Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Юг

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Юг

    Юг.
    С много мъка, скандали на работа и бели косми в едноседмичната ми брада, отскубвам три почивни дни в края на Юни. Мислим да се се разходим до къмпинг „Космос”. Програмата включва разходка до там и обратно, обикаляне наоколо и може би посрещане на Джулайското слънце...В последния момент почивките остават, а посоката на дестинацията се завърта на 180 градуса на юг. Жоро е направил някакви непретенциозни къщички на Силистар, а въпреки мрачноватата слава на това място, ние си го харесваме. Децата също. На 29-ти, рано сутринта потегляме от Суворово. Минаваме през Айтоския проход. Камиони почти няма. Синчето не изригва обилната закуска по завоите като предния път, а кротко си спи. В града ми се обаждат колегите от работа. Нещо станало, трябвало да се взема някакво дежурство и би било хубаво да се върна. Вежливо ги изругавам и си изключвам телефона. Жена ми тихо закипява и забълбуква нещо скърцайки със зъби, за разни майки и за системата на „Спешна помощ”... В Ахтопол се обаждам на верен приятел и „оправяме” въпросното дежурство. Благодаря, д-р Валери... Тук идват нашите познати, които вече пет дни живеят в бунгалата на Силистар. Следват кафета, купуване на плувки за риба и внимателно отпрашваме по тясното шосе към къмпинга. Къщичките са чисто нови, срещаме стари авери от миналата година и денят изтича като къпане в морето, риболов и търсене на мидени залежи. Произшествия няма. Докато си пием бирата до бунгалата, един смок ... метър, метър и половина шляпва на земята от клоните на дървото над нас, и разплисква два литра скъпоценна кехлибарена течност. Докато му потърся сметка, се шмугва под бунгалото. А, може и да е било водна змия, не знам. Прекалено съм ядосан и жаден за да класифицирам змиии сега...Отваряме друго шише и продължаваме. Скоро се мръква, пали се огън, пали се и огъня на едни комшии поляци с каравана, които около час вече окъдяват старателно гората наоколу. После започват скари, коктейли и миди. После не помня.
    Събуждаме се на другия ден в 9 и след задължителната морска баня, потегляме към устието на Велека. Там след кратък пазърлък си вземаме лодка и правим пет километрова екскурзия нагоре по течението.




    Клоните на дърветата достигат някъде до зеленикавата вода.
    А, преди няколко години по време на големия български потоп, водата е достигала до клоните. На 7-8 метра над главите ни се виждат изсъхнали водорасли под самите им върхове. Има много Жълти лили. На някои от дънерите се припичат костенурки, а на листата жаби.






















    Не липсват и птици.







    Около лодката току се стрелкат като малки перископи, водни змии. Покрай местността „Царското кладенче” правим поворот и се плъзгаме наодолу по течението. Близо до морския бряг то е съвсем бавно.











    Слизаме за десетина минути децата да се охладят в реката и се връщаме обратно с лодката на стоянката около моста. Следва пришвартовка и парична благодарност към лодкарите.
    В Синеморец зареждаме течни, твърди и газообразни провизии и се връщаме „вкъщи”. Миденото поле което намерих вчера, ме чака, а наш приятел отива да омгьосва рибата на мостчето. После вечерта е дълга...







    А, накрая...ах накрая

    Дали онази аз сънувах рано сутрин
    изгрева на Слънцето
    или това си беше просто
    атомен чадър в главата ми набъбнал
    и разцъфнал
    не знам и до сега,
    и тъна в неведение
    блаженно
    мамака му
    ха-ха
    ха-ха


    или с две думи...
    "във ранна сутрин, аз не станах,
    но станах късно по обяд"
    и виж горе
    Към 12 ч. на 01-ви Юли потегляме за Варна. Минаваме през Приморско и на път за Бегликташ, нашите приятели във втората кола без малко да се сблъскат с безобразно кацащ мотоплан. Какво ли щяха да кажат засктрахователите после...
    Спираме на импровизирания паркинг и прекарваме около час и половина покрай Светилището.







    От наблюдателната кула зърваме и едно чудовище. По ръст съръзмерно с онова старопланинско прасе, за което бях писал в 36. Да, ама сега сме на високо...



    Следва връщане към главния път по една отбивка, която свършва със заварена врата точно на изхода на шосето. Няма как, въртим през Приморско и поемаме към Варна. Много ми се искаше да спрем и на „Пода”..., но уви чакат ни задачи. Този път се пробвам през Дюлино. Спокойно е. Само тирове с дърва да пъплят из горскито шосета. С един се разминавам на почти огледало разстояние. Горе в планината е много красиво.



    Децата огладняват, а по селата няма магазини. Или има само такива за напитки Накрая откриваме някакъв с провизии до един от Чифлиците. Купуваме питка и парче кашкавал. Йоана казва, че по вкусни питка и кашкавал не е яла. Ако ги бяхме оставили до вечерта така, сигурно щяха за изгиризат тапицерията на седалките... Деца... Точно преди табелата за село ни заплющява дъжд. Ама проливен и напоителен. Не се плаша. Взели сме две бири и разни други работи за да е уютна вечерта. Ами това е...

  • #2
    До: Юг

    Ей, страхотно! Снимките с лилиите са ти невероятни.
    Всеки трябва да ти чете на теб разказите, отнемат 10тина мунитки, неангажиращи, но страшно зареждащи! Поздравления

    п.п. На теб ще ти завиди всеки ловец, все прасета около теб!
    Все, что делаешь, надо делать хорошо, даже если совершаешь безумство.
    A2 (+)

    Коментар


    • #3
      До: Юг

      Днес с удоволствие го прочетох, сега пак.
      Kent, след всеки твой пътепис ми идва да запаля колата и да се запилея по твоите места за ден-два-три...
      И не само на мен..

      Коментар


      • #4
        До: Юг

        Рядко коментирам. Бил съм на местата който описваш, представяш ги прекрасно. Имаш дарба за пътеписи.
        "...колко ли скучен ми би бил живота без мотоциклета и без прекрасното, истинско усещане за Пътя..." - Бат Димо - R.I.P.

        Коментар


        • #5
          До: Юг

          Поздрави за хубавият разказ!
          Dacia Duster 1.5 dci 115Hp 4х4 - Екзотика на колела.

          Коментар


          • #6
            До: Юг

            Малко допълнение, но тук съм само статист

            http://vbox7.com/play:3cda2e44

            Коментар


            • #7
              До: Юг

              Чудесен разказ,прииска ми се да стана и да тръгна на момента!А клипчето с тази музика която си избрал за фон е невероятно!Поздравления!

              Коментар


              • #8
                До: Юг

                Браво! А риба хванахте ли?

                Коментар


                • #9
                  До: Юг

                  Клипчето е на едни приятел, аз съм само статист. Пуснах го с негово разрешение. Тихомире, май хванахме, ама не от Велека

                  Коментар

                  Активност за темата

                  Свий

                  В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                  Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                  Зареждам...
                  X