Юг.
С много мъка, скандали на работа и бели косми в едноседмичната ми брада, отскубвам три почивни дни в края на Юни. Мислим да се се разходим до къмпинг „Космос”. Програмата включва разходка до там и обратно, обикаляне наоколо и може би посрещане на Джулайското слънце...В последния момент почивките остават, а посоката на дестинацията се завърта на 180 градуса на юг. Жоро е направил някакви непретенциозни къщички на Силистар, а въпреки мрачноватата слава на това място, ние си го харесваме. Децата също. На 29-ти, рано сутринта потегляме от Суворово. Минаваме през Айтоския проход. Камиони почти няма. Синчето не изригва обилната закуска по завоите като предния път, а кротко си спи. В града ми се обаждат колегите от работа. Нещо станало, трябвало да се взема някакво дежурство и би било хубаво да се върна. Вежливо ги изругавам и си изключвам телефона. Жена ми тихо закипява и забълбуква нещо скърцайки със зъби, за разни майки и за системата на „Спешна помощ”... В Ахтопол се обаждам на верен приятел и „оправяме” въпросното дежурство. Благодаря, д-р Валери... Тук идват нашите познати, които вече пет дни живеят в бунгалата на Силистар. Следват кафета, купуване на плувки за риба и внимателно отпрашваме по тясното шосе към къмпинга. Къщичките са чисто нови, срещаме стари авери от миналата година и денят изтича като къпане в морето, риболов и търсене на мидени залежи. Произшествия няма. Докато си пием бирата до бунгалата, един смок ... метър, метър и половина шляпва на земята от клоните на дървото над нас, и разплисква два литра скъпоценна кехлибарена течност. Докато му потърся сметка, се шмугва под бунгалото. А, може и да е било водна змия, не знам. Прекалено съм ядосан и жаден за да класифицирам змиии сега...Отваряме друго шише и продължаваме. Скоро се мръква, пали се огън, пали се и огъня на едни комшии поляци с каравана, които около час вече окъдяват старателно гората наоколу. После започват скари, коктейли и миди. После не помня.
Събуждаме се на другия ден в 9 и след задължителната морска баня, потегляме към устието на Велека. Там след кратък пазърлък си вземаме лодка и правим пет километрова екскурзия нагоре по течението.
Клоните на дърветата достигат някъде до зеленикавата вода.
А, преди няколко години по време на големия български потоп, водата е достигала до клоните. На 7-8 метра над главите ни се виждат изсъхнали водорасли под самите им върхове. Има много Жълти лили. На някои от дънерите се припичат костенурки, а на листата жаби.
Не липсват и птици.
Около лодката току се стрелкат като малки перископи, водни змии. Покрай местността „Царското кладенче” правим поворот и се плъзгаме наодолу по течението. Близо до морския бряг то е съвсем бавно.
Слизаме за десетина минути децата да се охладят в реката и се връщаме обратно с лодката на стоянката около моста. Следва пришвартовка и парична благодарност към лодкарите.
В Синеморец зареждаме течни, твърди и газообразни провизии и се връщаме „вкъщи”. Миденото поле което намерих вчера, ме чака, а наш приятел отива да омгьосва рибата на мостчето. После вечерта е дълга...
А, накрая...ах накрая
Дали онази аз сънувах рано сутрин
изгрева на Слънцето
или това си беше просто
атомен чадър в главата ми набъбнал
и разцъфнал
не знам и до сега,
и тъна в неведение
блаженно
мамака му
ха-ха
ха-ха
или с две думи...
"във ранна сутрин, аз не станах,
но станах късно по обяд"
и виж горе
Към 12 ч. на 01-ви Юли потегляме за Варна. Минаваме през Приморско и на път за Бегликташ, нашите приятели във втората кола без малко да се сблъскат с безобразно кацащ мотоплан. Какво ли щяха да кажат засктрахователите после...
Спираме на импровизирания паркинг и прекарваме около час и половина покрай Светилището.
От наблюдателната кула зърваме и едно чудовище. По ръст съръзмерно с онова старопланинско прасе, за което бях писал в 36. Да, ама сега сме на високо...
Следва връщане към главния път по една отбивка, която свършва със заварена врата точно на изхода на шосето. Няма как, въртим през Приморско и поемаме към Варна. Много ми се искаше да спрем и на „Пода”..., но уви чакат ни задачи. Този път се пробвам през Дюлино. Спокойно е. Само тирове с дърва да пъплят из горскито шосета. С един се разминавам на почти огледало разстояние. Горе в планината е много красиво.
Децата огладняват, а по селата няма магазини. Или има само такива за напитки
Накрая откриваме някакъв с провизии до един от Чифлиците. Купуваме питка и парче кашкавал. Йоана казва, че по вкусни питка и кашкавал не е яла. Ако ги бяхме оставили до вечерта така, сигурно щяха за изгиризат тапицерията на седалките... Деца... Точно преди табелата за село ни заплющява дъжд. Ама проливен и напоителен. Не се плаша. Взели сме две бири и разни други работи за да е уютна вечерта. Ами това е...
С много мъка, скандали на работа и бели косми в едноседмичната ми брада, отскубвам три почивни дни в края на Юни. Мислим да се се разходим до къмпинг „Космос”. Програмата включва разходка до там и обратно, обикаляне наоколо и може би посрещане на Джулайското слънце...В последния момент почивките остават, а посоката на дестинацията се завърта на 180 градуса на юг. Жоро е направил някакви непретенциозни къщички на Силистар, а въпреки мрачноватата слава на това място, ние си го харесваме. Децата също. На 29-ти, рано сутринта потегляме от Суворово. Минаваме през Айтоския проход. Камиони почти няма. Синчето не изригва обилната закуска по завоите като предния път, а кротко си спи. В града ми се обаждат колегите от работа. Нещо станало, трябвало да се взема някакво дежурство и би било хубаво да се върна. Вежливо ги изругавам и си изключвам телефона. Жена ми тихо закипява и забълбуква нещо скърцайки със зъби, за разни майки и за системата на „Спешна помощ”... В Ахтопол се обаждам на верен приятел и „оправяме” въпросното дежурство. Благодаря, д-р Валери... Тук идват нашите познати, които вече пет дни живеят в бунгалата на Силистар. Следват кафета, купуване на плувки за риба и внимателно отпрашваме по тясното шосе към къмпинга. Къщичките са чисто нови, срещаме стари авери от миналата година и денят изтича като къпане в морето, риболов и търсене на мидени залежи. Произшествия няма. Докато си пием бирата до бунгалата, един смок ... метър, метър и половина шляпва на земята от клоните на дървото над нас, и разплисква два литра скъпоценна кехлибарена течност. Докато му потърся сметка, се шмугва под бунгалото. А, може и да е било водна змия, не знам. Прекалено съм ядосан и жаден за да класифицирам змиии сега...Отваряме друго шише и продължаваме. Скоро се мръква, пали се огън, пали се и огъня на едни комшии поляци с каравана, които около час вече окъдяват старателно гората наоколу. После започват скари, коктейли и миди. После не помня.
Събуждаме се на другия ден в 9 и след задължителната морска баня, потегляме към устието на Велека. Там след кратък пазърлък си вземаме лодка и правим пет километрова екскурзия нагоре по течението.

Клоните на дърветата достигат някъде до зеленикавата вода.
А, преди няколко години по време на големия български потоп, водата е достигала до клоните. На 7-8 метра над главите ни се виждат изсъхнали водорасли под самите им върхове. Има много Жълти лили. На някои от дънерите се припичат костенурки, а на листата жаби.








Не липсват и птици.



Около лодката току се стрелкат като малки перископи, водни змии. Покрай местността „Царското кладенче” правим поворот и се плъзгаме наодолу по течението. Близо до морския бряг то е съвсем бавно.





Слизаме за десетина минути децата да се охладят в реката и се връщаме обратно с лодката на стоянката около моста. Следва пришвартовка и парична благодарност към лодкарите.
В Синеморец зареждаме течни, твърди и газообразни провизии и се връщаме „вкъщи”. Миденото поле което намерих вчера, ме чака, а наш приятел отива да омгьосва рибата на мостчето. После вечерта е дълга...



А, накрая...ах накрая

Дали онази аз сънувах рано сутрин
изгрева на Слънцето
или това си беше просто
атомен чадър в главата ми набъбнал
и разцъфнал
не знам и до сега,
и тъна в неведение
блаженно

мамака му
ха-ха
ха-ха

или с две думи...
"във ранна сутрин, аз не станах,
но станах късно по обяд"
и виж горе

Към 12 ч. на 01-ви Юли потегляме за Варна. Минаваме през Приморско и на път за Бегликташ, нашите приятели във втората кола без малко да се сблъскат с безобразно кацащ мотоплан. Какво ли щяха да кажат засктрахователите после...
Спираме на импровизирания паркинг и прекарваме около час и половина покрай Светилището.


От наблюдателната кула зърваме и едно чудовище. По ръст съръзмерно с онова старопланинско прасе, за което бях писал в 36. Да, ама сега сме на високо...

Следва връщане към главния път по една отбивка, която свършва със заварена врата точно на изхода на шосето. Няма как, въртим през Приморско и поемаме към Варна. Много ми се искаше да спрем и на „Пода”..., но уви чакат ни задачи. Този път се пробвам през Дюлино. Спокойно е. Само тирове с дърва да пъплят из горскито шосета. С един се разминавам на почти огледало разстояние. Горе в планината е много красиво.

Децата огладняват, а по селата няма магазини. Или има само такива за напитки

Коментар