Tweet
Нощен влак-Костенец-х.Белмекен-х. Заврачица-х.Рибни езера-Бричебор-Рилски манастир-х.Рилски езера-Сапарева баня-влак..
.До всяка снимка има инфо какво се вижда..
Вече беше влязъл месеца с буква "Р" в името, но нямаше още сняг и затова обух трисезонките и добавих някоя и друга топла дреха, хапване за зор заман и ток взех, че се налага да се зарежда като се снима с телефона...Иначе обхват на повечето места по високите части на Рила няма и трудно ще се обадиш, а камо ли да пратиш цяла снимка.... Влак и такси и се озовах на вили Костенец някой час преди обяд....Оттам поех към хижа Белмекен...... Много влага имаше във въздуха и подгизнах, а може и след толкова дни без планина и наблягане на любимите ми неща като хапване и олежаване да бях позагубил форма и затова да се потях така...Изходът от широкия черен път е добре обозначен с табела на една поляна макар, че сега като се сетя табелата е сбъркана и не трябва да е с жълта боя, а със зелена, ама карай да върви...Пътечката в гъстата гора нагоре може сериозно да я объркате на 1 място. Има пирамиди на това място, озъртайте се за тях....Баир си е и раницата тежи, а и обувките тежат ако човек е свикнал с маратонките за планина, но пък зорът се компенсираше от усещането за предстоящите събития... Първия ден си е за загрявка..То и останалите бяха такива де, зор не съм си давал.
..Хижа Белмекен е вече истинска хижа... Има си ядене, пиене и нормални условия за спане, даже вътрешни тоалетни има с вода и сапун ...Бобът с манатарки е един път...... Дано се задържат тези хора.... Доста вода има в цяла Рила вкл и тук преди хижата във високите треви и пътечка, която буквално е рекичка и затова сериозни обувки дето няма да пуснат след първото нагазване трябват...Цял следобяд ядох и пих бира и се припичах като гущер....... Втория ден в 6:30 бях готов и тръгнах...Щях да ходя само до Заврачица....Пътеката я знаех.... Горе между Равни връх и Острец електропастирите пречат и трябва да се прескачат или да се ходи встрани по склона...Дори са ползвали зимната марка за връзването им....Може и да нямаше ток, но не ми се проверяваше, че преди време ми изтръпнаха лактите... ......Преди 5-6 години нямаше толкова животни, но сега всичко е бъкано със стада....Електропастирите са с километри....Ако бях качил Ибър мислех да слезна от другата страна по зелената марка и това щеше да е проблем, защото трябваше да прескачам електропастира и камбаните ми можеха да зазвънят ако бяха опрели в жицата........След баира следва още по-голяма подгизнала във вода долина в която също има стада и два сладки кученца тип "Звънче".. Овчарят настояваше толкова много, че се съгласих, а и де да бързам, та пихме кафе, три в едно.... Децата, политиката, времето в планината.. и т.н. .... Облаците всеки ден по обяд ставаха черни, но дъждове и гръмотевици нямаше, само плашеше времето..........Пламен е на хижата..Ходи за боровинки, с цяла кофа се върна.....Продават сладко, но не ми се носеше толкова дни стъклен буркан из цяла Рила...Много пухкава и красива котарана има в хижата. И голяма глезла, що опити бяха да я накарам да гледа в камерата и не ще и не ще..Кацнах на едни високи камъни за обхват, но трудна работа, но все пак нещо се лови...Третия ден щеше да е по-дълъг прехода и тръгнах в 6 часа към Рибни езера...Кайзерът ако види каква клекова и непроходима пътека му е станал пътя и ще се хване за главата...Не се отбивах в Грънчар..... Излишно беше да губя височина....На километър преди хижата има чешма и разклон..Вляво не се вижда клековата пътека за хижата, а вдясно е широк черен път, който отвежда почти на билото ...Седловината Джанка и тя се оказа обрасла с клек...След Налбант в долините крави и големи 4-5 кучета, но има овчари, така, че ще оцелеете.... Небето пак взе да става черно и питам овчарите как ще е днес... Надявам се че като цял живот изкарали по планината там по овцете, облаците, тревите, мухите и какво ли не ще познават времето....Чакам аз с надежда за компетентно мнение от извора и единия ми вика: По тАлавизора Наталито каза, че ще е добре времето... Коя е тази Натали питам? Една с къса пола ми отговарят овчаря и засуква мустака.... Викам си: Ахааа, значи нещо като Любка Кумчева, но заплатата и сега е малка и няма пари за по-голямо парче плат за полата......Катеря, слизам, пия от една вода от една тръба, хубава вода....Срещам един японец накичен с фотоапарати и с червено яке... Викам си чакай да го предупредя да е готов, че ако се измъкне някой вълчак и ще му изкара акъла.. Викам му: Фор догс , показвам с пръсти 4..... Накашито Накамото е в недоумение.. Викам си чакай нали съм гледал Шогун и излайвам няколко пъти и соча и викам Йокаримас леко все едно се карам, както Торанага го казваше.....Най-сетне разбиране в погледа на японеца..... Сега се чудя какво всъщност беше това Йокаримас и какво значеше.... ...Бяха минали десет години откакто бях минавал лятно по подсичащата на Канарата..Много камъни ве...А пътечката дето слиза в хижата на едно място сипея леко я е поотнесъл и с повишено внимание тези няколко метра......Хижа Рибни езера има баня.... Гореща вода и кеф, че и опрах вмирисаните чорапи и тениска..И ток имаше и бира и пържоли...И вътрешни чисти кенефи... Условията са добри..Има обхват на Мтел, тоест аз нямах защото бях на Виваком.. Отде идеше този обхват на Мтел в тази долина не знам...... Изкъпан, наяден, седя аз с бира и се наслаждавам на живота щастлив..И в този момент нещо пльосна на главата ми...Не валеше, значи оставаше най-лошия вариант.. Опасенията се оказаха верни.. Мазна и течна куришка от някоя гарга..Как успя гадината да ме улучи в полет ..Нарочно да се беше целила нямаше да успее...Отиде ми нирваната..Успокоявах се, че сигурно е полезно и ще подхрани косъма, но за всеки случай си измих главата. ....Това беше най-пълната с хора хижа...Докато се опитвах с предната камера да си разгледам измитата глава някой ми чука на прозореца от втория етаж.Гледам шведско руса мацка ми маха и вика : Хайй... Какво толкова ми се радваше не знам...Не е ли виждала човек да се опитва да си види врата с камерата на телефона.. ........За следващия ден се чудих между Мальовица през Кобилино бранище и Рилския манастир през Бричебор(по билото)...Тъй като през Бричебор бях минавал само зимата , а лятното ми минаване половината беше в тъмно си рекох, че ще е добре да потретя .....В 6:30 поех по баира и пътеката дето в началото съвпада с тази за Македония....Хубав изгрев заснех...Пътеката горе от премката не е маркирана, но личи и има тук там пирамидки...То и като следвате билото няма как да се объркате през по-голяма част от пътеката.....Минавам едно стръмно, отляво, отдясно, едни камъни , чудеса, стръмнини..Чудя се с какъв акъл и как съм минал тук зимата..Не помнех толкова камъни, ама ми се отели вола да се катеря по баирите..Уморих се в жегата, но чат пат навличах и полара....Тези декатлонски шишета или водата в осрана от кравите Рила беше такава, но в един момент ставаше гадна на вкус и нямаше пиене и това всеки ден и се чудех защо.. Досега с обикновени шишета от магазина съм нямал такъв проблем...Може би не трябваше да пълня шишетата още предната вечер..... В края преди връх Бричебор до който не се ходи пътеката вече не личи и в туфите се ходи трудно..За капак видях в калта и стъпки на мечка..Затъка ми като знам каква гъста гора ме чака...Тук си трябва навигация, за да хванете пътеката в гората, но дори и с навигация ще имате проблем в гъстата гора без ясна пътека..Поне в началото е много трудно, после става по-лесно проследима.. ...В началото е леко кошмарно да намерите пътеката...Ако видите дърво разцепено от гръмотевица с няколко талпи нацепени от гърма значи сте на пътеката . .Другото кошмарно е че наклонът е такъв, че слизате леко странично и ако имате проблем с коленете ще го помните цял живот това слизане..От гората до манастира за хора с проблем в коленете е 2 часа мъка..Скорост 1км на час....И накрая за капак обърках и хванах другата пътека дето ме изкара на километри от манастира. Просто бях забравил по кой разклон хващах....Пресъхнал от непиене на вмирисаната вода направо поръчах две големи бири......Ядох мекици, палачинки, пържоли, картофи...На следващия ден също нямах ясен план..Щях да тръгна по Баучер, но горе не бях решил...В 6:30 тръгнах.. В гората беше тъмно поне още половин час... Сега се сетих, че след 11 години планинарстване в деня когато трябваше да тръгна вечерта при проба на екипировката се оказа, че челника ми дава късо и е взел да си заминава...Добре ми служеше толкова години Мио Екс Пи на Петцл, но му беше дошло времето...Отивам в единствения магазин за екипировка на Декатлон в нашето село и там само два броя челници..Не две марки и модела, а само два броя и ща не ща взех единия.....Какво ще излезе не знам, но нямах избор....Та в гората тъмно, викам чат пат Ехото.. Баирът изсмуква силите, ама те са много и достатъчно след вчерашното ядене....Горе овчарник със стотици овце и големи кучета, но има овчари...Единия даже вървя километър с мен и приказвахме ..Разправях му едни истории и той се чудеше на акъла на туристите. ... Небето пак взе да става черно, ама бях спокоен от предните дни.. Черно, ама стабилно беше мотото ми тези дни. .......Все пак да не рискувам токов удар реших, че ще слизам през езерата към хотела... Много хора имаше, хиляди и повечето чужденци...Толкова дни ям топли манджи в хижите, а тук в хотела студена, та чак зъбите ми замръзнаха и язък, че имаше баня, че с тази студена вода не можах да се изкъпя, а само се намокрих колкото да се почувствам изкъпан. Докарах го откъм бърсане.. Облякох и чистите дрехи за цивилизацията....Сутринта в 6:30 изядох една и нахраних с останалите луканкови пръчици 4 послушни кучовци пред хижата. За благодарност те ме изпратиха чак до долната станция на лифта, където ме чакаше таксито... После автобус, смяна на 3 влака, автобус и след 12 часа обществен транспорт и висене по гарите се прибрах..Свински уши на скара и бира ме чакаха, за да възстановя силите...Прането още е в пералнята, дано не забравя да го извадя оттам...
.......Течен колаген 11000 единици и глюкозамин на Допелхерц..... Витамин Д3 и витамин К2(естествен тип МК-7 от ферментирала соя) на витамини NOW... При леки проблеми с доста разходки ми помага тази комбинация... Няколко месеца я пия, после почивка... Прекаленото лежане усложнява проблема както и прекаленото ходене, но трябва да се ходи. Ставите се подхранват от движението............... п.п. Витамин К-2 е за да иде калция в костите и да не остане в кръвта, където го докарва Д-3 и където може да предизвика артериосклероза ако остане и се натрупа. Затова Д-3 винаги се пие с К-2.
Коментар