Tweet
Една година по-късно
Измина почти 1 година от предишното ни посещение на Чудните мостове описано в предишния ми пътепис http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=62443.
Цяла година бяхме обрабовали наште приятели колко е хубаво там, бяхме ги облъчили с подходящ снимков материал и всички имаха "вътрешната потербност"
да посетят това райско кътче на България.
И така рано сутринта на 26 август 2006 потегляме конвой от три коли към Чудните мостове. Време прекрасно, настроение още по-добро. Този път маршрута е по различен: София -> с. Забърдо -> Чудните мостове -> Асенова крепост -> София
Причината да се отбием до "световно известното" с. Забърдо е репортаж в новините на една телевизия (не си спомням вече коя) за "уникалното Виенско колело на с. Забърдо" - прародителя на сегашния атракцион "Виенско колело".
След кратко лутане попадаме на "уникалния феномен". Действително е уникален, но за декор на вудевил. Странна доста нескопосано направена и обезпокоително неподсигурена дървена конструкция. Качваме децата за по една снимка
Добре че конструкцията е заключена с верига и катинар иначе пак щяхме да правим комисии за разследване на инциденти.
Това което прави впечатление е детската площадка в непосредствена близост до инженерния феномен.
Изключително добре поддържана и чиста (нещо което сме забравили в София как изглежда)
местен урбанистичен елемент.
След кратка почивка поемаме към хижата Скалните мостове. Настаняване и бегом надолу към Чудните мостове.
За разлика от предишния път времето е разкошно, групата е по-сериозна и по-ентусиазирана
Всеки е въоръжен до зъби с необходимата фото и видеотехника - ще се увековечава Момента.
За да не се повтарям и да ставам досаден тук ще приложа ограничен брой снимков материял от Чудните мостове.
Реката е почти пресъхнала и може спокойно да се мине срещу течението и под едната от арките
При пълноводие достъпа до тази част е невъзможен освен със специална екипировка
От тук нататък започва царството на елфи, гномове и тролове
Високопланинска маркировка в зародиш
Поверието казва, че когато човек се качва във високата планина трябва да вземе едно камъче (камък) от равнината и да го качи в планината, където да го остави върху някоя такава пирамида край пътеката. Така по естествен начин се изгражда и поддържа маркировката във високите планински участъци. Следват снимки за
спомен (нали сме много шарена група)
Някой се смилява и аз се появявам в кадро
Достигаме края на пътеката
Отново сме намусени, но трябва да се връщаме - пътеката свършва
Обратно по течението към изхода
Вече сме пред хижата и поемаме по обиколната пътека (вече сериозно ремонтирана и доста по-добре обезопасена)
Тази вечер групата е сериозно подготвена
Дори покривка за масата (пъна) си носим
Когато сложих 3 литровата бутилка с червено вино в багажника жена ми запротестира "За каво си помъкнал толкова вино? Кой ще го пие?" Тук е средата на вечерта
и ... средата на бутилката с червено вино
заспалите физиономии са от светкавицата, да не си помислите нещо друго.
На другия ден потегляме обратно за София, но ни очаква посещение на Асенова крепост (има я и в книжките 100 НТО). Спираме за последни снимки по пътя от Чудните мостове към главния път.
Проклета електрификация, вечно ще се появи там където да ти развали хубавия кадър.
Имаше идея да се спира и на Бачковския манастир, но там имаше ОГРОМЕН цигански (romski) събор и решихме да не рискуваме да се разделим с ценни части от возилата и багажа. Подминахме стълпотворението и достигнахме Асенова крепост. Първото впечатление от паркинга е за изумително ... НИЩО
След преодоляването на една доста off-road напълно необезопасена пътека се разкрива гледка към църквата в подножието на крепостта
Струвало си е зора. Реставрацията е доста добра и радва окото
След изкачването на стъпалата се налита на едни доста словоухотлив субект, от който трябва да се вземе печата за книжката 100 НТО. Оказва се не лека задача.
Във вътршността стенописите (или по-скоро запазената част от тях) впечатляват с детайлността на рисунъка
Обиколката около църквата затвъждава възхитата от майсторлъка на старите майстори
Изкачваме се към крепостта и се наслаждаваме на гледката
Не знам точно поради каква причина но този кадър предизвика асоциация със филма на Луй Дьо Финес "Кацнал на едно дърво"
Вече сме на върха.
Това е останало от Самуиловото величие
Снимка за довиждане
и отново на път. След няколко часа сме в София, но още по пътя планираме следващата екскурзия.
Измина почти 1 година от предишното ни посещение на Чудните мостове описано в предишния ми пътепис http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=62443.
Цяла година бяхме обрабовали наште приятели колко е хубаво там, бяхме ги облъчили с подходящ снимков материал и всички имаха "вътрешната потербност"
да посетят това райско кътче на България.И така рано сутринта на 26 август 2006 потегляме конвой от три коли към Чудните мостове. Време прекрасно, настроение още по-добро. Този път маршрута е по различен: София -> с. Забърдо -> Чудните мостове -> Асенова крепост -> София
Причината да се отбием до "световно известното" с. Забърдо е репортаж в новините на една телевизия (не си спомням вече коя) за "уникалното Виенско колело на с. Забърдо" - прародителя на сегашния атракцион "Виенско колело".
След кратко лутане попадаме на "уникалния феномен". Действително е уникален, но за декор на вудевил. Странна доста нескопосано направена и обезпокоително неподсигурена дървена конструкция. Качваме децата за по една снимка
Добре че конструкцията е заключена с верига и катинар иначе пак щяхме да правим комисии за разследване на инциденти.
Това което прави впечатление е детската площадка в непосредствена близост до инженерния феномен.
Изключително добре поддържана и чиста (нещо което сме забравили в София как изглежда)
местен урбанистичен елемент.
След кратка почивка поемаме към хижата Скалните мостове. Настаняване и бегом надолу към Чудните мостове.
За разлика от предишния път времето е разкошно, групата е по-сериозна и по-ентусиазирана
Всеки е въоръжен до зъби с необходимата фото и видеотехника - ще се увековечава Момента.
За да не се повтарям и да ставам досаден тук ще приложа ограничен брой снимков материял от Чудните мостове.
Реката е почти пресъхнала и може спокойно да се мине срещу течението и под едната от арките
При пълноводие достъпа до тази част е невъзможен освен със специална екипировка
От тук нататък започва царството на елфи, гномове и тролове
Високопланинска маркировка в зародиш
Поверието казва, че когато човек се качва във високата планина трябва да вземе едно камъче (камък) от равнината и да го качи в планината, където да го остави върху някоя такава пирамида край пътеката. Така по естествен начин се изгражда и поддържа маркировката във високите планински участъци. Следват снимки за
спомен (нали сме много шарена група
)Някой се смилява и аз се появявам в кадро
Достигаме края на пътеката
Отново сме намусени, но трябва да се връщаме - пътеката свършва
Обратно по течението към изхода
Вече сме пред хижата и поемаме по обиколната пътека (вече сериозно ремонтирана и доста по-добре обезопасена)
Тази вечер групата е сериозно подготвена
Дори покривка за масата (пъна) си носим
Когато сложих 3 литровата бутилка с червено вино в багажника жена ми запротестира "За каво си помъкнал толкова вино? Кой ще го пие?" Тук е средата на вечерта
и ... средата на бутилката с червено вино
заспалите физиономии са от светкавицата, да не си помислите нещо друго.
На другия ден потегляме обратно за София, но ни очаква посещение на Асенова крепост (има я и в книжките 100 НТО
). Спираме за последни снимки по пътя от Чудните мостове към главния път.Проклета електрификация, вечно ще се появи там където да ти развали хубавия кадър.
Имаше идея да се спира и на Бачковския манастир, но там имаше ОГРОМЕН цигански (romski) събор и решихме да не рискуваме да се разделим с ценни части от возилата и багажа. Подминахме стълпотворението и достигнахме Асенова крепост. Първото впечатление от паркинга е за изумително ... НИЩО
След преодоляването на една доста off-road напълно необезопасена пътека се разкрива гледка към църквата в подножието на крепостта
Струвало си е зора. Реставрацията е доста добра и радва окото
След изкачването на стъпалата се налита на едни доста словоухотлив субект, от който трябва да се вземе печата за книжката 100 НТО. Оказва се не лека задача.
Във вътршността стенописите (или по-скоро запазената част от тях) впечатляват с детайлността на рисунъка
Обиколката около църквата затвъждава възхитата от майсторлъка на старите майстори
Изкачваме се към крепостта и се наслаждаваме на гледката
Не знам точно поради каква причина но този кадър предизвика асоциация със филма на Луй Дьо Финес "Кацнал на едно дърво"
Вече сме на върха.
Това е останало от Самуиловото величие
Снимка за довиждане
и отново на път. След няколко часа сме в София, но още по пътя планираме следващата екскурзия.
(снимките са от края на септември тази година). Браво колега, хубава разходка - аз тази година за пръв ходих по тия места, каквото и да кажа ще бъде малко.
Коментар