Един екипаж, един автомобил, една камера.

[Жоро Танев]

Взаимствах това заглавие от знаменитата поредица на Симеон Идакиев, защото нашето малко приключение, което преживяхме непрекъснато ми набиваше в главата именно такова заглавие. Бях пуснал тема за тази двудневна разходка, но поради различни причини никой не успя да се присъедини към нас. И така тръгнахме само аз и жена ми ... ей ти го екипажа, един джип и една фотокамера с която направихме много снимки от които избрах само 60 за да ги споделя с вас. Гледките бяха невероятни, но за съжаление от горещините се бе вдигнала много мараня, която не ни позволи да направим най-хубавите снимки. Но ... да карам подред.

[Жоро Танев]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

ДЕН 1:

Предишната нощ легнах да спя знаейки, че на следващата сутрин тръгваме. А тази следваща сутрин я чаках с огромно нетърпение цяла седмица. И тя дойде. Както беше по план станах в 8.00 обаче навигатора ми не можа да стане! Жена ми изпитваше някакво адско главоболие и то не и даваше да стане от кревата. Последваха разни илачи и чакане за да видим какво ще стане. Времето минаваше и аз леко по леко бях започнал да си мисля, че няма да тръгнем. Но жена ми е борбен човек и не се предава лесно. Поотпусна я и трескаво започнахме приготовлението. Един час след това бяхме готови, после натоварихме всичко в джипа и към 11.30 отлепихме. Времето беше напреднало и за това до Искрец карахме по асфалт минавайки през Костинброд, след това до Брезе и най-накрая излезнахме от пътя.


Планът ни беше този ден да минем планината стигайки до Петрохан, след това пак по черно да се качим на в. Ком и за финал да се върнем на хижа Ком. Там да спинкаме в палатката, а на сутринта .. да решим от къде ще се прибираме.
Времето беше много приятно, джипа пиплеше на горе безгрижно само на заден мост, а ние се наслаждавахме на гледките.




Ето този малък приятел ни направи ескорт в продължение на километър. Хвъркаше пред нас, кацаше на някой храст за да ни изчака и после пак напред.


Неусетно стигнахме над долината на любимата ми Студена река.


Тук решихме да хапнем и да пийнем по бира. Спряхме джипа до реката и приготвихме обяда. Ама по едно време на мен ми се чува нещо и излезнах от сянката на дървото и се заоглеждах. Виждам огромно стадо се задава от отсрещното хълмче придружено от седем осем кучета .. три от тях огромни каракачански овчарки. При едни предишни разходки едни такива песове щяха да ми оглозгат краката, помнейки това и съобразявайки скороста с която стадото се приближаваше издадох бърза и кратка заповед: прибирай всичко в джипа и скачай в него. На Веси не и трябваще много време да го стори но не остана време да прибера и двете отворени кутийки с бира. В момента в който хлопнах вратата на джипа песовете, вече бяха налетяли на мястото на което само преди секунди кротко си похапвахме.


Разсипаха ми бирата ... това бе достатъчно да ме накара да запсувам неистово докато те обикаляха около джипа. Стадото премина бързо покрай нас, а кучетата ни охраняваха през цялото време.




Появи се и овчаря. По селски му възпитан и отруден мъж с който проведохме един приятен разговор. Само, че ние в джипа а той от вън.


След като се наприказвахме аз реши да пална джипа и да тръгвам. Е голяма грешка ви казвам ... като побесняха тия песове, като се почна едно гонене на джипа и здраво ръфане на гумата на задната броня


Как не им омръзна да ни гонят толкова време незнам. Накрая обаче им писна и ни оставиха да си вървим по пътя. Я пребройте кучетета .... колко са?


След като си осигурихме прилична дистанция между тях и нас решихме да спрем отново за да пийнем кафенце. Седнах на един камък на сред реката и започнах да се наслаждавам на горещата напитка. От нейде долетя една пеперудка, кочто без никакъв свян ми кацна на пръста и започва да го изучава с дългото си хоботче. Нейното безстрашие позволи на Веси на и дръпне една фото сесия.




През това време нахапания ми джип кротко си почиваше.


На пеперудката и писна да ми разучава пръста и си отлетя. Веси най-накрая остави апарата и седна да си изпие кафето.


Починахме си и потеглихме отново. Преодоляхме стръмното изкачване от долината до тръбопровода и стъпихме на него. Там е леко за каране и за това си сменихме местата. Навигатора ми безкруполно ми зае местото и с щастлива усмивка на лицето пришпори джипа. По едно време от храстите изкочиха патпъдъци и затичаха пред джипа.


Куха работа са това патпъдъците ... тичаха поне километър пред нас преди да им скимне да отскочат в храсталаците Най-накрая се усетиха а ние продължихме напред. Вече наближавахме Петрохан и започнахме да срещаме все повече коли на берачи на боровинки.


Срещнахме и един човек, който бе спрял от страни на пътя и бе вдигнал капака на една изстрадала хондичка. Спрях да попитам дали не му трябва помощ, но човека каза, че не се нуждае. Заприказвахме се и той полюбопитства на къде сме се запътили. Споделих му плановете си, но той каза твърдо, че не мога да се кача от тук към Ком ами трябвало да слезна надолу към Гинци и от там към хижа Малина. Взехме си довиждане и продължихме. Естественно пресякохме пътя на Петрохан и не свих към Гинци, а продължих към Зелена глава. Минах .. без никакви проблеми и се заизкачвах на горе към билото под Ком.


По пътя си се разминах с ендуристи, които прелетаха покрай мен надолу.


Малко по нагоре видях спрял джип. Достигнахме го и спрях. Джипката беше добре подготвена Toyota. Млад мъж със семейството си почиваха на полянката и се заприказвахме. Аз му казах, че мисля да се кача на Ком, а те бяха се запътили към хижа Петрохан за да нощуват там. Пожелахме си всичко хубаво и продължих. По едно време гледам в огледалото, че тойотката е тръгнала след нас.


Стана ми приятно, че намерих съмишленик там, където не съм очаквал, че ще намеря. С удоволствие приехме компанията им и се закатерихме нагоре.




И отново среща със съфорумец. Този път беше ленд роувър на колега от Берковица който е участвал при поставянето на пейката на клуба на ледн роувър ентусиастс. Попитах го за Ком, но той каза, че идва от пейката и не се е качвал до горе. Предупреди ни за мочурището на поляната под билото и продължи на долу към хижа Ком, където щяхме да нощуваме и ние.


Хаиде пак нагоре .....


а тойотата след нас ...


и вече бяхме в при пейката и началото на маркировката.








Ето тук щяхме да нощуваме после. Поляната пред хижата бе започнала да се пълни с хора дошли тук да празнуват празника на балкана.


Натам събитията не се развиха добре за мен. Стъпихме на лявата маркировка и потеглихме през клека. Но в един момент наклона стана много голям и усетих джипа си, че не е много стабилен. Спряхме и с колегата отидохме напред да огледаме и двамата единодушно решихме, че не можем да минем. Върнахме назад с едни бесни маневри и направо си усетих какво е то голям страничен наклон и джип склонен да се гътне на страни. Леко и внимателно излезнах от ситуациата и реших да пробвам през поляната да заобиколя този хълм и да се озова под върха при втората половина на маркировката. Леко на първа бавна с подадена глава навън тръгнах през поляната, но в един момент видях как предните гуми казаха едно "джвак" и потънаха до хъбовете в мочурището. Задните бяха на твърдо и без проблем излезнах назад. Нов заход и същия резултат. Времето беше напреднало много и моя спътник реши тръгне към Петрохан. Взехме си довиждане и останахме отново сами. Дано прочете тази тема и да се чуем, защото в дънданията даже не се запознахме и после си ми беше терсене, че не сме го сторили. След N на брой опити накрая спрях и отворих лаптопа. Предвидливо си бях свалил трака от разходката на 18.07 и реших да го вкарам в GPSа
за да мина по трака по който са минали колегите. Е хубава идея, обаче голяма греда. При опит да го вкарам получвах грешка "track truncated" демек ... прецакан. Айде останах и без него. Ми сега ... часът е 19, а аз съм до никъде. Още известно мотане в опит да преодолея поляната и накрая се предадох. Безславно обърнах джипката към хижа Ком. Е поне хубавите гледки допринасяха до някъде да не се ядосвам.




Стигнахме на хижата, видях се с приятелите си и след като те си трънаха ние се заехме с изграждането на бивака. Последва събиране на дърва, палене на огън, опъване на палатката и приготвяне на салата и хапване.


Седнахме до огъна .. хапнахме .. пийнахме ракийка и дълго обсъждахме днешния ден. В крайна сметка бе прекрасен ден въпреки, че не успяхме да стигнем върха. Уморени, но щастливи и доволни към полунощ легнахме да спим. Утре .... утре ще катерим Ком отново, но не от изток ... а от запад.

[Чавдар (V93)]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

... При опит да го вкарам получвах грешка "track truncated" демек ... прецакан. ...

Не е "прецакан", а орязан. Опитал си да качиш в GPS-а трак, който е имал повече от 500 точки. Просто е трябвало да го разделиш по подходящ начин. Примерно, ако е бил целият трак от онази разходка, да си резнеш само тази част, която ти трябва.

[Жоро Танев]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

ДЕН 2:

Прекрасно утро. Часът към 8.00 и в палатката вече не се стои. Какъв кеф бе само когато отворих вратичката на палатката ... пред мен се показа Ком .. огромен, остър .. величествен. Удоволствие да видиш него, а не панелния таван. Последа едно пиене на кафе, закуска, аслед това и прибиране на палатката и всички останали такъми. Най-накрая в джипа готови за тръгване. Планът бе да се пуснем до Берковица, а след това да хванем пъте към хижа Здравченица след нея още на горе чак до билото. След това към Ком.
И тук отново грижа. Пускам GPSa и гледам, че нама захранване. Преглед на кабели, запалката на джипа и накрая си открих проблема. Изгорял бушон на USB захранването от запалката. Стъклен бушон ... от къде ли да намеря нов. Тъпото беше, че нямам и една жичка в джипа. Теглих му една и пуснах на долу към Берковица. Там щях да му мисля. Добре, че имаше един отворен магазин за авто части та от него си купиш два за всеки случай бушона от лада. Закърпих положението с GPSа и потеглихме по набелязания маршрут.


В началото пъте беше добре. Викам си ще се кача бързо до горе .. та нали пътя на картата е даден като 4f. Да ама не както казваше Петко Бочаров. Този път би трябвало да се промени от 4f на 4 extreme. В началото бяха огромни коловози от камионите на дъвосекачите, после дойдоха дерета които бяха отнесени от пороите, а преди Здравченица се появиха едни камъни големи и остри, които ме съпровождаха до самото било. Няма такъв път ... 1ва бавна и едва едва нагоре. По едно време покрай мен прелетя един колега с кросарка с когото по-късно се засякох по билото на два пъти. Оказа се, че вечерта сме спали на една и съща поляна и решил да се разходи на следващие ден. За сметка на отвратителния път пък гледките бяха на ниво.


Най-накрая стигнахме Здравченица. Не се качих до нея, защото нямаше какво да видя освен разруха.


Кошмарът продължи на горе и все нагоре.


Със всеки изминат километър долината под нас се смаляваше все повече.


Малко преди билото срещнахме и стадо бизони овчар така и не видях.


Малко след тях попаднахме и на това.




Под самото било срещнахме и хора в тази къща. Гледах гледах жици не видях. Живеят си горе без ток.


А преди кльона срещнахме тази газка. Нямаше как да не спра да си поговоря с шофьора и. Той огледа критично прашната джипка и каза "Я съм се качвал на Ком от тука ама преди години и с руска джипка ... с това незнам дали ше може да се изкачиш". Предупреди ме за страничните наклони и приятелски ме посъветва да не рискувам да се качвам сам.


Взехме си довиждане и аз продължих на горе. Стигнах кльона и ..... завих по него в ляво, а не в дясно към Бърля. С две думи ... не го послушах.


Пътя беше лек по кльона и дадох възможност на джипа да си почине от въртенето на предния мост и бавните скорости. Беше щастлив все още на този етап от пътуването.
А около върха започна да се заформя лека мъгла.


И започна катеренето на горе. Първия голям баир, който качих ми поднесе изненада. В самия му край имаше една яка канафка, която видях в последния момент. Но при този наклон просто нямаше как да върна газта и я натиснах до край. Джипа прелетя с предния мост над нея, но предпазната кора в самия и край отнесе един як удар. Спрях да огледам за поражения.


Кофти място за спиране беше ... като първия карък съм спрял право върху един мравуняк на летящи мравки. Докато се усетя какво е това дето лети на такъв рояк около нас джипката се напълни с тия гадове. Ама го разбрах чак когато влезнах вътре и потеглих. Задните седалки беха почернели от мравки, а гадините отпред ни хапеха на поразия. Вече бех потеглил и се съсредоточих върху карането оставяйки Веси да ги трепе на воля. Край няма този баир. Все нагоре и нагоре и в един момент джипа прояви склонност към поднасяне на задния мост към южния склон. Не страдах от липса на мощност, но последвалите поднасяния ме притесниха и тогава реших да спра с риска до тук. Все пак бях сама машина и помощ не можех да очаквам от никого. Решението ми не беше лесно да се предам точно тук ... на едно никакво разтояние от целта, но мисля, че бе разумно. При една от маркировките ми се видя удобно място за да обърна и спрях.


После се разходихме още малко на горе за да видя след поредното хълмче колко близо съм бил до върха. Гледах го гледах го и се казах ... и днес може да не съм успял, но следващия път ще бъдеш мой. Теглих му една и тръгнах обратно към джипа. Сега е момента да попитам кой от колегите от 18.07 е скъсал шпилка 8 мм с гайка капната с елетрожен към шпилката? Да си каже сам и ако си иска парчето за спомен да ми се обади . Мъглата ставаше все по-гъста и се опитваше да скрие джипа от погледа ми.


Бавно с нежелание започнахме да спускаме на долу. Айде, който може да чете по инклиномера да ми каже колко градуса са това?


Отново бяхме на кльона. Странно .. като че ли самият връх не искаше аз да се кача на него. Когато тръгвах нагоре почти нямаше мъгла, когато бях под него стана много и гъста, а когато вече се махнах от него отново мъглата изчезна.


Явно не ми е било писано да е този уикенд. И така ... все по кльона продължих по границата. На една от пирамидите видях дифендър на граничарите, но аз минах под тях по кльона. Гледали са ми сеира през цялото време как съм се катерил и спускал.
Не си направиха труда да ме пресрещнат и проверяват, а ние кротко продължихме пътя си надолу към Бърля покрай пирамидите и камъните маркиращи границата.














Красиво е .. от дясно канари, а от ляво това:


Това би трябвало да е пикет ... почти на самата граница е ....


А това е малко преди Бърля ...


А тези скални тераси са преди самото селце. Те бележат и края на нашето вълнуващо пътешествие.

[Жоро Танев]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

ЕПИЛОГ:

Ами какво да кажа?! Незабравимо, вълнуващо и не толкова леко пътешествие. Равносметката е 240 км от които 140 по черно.
За нас: много адреналин, много красота и незабравимо изживяване.
За джипа: изправяне на предпазната кора, както и смяна на левия тампон на двигателя, както и тампона на раздатката. От втория не е останало много

Дано съм ви доставил удоволствие.

[turtey]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Много готино
Другият път до върха

[Жоро Танев]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Много готино
Другият път до върха

Да беше дошъл с мен

[turtey]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Да беше дошъл с мен

Абе не язовира беше по-хладно и отдавна не бях карал лодка.
Ком ще го качим. Няма да избяга. Ше се съберем малка сплотена дружинка и отиваме

[Жоро Танев]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Абе не язовира беше по-хладно и отдавна не бях карал лодка.
Ком ще го качим. Няма да избяга. Ше се съберем малка сплотена дружинка и отиваме

Знам за това и не се нервих много.

[Любо Димитров(lama69)]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Браво! Страхотен пътепис!

п.п. А т.нар. пъдпъдъци са всъщност яребици и като гледам съвсем млади.

[Жоро Танев]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Браво! Страхотен пътепис!

п.п. А т.нар. пъдпъдъци са всъщност яребици и като гледам съвсем млади.

Здрасти е тебе точно чаках да кажеш като стар ловец Благодаря ти за поправката.

[Jivko]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Готино пътешествие. Браво

И страхотни снимки де

[v12345s]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Поздравения за разказа и снимките!

[Кити]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Голяма упоритост сте проявили ,но си струва.Браво за пътеписа и снимките!

[Kara Kolio]

До: Един екипаж, един автомобил, една камера.

Супер разходка и страхотен релакс се усеща от всички снимки.