Tweet
Всички стадии.
/Пръстенът падна, да живее пръстена /.
От 6 мес. ме гложди идеята за близко запознанство с местата, които попадат в триъгълника: Асеновград- -Смолян-Кърджали.
Ранната есен най-сетне направихме сефтето.
Идеята ми, да се мотнем до Гуне - Шарен нос и на другия ден до Мумджидам – Саръ кая ... накрая леко се претърпя малко извратена метаморфоза/защото решихме, че може и за един ден да се обходи всичко това.../.
На 19 Септември късния следобяд, цъфнахме /аз, Йоана и Ирена/ в хотел А. на края на Асеновград.
Мястото е чисто и не е скъпо. Рецепционистката е ангелче.
Е, леко се обезобрази престоя от зловонната миризма, носеща се непериодично и на талази от отвън? /предприятие, ферма като до Слънчево, ...близките гробища?/...изказаха се дори мнения, че не ги закопават надълбоко и от там ухае...и още от щедро напарфюмената стая, с което се цели задушаване на вонята.
Ма става един микс...
Накрая хлопнах половин литър вино и сериозно притъпих обонянието си. Малко преди 22 ч. дотърча и Пламенка с нейните две дУши.
Щяхме да правим “грандиозния преход” всичките шестима.
На другия ден, ни за миг не съжалих за набъбналата група.
Благодаря Плами. Ще направим и “умиргай трудно 2” скоро, нали?
На следващия ден към 9, тръгнахме от Р1, северно от Три могили.
Не взехме щеки /след 6 часа ми идеше да скоча от скалите от срам заради туй/.
Началото бе лесно. На Гуне дори направихме фтф. Много приятна изненада.
От срещнат пешеходец, разбрахме, че махалата е “голяма”, според местния стандарт.
Обитават я цели две малки семейства.
Гуне.
Под Гуне.
От там слязохме до реката и лесно се качихме до Шарен нос. Намерих кеша, пихме по една вода и хванахме гората.
Към Шарен нос.
След около половин час разбрах че сме напуснали /аз водех/ трака . Последва борба с бурелом върху сипей и съвсем справедливи похвали в мой адрес от малката ни група.
Малко преди Чиляка, Пламенка поведе и стана същото...
За щастие, скоро намерихме непресъхнала чешма и настроението мигом изхвърча нагоре.
От тук насетне вече не се губихме.
От Шарен нос до под Чиляка снимки нямам, че бях ангажиран да мисля мълчеливо по една-две теми...
Каката общува с алтер егото си далече под Чиляка и вече близо до Жълтата скала.
Саръ кая отдалече, отблизо и от сантиметри.
Времето обаче напредваше. Под Чиляка бяхме в 16 ч., а от Саръ кая към реката за слизахме към 18 /стръмно слизане, за любители извратеняци/.
До Саръ кая. Да се опънеш морен на меката трева/там е такава/ е в пъти по...от земните удоволствия.
Преди Мумджидам мръкна и продължихме на челници /стръмно пак но качване, вече/.
Река Дереси? скромно шупурка.
Някъде горе, Ирена взе да се вкисва и започнахме да правим по-дълги почивки.
А още - хапнахме по един залък, някой пи хапче /мипрофен/, настроението се оправи и продължихме към колите.
Няколко къщи в Три могили бяха осветени. От една се чуваше музика /ориенталска/, от друга - нечленоразделни крясъци и подобен на животински - рев.
Затова се измъзулихме незабелязано в тъмното.
При колите бяхме в 22 и нещо. Посрещнаха ни Роско и Гери /бяха ударили първия сън/. Много им се зарадвахме, Ирена дори взе да пляска с ръце и да ги прегръща.
После силите се върнаха и разпънахме палатките.
Пламенка си избра по-мека полянка, а ние по банкета се натъракаляхме, под защита на колите..
Накрая стана съвсем хубаво. Хапнахме, пийнахме и поговорихме сладко с разсънилите се Роскови, чак до след полунощ.
Ноща мина спокойно.
Сутрин от колата.
На заранта глътнахме по едно кафе и си взехме довиждане с Плами и хората. После отцепихме към Ин Кая. Интересна скала, но кутийката я няма. Нямах за съжаление под ръка заготовка...
Ин Кая.
Към обяд хапнахме от мегамекиците на Нареченски бани и от онея пилешки супи в които лъжицата седи права и след 15 ч. бяхме при Пепи в Орехово.
Там се гютнах за два часа да поспя, /че предния ден и вечер от всички хубави неща, само съня артисА/ и щом се мръкна седнахме на сладка приказка в пристройката на “Синчец”. По едно време дойде и адаша Васко от Сф/Пв/Орехово и стана съвсем приятно.
Пак отцепихме до полунощ в приказка.
На 22 Септември към 10 сутринта отпътувахме за дома. По пътя /една отбивка за Лъки, където 20 км. се пътуват колкото 220/ показахме на Роско и Гери каменния мост и пещерата до Белица и един водопад – Гюмберджията /под Кормисош/.
Пещерна Йоана.
Водопад Гюмберджията.
Заслон с кристали до с. Белица.
След туй, си взехме довиждане и те тръгнаха към Търново, ние към Варна.
Обратен път избрах по АМ Тракия, отбивката за Слънчака, Обзор и т.н.Оказа се най-бърз.
След пет часа и нещо бяхме вкъщи.
Това е.
П.П. Голямо благодаря Плами. Чакай включване отново.
/Пръстенът падна, да живее пръстена /.
От 6 мес. ме гложди идеята за близко запознанство с местата, които попадат в триъгълника: Асеновград- -Смолян-Кърджали.
Ранната есен най-сетне направихме сефтето.
Идеята ми, да се мотнем до Гуне - Шарен нос и на другия ден до Мумджидам – Саръ кая ... накрая леко се претърпя малко извратена метаморфоза/защото решихме, че може и за един ден да се обходи всичко това.../.
На 19 Септември късния следобяд, цъфнахме /аз, Йоана и Ирена/ в хотел А. на края на Асеновград.
Мястото е чисто и не е скъпо. Рецепционистката е ангелче.
Е, леко се обезобрази престоя от зловонната миризма, носеща се непериодично и на талази от отвън? /предприятие, ферма като до Слънчево, ...близките гробища?/...изказаха се дори мнения, че не ги закопават надълбоко и от там ухае...и още от щедро напарфюмената стая, с което се цели задушаване на вонята.
Ма става един микс...
Накрая хлопнах половин литър вино и сериозно притъпих обонянието си. Малко преди 22 ч. дотърча и Пламенка с нейните две дУши.
Щяхме да правим “грандиозния преход” всичките шестима.
На другия ден, ни за миг не съжалих за набъбналата група.
Благодаря Плами. Ще направим и “умиргай трудно 2” скоро, нали?
На следващия ден към 9, тръгнахме от Р1, северно от Три могили.
Не взехме щеки /след 6 часа ми идеше да скоча от скалите от срам заради туй/.
Началото бе лесно. На Гуне дори направихме фтф. Много приятна изненада.
От срещнат пешеходец, разбрахме, че махалата е “голяма”, според местния стандарт.
Обитават я цели две малки семейства.
Гуне.
Под Гуне.
От там слязохме до реката и лесно се качихме до Шарен нос. Намерих кеша, пихме по една вода и хванахме гората.
Към Шарен нос.
След около половин час разбрах че сме напуснали /аз водех/ трака . Последва борба с бурелом върху сипей и съвсем справедливи похвали в мой адрес от малката ни група.
Малко преди Чиляка, Пламенка поведе и стана същото...
За щастие, скоро намерихме непресъхнала чешма и настроението мигом изхвърча нагоре.
От тук насетне вече не се губихме.
От Шарен нос до под Чиляка снимки нямам, че бях ангажиран да мисля мълчеливо по една-две теми...
Каката общува с алтер егото си далече под Чиляка и вече близо до Жълтата скала.
Саръ кая отдалече, отблизо и от сантиметри.
Времето обаче напредваше. Под Чиляка бяхме в 16 ч., а от Саръ кая към реката за слизахме към 18 /стръмно слизане, за любители извратеняци/.
До Саръ кая. Да се опънеш морен на меката трева/там е такава/ е в пъти по...от земните удоволствия.
Преди Мумджидам мръкна и продължихме на челници /стръмно пак но качване, вече/.
Река Дереси? скромно шупурка.
Някъде горе, Ирена взе да се вкисва и започнахме да правим по-дълги почивки.
А още - хапнахме по един залък, някой пи хапче /мипрофен/, настроението се оправи и продължихме към колите.
Няколко къщи в Три могили бяха осветени. От една се чуваше музика /ориенталска/, от друга - нечленоразделни крясъци и подобен на животински - рев.
Затова се измъзулихме незабелязано в тъмното.
При колите бяхме в 22 и нещо. Посрещнаха ни Роско и Гери /бяха ударили първия сън/. Много им се зарадвахме, Ирена дори взе да пляска с ръце и да ги прегръща.
После силите се върнаха и разпънахме палатките.
Пламенка си избра по-мека полянка, а ние по банкета се натъракаляхме, под защита на колите..
Накрая стана съвсем хубаво. Хапнахме, пийнахме и поговорихме сладко с разсънилите се Роскови, чак до след полунощ.
Ноща мина спокойно.
Сутрин от колата.
На заранта глътнахме по едно кафе и си взехме довиждане с Плами и хората. После отцепихме към Ин Кая. Интересна скала, но кутийката я няма. Нямах за съжаление под ръка заготовка...
Ин Кая.
Към обяд хапнахме от мегамекиците на Нареченски бани и от онея пилешки супи в които лъжицата седи права и след 15 ч. бяхме при Пепи в Орехово.
Там се гютнах за два часа да поспя, /че предния ден и вечер от всички хубави неща, само съня артисА/ и щом се мръкна седнахме на сладка приказка в пристройката на “Синчец”. По едно време дойде и адаша Васко от Сф/Пв/Орехово и стана съвсем приятно.
Пак отцепихме до полунощ в приказка.
На 22 Септември към 10 сутринта отпътувахме за дома. По пътя /една отбивка за Лъки, където 20 км. се пътуват колкото 220/ показахме на Роско и Гери каменния мост и пещерата до Белица и един водопад – Гюмберджията /под Кормисош/.
Пещерна Йоана.
Водопад Гюмберджията.
Заслон с кристали до с. Белица.
След туй, си взехме довиждане и те тръгнаха към Търново, ние към Варна.
Обратен път избрах по АМ Тракия, отбивката за Слънчака, Обзор и т.н.Оказа се най-бърз.
След пет часа и нещо бяхме вкъщи.
Това е.
П.П. Голямо благодаря Плами. Чакай включване отново.
Коментар