Новогодишно скитане 2022.

[Валери Недялков]

Здравейте колеги!
Честита новата 2022 година!
Малко е на патерица,но пък е от сърце.
В последната година доста отсъствах от форума. Покрай ковид ограниченията започнах основен ремонт у дома,налегна ме и здрава работа в службата и почти не намирах време да седна пред компютъра.
Слава Богу ремонта вече е към края си. Надявам се и ковида да е към своя край.
Та намерих малко време за един кратък пътепис.
По традиция разказа отново е на съпругата ми Ина.

И така...

[Валери Недялков]

30 декември 2021 година.

Цял месец декември се подготвяме за Новогодишната нощ. Няколко дни преди това,
приятелката, при която щяхме да празнуваме, прихвана Ковид. Положителен тест в
навечерието на празника. Не ни се седи в къщи и отчаяно звъним по хотели и къщи за
гости. Дори досаждаме на приятели, които вече са планирали посрещането на 2022.
Припомняме си бази за скитания и така случайно попадаме на последен свободен
апартамент в комплекс Перпера. Попълваме формата за запитвания и на другия ден
потвърждават заявката ни.
И сме готови.

31-ви е работен ден и се точи безкрайно дълго.
Увяхва надеждата да ни освободят по-рано и така пристигаме в хотела към 21ч.
Освежаване, костюмиране, и слизаме в ресторанта, където диджея тъкмо подгрява с
диско и вечните български песни.

Въпреки, че сме само двамата, ни е комфортно, зяпаме, бърборим, танцуваме, и
времето лети.
Посрешаме новата година

и към 2ч. се оттегляме, а купона продължава.

1 януари 2022 година.

На сутринта всичко е пропито и забулено в гъста Перперска мъгла. Но към обяд слънцето пробива
облаците и потегляме на пътешествие.
Хотела се намира в долината Перпера,посред нищото до самата река Арда.
Най-голямата забележителност тук е скалния масив Кован кая. Това е комплекс от скални ниши подобен на този при Глухите камъни.
Още на излизане от двора на хотела,погледа ни се спира на скала подобна на древно влечуго.


Завой на дясно и вече сме пред Кован кая (Надупчена скала).






В района има и друго древно бижу - скалната гробница Кара ин,но тя ще бъде обект на друг пътепис.

Чела съм за обезлюденото село Орешари.
Потегляме към него и снимаме долината Перпера с двата хотелски комплекса и Арда от височината на изровения път към Орешари.



Въпреки, че по официални данни в селото живеят седем човека, то е отдавна изоставено.
Всичките му жители вероятно са го напуснали покрай Възродителния процес. Тогава
около 360 000 души принудително напускат страната. Изоставените домове навяват
печал и чувство за обреченост. Обикалям, правя снимки, а из главата ми щъкат мисли за
човечност, омраза, мракобесие и политика.









Продължаваме през село Падало към село
Плевун по горски път, осеян с дупки и цели кратери.



В нищото ни спира граничен полицай за
проверка. Пита за къде сме тръгнали и като разбира, че сме туристи, разпалено ни
убеждава да посетим църквата в Плевун(името в превод от гръцки означава Стара гора).
По време на Руско-турската освободителна война именно от нея Капитан Петко войвода
само с няколко души от четата си обстрелва и избива главатарите на обсадилия селището
башибозук и така спасява населението на от жестоко клане. Ние всъщност търсим
долмена край Плевун, но не виждаме никаква табела на предполагаемото място, затова
продължаваме за селото. Спираме на площада, с паметник на капитан Петко войвода и
църквата Свети Великомъченик Пантелеймон.







По същото време спира още една кърджалийска
кола. Църквата се оказва заключена и от другата група се опитват да открият някой, да
дойде да я отвори. Докато изчакваме, решаваме заедно да идем до долмена, който е на 3
км от селото. Води ни местен и този път откриваме табелчица на едно дърво, скрита от
храстите край пътя. Долмена наистина е внушителен, с обща дължина 7,5 метра и е
ориентиран в посока изток - запад, състои се от 4 части: коридор, предгробна камера,
предверие и голяма гробна камера.От подхода към съоръжението е оформена
своеобразна фасада от две вертикални заоблени отгоре плочи, които водят до входа.





Сред изсъхналата шума наоколо откриваме първите предвестници на пролетта: жълти
минзухари,



После се връщаме да разгледаме църквата и палим свещички. Храмът е
строен през 1843г. Той представлява голяма трикорабна псевдобазилика. Най голямата ценност в църквата
представлява малкият апостолски фриз от обособения параклис в южната част на храма.





Решаваме да се разходим пеша до Био таханджийницата, но тя се оказва затворена.



На връщане пътя ни пресича козар с любопитни кози, които спират да ни зяпат.



Слънцето е вече ниско и осветява каменните къщи в топло оранжево.



Минаваме покрай четирите
поста на полицаите, но този път никой не ни спира.





По горския път от Падало покрай Орешари вече се смрачава.



Пред колата пребягва сърне, уплашено от фаровете. Правим
нощни снимки на хотела от отсрещния хълм и се прибираме за вечеря.





Ресторанта е странно смълчан и подреден след Новогодишния купон. Задоволяваме кулинарните
рецептори с вкусна топла храна и потъваме в блажен сън.

2 януари 2022 година.

На следващата сутрин напускаме хотела, но както обикновенно, не ни се прибира. Иска ни се да попътуваме
край меандрите на Арда. Минаваме железния мост и патрулката ни спира за проверка на
документите. От къде сме, накъде отиваме...какво търсим по тия краища... "Туристи",
констатира втория полицай и махва да продължаваме. Подскачаме с джипа и се люшкаме
по изровената горска магистрала. Птиците днес са доста активни, явно изтрезняват със
здравословен фитнес след празниците. Скачам да снимам бяла чапла, но тя се спасява,
после фотографирам ято дремещи корморани, които чакат да потеглим, за да направят
авиошоу.





Спираме в Борисравово за вода, снакс и бира за обяд. По нататък, покрай
меандрите на Арда, късмета ни се усмихва.








Белоглави лешояди са решили да се повозят
по въздушните течения. Достолепно се реят над нас, а
ние изщракваме десетки кадри в опит да хванем детайлна снимка.






После, по измислени и пропаднали пътчета, достигаме Свиленград. Отклоняваме се да оставим новогодишните
подаръци за болната приятелка. На прибиране към София отклоняваме по
подбалканската магистрала и минаваме да приберем друга приятелка. Изпълнили плана
за добри дела, започваме щастливи новата година.

[cnc82]

Благодаря за споделеното !

[PavelTakov82]

Супер сте го измислили.Импровизация на момента.

[Валери Недялков]

Благодаря!
Друг вариант просто нямаше.

[ALEX_Z]

Благодаря и аз. Много приятно!

[Danika]

Благодаря!