Археологически паметници "посред нищото"

[Bogoljub Gagic]

Това тюркско-алтайско ми е мъгла, но че сме потомци на место население и на дошли тук прабългари, май си е общоприето, та не виждам как разкопките в гр. Емпорион Пистирос по някакъв начин пречат на историята ни.

Общоприетото хич вече не е общоприето по отношение на кое точно МЕСТНО НАСЕЛЕНИЕ сме потомци. По време на ТЗВ общоприето беше как "прабългарите били тюрки и се разтворили в славянското море", загубили си езика, но пък оставили името си на цялата държава. Сега разни Спаротоци развиват напоително други тези... да не ги развивам и аз.

А за една група потомци на местно население общоприето е, че са наследници на античките маДеконци начело со Саше Великиот и немат нищо общо со бугарите-тАтари, а пък едни (видяхме по-горе) с гордост се пишат потомци на сифилистясали / прокажени френски и белгийски графове.

[jkd]

Разтворили други път - ние сме просто наследници и на местните, и на прабългарите. Както искат да ги наричат...

[trapper]

На какво основание няКОИ (?) пишат, че на Балканите са живели море от "славяни"?
Преди българите, тази територия хиляди години е населявана от траки и елини, които са оставили безброй артефакти и архитектурни паметници.

[Bogoljub Gagic]

Натъкнах се на това в интернет: https://www.google.com/maps/place/42...oASAFQAw%3D%3D







Никой не дава подробности. Било в двора на Второ основно училище в Стара Загора, разкопани преди 6-7 г. и з@ебани оттогава така.

Някой знае ли нещо за това?

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

https://publications.naim.bg/index.p.../issue/archive

Тук може да се рови , но изисква доста време .
Иначе мой познат каза ,че към средата на март ще може да попита и да ми каже , че сега нямало да му обърнат внимание , защото правили новата книжка.

[BatGeorgeone]

Общоприетото хич вече не е общоприето по отношение на кое точно МЕСТНО НАСЕЛЕНИЕ сме потомци. По време на ТЗВ общоприето беше как "прабългарите били тюрки и се разтворили в славянското море", загубили си езика, но пък оставили името си на цялата държава. Сега разни Спаротоци развиват напоително други тези... да не ги развивам и аз.

А за една група потомци на местно население общоприето е, че са наследници на античките маДеконци начело со Саше Великиот и немат нищо общо со бугарите-тАтари, а пък едни (видяхме по-горе) с гордост се пишат потомци на сифилистясали / прокажени френски и белгийски графове.

А аз прочетох една доста обемиста книжка за хазарския каганат и много силно вече вярвам, че в родината има значително хазарско наследство, което е много повече с отиването на Север към днешна Украина и Молдова и още повече отивайки към КБългария и още повече ако идем още на Северо-Изток.

[sonda]

И още нещо от Росен Петров:


Знаете ли къде всъщност се е родила любовта към виното в Европа? Мястото не е в традиционните винени суперсили като Франция или Италия, а тук – край Пазарджик. За какво става дума?

Миналата година проучванията на изумителния „Град на птиците“ и прочутата плоска могила край село Юнаците поднесоха световна сензация, която бързо потъна покрай новините за политически битки и поскъпването на живота ни. В къща от каменно-медната епоха археолозите откриха два счупени керамични съда, обградени от близо 3000 овъглени семки от грозде. Докато на много места по света за древно вино се съди само по химически петна по керамиката, тук имаме най-старото директно биологично доказателство за винопроизводство на територията на Европа.

Но това не е просто случайна находка. Тези семки са открити в сърцето на нещо грандиозно, за което вече съм ви разказвал, но не е зле да си припомним. Всъщност в Юнаците е открито нещо, което вероятно може да е първият европейски „протоград“. С размери над 100 декара, селището край Пазарджик по това време е било в пъти по-голямо от аналогични поселения в Близкия изток и Месопотамия.

И докато мащабите на Града на птиците изумяват и нас, и археолозите, една друга находка оттам ни напомня, че човешките вълнения не са се променили вече 7000 години. Намерени са около 40 обработени овчи „ашика“ или костици за игра. Удивително е, че хилядолетия по-късно, в моето детство, все още се играеше с тях.

Нека си припомним и още находки от това загадъчно място. По онова време Тополница и Марица са били плавателни. Открит е пристан, а търговията явно е процъфтявала, защото сред находките има и миди от Егейско море, както и висококачествен кремък от Североизточна България, който за онази епоха е бил по-ценен от всичко.

И накрая оставих това, което днес гони 5000 долара за тройунция – негово величество златото. Именно тук през 2016 г. една доброволка от китайски произход открива в разкопките онова прочуто златно мънисто, което вероятно е по-старо от Варненското злато с цели 300 години.

Защо ви разказвам тази история и съм я описал по-подробно и в книгата ми „Нека помним 2. Още истории от историята“? Защото 14 февруари е не само ден на виното и любовта, но и на българските археолози, а всичко, което ви разказах, дължим на труда и невероятната приемственост на археолозите Явор и Камен Бояджиеви (баща и син).

Пиша за тези работи, защото понякога ми става тъжно как „вода газим, а жадни ходим“. Държавата почти напълно е абдикирала от грижата да превърне обекти като Юнаците, Провадия-Солницата или Дуранкулак в световни дестинации. След като се наслушах цяла година на патетични оди за това как приемането на еврото ще подобри доходите от културно-исторически туризъм, сега ни предстои да разберем колко ще изкарат държавата и общините ни от такива „обекти“. А дано е повечко, ама надали.

Защото работата не е само в еврото, а и в това туристът да знае, че има такова място, че до него може да се отиде по път, а не с танк или багер. Че някой ще му разкаже „нещо“, а друг ще му „продаде“ малък сувенир, а защо не и бутилка вино „Юнаците“ по технология на 7000 години.

Последното е в кръга на шегата, но в Турция и без да имат евро, точно така биха направили. Е, вярно, там за миналата година от туризъм са изкарали „само“ 65 милиарда долара и са посетени от 60 милиона туристи, като 73,8% от тях посочват, че имат интерес към културно-историческите артефакти по днешните турски земи. Така стоят нещата. Не е само до „папането“ и „плажа“. Затова там има пари и за супер археология, и за реклама.

А у нас археолозите правят своите открития след титанични битки за финансиране, а после много от обектите се забатачват и унищожават с почти административна педантичност и титанично безхаберие.

На днешния ден да отпием глътка вино и дано се научим да обичаме не само ближния, но и земите си, и тяхното наследство.

[jkd]

Има европейки туристически дестинации и на тях не им трябва конкуренция. Позната схема.

[Bogoljub Gagic]

Персонажи от какви народности са живяли тука...

Фрагмент от надгробна плоча на центурион от I Италийски легион бе разкрита при спасителни разкопки в Западния некропол на римския военен лагер Нове край Свищов. Археолозите, водени от д-р Марин Маринов (ИМ – Свищов) и д-р Калин Чакъров (РИМ – Велико Търново) започнаха работа след сигнал от местен жител, че при изкореняване на дърво в имота му във вилната зона на Свищов е попаднал на гробница... Въпросната частично запазена надгробна плоча на центуриона Гай Валерий Верекунд е преизползвана в единия от тях (неговата епитафия е в стихове и е споменато, че е бил силно притиснат от съдбата). При изграждането на този гроб са влезли в повторна употреба и други паметници с надписи на латински език – например надгробната плоча на ветерана от I Италийски легион Марк Марий Патрокъл от Икониум (Iconium) в Мала Азия, днешен град Коня в Турция . А една от покривните плочи е стела, съдържаща цялата епитафия на Елия Басила, „най-благочестивата сестра“ (soror pientissima) на човека, издигнал паметника – нейният брат Публий Елий Бас, ветеран и бенефициарий (помощник) на легата на Първи Италийски легион. Устройството на цистов гроб № 2 е сходно. При него източната стена е от почти изцяло запазената надгробна плоча на Гай Алпиний Секунд, родом от Колония Агрипина (Colonia Claudia Ara Agrippinensium – днешен Кьолн в Германия) син на Гай, от XI Клавдиев легион. Западната покривна плоча съдържа част от епитафията на ветеран, служил в армията 25 години и починал на 60.

[jordanov sv]

Всякакви персонажи от цялата империя, какви ли не ветерани от разни легиони са живяли и умирали тука, все пак на север са даките.
Ноо, в контекста на темата - паметници "посред нищото" - тук съвсем не е така. Даже ако слушаме археолозите от БАН, това е най-големият и най-добре проучен римски военен лагер на Долен Дунав. Над 200 декара, от 1960 година по междудържавно споразумение българи и поляци от Варшавския и Познанския университет копаят яко. Лятото разравят, зимата пишат и после стават професори... Първите разкопки отдавна са обрасли, направо си е камънье и дърве..
Хубавото сега в случая, че макар празни камерите но пък надгробните плочи са запазени и от тях се научава много. Както при чешмата в Никопол, ходил си там сигурно?
Хайде в неделя ако е хубаво времето ще ида с колелото да снимам тоалетните на военната болница, била най-голямата открита досега, казват нашите Па и да видя терена на новата находка.

П.п. Допреди няколко десетилетия, някои съграждани /един на преклонна възраст познавам и за един учител по география, отдавна покойник, съм чувал/ като има няколко деня проливен дъжд щом се оправи времето мятат по една раница на гърба и тръгват из лозя, дерета, черни изровени пътища и т.н. и все по някоя находка пада. Това геми, това камеи, някоя паричка, стига да знаеш за какво да гледаш...

[Bogoljub Gagic]

E, човекът открил гробовете във вилния си парцел, не в рамките на крепостта. Пак чест му прави, че не е потулил нещата. При мен на морето съседката като тръгна да строи нова вила на брега, извадиха едно 15-на скелета и нищо. Некой от бачкерите се обади "Требе полиция да викнеме?", другите му се разшъткаха: "Не видиш ли, че са стари? Че пратАт археолози, че ни спрат строежО!!!" Насъбраха кокаляците в чували и тихомълком ги разкараха нанякъде. А какво ли е имало покрай скелетите...

[jordanov sv]

Вярно е, за човека откривател. Тая сутрин и по БТВ то го даваха, след девет. Щото преди години един градски случайно беше намерил едно съкровище, ама нещо май позакъсня да се обади в милицията и си почина скоро време след това. Други, почти профита в дейността им се случваха други работи не е за разправяне.
Значи лагерът е едно, извън вратите и рова /първоначално е бил от кирпич/ е имало още много постройки, вкл. вили и резиденции на властимащи и там е интересното. Даже някои купуваха вили, лозя и ниви по някои места с идеята да копаят надълбоко...

[Bogoljub Gagic]

Както при чешмата в Никопол, ходил си там сигурно?

Не не съм ходил никога в Никопол и нищо не знаех за тази чешма. Много трогателен надпис, та френският археолог се разчувствал и написал също много мило продължение.

Римската епитафия:

„Ето какво те моля, велика царице на подземното царство – нека тялото на моята скъпа Елия, която днес е затворена в тази гробница, да почива поне сред красиви цветя, понеже с добрия си нрав тя заслужи пред мене много. Моля тебе, която толкова рано прекърши нишките на живота на една невинна – а тези нишки, навити в кълбото на божествените Парки, властва над всичко…
…Някога тя беше за мен домашно огнище, надежда и всичко в живота ми; тя искаше това, което исках аз, и не искаше това, което аз не исках. Тя нямаше нито една съкровена тайна, която аз да не зная. Тя беше трудолюбива, умееше да изприда хубава нишка от къделята, имаше пестелива ръка, но беше щедра в любовта към мен, своя съпруг. Без мен не й се услаждаха нито храната, нито даровете към Бакх…
Наследнико! Моля те да уважаваш стиховете ми. Моля те да не забравяш всяка година да украсяваш това гробно място и при хубаво време да приласкаеш паметника ту с росна розичка, ту с красив амарантов цвят.“

По-късно, около 1870 г., в Никопол пристига френският историк, географ и пътешественик Ернест Дижарден... Той забелязва надписа и успява да го разчете на латински. Впечатлен от съдбата на оцелелия саркофаг, предлага на властите идея да добави мемориален надпис. След като получава одобрение, изсича текста върху камък-плоча и я поставя до саркофага.

Ето какво гласи текстът на Дижарден:

След хиляда и седемстотин години,
един непознат пътник
дойде да прочете твоите стихове
в края на стария зид.
Молбата ти, Фронтоне, не е била напразна.
Гробът на Елия е превърнат в чешма.
И български невести,
моми и дечица
наливат от нея своите стомни
и пролет, и есен.
Пътеката към нея
е станала алея за разходка.
Другарката ти скъпа
се е превърнала в нимфа, неяда.
Девойко хубава,
сияй вместо цветя на гроба.
А твоите сълзи, Фронтоне,
са бистрите струи на чешмата.

[jordanov sv]

В Никопол има три или четири неща които е хубаво да се видят, но чешмата наистина е нещо особено... Настрани от разните му турдестинации за добро или лошо.

На горния ти коментар, за скелетите на брега на морето - нещо се присетих че имаше един БГ соцфилм с Антон Горчев и Павел Поппандов дето копаеха един кладенец и при тях възникна същия казус...

[jkd]

За първи път чувам за чешма на(от) гроб... надявам се не е българска традиция.

[Bogoljub Gagic]

jordanov sv коментира
Днес, 15:09
В Никопол има три или четири неща които е хубаво да се видят, но чешмата наистина е нещо особено... Настрани от разните му турдестинации за добро или лошо.

На горния ти коментар, за скелетите на брега на морето - нещо се присетих че имаше един БГ соцфилм с Антон Горчев и Павел Поппандов дето копаеха един кладенец и при тях възникна същия казус...

Има си крушка опашка. Старѝло-патѝло. Класиката не я ли знаеш?

Години наред Иван Антонов е получавал лятната си отпуска през януари, най-накрая щастието му се усмихва – началникът му се разболява и това открива пред него неочакваната възможност да замине на море през август! Заминавайки, той оставя ключовете от жилището си на майстори, които да ремонтират дюшемето на пода.

Отпуската минава бързо и Антонов, свеж и загорял, се връща вкъщи, където го чака неприятна изненада. При ремонта на пода майсторите са направили сензационно откритие – напълно запазена мраморна римска баня с великолепни мозайки на къпещи се матрони.

Като уникален паметник на културата от световна величина банята незабавно е поставена под защита на държавата. Родният дом на Антонов е обявен за археологически обект. Амбициозен доцент води разкопките, които постепенно се разширяват от хола, където е открита банята, към кухнята и тоалетната. Доцентът е готов да спи сред разкопките, дори да зареже годеницата си, само и само някой друг да не се докопа до банята, за която той пръв е научил. „Изкуствовед“ – износител на произведения на изкуството, преследва Антонов с предложение да пласират римската баня зад граница и обещания за сладък живот на брега на Лаго ди Комо, а опитен адвокат го притиска да продаде къщата си, осиновявайки богатия си клиент, независимо че той е на 60 години.

Ситуацията става още по-абсурдна, когато към банята е зачислен спасител, тъй като по закон към всеки басейн трябва да има и спасител. А законът трябва да се спазва! За Иван Антонов обаче спасение няма!

[jordanov sv]

Е чи как!? Направо с тая класика трябваше да отпочнем...

[Bogoljub Gagic]

jkd коментира
Днес, 20:31
За първи път чувам за чешма на(от) гроб... надявам се не е българска традиция.

Явно изпозват саркофага за каптаж - там, където е лежал трупът, се събира вкусната водица, която морни минувачи пият. Но това е станало поне 1000 г. след изваждане и ограбване на трупа от "bulgarian tomb raiders".

[jkd]

Пак е пфу. Отделно, не ми се проверява к'во е нимфа и наяда, ама едва ли е туй, за което е благодарен римлянинА

[Bogoljub Gagic]

От уЙкито: Наядите в древногръцката митология са нимфи, които имат власт над изворите, ручеите, потоците. Те се отнасят към потомците на Океан и Тетида, наброяват до три хиляди... Те са пазители на водата и имат благодетелни функции. Има наяди-целителки и лечителки, къпането в чиито води лекува болести. Водите на източниците, обитавани от наяди имат очистващо и прорицателско въздействие и даже имат способността да даряват младост и безсмъртие.

[jordanov sv]

Аа, ами не е пфу. Благодарение на дюлгерина и чешмеджията и най-вече на турчина инвеститор /умишлено използвам съвременен термин за да не затруднявам колегите които не им се проверява кое какво е/ имаме това което е в момента. Оттам нататък дали биха били благодарни Фронтон и Елия от това положение - ми да си го тълкува кой как си иска. Поле за размисъл - широко.

[Bogoljub Gagic]

9. ПОКРИТ КЛАДЕНЕЦ (извор, чешма) до село Чуковец, община Радомир.

Вдъхновени от цитираните по-горе сайтове, решихме да посетим белгийско-френско-кръстоносното село. и най-вече въпросния водоизточник.
Оказа се трудна задача. Даваните из интернета координати N42.41630° E23.02066° са верни, НО...


- При първи опит - зададен маршрут до координатите, ни закара в противоположна посока зад някакъв неуверено движеш се и спиращ на всяка пресечка, пикап. Стигнахме края на селото, от пикапа се изсипаха някакви хора, озъртат се, гледат си телефоните. Аз ги питам: "И вие ли търсите кладенеца?" , а те отговарят: "А-а-а, знаем го кладенеца - ето тук е в един частен имот!" Щото, продължавам аз - нещо загубихме GPS-сигнал. А те още по-авторитетно: "НЯМА GPS сигнал тука. Появява се чат-пат, но лъже, върти се, сменя, прави магарии. Ние затова сме тук - да трасираме на място линии, после колегите с дрон да ги заснемат отгоре, щото кадастърът на това село се оказва сбъркан". Почват да вадят от пикапа някакви триноги и ... моторни резачки.Не знаят нищо за кладенец или извор - историческа забележителност.

- Втори опит - въвеждаме координатите в телефона на жена ми. Повежда ни в обратна на доскорошната посока. Стигаме до другия край на селото, пътят свършва, оставяме колата, продължаваме пеша през трънаци и шубраци, изкачваме се нагоре, катерим-катерим, по едно време ни прищраква: "Чакай, бе, какъв кладенец или извор горе на баира?!" Междувременно GPS-ът отново изчезва

- Трети опит. Ненадейно пак се появява GPS-сигнал. Твърди, че целта ни не е там, южно от църквата "Свети Николай Летни" (тя си заслужава отделно представяне, но не е "археологически паметник посред нищото"), а на симетрично място, но доста по-на север - под параклиса "Свети Георги". Добираме се до колата и тръгваме натам. Минавайки през мегдана на селото, питаме хора, всички вдигат рамене: "К`ъв покрит кладенец? Не знаем за такова нещо".
След още една здрава разходка из трънаци и шубраци, се връщаме, самоутешавайки се, че поне сме се разходили добре сред природата...

- Четвърти опит... За да не сме капо, решаваме да разгледаме църквата "Св. Николай Летни", бивша "Света Троица", строена "в незапомнени времена" ©️вероятно ХVI-XVII век, последно изографисана отвън през 1865 г. с парите на чорбаджия, който ги дарил, защото се намерил зачезналия му син.




След църквата решаваме да направим последен опит да питаме още някого дали знае къде е въпросният кладенец. Видяхме шетащ из двора си възрастен човек и уцелихме "За РИМСКИЯ кладенец ли сте тръгнали? Че то там така е обрасло, как ще стигнете... Реката е пресъхнала, вървете по коритото ѝ, щото пътека няма, докато стигнете до един бент с каптаж до него. Обръщате се наляво - Римският кладенец е точно срещу каптажа!"

Тръгнахме по пресъхналата река, препъвайки се по речните камъни. Добре, ама в един момент реката се появи И то бая пълноводна - тече и на едно място просто потъва , изчезва рязко под земята... Е, от това място нататък трябваше пак да се провираме през някакви изсъхнали лиани. Видяхме каптажа:


А от другата страна на реката:

[Bogoljub Gagic]

Нататък снимки:

[Bogoljub Gagic]

Вътре извор няма и течаща вода няма. Има някакво "хидротехническо съоръжение", вероятно от времето на социализма...

[Bogoljub Gagic]

От времето на соца е и тази... х@ня - някакво каптажче, вътре с много нездравословно изглеждаща вода:




А докато се борехме с шубраците, се натъкнахме на това зидано с тухли корито, което едва ли беше толкова древно:

[Bogoljub Gagic]

Кладенецът НИКОГА не е бил изследван от археолози, става ясно от достъпните онлайн източници, където го спрягат от "Римски кладенец" до "късносредновековен покрит кладенец от XVII-XVIIIв". Последното според мен е абсурдно - тогава би бил ТУРСКИ кладенец и не би бил покрит със свод от "суха зидария" по подобие на "Храм-кладенеца" при с.Гърло. Изобщо би изглеждал другояче. Оказва се, че понеже кладенецът се намира близо до средновековната църква „Св. Никола Летни“, през 1927 г. местният краевед Иван Караиванов написал, че и покритият кладенец ще да е връстник на тази църква. Привържениците на не-римския характер на постройката сочат, че римляните биха ползвали хоросан.Но хоросан по стените има! Да-а-а, казват "анти-римляните", ама той бил от по-късни ремонти на стените. Някои издатини, чието предназначение не ми е ясно, много напомнят именно римски галерии, като тези под гр. Катания в Сицилия (там целият град е построен върху стар огромен стадион + един амфитеатър, един "Одеон", няколко бани и т.н.):


Над с.Чуковец е имало две крепости - "Градището" и "Сарая" - разграбени до шушка от иманяри и поради това неинтересни за археолозите.
Та покритият кладенец / извор си остава поредната мистерия в Граово пОле.