Tweet
Здравейте колеги,
Темата произлиза от тук: http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=65926
И така потеглихме, както беше по план, като първата спирка беше язовир Доспат.
След кратка почивка тръгнахме към Борино.
Джугана
Аз вече надъхан с Родопски красоти, без да знам още колко хубавини ни очакват.
След, като долях нафта в Борино тръгнахме към село Чала, като идеята беше да достигнем до Ягодина по черно. Да но нестана точно така. След Чала тръгнахме по хубав в началото черен път, докато в един момент нестигнахме до доста изровено и пропаднало място, където аз се зачудих дали да влизам във филми в предвит това че въпреки оборудването, с което разполагам сме само една кола. Отказахме се и заобиколихме до Ягодина по асфалт
. На връщане към Чала срещнах един човек в УАЗ, който разпитах за съсоянието на пътя и той ми каза че дори да съм преминал през въпросното място не е сигурен дали някакъв мост преди реката не е отнесен. Както и да е върнахме се до Борино и заобиколихме до Ягодина по асфалта. Там предварително си бях набелязал една спретната къщичка за гости и в нея пренущувахме, като разбира се преди това побиколих около Ягодина и изкачихме с джугана връх Свети Илия.
Ей го върха.
Докато изкачвахме се засякохме с местен човек, който извозва туристи към върха.
Ягодина гледана от върха
Джугана
Малко в страни от върха до самият ръб е изградена метална платформа, от която има страхотна гледка.
Нашето джуганче си намери другарче
Това е металната платформа, за която споменах.
След, като слязохме от върха се отдадохме на порочни занимания, като скари бири и.тн
На сутринта посетихме Ягодинската пещера.
След кратка уговорка с водачката, тя разреши да поснимаме дискретно.
След обиколката на пещерата тръгнахме към Триград по черно ( по трака, който Чавдар V93 любезно ми предостави, благодаря за което).
На тази бесетка спряхме да се полюбуваме на природата и продължихме към Триград. Пътя беше супер.
Навлизаме в триград
След,пристигането ни в Триград веднага се забихме в пещера Дяволското гърло.
Част от Ждрелото.
В пещерата се опитах да снимам но снимките неса много добри.
Това е водопада, който тече вътре в пещерата.
Изхода.
Тук бях сериозно изкушен да се пусна но тъпчането с плодове преди това ме разубеди.
След Дяволското гърло отпрашихме към Чаирските езера. По пътя спряхме на много хубаво местенце с чешма и бесетка.
Джугана на сянка да почива.
Следващата ни спирка беше Чаирските езера, където мислехме и да нощуваме.
Обиколихме за удобни за палатков лагер места но ненамерихме.
Продължихме към почивната ( или бившата) станция с надежда там да разпънем но имаше прекалено много хора и беше някак си некомфортно. Решихме да достигнем до хижа Ледницата с риск да карам на фарове, като притеснението беше че небях сигурен дали от панорамния път има разклонение към хижата, по което да сляза с джугана. Малко след това...
се нахендрихме на "каменна река" пътя беше само каманак и то доста големи парчета имаше. Хванах на ляво да заобикалям, когато ме застигна едно момче с кросов мотор. Спрях го веднага и го разпитах. Пича се оказа че работи в пещера Харамииска, като водач. Много любезно ми предложи да ме заведе до село Мугла, тъй, като и той там отиваше. Тръгнахме с него и достигнахме една поляна на която той ми предложи 2 варианта стръмно изкачване ( това за което Чавдар спомена) и през гората. Естествено беше избрано стръмното изкачваме за по-пряко ( стъмваше се) а и малк оза раазнообразие. ДОстигнахме село Мугла. Там се разделихме с мото-офродъра на който съм благодарен за съдействието и отпрашихме към хижа Ледницата, като в Мугла местните ми казаха че има отбивка за хижата. Оказаха се прави от панорамния път има отбивка ( маркирал съм я на трака) и по доста изровен път се слиза право на хижата.
Пред хижата, учудващо стигнахме много по-бързо от колкото мислех.
Жена ми пред хижата, доволна че незамръкнахе а то долу едно слънце ( не е като в гората)
Аз, кроя планове да се качим пеша до връх Орфей и връх Широколъжки снежник. Не се получи. След втората бира размислих
На сутринта тръгнахме към Каьона на водопадите по панорамния.
Хижата снимата от пътя
Вече сме на пътя готови за атака на следващата ни цел.
Гората е много зла
Пътя
Гледки
Кулата на връх Снежанка.
Достигнахме до Каньона на водопадите
Тук оставихме джугана и метнахме раниците.
В началото път
Който достига до тази бесетка.
От тук в ляво от бесетката започва пътеката.
Пътеката в гората
Пресичат се много такива мосчета
По маршрута има много малки водопадчета.
Редените камъни
Водопад сърцето
Този камък много прилича на сърце
Целият водопад
Началото на водопад Орфей
Кристално чиста вода ( и студена)
Жена ми на фона на Орфей
След, като достигнахме до края ( или началото слизахме пътеката) тръгнахме да се връщане нагоре към джипа по стар и много изровен и обрасъл път, който в един момент става пътека. Взехме джипа и тръгнахме към хижа Перелик. Настанихме се ( хижара пич) и пообиколихме перелишкото било.
Отсреща Смолян
Джугана
Естетсвено ударихме бариерана на военните и обърнахме.
Тази къща ме изкефи
Особено оградата и вратата.
И така слязохме обратно в хижата.
Пренущувахме и тръгнахме към следващата ни цел връх Снежанка.
Кулата
Рано сутринта бяхме само ние
Кръчмето в кулата с много панорамна гледка.
Следва продължение..
Темата произлиза от тук: http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=65926
И така потеглихме, както беше по план, като първата спирка беше язовир Доспат.
След кратка почивка тръгнахме към Борино.
Джугана
Аз вече надъхан с Родопски красоти, без да знам още колко хубавини ни очакват.
След, като долях нафта в Борино тръгнахме към село Чала, като идеята беше да достигнем до Ягодина по черно. Да но нестана точно така. След Чала тръгнахме по хубав в началото черен път, докато в един момент нестигнахме до доста изровено и пропаднало място, където аз се зачудих дали да влизам във филми в предвит това че въпреки оборудването, с което разполагам сме само една кола. Отказахме се и заобиколихме до Ягодина по асфалт
. На връщане към Чала срещнах един човек в УАЗ, който разпитах за съсоянието на пътя и той ми каза че дори да съм преминал през въпросното място не е сигурен дали някакъв мост преди реката не е отнесен. Както и да е върнахме се до Борино и заобиколихме до Ягодина по асфалта. Там предварително си бях набелязал една спретната къщичка за гости и в нея пренущувахме, като разбира се преди това побиколих около Ягодина и изкачихме с джугана връх Свети Илия.Ей го върха.
Докато изкачвахме се засякохме с местен човек, който извозва туристи към върха.
Ягодина гледана от върха
Джугана
Малко в страни от върха до самият ръб е изградена метална платформа, от която има страхотна гледка.
Нашето джуганче си намери другарче
Това е металната платформа, за която споменах.
След, като слязохме от върха се отдадохме на порочни занимания, като скари бири и.тн
На сутринта посетихме Ягодинската пещера.
След кратка уговорка с водачката, тя разреши да поснимаме дискретно.
След обиколката на пещерата тръгнахме към Триград по черно ( по трака, който Чавдар V93 любезно ми предостави, благодаря за което).
На тази бесетка спряхме да се полюбуваме на природата и продължихме към Триград. Пътя беше супер.
Навлизаме в триград
След,пристигането ни в Триград веднага се забихме в пещера Дяволското гърло.
Част от Ждрелото.
В пещерата се опитах да снимам но снимките неса много добри.
Това е водопада, който тече вътре в пещерата.
Изхода.
Тук бях сериозно изкушен да се пусна но тъпчането с плодове преди това ме разубеди.
След Дяволското гърло отпрашихме към Чаирските езера. По пътя спряхме на много хубаво местенце с чешма и бесетка.
Джугана на сянка да почива.
Следващата ни спирка беше Чаирските езера, където мислехме и да нощуваме.
Обиколихме за удобни за палатков лагер места но ненамерихме.
Продължихме към почивната ( или бившата) станция с надежда там да разпънем но имаше прекалено много хора и беше някак си некомфортно. Решихме да достигнем до хижа Ледницата с риск да карам на фарове, като притеснението беше че небях сигурен дали от панорамния път има разклонение към хижата, по което да сляза с джугана. Малко след това...
се нахендрихме на "каменна река" пътя беше само каманак и то доста големи парчета имаше. Хванах на ляво да заобикалям, когато ме застигна едно момче с кросов мотор. Спрях го веднага и го разпитах. Пича се оказа че работи в пещера Харамииска, като водач. Много любезно ми предложи да ме заведе до село Мугла, тъй, като и той там отиваше. Тръгнахме с него и достигнахме една поляна на която той ми предложи 2 варианта стръмно изкачване ( това за което Чавдар спомена) и през гората. Естествено беше избрано стръмното изкачваме за по-пряко ( стъмваше се) а и малк оза раазнообразие. ДОстигнахме село Мугла. Там се разделихме с мото-офродъра на който съм благодарен за съдействието и отпрашихме към хижа Ледницата, като в Мугла местните ми казаха че има отбивка за хижата. Оказаха се прави от панорамния път има отбивка ( маркирал съм я на трака) и по доста изровен път се слиза право на хижата.
Пред хижата, учудващо стигнахме много по-бързо от колкото мислех.
Жена ми пред хижата, доволна че незамръкнахе а то долу едно слънце ( не е като в гората)
Аз, кроя планове да се качим пеша до връх Орфей и връх Широколъжки снежник. Не се получи. След втората бира размислих
На сутринта тръгнахме към Каьона на водопадите по панорамния.
Хижата снимата от пътя
Вече сме на пътя готови за атака на следващата ни цел.
Гората е много зла
Пътя
Гледки
Кулата на връх Снежанка.
Достигнахме до Каньона на водопадите
Тук оставихме джугана и метнахме раниците.
В началото път
Който достига до тази бесетка.
От тук в ляво от бесетката започва пътеката.
Пътеката в гората
Пресичат се много такива мосчета
По маршрута има много малки водопадчета.
Редените камъни
Водопад сърцето
Този камък много прилича на сърце
Целият водопад
Началото на водопад Орфей
Кристално чиста вода ( и студена)
Жена ми на фона на Орфей
След, като достигнахме до края ( или началото слизахме пътеката) тръгнахме да се връщане нагоре към джипа по стар и много изровен и обрасъл път, който в един момент става пътека. Взехме джипа и тръгнахме към хижа Перелик. Настанихме се ( хижара пич) и пообиколихме перелишкото било.
Отсреща Смолян
Джугана
Естетсвено ударихме бариерана на военните и обърнахме.
Тази къща ме изкефи
Особено оградата и вратата.
И така слязохме обратно в хижата.
Пренущувахме и тръгнахме към следващата ни цел връх Снежанка.
Кулата
Рано сутринта бяхме само ние
Кръчмето в кулата с много панорамна гледка.
Следва продължение..
Коментар