Tweet
Карлово-вр.Левски(Амбарица)-вр.Купена-вр.Жълтец-Карлово....................Един съратник в ходенията не беше минавал от връх Левски(Амбарица) до връх Жълтец, тоест по тази стръмната част от траверса, та решихме да не изтърваме хубавото време ...Бяхме пробвали преди 2 седмици, но вятърът беше прекалено силен да е безопасно, не се виждаше нищо и тогава се върнахме.... Сега тръгнахме пак в тъмна доба в 5 часа сутринта от Карлово след 2 часа път с колата и нагласяне на раници и джиджавките по тях... Баирът по Сакарица е доста върл, само до връх Левски(Амбарица) е едно 1700м положителна денивелация...Това е най-приятната част. 
Изкокорваш се на макс от безкрайния баир... След две седмици лежане и ядене за щастие не бях загубил форма и се дотътрих до връх Левски(Амбарица).... Попътно от рида хванахме и изгрева на Слънцето зад връх Ботев. Долу в основата на върха(Левски) преди къщичката на метеоролозите дето сега се води туристически заслон се наложи да прескачаме бодливата тел, че като идва човек от Сакарица няма оставена врата и щеш не щеш прескачаш... За малко да си скъсам панталона............Времето идеално, само малко жега беше....Преди Купена към 9:30 настигнахме голяма група тръгнала от Добрила... Като стар комеминеец свикнал да тръгва в 5 сутринта това да си в 10 на Купена значи си се успал, та късничко бяха тръгнали или просто ходеха бавно... Имаше един куп засукани моми. Като качвахме Купена стана опашка. Една туристка пред мен си заклещи обувката преди въжето, та ѝ издърпах крака..... Иначе съратникът беше доволен че отдавна се канеше да идва, нацъках му снимки за колекцията...Пита ме за разни подробности кои са костенурчетата и коя е майка им, викам му голямото е майка им, малките са хлапетата....Видяхме далеч напред двама човека забили надолу. Сигурно се бяха объркали, ама бяха прекалено далеч да ги питаме..По някое време ги видяхме далеч зад нас... Значи са се усетили.... Чудихме се отде да минем, дали през Петолъчката или по зимната пътека към Левски.... Минахме по зимната, че уж спестява километри... Споменът ми преди години, когато минах оттам да цъкна коловете, че ги нямаше на картата беше, че е леко стръмна.. Оказа се че споменът е избледял, оказа се отвратително-стръмна за коленете ни. Поне видяхме билото от гледна точка каквато няма по другите маршрути и я добавих в Червената книга на забранените за ходене пътеки....Пристигането в х Левски беше дълго чакано, че водата се беше стоплила и езикът ми беше залепнал за небцето от жегата...Гледам чешма.Пускам я , наплисках си лицето и се напих.Пълня шишето и гледам водата мътна ма мътна..Очевидно не трябваше да пия... Взех си бира и някакъв спрайт... Обикновено някое хижарско котенце се завърта, но тук не видях, но пък имаше кокошки.. Едни такива послушни..Викам си като няма котка ще погаля поне кокошка...Кът кът кът им викам и една се приближава.Посягам към опашката да я пипна и тоя дзвер като скочи и ме захапа....Щеше да ми откине пръста, половината влезна в гърлото ѝ чак. Записах го на видето опита за сближаване с местната фауна... Оказа се че бирата е много полезна, защото коленете ми минаха, поне не боляха толкова на слизане...Другия път една кутийка в раницата...Като цяло се получи един спокоен и без ексцесии преход като само беше малко зор, мръсна вода и едно нападение от кокошка. Кокошката- https://photos.app.goo.gl/4qmUT9ezhM7bseaXA
Изкокорваш се на макс от безкрайния баир... След две седмици лежане и ядене за щастие не бях загубил форма и се дотътрих до връх Левски(Амбарица).... Попътно от рида хванахме и изгрева на Слънцето зад връх Ботев. Долу в основата на върха(Левски) преди къщичката на метеоролозите дето сега се води туристически заслон се наложи да прескачаме бодливата тел, че като идва човек от Сакарица няма оставена врата и щеш не щеш прескачаш... За малко да си скъсам панталона............Времето идеално, само малко жега беше....Преди Купена към 9:30 настигнахме голяма група тръгнала от Добрила... Като стар комеминеец свикнал да тръгва в 5 сутринта това да си в 10 на Купена значи си се успал, та късничко бяха тръгнали или просто ходеха бавно... Имаше един куп засукани моми. Като качвахме Купена стана опашка. Една туристка пред мен си заклещи обувката преди въжето, та ѝ издърпах крака..... Иначе съратникът беше доволен че отдавна се канеше да идва, нацъках му снимки за колекцията...Пита ме за разни подробности кои са костенурчетата и коя е майка им, викам му голямото е майка им, малките са хлапетата....Видяхме далеч напред двама човека забили надолу. Сигурно се бяха объркали, ама бяха прекалено далеч да ги питаме..По някое време ги видяхме далеч зад нас... Значи са се усетили.... Чудихме се отде да минем, дали през Петолъчката или по зимната пътека към Левски.... Минахме по зимната, че уж спестява километри... Споменът ми преди години, когато минах оттам да цъкна коловете, че ги нямаше на картата беше, че е леко стръмна.. Оказа се че споменът е избледял, оказа се отвратително-стръмна за коленете ни. Поне видяхме билото от гледна точка каквато няма по другите маршрути и я добавих в Червената книга на забранените за ходене пътеки....Пристигането в х Левски беше дълго чакано, че водата се беше стоплила и езикът ми беше залепнал за небцето от жегата...Гледам чешма.Пускам я , наплисках си лицето и се напих.Пълня шишето и гледам водата мътна ма мътна..Очевидно не трябваше да пия... Взех си бира и някакъв спрайт... Обикновено някое хижарско котенце се завърта, но тук не видях, но пък имаше кокошки.. Едни такива послушни..Викам си като няма котка ще погаля поне кокошка...Кът кът кът им викам и една се приближава.Посягам към опашката да я пипна и тоя дзвер като скочи и ме захапа....Щеше да ми откине пръста, половината влезна в гърлото ѝ чак. Записах го на видето опита за сближаване с местната фауна... Оказа се че бирата е много полезна, защото коленете ми минаха, поне не боляха толкова на слизане...Другия път една кутийка в раницата...Като цяло се получи един спокоен и без ексцесии преход като само беше малко зор, мръсна вода и едно нападение от кокошка. Кокошката- https://photos.app.goo.gl/4qmUT9ezhM7bseaXA
Коментар