Tweet
Не е пътепис, а неизчерпателен списък на впечатлили ме през годините, сякаш паднали от небето посред нищото, археологически находки в България. Писал съм и друг път в този форум, че българинът системно със завидно усърдие е унищожавал оскъдното материално културно наследство по земите си. Вследствие на което днес се правят възстановки с итонг и пластмаса, с които си мислим, че ще привлечем туристи, но предизвикваме само подигравки и присмех. А малкото ценни паметници са разграбени камък по камък или просто разрушени със странното Хаджи-Петрово ( © Чудомир) удоволствие.
Паметниците, които коментирам тук са доста популярни. Има ги в "Гугъл" и са лесно достъпни. "И к`во от това?" както казват местните, "Оная там руина-стърчилка, турска ли е, гръцка ли е, `беш лий макята, дет` само пречи?"
Не са подредени по значимост, нито по хронология на посещенията от мен и жена ми. Просто за пореден път се замислих над горното след като се отбихме до това:
1. ЛЕСИЧЕРСКИ СТЪЛБ
(копирано, благодарение на "Google Lens"
от информационната табела - ориентир за посещение)
Вижда се от пътя, но първоначално, особено в сегашната мокротия, изглежда безнадеждно недостъпно:
Според "апликацията"
"Flora incognita" нивата е засята с млад слънчоглед.
Не кал, не тиня, направо блато беше...
Но подминавайки и все повече отдалечавайки се от колоната, попаднахме на информационна табела:
От нея тръгваше обслужващ земеделски път и джвакайки с моментално накиснатите във вода обувки, решихме, че може би води към колоната. Така се и оказа:
В сухо време пътят би бил идеален:
Колоната е до неизвестно как оцеляла могила (със сигурност претарашена от иманяри), с изровен (направо оформена дупка) фундамент.
Не е ясно на какво се крепят отделните камъни - вероятно "сухо строителство", сглобка с налято в дупки в камъните олово
, макар че по нападали наоколо камъни от друга колона (вж. по-долу) не се виждаха такива "технологични отвори".
За мащаб :
Колоната е наклонена. Не колкото кулата в Пиза, но по същия механизъм - потъване на основите от едната страна:
До колоната има пръснати останки от други градежи. Явно местните не са имали необходимата техника да ги отмъкнат и тях:
Ето как е изглеждало мястото според картина на Феликс Каниц от края на ХIХ век:
Остатъка от текста на информационната табела (колко ли хиляди €€ са усвоени по някой ЕС-проект?
), все пак беше доста полезна в случая:
Цар Борис III при колоната през 1931 г. (снимката е пак от инф. табела):
И накрая една не моя снимка от ДРОН, правена по друго време, от интернета, която ми хареса:
Паметниците, които коментирам тук са доста популярни. Има ги в "Гугъл" и са лесно достъпни. "И к`во от това?" както казват местните, "Оная там руина-стърчилка, турска ли е, гръцка ли е, `беш лий макята, дет` само пречи?"
Не са подредени по значимост, нито по хронология на посещенията от мен и жена ми. Просто за пореден път се замислих над горното след като се отбихме до това:
1. ЛЕСИЧЕРСКИ СТЪЛБ
(копирано, благодарение на "Google Lens"
от информационната табела - ориентир за посещение)
Обектът, известен като Лесичерски стълб се среща още с имената Марков камък/ Маркови камъни, Дикилиташ („Побит камък“ от турски), Стълбо, Сълпа, но гражданственост придобива първото. Стълбът се намира на 3114 м югоизточно от църквата на с. Лесичери, община Павликени, област Велико Търново, азимут 162,83°, координати (DD): 43,1873 25,4366, надморска височина около 118 м. Разположен на възвишено място, от което започва северен склон към равнинната част на долината на р. Росица.
Според "апликацията"
"Flora incognita" нивата е засята с млад слънчоглед. Не кал, не тиня, направо блато беше...
Но подминавайки и все повече отдалечавайки се от колоната, попаднахме на информационна табела:
От нея тръгваше обслужващ земеделски път и джвакайки с моментално накиснатите във вода обувки, решихме, че може би води към колоната. Така се и оказа:
В сухо време пътят би бил идеален:
Колоната е до неизвестно как оцеляла могила (със сигурност претарашена от иманяри), с изровен (направо оформена дупка) фундамент.
Не е ясно на какво се крепят отделните камъни - вероятно "сухо строителство", сглобка с налято в дупки в камъните олово
, макар че по нападали наоколо камъни от друга колона (вж. по-долу) не се виждаха такива "технологични отвори".За мащаб
:Колоната е наклонена. Не колкото кулата в Пиза, но по същия механизъм - потъване на основите от едната страна:
До колоната има пръснати останки от други градежи. Явно местните не са имали необходимата техника да ги отмъкнат и тях
:Ето как е изглеждало мястото според картина на Феликс Каниц от края на ХIХ век:
Остатъка от текста на информационната табела (колко ли хиляди €€ са усвоени по някой ЕС-проект?
), все пак беше доста полезна в случая:
Свободностоящият стълб със своите запазени 12,6 м височина е най-високият надгробен паметник от римската епоха в България. Близо до него са запазени основите на друг такъв монумент. В същата последователност има останки и от монументална сграда, едно от предположенията за предназначението на която е гробница. Детайлите от последната са представени на една гравюра и акварел на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц. Недалеч се намира и надгробна могила. Така обособеното пространство е вероятно част от некропола (гробището) на намиращия се в съседство селищен обект. В близост до стълба са открити два надписа. Единият съобщава, че Квинт Юлий или Клавдий Валенс (съобразно друг прочит) издига приживе и със здрав разум в чест на себе си, на майка си и на баща си вероятно надгробен паметник или гробница. Не е сигурно дали тази епитафия се отнася за някой от двата стълба или за друг надгробен паметник. От надписа става ясно, че Квинт Юлий/Клавдий Валенс е булевт (градски съветник), по всяка вероятност в Никополис ад Иструм, и жрец на култа на богинята-персонификация на гр. Рим – Рома. Това показва, че той има високо положение в местното общество. Стълбовете са издигнати вероятно в средата на II в. Сл. Хр. От преселници от малоазийските градове Никея и Никомедия, жителите на които добре познават този вид паметници. Почти аналогичен монумент, имащ дори същото название – Дикилиташ, е запазен и до ден-днешен в турския гр. Изник (ант. Никея). Надписът върху него свидетелства за изграждането му по времето на император Хадриан (117–13
. В близост до Лесичерския стълб преминава и Западният акведукт (водопровод) на римския град Никополис ад Иструм. Това подвежда някои от ранните изследователи, които тълкуват монумента като част от конструкцията на водопровода. Вероятно е довело и до свързването на акведукта и стълба в местния фолклор. Лесичерският стълб не е изолиран паметник. Източно от некропола има селищен обект, който е вероятно имение на богат земевладелец, заселен в административната територия на Никополис ад Иструм. В горичката североизточно струи бистрата вода на наречената по името на паметника Сълпенска чешма, а на известно разстояние преминава и р. Росица. Животът в селището вероятно прекъсва през първата половина на III в. Сл. Хр., когато заради множеството варварски нашествия мястото е напуснато или опо опожарено. Хилядолетия по-късно руините на другия стълб и множеството архитектурни детайли наоколо са безпощадно разграбени от местното население за разчистване на нивите и изграждане на църквата и мелницата в с. Лесичери и пътя, водещ към с. Мусина.
. В близост до Лесичерския стълб преминава и Западният акведукт (водопровод) на римския град Никополис ад Иструм. Това подвежда някои от ранните изследователи, които тълкуват монумента като част от конструкцията на водопровода. Вероятно е довело и до свързването на акведукта и стълба в местния фолклор. Лесичерският стълб не е изолиран паметник. Източно от некропола има селищен обект, който е вероятно имение на богат земевладелец, заселен в административната територия на Никополис ад Иструм. В горичката североизточно струи бистрата вода на наречената по името на паметника Сълпенска чешма, а на известно разстояние преминава и р. Росица. Животът в селището вероятно прекъсва през първата половина на III в. Сл. Хр., когато заради множеството варварски нашествия мястото е напуснато или опо опожарено. Хилядолетия по-късно руините на другия стълб и множеството архитектурни детайли наоколо са безпощадно разграбени от местното население за разчистване на нивите и изграждане на църквата и мелницата в с. Лесичери и пътя, водещ към с. Мусина.
И накрая една не моя снимка от ДРОН, правена по друго време, от интернета, която ми хареса:
на заможната римлянка. 
го нанесох в "Гугъл мапс" 
Този камък (олтарен камък?) в книгата е изправен, а сега е съборен:
Размъкнато, разграбено, така, че в най-добрия случай един ред камъни от основите да е останал... Защо не е така в други държави? Какъв е този "деструктивен нагон" ? Защо имаме напълно мъртви градове, не само Никополис ад Иструм, Кабиле, Нове и т.н., ами и Плиска и Преслав са... хипотези и чертежи? Каква е това чудо и има ли друг народ който така да си изтърбуши наследството? 
и разни други неща.
подсилват легендата.
Коментар