античния път, който излиза от Източната порта и продължава в тази посока. Възможно е да е разбита пак по време на строителство на блок някоя основа от римския мост. Той прехвърля Марица и се свързва с античния път, който тръгва по посока Верея (Стара Загора)", казва Кисьов.
        Кой е конкретният обект не успява да установи и криминална полиция, въпреки че прилага всички възможни практики. Добрата новина за археолозите е, че все пак част от находките са спасени, а те дават безценна информация за историята на древния град.
        И двете стели са изписани на старогръцки, а с разчитането им се заема един от най-авторитетните български учени Николай Шаранков.
        "От надписите за първи път получаваме информация за управлението на Филипопол, което е ставало през 2-3 век след Христа. Няма откъде другаде да разберем. Всъщност това е написана история върху камък, която е изхвърлена на сметището и ако случайно не беше открита, щеше да се замине. И никога нямаше да го разберем като информация за античната история на Филипопол", казва Костадин Кисьов.
        Единият надпис е свързан с управлението на Филип Араб (244-249). Статуята му, която е положена върху стелата, е издигната от Общото събрание - койона - на провинция Тракия. Негов ръководител е бил тракарх Марк Аврелий Евнихиан. До този момент в писмени паметници от времето на Филип Араб са срещани имената само на двама жреци на императорския култ в провинцията - Бебий Аполинарий и Марк Аврелий Язон.
        Надписът гласи: "(Статуя на) Филип, Младото слънце, (издигна) Общото събрание, когато управител на провинция Тракия беше Ауфиций Коресний Марцел; (за издигането на статуята) отговаряше тракархът Марк Аврелий Евтихиан. Да е на щастие)".
        Вторият надпис е към статуя на "най-великия, най-божествен и най-храбър император Цезар Гай Юлий Вер Максимин". Издигната е по времето, когато тракийската провинция е управлявана от Тит Клодий Сатурнин. За издигането ѝ отговаря потомственият тракарх Азелий Клавдиан. И от този документ става ясно, че статуята се издига с решение на Общото събрание.
        ...
        "Тези два надписа можеше да бъдат напълно унищожени, а с тях и част от историята на Пловдив. Чрез тях имаме написана история, която е криминално изкопана и изхвърлена. Това е един показател, защо трябва да се правят спасителни разкопки в града преди строителството", подчертава археологът Костадин Кисьов.

        https://trafficnews.bg/…/spasiha-tsenni-drevni-steli…/…
        Течет вода Кубань-реки куда велят большевики!

        Коментар


        • В Нове продължават да намират нови неща.



          Повече от 60 години организирано копане от българо-полски експедиции, всяко лято.

          Коментар


          • И още за Константиновия мост, снимките май не са оттам
            Останки от над 1700-годишния Константинов мост изплуваха край Гиген заради отдръпнатия Дунав

            Коментар


            • siem
              siem коментира
              Редактиране на коментар
              Аааа, ми то...."Мостът на Дружбата" не бил първия мост по нашите земи!?! Сега остава да се окаже, че Аспарух не е преплувал, а преминал с конете и ще си залича с коректор оценките по история от средното... :0

          • Ето още нещо по темата, отново от Росен Петров, и да- действително по-безхаберна държава за историческите си ценности, не съществува...Но "всичко е в такт", както се казва...


            Ниското ниво на Дунав разкри още едно от античните чудеса, съществували по земите ни – Константиновия мост. Когато преди повече от три години писах за него (за него има една глава в първата ми книга „Нека помним“), имаше скептици, които коментираха, че подобно съоръжение е „измишльотина“. Е... сега под падналите води се показаха самите опори на моста, заснети от учените от Регионалния исторически музей в Плевен. За година на неговото „въвеждане в експлоатация“ се посочва 328 г. от н. е. Това инженерно чудо е свързвало античния град Улпия Ескус край село Гиген с древната Сукидава до днешния град Корабия в Румъния. Дължината му е била внушителните 2434 метра, с ширина от 5,70 метра и височина над водата от 10 метра. Можем само да си представим какви строителни умения са имали в Античността, за да издигнат такова масивно съоръжение. Всъщност това е бил най-дългият мост в цялата огромна Римска империя!

            Съдбата му обаче е нерадостна. Вероятно опожарен по-късно при готските нашествия, каменните му опори може би са станали жертва и на земетресенията, които, за жалост, толкова често се случват в близкия регион Вранча. Но това са само предположения. Мостът го няма. И тогава защо ви припомням тази, надявам се, вече доста известна история? Защото сега, когато и най-големите скептици се убедиха, че такова „чудо“ е имало, и когато преоткриването му стана водеща новина, е крайно време тъй наречената ни „държава“ да направи нещо за популяризирането на това място. Та там, на броени метри от моста, все още стоят останките от прекрасния римски град Улпия Ескус, преливащ от археологически артефакти. Какво чакаме, за да разкажем на света за този над двукилометров античен мост, по който е преминавал самият император Константин Велики? И ако, за да видим нещичко от моста, трябваше да дойде страшна суша, защо тогава не показваме поне Улпия Ескус като отправна точка на това грандиозно съоръжение? Достатъчно е да се види какво направиха сърбите и румънците с Траяновия мост, който е практически идентичен с нашия Константинов мост. И понеже постоянно говорим за културно-исторически туризъм, нека попитам: има ли изобщо къде туристът да изпие една студена вода или да „пусне“ една вода, ако реши да разгледа останките от Улпия Ескус? Има ли поне една свестна табела, указваща моста? Лесно ли се стига дотам? Въобще някой „рекламира“ ли това място?

            Все въпроси с тъжни отговори. Както е казано: „Господ дава, но в кошара не вкарва“. Съдбата ни е отредила да живеем по земи, преливащи от културно-исторически богатства, но дали ще си ги „вкараме в кошарата“, си е чисто наш проблем. А истината е, че твърде дълго бяхме оставили тези съкровища на глутниците от иманяри и на абсолютния произвол на собственото ни буренясало безхаберие.
            0899 шест5313нула
            За всекиго по нещо

            Коментар


            • siem, ти трябва да си бил отличник? Значи ще се сетиш този къде е и откога е, па е доста преди "Моста на дружбата". Още няколко е имало и след него.

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:4956.jpg
Прегледи:77
Размер:91.2 КБ
ID:7049441

              Коментар


              • siem
                siem коментира
                Редактиране на коментар
                Прав си разбира се. Аз само малко се "гъбаркам". По някога и на мен ми залепват релетата.

              • jordanov sv
                jordanov sv коментира
                Редактиране на коментар
                Аа, че то тука не се ли гъбаркаме отдавна да ни няма... Наместваме си чакрите, хаха

            • Римските мостове почнаха да никнат като гъби след дъжд:

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Lom.png
Прегледи:72
Размер:365.5 КБ
ID:7049449
              Течет вода Кубань-реки куда велят большевики!

              Коментар


              • Bogoljub Gagic
                Bogoljub Gagic коментира
                Редактиране на коментар
                За Цибър (брутално циганско село понастоящем) както знаем от световно неизвестната Милена ВЪРБАНОВА: "Преди броени дни, на 5 юни, сайтът ФАКТИ публикува моята статия "Българското име на Тибър, реката, която тече през Вечния град". В нея разкривам, че названието Тибър - Thybris всъщност е типично българско - Цибър - и може да бъде преведено само чрез българския език - "светъл", "бистър". Цибър е понятие, еднозначно с предишното име на реката - Алба ( или Албула, умалително ) - "светла", "бяла", "бистра". В същия текст пиша: "Дали ще свържем името Цибър с езика на етруските или на троянците ( тевкри, дардани ), това е въпрос на допълнителни проучвания, но така или иначе то произхожда от българската лексика, защото генът на изброените народи е тракийски, български."


            • Препоръчвам на тези които се интересуват от темата да прочетат тази книга: https://www.helikon.bg/235570-Nerazk...naroda-ni.html

              Коментар

              Активност за темата

              Свий

              Тук са 3 потребители онлайн. 1 потребители и 2 гости.

              Най-много потребители онлайн 117,215 в 10:38 на 20-06-26.

              Зареждам...
              X