Археологически паметници "посред нищото"

[Bogoljub Gagic]

6. БЕЛОВСКА БАЗИЛИКА и средновековния град / крепост Левке (наричат го по различен начин).

За това изобщо не знаех Научих от тази тема във Форума. Много полезен ми беше и клипът на Делян Димитров в същата. От него се уверих, че пътят, чертан от "Гугъл мапс" съвпада с този, даден от автора на темата strong94vili и е точният. Пътят обаче е станал по-зле от този на клипа от 2023 г. Хем чаках да стане "безлистен сезон", щото в коментарите в Гугъл се оплакват, че е яко обрасло и има змии, хем пък взе, че заваля трайно Нейсе, уцелихме суха седмица и се занесохме с това ("стоково", 21-годишно, с осемгодишни Goodyear AT/R гуми) :



Ставаше само за джипка ( или нещо с 4х4 и просвет над 20 см.). Некви "умно-красиви" с маунтийн байкове срещнахме по пътя нагоре, дойдоха на базиликата сред час и когато си тръгвахме още псуваха и чистеха обувки, венци-вериги-гуми от кал. Друга групичка пък бяха зарязали "подготвеното" (най-вече с яки железни брони и булбар) си "Терано" пред една кал и също джапаха нагоре.

Нямам камера в тази кола, на изкачване телефонът работеше като GPS, като камера се сетих да го пусна на връщане. Ето три "нарезки" (общо пътят с кола отнема около 25 минути, за пеша би утрепало цял ден...) за илюстрация :


Гадни коловози (добре, че бяха изсъхнали):

Кални участъци + малко свлачище над пътя по сенчестите места:

Това пък теле ни атакува странично (удари задна гума, щото успях да му избягам). Добре, че нямаше рога:

[siem]

"На бодлива крава-господ рога не дава". Благодаря за споделянето на интересното място! Ще отида да го видя.

[Bogoljub Gagic]

Много са оскъдни данните за град Левке в интернета. А не си и спомням да сме учили нещо за него по история. Явно по времето на ТЗВ в слънчева НеРеБея, в епохата на патриотичния соц-йога модернизъм ® под егидата на кака Людмила Живкова, това не е било приоритет. За разлика от "строителните линии" в Плиска и Преслав. Въпреки, че "населението от Беловската селищна система", някъде "на неустановена дата" © през септември 1981 г. на това място отпразнувало, видиш ли, 13-вековния юбилей на Българската държава (така пише на тази табела):

[Bogoljub Gagic]

За значимостта на Левке можем да съдим само по косвени признаци. Например наличието и до ден днешен на Левкийска епархия в Българската Православна Църква. Че и в структурата на Вселенската Патриаршия, но там мястото се оспорва от епархията на остров Левкада.

Според табелите на мястото, било е нещо много внушително:








Нищо (освен базиликата) вече не изглежда така! По-нататък ще кача актуални снимки (хем правени в "безлистен сезон")...

Нарочно не наводнявам със снимки на Базиликата - в Гугъл карти е експонирана, та преекспонирана.

[Bogoljub Gagic]

Въпреки няколкото такива указателни табели:



И липсата на растителност, от която се оплакват всички посетители, това, което се вижда (срв. снимките от туристическите табели в предходния пост) ми напомня за разходката ни до "Римска крепост Караула". Всичко е затрупано:






Зловещо дълбоката щерна за вода (има я на снимки в Гугъл карти) е предвидлино покрита с дъски и камъни върху тях, за да предпази някой да не падне в нея. Прочее при тършуването ми из останките няколко пъти напипвах доста дълбоки дупки през купищата листа и съчки...

[Bogoljub Gagic]

Малко снимки от базиликата и околностите. Местни ентусиасти, твърди се из интернета, поддържат колкото могат - чистят около мястото, слагат указателни табели. Провеждал се всяка година някакъв мото-събор, затова има навеси за алкохолиада не заради някакъв църковен празник, и докато изчистят последиците от събора, било голяма свинщина. Има параклис, строен при ДемокраСтията ®, заключен, снимах каквото се вижда през прозореца.

[Bogoljub Gagic]

Нещо качването на снимки ми се обърква. Може би съм надхвърлил някакъв лимит

[Bogoljub Gagic]

Изглежда, че градът Левке е бил "преимуществено" ГРЪЦКИ, видно от името му и е бил поетапно разрушен, както пише на информационните табели:
- първо от славянско нашествие през VI век;
- после вероятно (което се премълчава) от Второто Българско Царство, като останките му са продължили да функционират като манастир;
- накрая манастирът е довършен от османците при потурчването на родопските българи през 1666 г.

Защо обаче това неглижиране, направо омерта за гр. Левке сред нашите по-нови историчари ? Че нали и Филипополис, и Месемврия, че и Перперикон, че и Хераклея Синтика са с подобен ъ-ъ-ъ "етногенезис"?
Дават се луди пари за ментърджийски възстановки, да не ги споменавам пак , а тука ?

"Има нещо гнило в Белово" ©

[Bogoljub Gagic]

Щото ето какво правят от такива места антиевроГейските унгарци с еврофондове: https://bordstudio.hu/en/projects/ru...ch-in-zsambek/

[sonda]

Дамм, ето и още един пример, пак Росен Петров:

Защо често говоря за Гьобекли тепе? Защото този обект не е просто „нещо си“ в Турция. Той е греда в очите на вечно мързеливия български държавен чиновник. В новата ми книга има специална глава за него, защото ми се иска българската държава поне малко да прихване нещичко от комшиите, за това как се гради и надгражда културно-исторически туризъм.
Първо да припомним какво е Гьобекли тепе. Това е изключително древен и „странен“ каменен култов комплекс, датиран на около 11 500 години, който буквално преобръща представите ни за развитието на човешката цивилизация. Простичко казано, излиза, че 2000 години преди „изобретяването“ на уседналото земеделие, някакви странни ловци-събирачи вече са строили сложни култови комплекси със строително и художествено майсторство, което буквално „взривява“ мозъка.
Какви са били тези хора? Колко древна е човешката цивилизация? Но да оставим настрана тези въпроси и да се попитаме: а какво стана у нас с обекти, които „взривяват мозъка“?
Може ли например Провадия-Солницата, най-старият градски и солодобивен център в Европа, първият „монетен двор“ на стария континент, където буквално „печатали“ солени кюлчета, да достигне и на 1 процент световната известност на Гьобекли тепе? Може ли най-големият праисторически некропол в света – Дуранкулак, и неговият Езерен град да станат притегателни за туристи, като неговите по-стари „събратя“ в Турция?
И отговорът е – не. Не. И не.
Нашите обекти никога няма да достигнат „турските“ по една обективна и по редица субективни причини. Обективната е, че „нещата“ в Мала Азия наистина са съкрушителни като датировка. Но има и нещо друго. Ако те бяха открити у нас след 1989 година, вероятно още щяха да са световно неизвестни и да тънат в забрава на някой буренясал хълм (най-малкото някои наши учени щяха да кажат, че не са автентични и да ги анатемосат като „балкански хвалби“).

[Bogoljub Gagic]

7. Град ЕМПОРИОН ПИСТИРОС, Ветренска гробница и Римска крайпътна станция "Бона Мансио"

Не съм ходил още, случайно "ги открих" в Гугъл, докато разглеждах пътя за Беловската базилика:



Абсолютно информационно затъмнение за тези места по време на соца.
Както сполучливо беше коментирано в нета: "Някой много е искал да вярваме, че сме потомци на тюрко-алтайско племе, яздещи яхнали наобратно конете си, докато стреляме с лък"

Полският археолог-ентусиаст проф. Мечислав Домарадски с триста зора и хиляди неприятности, довели в крайна сметка до ранната му кончина в гр.Септември, ги открива и води разкопки в тях по ТЗВ-време.
Има музей на негово име, посветен на находките от гр. Емпорион Пистирос в гр. Септември, КОЙТО ОБАЧЕ НЕ РАБОТИ В СЪБОТА ИЛИ НЕДЕЛЯ (а според коментари из интернета - не работи и в понеделник).
Което хич не ме учудва - пълни сме с такива музеи, чието "работно" време съвпада със заетостта на всички потенциални посетители, напр. "Национален земеделски музей" в кв. Фукальтета, "Музей на минното дело" в Перник и др. Т.е. целта на музея е да се усвояват бюджетни средства за заплати на управата му и персонала, евентуално да се покрадва от проекти и от пари за ремонти , но не и да се приемат любознателни туристи, ученици и др.

Понеже хич не съм запознат с района, като изключим една ученическа бригада за гроздобер във Ветрен, на връщане от Беловската базилика тия "POI" не пожелаха да ми се визуализират в "Карти" на телефона, затова ги пропуснахме.

ЩЕ СЕ ХОДИ ПАК

[Валери Недялков]

Гагич, извинявай за спама, но какво е това чудовище в аватара ти?
Да не съм пропуснал факта, че си се сдобил с него?
Ако е така - Честито!

[Bogoljub Gagic]

Не Само със снимка съм се сдобил и с едно макетче - синът ми каза, че ще ми подари Jeep и си спази обещанието.

[Валери Недялков]

Е, все пак честито!
Макет, но Jeep.

[uniqaudio]

През 1988 г. започват разкопки на голям археологически обект край село Ветрен, община Септември. Разкриват се основи на богато тракийско селище (град), обградено с крепостна стена, чийто градеж е в духа на най-добрите строителни традиции в античния свят. Открити са големи количества монети.
През 1990 г. археолозите попадат на надпис на старогръцки език. Надписът е най-старият гръцки надпис, откриван досега в Тракия (не е доказано, че произхожда от Тракия) и представлява търговски договор от около 359-339г.пр.Хр. между Егейските полиси Маронея, Тасос, Аполония и Пистирос. Как се е оказал край Траяновия друм е неясно. Надписът е върху гранит, какъвто липсва поне на 120 км. разстояние от обекта.
В края на III в.пр.Хр. градът е опожарен и разрушен при нашествието на келтите. Върху руините му израства селище, в което се произвеждат изделия от фино обработени метали - желязо, бронз, сребро, злато.
Крепостната стена е широка около 2 м, изградена е от гранитни блокове, някои с големина 1.4 x 1.8 м. В селището се е влизало през няколко порти, охранявани от кули и бастиони. Досега не е открит некрополът на града и съответно няма ясни свидетелства за етническата принадлежност на населението му.
Находките - глинени олтари, зооморфни фигури и антропоморфни идоли, пирауноси (преносими огнища) и други - свидетелстват, че сред жителите на селището били разпространени различни религиозни култове.
В обекта досега са открити повече от 950 бронзови и сребърни монети. Представено е монетосеченето на тракийските владетели Аматок I, Бергай, Котис I, Аматок II, Tepee II, Керсеблепт, Сефт III, на гръцките полиси Тасос, Маронея, Парион, Енос, Аполония, Месамбрия и др.
Археологическият обект е идентифициран от някои от изследователите му за "емпорион Пистирос" – известен античен градски център. Създаден е (според някои археолози като Домарадски и др.) от елински търговци в земите на древните траки.

Тезата, че обектът е известният Емпорион Пистирос и е бил тържище на елински търговци в сърцето на древна Тракия, е оспорвана от редица известни изследователи, вкл. проф. Хр. Данов и проф. Ал. Фол. Доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на обекта, пише "материалите не позволяват да се приеме, че "обектът" е преуспяващ гръцки емпорион, с гръцко население в него".
Трудно обяснима е и връзката между този обект и цитираните градове Маронея, Тасос, Аполония и Пистирос, които са на егейското (беломорското) крайбрежие и между тях има визуална връзка – виждат се един друг, докато обектът край Ветрен е на триста километра и на брега на река Марица, за която само хипотетично може да се предполага, че тогава е била плавателна.

И един линк:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F...80%D0%BE%D1%81

[Валери Недялков]

Браво!
Много изчерпателено описание на обекта.

[uniqaudio]

Описанието не е мое, а е взаимствано от написаното за обекта в любимата ми карта Уикимапия. За много обекти в нея има интересни описания.
Честита Коледа на всички и дай боже през следващата година повече пътешествия.

[Bogoljub Gagic]

8. Раннохристиянска римска гробница от IV в. край село Осеново, община Аксаково, област Варна

Обрана, разпъртушинена, как си требе по нашите земи. Част от стенописите са пренесени в Регионалния исторически музей - Варна, а една плоча - вградена в стената на местна църква.

Не съм ходил, според коментари в Гугъл карти няма какво да се види на място, освен итересно иззидана дупка. Добра колекция от снимки и пояснения има тук: https://www.facebook.com/media/set/?...15042696497214 Отваря се без да си "член" на сурат-китапа.

Отбелязвам го, защото е поредното свидетелство за някогашен интензивен живот на място, явяващо се днес "посред нищото".

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

В Поломието е пълно стакива места .

[Bogoljub Gagic]

И аз така си мислех, доколкото около София има много "топоними" с кръстоносен произход. Примерно:
...

- Кондюфрей
Идва от френското Comte du Frey (Граф дю Фрей) или от старофренско Condit Fré (водопровод), изграден от френски кръстоносци. Устройството е било свързано с укрепления и наблюдателни постове по Витоша.

Случайно се натъкнах на по-подробен версиЙ ©

Тази част на Мраката (така някога се е наричала цялата радомирска област заради честите мъгли, които по цели месеци се спускали ниско над тукашните равнини) е тясно свързана с българската история и с кръстоносните походи през 13 век. Местните се хвалят, че във вените им тече не каква да е, а чуждоземска кръв. Според една от тукашните легенди през 13 век в Мраката се подвизавал рицарят с белгийски произход граф д’ Офре, или на френски le comte d’Offré. Той бил участник в четвъртия кръстоносен поход и се отличил със своята храброст. Затова бил назначен от цар Иван Асен II за областен управител на Радомирско с идеята да укрепява граничните райони на българската държава. За целта аристократът бил обдарен с обширни имоти в района на днешното село Чуковец (съседно на Кондофрей) и околностите.

Ще трябва да се отскочи дотам.

От линка: "В хоремага на Кондофрей се заприказвах с негови потомци. Ето техният синтезиран разказ за знатното им потекло: „ Е па некъв белгийски рицар нещо закъсАл тук и останАл. Затуй половината сме с белгийска кръв “"

[Bogoljub Gagic]

И вариации на тема Guigues IV (Ги четвърти) граф на Форе(з) или пък баща му, защото имало разминавания в номерацията III и IV, доста известни френски благородници (има подробности в уЙкипедЯта).