Археологически паметници "посред нищото"

[Bogoljub Gagic]

Още една "чешма от гроб" © - с. Богомилово, до Стара Загора:


Долната част била от монолитен дялан гранитен саркофаг с надпис на гръцки + по-късно добавени надписи "на арабица" ® (т.е. на стар турски правопис)

[Bogoljub Gagic]

Като пак стана дума за саркофази, днес се натъкнах на това:

Няколкотонен римски саркофаг
изчезнал от Перперикон
Каменен римски саркофаг от ІІ-ІІІ век е изчезнал в началото на 80-те години от Перперикон.
Това заяви,археологът Николай Овчаров, който дори показа архивна снимка с находката. Саркофагът е бил с размери 3 на 1,80 метра и е тежал между 2 и 4 тона.
Вероятно в случая има пръст Първо главно управление на Държавна сигурност, коментира Овчаров.
По думите му изнасянето на такъв предмет от Перперикон може да стане само по въздух с хеликоптер, защото до върха не може да стигне дори каруца.
Според Овчаров другата хипотеза, която е малко вероятна, е находката да е била разбита, но нямало логика това да стане.
На доказателствата за съществуването на саркофага музейни работници попаднали случайно при инвентаризация на един от складовете на музея. Служителите се натъкнали на фотодневника на Иван Балкански, който е правил разкопки на Перперикон.
На една от общо 50-те снимки ясно се вижда капака на каменен саркофаг, който се е намирал върху голямата гробница на Перперикон. На снимките ясно се вижда, че гробовете са затворени с каменни плочи. "Вероятно в гробницата са били погребвани жреци", допуска Овчаров.
Овчаров цитира думи на местни хора, според които през 1981 или 1982 година на върха е кацал зелен хеликоптер с червен надпис и с него са били изнасяни сандъци.
Според твърденията на 74-годишен мъж, един от дошлите с хеликоптера е бил руснак. Местният жител е пасял овце в района, когато на върха каца хеликоптера. Овчарят завързал разговор с единия от пришълците, който говорил на руски. В разговора, обаче се намесил друг, вероятно пилотът на хеликоптера, който изгонил местния човек.
През миналата година на Татул при мен дойде бивш учител по рисуване, който ми нарисува върху лист взетото от Перперикон. Тогава разбрах, че става въпрос за римски саркофаг, твърди Овчаров.
Той се опитал да стигне до информация на тогавашните служби за спецакцията, но напразно.
Според бивши служители вероятно е ставало въпрос за разтоварването на апаратура за геофизични изследвания, която в онези години е била наистина доста обемиста.
Копирано от news.bg

[Asteri]

да не е този дето намериха на плажа 🤣

[Bogoljub Gagic]

Декуманус Максимус (главната улица посока изток - запад) в град Тимгад (Алжир) с коловози (така се твърди в коментар към снимката) получени от дългогодишно преминаване на натоварени талиги:

[jordanov sv]

Влачени са тежки неща тука върху плъзгачи.

[Bogoljub Gagic]

Някой сеща ли се това къде е?

[LAZZ]

Докторската градина....

[Bogoljub Gagic]

Да, останки от храм в чест на Серапис – бог на небето. "Този култ има египетски произход, а в Сердика е свъран с Юпитер Капитолийски. Развалините на храма са открити югоизточно от крепостните стени (днес кръстовището на улиците Граф Игнатиев и Ив. Н. Денкоглу - площад "Гарибалди") Той датира от времето на управлението на император Марк Аврелий"

[sonda]

Пак да използвам темата на Сашо, хубав и думи на Росен Петров за проф. Божидар Димитров, колоритен и велик Учен, лека му пръст..Поклон !


На 1 юли 2018 г. от този свят си отиде Божидар Димитров. В този ден българската история по някакъв начин осиротя. Имах честта да го познавам покрай това, че често съм го канел за гост в телевизиите, в които работех. Беше въплъщение на целия ни странен, чепат, балкански национален характер. Сладкодумните му и колоритни разкази вършеха повече работа за защита на българското от цяла пехотна дивизия. За него историята не беше прашна дебела книга, а сражение, където всеки народ брани своята истина.


Божидар не беше долюбван от всички, особено от тези с по-нежен и изтънчен слухов апарат. Той наистина не беше „академичен“ в сухия смисъл на думата, но имаше удивителната способност да се набива на очи и да стърчи. Вероятно телевизионната му слава и понякога прекалено „хашлашкото“ му поведение са затъмнили за българите факта, че той беше и много сериозен учен.


Той е един от историците, изпратени във Ватиканската библиотека още през 70-те години, и работи там ненапразно. Точно Димитров, ровейки в архивите на Борджиите, попада на част от днес вече прочутата „История на България“, написана от българския патриот и католик Петър Богдан Бакшев през 1667 г., или сто години преди историята на Паисий. Това фундаментално откритие отмества началото на процесите на модерното национално осъзнаване на българите с един век назад във времето.


Книгата му „Десетте лъжи на македонизма“ остава и до днес едно от най-силните и аргументирани оръжия в този исторически спор. Проектът му за възстановяване на Голямата базилика в Плиска също беше голямо начинание, както и битката му да рекламира намирането на мощите на св. Йоан Кръстител в родния му Созопол от проф. Казимир Попконстантинов. Божидар беше „оплют“ заради своята категорична защита, но после се оказа, че всъщност май мощите са автентични.


Той може би имаше една грешка. Не съобразяваше мащабите на своите начинания с нашия малък, еснафски, разделен на групи и групички по интереси и манталитет свят. Идеите му бяха прекалено големи за нашата действителност, а той ги налагаше по безкомпромисен начин, което предизвикваше често съпротива в някои по-интелектуални среди. Защото „гарван гарвану око не вади“, но виж – „интелектуалец на интелектуалеца не само око вади, но и нож забива“.


Последният път, когато го видях на живо, беше малко преди да почине – дойде, за да ми даде едно интервю в „Операция История“. Както винаги, извън кадър той дишаше тежко, дълбоко и палеше вечната си цигара. Но когато червената лампа в студиото светнеше и той започнеше да говори за миналото, се променяше из основи. Ставаше енергичен, волеви, решителен… винаги говореше сякаш е бил там. Говорехме за любимия му Тервел и той, сякаш пренасяйки се през вековете, разказваше как българската конница ударила стремително в гръб многохилядната арабска войска, а над стените на обсадения Константинопол се понесъл викът: „Христос Ника! Христос Ника! Христос победител!“. И така старата империя и Европа били спасени от българите… Има моменти, в които е най-добре водещият да си мълчи. С Божидар Димитров винаги съм имал такива дълги моменти на респект към неговото дар слово. Разбира се, само миг след това професорът вече разказваше разпалено как император Балдуин Фландърски едва ли е харесвал българската царица, защото тя не се била къпела и всъщност била „мърлява куманка“…


Така Божидар винаги успяваше да смеси епичното с комичното, да те накара хем да се гордееш, хем да се усмихваш. Да направи историята интересна не за дузина специалисти, а за стотици хиляди зрители. Понякога грубоват, понякога изтънчен, но винаги остроумен и смел – особено когато трябваше да се защити някоя българска кауза. Може би неговият най-голям завет към нас е, че националното самочувствие не е дар, а битка, която се води всеки ден.


Така че, ако някъде горе има Българска Валхала, където смелите ги чака вечен живот, то Божидар може да е там. Седи на една маса с тези, за които разказваше и за чиято чест се сражаваше. И вероятно тъкмо сега обяснява на някой средновековен владетел как точно трябва да се запише историята му, за да я разбере и последният българин днес.

[yamikto]

Тъй като темата е археологически паметници сред "НИЩОТО", се въздържах да пиша, но когато се влезе и в градовете, ето един пример на унищожаване на археологически паметник от отговорните за това чиновници. За който не знае, това е уникалния паметник т.нар. "Храм на тъщата", който има тъжната съдба да бъде "погребан" в сутерена на новострояща се жилищна сграда. И това е станало със съгласието и "разрешението"/задължение/ на Протокола на комисията по Чл.158а ЗКН, одобрен от Министъра на културата.


ИЗТОЧНИЦИ и цитати от публикации:
1.https://bulgariansanctuaries.com/201...A%D1%83%D0%BB/ ;
„Храм на тъщата" Прякорът идва от откритите надписи: един от управниците на античния град Августа Траяна посветил надпис на своята тъща, вероятно жрица на императорския култ, откъдето медиите го кръщават „Храм на тъщата". Храмът е свързан с култа към богинята Рома и римските императори (тетрархия), рядкост за българските земи.
2.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90...8F%D0%BD%D0%B0
Над два века Августа Траяна е един от центровете, в които се водят кървави и зрелищни битки с гладиатори. Организаторите и инвеститорите на тези битки са и жени, сред които и според надпис, намерен в града, първожрицата Миниция Фирмина, както и „Най-достойната първожрица Септимия Сейте“.^[4] Този артефакт е наречен „Паметник на Тъщата“. Бил е издялан по поръчка и е с надпис: „На добър час! По решение на Най-могъщото буле и на Най-свещения демос първожрецът Аврелий Демофил, син на Хрестос, издигна този Паметник на тъща си Септимия Сейте, най-достойната първожрица, организатор и инвеститор на гладиаторски борби (ди хоплон)“.^[5]

3."Впрочем сред един от най-интересните битови артефакти е т.нар. „паметник на тъщата”. Издялан по поръка на градски нотабил в памет на тъща му и гласящ :” "На добър час. По решение на най-могъщото буле и на най-свещения демос първожрецът Аврелий Демофил, син на Хрестос, издигна този Храм в чест на императорския култ- паметник на тъщата си Септимия Сейте, най-достойната първожрица на ди'хоплон".Как е изглеждала Септимия Сейте – днешните изледователи не могат да отговорят, но със сигурност влиянието й не е било за пренебрегване. Ако съдим поне от размерите на храма в нейна чест." според надпис, намерен в града, първожрицата Миниция Фирмина, както и „Най-достойната първожрица Септимия Сейте. Този артефакт е наречен „Храм на Тъщата“. Бил е издялан по поръчка и е с надпис: „На добър час! По решение на Най-могъщото буле и на Най-свещения демос първожрецът Аврелий Демофил, син на Хрестос, издигна този Паметник на тъща си Септимия Сейте, най-достойната първожрица, организатор и инвеститор на гладиаторски борби (ди хоплон)“

[jkd]

Подмазва се нещо

[yamikto]

Не само се е подмазáл, ами властта на тъща му като Върховна Първожрица е била толкова голяма, че е можела по всяко време да нареди да му резнат кратуната...ако не слуша...

[jkd]

Не е ли по-скоро обратното - "първожрецът Аврелий Демофил, син на Хрестос" можел по всяко време да резне кратуната на първожрицата...

Странни са римските религии, това е сигурно. В историята им е пълно с

Може би затова са решили да не ги оставят за пример.

[Bogoljub Gagic]

Матриархатът е по-древната (и неизкоренима до ден-днешен) система. Парките (гр. Мойри) - трите богини на съдбата са ПО-СИЛНИ от Зевс (Юпитер). Атина (Минерва) винаги побеждава брат си Арес (Марс). Хера (Юнона) редовно трие сол на главата на Зевс (Юпитер) и осуетява всичките му планове. Деметра (Церера) директно принуждава Зевс (Юпитер) да ѝ се подчини, когато дъщеря ѝ Персефона е отвлечена.

[jkd]

Имам предвид сградата, че не са я оставили.

А Римските религии... матриархат казваш, че са . Може. Даже е много вероятно. Е, явно на тях им е харесвало така. Предполагам - на жените им харесва повече. Няма лошо, нека и за тях да е добре - да си поживеят докато им е времето . Няма да е вечно, както се вижда - нещата се променят, преди Зевс бая време други са били боговете.