Tweet
Вчера докато се чудих какво да правя (последни дни отпуск, а Жената вече работи), реших да запаля колата и да се разходя по старите места за летене (с парапланер
) - потеглих към Коняво , но по пътя първо се отбих до едно злополучно място където родителите ми бяха построили лятна къщичка при Соца, но местните я разграбиха до основи
. После по пътя срещнах кафява табела за Земенският манастир и го посетих - Прекрасно място, накрая стигнах и до телевизионната кула - много красиво място. След което разглеждайки картата се сетих, че не съм ходил до Стобските пирамиди, а от там и ми хрумна да се кача до язовир Калин (където бях ходил преди повече от десет години, но спомена е жив) и така потеглих по Фантастично пътче от което за съжаление нямам снимки (Бързах за върха) покрай прекрасна река! Стигнах до поста охраняваш хем резервата, хем частната електростанция, хем вододайната зона и като си помислих колко неприятности мога да му сътворя на охранителят (симпатичен човек) се отказах да се качвам по-нагоре, поснимах. Пък поех към село Стоб - Неземна красота, но вижте снимките
За жалост апарата се е зацапал, та днес ще го водя на чистене
Ето и трака:
Земенският Манастир
Много Цветя и прекрасна жена която ме посрещна с "добър ден, можете да снимате" - прекрасно място!
Цветя за Цвети
Камбанарията
"Задният" вход
Дърветата на входа
Към Телевизионната кула в Конявската планина
Асфалтов път
Едно прекрасно връхче с гледки
Кулата
Тези лястовици са МНОГО Бързи едвам ги хващах в полет
Кулата гледана от долу, село Коняво-Бобошево
А това е пътче от село Бобошево, направено с Европеиски пари! Широко е точно една кола, с прекрасен асфалт, НО, както винаги има едно НО, на влизане в село Драгодан, асфалта свършва и има 20-30 метра Черно до главният път
Това вече е прочутото бетонно пътче към Калин, толкова е стръмно и тясно, че разминаването е само на определени места, а на слизане ми загря скоростната кутия - бавно спускане на първа
Тук трябваше да поспра, че от бързото качване ми се завъртя главата, пък и гледките си заслужаваха
зад това връхче беше крайната цел - язовир Калин, но нищо, друг път
една от четирите централи
бариерата е на интересно място, ако не ти отворят няма къде да обърнеш
Пътя надолу, според картата на Сабин ограничението е 50км. , не ме влечеше да пробвам
Вече сме в село Стоб
Тук срещнах семеиство слизащо от горе, на въпроса далеч ли са пирамидите, те задъхано ми отговориха "..и много Високо"
Всъщност не е далече от паркинга
Пътя
Много добре потдържано място
) - потеглих към Коняво , но по пътя първо се отбих до едно злополучно място където родителите ми бяха построили лятна къщичка при Соца, но местните я разграбиха до основи. После по пътя срещнах кафява табела за Земенският манастир и го посетих - Прекрасно място, накрая стигнах и до телевизионната кула - много красиво място. След което разглеждайки картата се сетих, че не съм ходил до Стобските пирамиди, а от там и ми хрумна да се кача до язовир Калин (където бях ходил преди повече от десет години, но спомена е жив) и така потеглих по Фантастично пътче от което за съжаление нямам снимки (Бързах за върха) покрай прекрасна река! Стигнах до поста охраняваш хем резервата, хем частната електростанция, хем вододайната зона и като си помислих колко неприятности мога да му сътворя на охранителят (симпатичен човек) се отказах да се качвам по-нагоре, поснимах. Пък поех към село Стоб - Неземна красота, но вижте снимките За жалост апарата се е зацапал, та днес ще го водя на чистене
Ето и трака:
Земенският Манастир
Много Цветя и прекрасна жена която ме посрещна с "добър ден, можете да снимате" - прекрасно място!
Цветя за Цвети
Камбанарията
"Задният" вход
Дърветата на входа
Към Телевизионната кула в Конявската планина
Асфалтов път
Едно прекрасно връхче с гледки
Кулата
Тези лястовици са МНОГО Бързи едвам ги хващах в полет
Кулата гледана от долу, село Коняво-Бобошево
А това е пътче от село Бобошево, направено с Европеиски пари! Широко е точно една кола, с прекрасен асфалт, НО, както винаги има едно НО, на влизане в село Драгодан, асфалта свършва и има 20-30 метра Черно до главният път
Това вече е прочутото бетонно пътче към Калин, толкова е стръмно и тясно, че разминаването е само на определени места, а на слизане ми загря скоростната кутия
- бавно спускане на първаТук трябваше да поспра, че от бързото качване ми се завъртя главата
, пък и гледките си заслужавахазад това връхче беше крайната цел - язовир Калин, но нищо, друг път
една от четирите централи
бариерата е на интересно място, ако не ти отворят няма къде да обърнеш
Пътя надолу, според картата на Сабин ограничението е 50км. , не ме влечеше да пробвам
Вече сме в село Стоб
Тук срещнах семеиство слизащо от горе, на въпроса далеч ли са пирамидите, те задъхано ми отговориха "..и много Високо"
Всъщност не е далече от паркинга
Пътя
Много добре потдържано място
Коментар