Родопски Мотиви

[Jimi]

От 1 до 5 май с приятели се разходихме из Родопите. Минахме през повечето обичайно посещавани места, но се стараехме да караме по непознати пътища. Нямаше ден в който не ни валя дъжд, но имаше и слънце и сняг. Спахме 2 вечери на палатки и 2 в чаршафи. С две думи имаше от всичко и беше повече от хубаво. Ето малко фото-мотиви:






























































Това е от мен!

[alex_markov]

До: Родопски Мотиви

Браво, Прекрасни снимки, НО дай повечко инфо, къде сте ходили, какво сте видяли

[gere]

До: Родопски Мотиви

А-а-а, не се приема! Толкова време го чакам тоя пътепис, а така да го прегазиш. А и с тия хубавите снимки направо си плаче за още някой ред. Знаем, че можеш повече!

[isso]

До: Родопски Мотиви

Прекрасни места има в Родопите! Поздравления колега!

[Чавдар (V93)]

До: Родопски Мотиви

Браво, Прекрасни снимки, НО дай повечко инфо, къде сте ходили, какво сте видяли

Правилно! Недей само да "отбиваш номера". Дай повече информация!
Жалко, че не сте случили с времето. Надявам се да имаме повече късмет.

[Stank]

До: Родопски Мотиви

Прекрасни снимки !!!

[Jimi]

До: Родопски Мотиви



Реших аз да разчупя стереотипа, и какво стана - "не се приема"...

Ден1:

Тръгнахме от Белащица към Бяла Черква. Дъжда беше студен и постоянен. Парното в колата работеше на макс, но ня успяваше да изчисти цялата влага от стъклата. Радиостанциите припукваха между шегите, а завоите се надпреварваха, кой ще е по обратен. Стигнахме Бяла Черква, но днес едва ли можеше да видим по надалеч от съседния бор, така че подминахме мястото с "гледката". От тук пътя ни си имаше история. Първото наше познанство започна на 2 и 3 Януари, когато в половин-метров сняг се борихме за първооткритието на село Ситово. Както от тогава ни беше ясно, в това село живеят голяма част от българските Сити (справка Стар Уорс) и се бяхме подготвили с обилко количесто джедайски лебедки, крикове и лопати, за да се справим с предизвикателството. Явно силата е била с нас, защото този път стигнахме.
Следва кратък макадам до Лилково.
Голямото неизвестно за деня беше пътя до Орехово. След много втренчени минути в Гугъл Ърт, си бяхме изяснили ситуацията но въпреки това си беше откривателска тръпка за мен. Борче в дясно, остър завой, къща в ляво и други ориентири ни отвеждат до целта безпроблемно. Страхотно е пътчето - тясно, изоставено и криво.
От Орехово до Чудните мостове нямаше интрига, освен обилния сняг и коледното настроение. Съвсем сериозно се бяхме замислили, дали в хижата няма да има елха...

[Jimi]

До: Родопски Мотиви

Ден 2

Чудните Мостове. Дъжда не спираше.
Всички спяха в топлите легла, освен мен. В седем облякох дъждобрана и фотоапарата и тръгнах на разходка. Обикалях мълчаливо в тихия дъжд и ми беше много добре.
В девет кафетата, цигарите и джиповете пушеха, целта ни беше село Беден. Малко след началото на пътя, снега стана подозрително много и както се очакваше затракаха лебедки и лопати. Отказахме се скоро и предължишхме по асвалта към Гела. Това село имаше особен магнетизъм, заради простора и гледките.
Преди години бях на прословутото надсвирване с гайди и ми е останал много хубав спонем за красиво черно пътче до селото с имe средно межди жезъл и стик - Стикъл. Много исках да го видя пак това място и не сгреших. Страхотна красота беше.
Над Стикъл хванахме трака за Мугла. Любимата ми настила - песъчлива с добро сцепление и постоянно проверяваща ходовете на окачването. Първа бавна и отворен прозорец.
Стигнахме в подножието на връх Турлата. Времето беше напреднало и заваля суграшица. Разпънахме бивака във двора на параклиса и се заехме с огъня. Времето се оправи и гледахме залеза, пресушавайки бутилка червено вино.

[marin199]

До: Родопски Мотиви

Добра обиколка. Пожелания да откриете още много хубави кътчета в Родопите. Има в изобилие.

[Жоро]

До: Родопски Мотиви

Така, така, разкажи ни.
А тази локва ми е позната,

Май е ето тук ->

Поздрави!

Дай, някой трак, че моите нещо още не мога да ги "извадя" от ГПС-а.

[Jimi]

До: Родопски Мотиви

Така, така, разкажи ни.

Поздрави!

Дай, някой трак, че моите нещо още не мога да ги "извадя" от ГПС-а.

Трак нямам, съжалявам. Иначе това е мястото, прав си.

[Jimi]

До: Родопски Мотиви

Ден 3

Сутринта имаше обилко количество скреж върху палатките, но аз си спах идеално в зимния чувал. Надуваемия дюшек "кингсайз" правеше палатката направо "файв стар".
Аз станах първи разбира се и единствен видях прекрасия изгрев. После направих любимата си храна за закуска - кус-кус със краве масло, сирене и захар и зачаках останалите.
Тръгнахме към Мугла, но не за дълго. Както каза един местен човек на следващия ден - "Момчета, хванахте късна пролет!". Зад първия завой ни се изпречи непреодолима преспа.
Кръгом.
Стана ни доста смешно, как сме спрели вчера на 1 минута от края на пътя и сме спели в невидение...
Когато стигнахме Гела отново, решиме единодушно да не се отказваме толкова лесно и тръгнахме по хубавия макадам към хижа Ледницата. От там преценихме, че не може да няма път до билото, където е нашия пьт към Мугла, защото е твърде близо. Във всичките си преположения бяхме прави, но малко след хижата се появиха пак преспи. Изпихме по един чай пред хижата на връщане, за да приемем поражението и потеглихме към Смолян и от там към Мугла по асвалта.
От Мугла, през Чаирите, към Триград минахме по познатия интересен път.
На поляните над Триград видяхме зашеметяващ залез смесен със прииждащата от долината мъгла. Невероятно беше!

[Jimi]

До: Родопски Мотиви

Ден 4

Днес ни очакваха непознати места. Бяхме решили да видим съвсем пограничните места в този район, които все ни отбягваха.
Тръгнахме на юг към село Кестен. Името му беше достатъчно за да е интересно. Пътя беше просто идилия - хубав тесен асвалт виещ се покрай зелени окосени ливади с бистра река. Малко преди селото имаше нещо като къмпинг, на който определено си залужава да отседнеш. Разгледахме селото и кривнахме встрани.
Идеята беше да минем по път виден от сателитни снимки, водещ до Водни Пад. Нямерихме стръмното начало на пътя и тръгнахме. След стотина метра потънахме в овразите издълбани от пролетните води и се наложи да "хвърляме няколко котви". Минахме трудния участък и продължихме по стръмен горски път, който ни отведе до кльона. След оща малко лутане разбрахме, че измамния хубав черен път, който сме видяли е всъщност граничната бразда. Голямо приключение беше, особено като намерхме едни ниви достъпни само с кон в средата на нищото.
Върнахме се и хванехме хубавото трасе за Водни Пад. И добре, че така стана. Този път се вие в една от най-красивите долини които съм виждал. Просто трябва да се види.
Излизането от селото беше предизвикателство - коловози, камъни и други любими неща ме накарахе да го запомня. Целта ни беше Ягодина.
Уникално приятен беше този маршрут. Нищо, че не стигнахме Ягодина, аз останах повече от доволен. Пътя предлага такива гледки съчетани с леки траялни участъци, че направо усмивката не слизаше от лицето ми. Унесени сме подминали разклона който е щял да ни отведе в Ягодина и слязохме пак в Триград.
Както ние си го кръстихме маршрута в този хубав ден : "Триград - Триград".
После захапахме асвалта и след час разпънахме бивака на брега на Достат.

Край.

[cveti]

До: Родопски Мотиви

Както винаги невероятни снимки!

[Видев]

До: Родопски Мотиви

Благодаря за снимките и разказа. Вече имам маршрут за лятото "Триград - Триград".