Слънце,крави и пъстърва.

[Валери Недялков]

Момента в който пиша този пътепис е малко...,как да кажа,притеснителен.
Поредната вълна на пандемията още не е приключила. Вижда се светлина в тунела и вече предвкусваме отхлабване на мерките и може би пътуване в чужбина,но...
Светлината се оказа от идващия насреща експрес.
В близка до границите ни страна започна война.
Не каква да е,а тотална война между две държави,заплашваща всичко,което касае обикновения човек и там,и тук.

На фона на всичко това и мрачното време навън в мен нахлуха топли спомени от един времеви отрязък от 2020-та година.
Края на първото десетдневие на септември.
Принципно е ясно,какво ще се случи след началото на учебната година,но в този момент мерки практически няма.
Насочваме се към източните Родопи и по-специално към язовир Кърджали.

От тук нататък щатния семеен разказвач (съпругата ми Ина) ще продължи с пътеписа.
Приятно четене!

[Валери Недялков]

Четвъртък.

Наближава годишнината от запознанството ни с Вальо, и се чудим накъде да хващаме. В
чужбина не е добре: тестове, карантини и несигурност. А из България доста сме скитали.
Обмисляме Рила, Пирин, и накрая се спираме на Родопите, района около язовир
Кърджали. Ангажираме нощувки, сглобяваме програмата и в четвъртък следобед
потегляме. Все още е доста горещо, за втората десетдневка на септември, но климатика
и напитките ни спасяват от жегата. Вальо ми е приготвил изненада и спира за да
разгледаме Каменните гъби край Бели пласт. Високи около три метра, бели пънчета и
зеленикави гугли, те кротко се препичат на белите скали.













Едно бяло кутре ни посреща и плътно ни съпровожда по време на разходката.
За награда получава соленка за довиждане.
Привечер пристигаме в хотел Сандим (Сандо и Мария), който се състои от
няколко бунгала с веранди отпред и басейн с шезлонги в средата.



Жената ни регистрира и се хвали, че на другия ден е с приятелки на еднодневна екскурзия до Одрин.
"Помислете си, какво да ви донеса от там". Не сме много по убийственото сладко и
вдигаме рамене. Пита в колко искаме закуската. Мъжът и ще ни я приготви. Оставяме
багажа в уютната стаичка и се отправяме към язовира, който се вижда между дърветата.



Ухае на цветя и на море. Избираме си за вечеря единия от двата плаващи ресторанта на
брега : Моби Дик, само дето сме двама, а не петима.



Вече се смрачава и от водата вее хлад. Учудващо, но няма комари, само патици, които плажуват по брега.
Ядем като прегладнели, и все пак пърленката с ХХХL размер ни се опира. Завиват ни я за после,
което ще е обяда ни на другия ден, тъй като ще обикаляме крепости.







Крачим обратно към
бунгалото, а небето ни обгръща като огромен похлупак, препълнен със звезди. Въздуха е
свеж и навсякъде около нас свирят щурци.



Песента им продължава дори когато вече сме
си легнали, а ветреца носи аромата на петуниите пред тераската.

[Валери Недялков]

Петък.

Сандо ни очаква за закуска. Прави ни кафе, пържени филии, с домашни яйца (сиви, с
по-малко холестерол), домашно сладко, мед, сирене и айрян. Потегляме за крепостта
Моняк, от която се открива панорамен изглед на язовир Студен кладенец. Оставяме
джипа на една поляна и продължаваме пеша.





Отстрани на пътя отново никнат каменни гъбки.






Навлизаме в борова гора и летящите паяжини и тихо падащи сухи листа ни
напомнят за наближаващата есен. Крепостта Моняк е една от най-големите в Родопите и
е била от голямо значение за византийците по време на кръстоносните походи. Външната
стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан и опасва хълма плътно от
север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни.













Северната част е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес с
височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, достигайки до непроходим скален отвес с
височина над 50 м. Най-високата южна част на платото е заета от цитадела с плътни
трапецовидни бастиони по стените. Разкрити са основите на три сгради, като първите
етажи са били вкопани в скалите. Имало е водохранилище и склад за храни. Снимаме
останките на крепостната порта, кула и зидове.



















Моста към село Лисиците. Той е единствена връзка на селото с останалия свят и ще бъде част от следващ пътепис.





Язовира долу е почти пресъхнал и по свежо зеленото дъно пасат овчици.





Следва крепостта Вишеград, която е на отсрещния
рид, от другата страна на язовира. GPS-а ни води през Островица, но се оказва, че няма
пътека. Никъде няма табела или каквото и да е означение за крепостта. Опитваме да
стигнем през село Вишеград. Оградите естествено, са изградени с камъни от крепостта. В
края на селото са циганите и всичко е заринато с купчини боклуци и кравешки торти.
Едно четиригодишно цигане ни показва среден пръст като минаваме. Без коментар!
Минаваме покрай сметището и виждаме крепостта.













Средновековната крепост е била издигната върху основите на тракийска такава. Крепостта е малка с площ 562 кв. м.
Най-вероятно е построена през ІV в. и просъществува до ХІVвек. Имала е две крепостни
стени, като е запазена част от стена, висока до 8 м. Мястото и е стратегическо, тъй като
има пряка видима връзка с крепост Моняк и средновековния манастир и църква „Св. Йоан
Предтеча”, както и поглед на цялата околност. Близо до крепостта надушваме сладостен
аромат и похапваме жълти смокини. Правим снимки и се спасяваме. Отбиваме се в
църквата Успение Богородично, където служи отец Боян Саръев, за да запалим
свещички.

[Валери Недялков]

После хващаме едно измислено пътче с безброй серпентини през планината.
Каменни къщи, високомерни крави пресичат достолепно пред нас, камионче храни
изровения път с асфалт. Пътя става все по-тесен и се усещаме, че сме сбъркали
отклонението. Целта е да снимаме меандъра на Арда, задължителна спирка за всеки
уважаван фотограф.





Хижа (хотел) Боровица.



Отсреща са руините на крепост Патмос.



И разбира се пешеходния въжен мост над язовир Кърджали. На погледното място винаги е пълно със
снимащи, но за моста си правим компания само с двойка младежи. Спираме джипа на
поляна до последната къща и една котка презрително се изнася покрай нас. Не реагира
на "Мац-пис-пис", нито на желанието ми да я почерпя за празника.
Горещо е, слизаме надолу към въжения мост над язовир Кърджали, който свързва село Сухово и село
Дъждовница.













После се катерим обратно . Прибираме се към 18ч, бърз душ и се
отправяме към кораб-ресторант Емона. За празника се глезим с бяла риба, бяло вино и
салата "Трикольор".







Слънцето разтопява водата в златно, после в сребърно и накрая в
платина. Патета спретват крякащо караоки, а спокойствието се просмуква с падащия
здрач.

[Валери Недялков]

Събота.

Сандо ни приготвя палачинки със сладко и кафе и потегляме. Първия обект е Водопада
на сътворението. Спираме в края на селцето.







Един дядо ни поздравява и се оплаква, че
не е валяло в района от 3 месеца.



Все пак решаваме да снимаме пресъхналия водопад.
Внушителен е, отвесни стени заграждат купела, който
уви сега е празен.









Дори откривам човешки облик върху скалите.



На връщане в Долна кула, виждаме че един микробус е препречил тясната уличка. Една баба с потури точно
си тръгва с пълна торба. Явно буса кара храна на хората. Не видяхме магазин, само
порутени къщи, крави и теленца. По късно спираме да разгледаме каменни ритли покрай
реката. Оказват се надупчени с елипсовидни ниши.







Следва Крепост Асара и тракийски
скален култов комплекс Ковил. Не откриваме пътека и щурмуваме платото по козя пътека
между драките. От крепостта са запазени зидове на около метър, до три метра на места.
Частично запазена е източната кула на средновековната крепост. Тракийския скален
култов комплекс надхвърля няколкократно територията на скално-култовите комплекси
Перперикон, Белинташ и Харман кая. Платото при Ковил поражда все повече въпроси,
голяма част от които към момента остават без отговор. Колко време и колко усилия са
били нужни, за да се изсече в скалите целия този комплекс от пещери, шарапани, щерни,
улеи, канали, кладенчета и некрополи и за какво са служили те?











Откриваме прекрасна
шарапана с около два метра диаметър.





Комплекса ни отнема повече време от
предвиденото.











Слизаме по царския път, който откриваме горе на платото.



Отправяме се към Ивайловград за да посетим крепост Бял град, който може би ще бъде последен обект
за деня. След село Гугутка напускаме асфалта и се друсаме по черен път покрай реката,
която е само спомен.

Каменното корито е празно. Спираме до табелчица, пирамидка от
камъни и трикольор, начало на пешеходна пътека.





Добре са запазени крепостните стени,
с височина до десет метра на места и облицовани с бял камък отвън. Запазена е и
централната отбранителна кула, също бяла. Крепостта "Бялград" изпълнявала функциите
на сателитен поддържащ пункт на близката крепост "Лютица". Освен това тя е
разположена на път, паралелен на древния римски път "Виа Егнация" и е свързана с
охраната му.











Време е да потегляме обратно. Пречат ни единствено кравите, които в тези
краища си живеят в средата на пътя, сами са си и пастири, и никак не се стряскат от
клаксона.



Бързаме, тъй като сме направили резервация пак за кораб-ресторант Емона. И
малко история, докато пак изчакваме крави: Корабът "Емона" е построен по поръчка на
цар Борис III в края на тридесетте години на миналия век. Пуснат е на вода през 1942 г.
на порт Варна. Заедно със своя "близнак", корабът "Калиакра". "Емона" поставя началото
на съвременния български морски флот. До 1980 г. извършва регулярни пътнически
круизи по цялото Черноморие. Докаран е от Бургаския залив до язовир “Кърджали” през
1983 г. върху внушителна платформа. Има интересна история. На около 15 км от града,
на един от острите завои в края на с. Чифлик, корабът се обръща и поляга в двора на
една крайпътна къща. След няколкочасови усилия корабът е върнат на платформата и
успешно пуснат във водите на язовира. Днес той е превърнат в заведение за
развлечение. Това е единственият напълно запазен кораб от първата половина на XX век
в България.



Заведението ни грабна още първата вечер с младежкия персонал, перфектно
обслужване и невероятно вкусни и леки блюда. Правим прощална вечеря и си мечтаем
да се върнем пак.

[Валери Недялков]

Неделя.

Тъй като не успяхме с плана за събота, сме оставили за днес тракийската гробница край
село Равен и Харман кая. Сбогуваме се с домакините, а те ни канят да ги посетим пак.
Една кола ни е препречила изхода, та будим шофьора, а после се налага Вальо да
изкарва джипа на задна в тясната уличка. Посоката днес е Момчилград. Естествено
кравите само ни чакат да напуснем главния път, за да махат опашки в средата на
платното. Достигаме село Равен и gps-а ни повежда по тясна уличка, която свършва на
скали. Няма къде да се обърне и пак даваме на задна. Докато разучаваме картата, зад
нас спира бус, който наддава оглушителен вой. После шофьора изскача и продължава с
тромба да цепи въздуха. Явно пак сме нацелили амбулантен търговец, тъй като местните
се събират. Обикаляме край селото по пътечки, минирани с кравешки лайна и проучваме
скален масив, в търсене на гробницата. Откриваме жертвеници, улеи, резервоар за вода,
обиколен с изсечени слънца, път, прокопан в скалите от конските копита, но няма и следа
от гробницата.





Обратно в колата търсим координати и намираме. Връщаме се в началото
на селото като се водим по картата и накрая гробницата се разкрива, скрита в една скала.
Перфектна кръгла форма на пода, меки овални линии. Нито една табела за това
уникално произведение на каменоделците траки!






„



Следва Харман кая.
Тук има кафява табела от главния път, и толкоз. По черния път достигаме до възвишение, а долу в
ниското ни изненадва прекрасен кромлех с два кръга. В скалата са издълбани множество
канали: сигурен признак, че е служила за религиозни церемонии с жертвоприношения.
Освен това се различават концентрични кръгове и други фигури, които пък подхранват
теориите за място за астрономически наблюдения.









В околността се забелязват изсечени в скалите съоръжения: кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, тронове,
концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала.

























Докато обикаляме, подплашвам една сърна в храстите, което е добре, тъй като по
обратния път срещаме джип на ловджия. Не ни се тръгва, но е време засега да се
разделим с магията на Родопите и мистерията на древните траки. Пожелаваме си да се
върнем скоро пак.