Tweet
В понеделник, прибирайки се от сбирката край Копривщица, за пореден път щях да пропусна да се отбия до тракийската могила край с. Съдиево. Чувствах се много уморен, след трите поредни, безсънни нощи, след опитите да карам офроуд с мотоциклет, чиито гуми не стават вече и за асфалт, след напъните да извадим от калта едно Диско, под връх Кози грамади, след марш на скок до билото, където трябваше да посрещна спасителния джип...
Реших, че е време да се отбия, да почета незнайния тракийски войн, почиващ край могилата. Да почина половин час...
Могилата се намира на около километър, северно от с. Съдиево, разположено на главния път Нова Загора – Сливен.
Разбира се, че днес е понеделник...
Ритуалното погребение на верните коне на тракийския войн е на мястото си, в южния край на моглата. Интересно ми е, дали е разкрита погребалната камера, която би трябвало да се намира под могилата. Ще се наложи да намина пак, за да попитам...
В далечината, между узрелите жита, съзирам сврачи орех. Наричат ги „сврачи”, защото се предполага, че са поникнали от случайно изпуснат от сврака орехов плод. Подкарвам мотоциклета нататък... Паркирам и се излягам под дебелата сянка. Мислите ми, подхранвани от от песента на чучулигите и от мириса на лавандула, се понасят в древноста... Представям си неизвестния тракйски войн, чиито останки почиват по съседната могила... Почти го виждам, как препуска на един от ритуално съсечените в предверието на гробницата, коне... Правя неволна аналогия с мотоциклета до мен и най-нелепо в мислите ми нахлува образът на червенокоса девойка...
Дали тракийките са били червенокоси, ако ли не, дали са си боядисвали косите? А дали са си сплитали малки, закачливи плитчици?
Да ме извиняват историците, но вече съм убеден, че траките и келтите, ако и да не са едни и същи племена, то поне са с общ произход...
Реших, че е време да се отбия, да почета незнайния тракийски войн, почиващ край могилата. Да почина половин час...
Могилата се намира на около километър, северно от с. Съдиево, разположено на главния път Нова Загора – Сливен.
Разбира се, че днес е понеделник...
Ритуалното погребение на верните коне на тракийския войн е на мястото си, в южния край на моглата. Интересно ми е, дали е разкрита погребалната камера, която би трябвало да се намира под могилата. Ще се наложи да намина пак, за да попитам...
В далечината, между узрелите жита, съзирам сврачи орех. Наричат ги „сврачи”, защото се предполага, че са поникнали от случайно изпуснат от сврака орехов плод. Подкарвам мотоциклета нататък... Паркирам и се излягам под дебелата сянка. Мислите ми, подхранвани от от песента на чучулигите и от мириса на лавандула, се понасят в древноста... Представям си неизвестния тракйски войн, чиито останки почиват по съседната могила... Почти го виждам, как препуска на един от ритуално съсечените в предверието на гробницата, коне... Правя неволна аналогия с мотоциклета до мен и най-нелепо в мислите ми нахлува образът на червенокоса девойка...
Дали тракийките са били червенокоси, ако ли не, дали са си боядисвали косите? А дали са си сплитали малки, закачливи плитчици?
Да ме извиняват историците, но вече съм убеден, че траките и келтите, ако и да не са едни и същи племена, то поне са с общ произход...
"
Коментар