Tweet
Отдавна бях намислил да походя по родопските баири към Мугла, Триград, Ягодина... Е, и това време дойде! 
Благодарение на по-приличните гуми, с които обухме нашият Зук (така се казва Самурая), имахме възможност да направим разходката с него, а не пеша. Това позволи да участва и семейството, а и да се вместим в 2-3 дни.
Първия ден, след доста часове завои видяхме заветната табела, настанихме се и се отдадохме на почивка.
На следващия ден, след закуска, решихме, че дъждът може и да ни се размине, т.е. ще поемем към Мугла. Тръгнахме посока към пещерата Дявоското гърло. Преди изходът на селото, в дясно има стопански постройки с животни. От там има маркирана пътека, но местните ни убедиха, че няма да ни е лесно по този маршрут. Предвид това, че бяхме сами (една кола), послушах съветите им и потърсихме по-лекия вариант.
Излязохме от селото, подминахме пещерата и в дясно има ето тази беседка:
От тук, нагоре по реката върви път, който е възстановен наскоро и е доста приличен - трошен камък е насипан.
По някое време се стига до тази беседка, а след нея по мост - пътят преминава от другата страна на реката.
По пътя има такива неща:
След като пътя мине от другата страна на реката, започва изкачване и се отделя от реката. Ето как е укрепен пътя.
Малко по - късно виждаме нещо, което напомня Чудните мостове.
След още малко път, стигаме отново до беседка. Тази има табелки с маркировка.
На около 50-100 м след беседката пътя има десен завой, но има разклон и маркировката завива наляво стръмно надолу в гората. Тук стигаме до един брод.
След него има едно стръмно (за мен екстремно) изкачване, което нямаше кой да снима, и виждаме Чаирските езера.
Полека движейки се зашеметени от красота и спокойствие стигаме до тази хижа.
Зад хижата пътят продължава. А планината е невероятна!
Пътят се разклонява към село Чамла. Отбихме се и там.
За съжаление, поради силните пориви на вятъра, табелата вече е паднала. Както и повечето къщи.
Единствените обитатели, които видяхме са стадо коне.
Този май е шефа!
Връщаме се на пътя за Мугла. По принцип посоката и маркировката сочат един стръмен баир, където имаше следи, че по-подготвени машини и водачи са минавали, но ние предпочетохме по-дългия обиколен маршрут. Ето тук беше останал малко сняг.
Тук вече се спускаме към Мугла.
Ето ги и първите къщи.
Ето го и извесното дървено минаре, но като гледам - май ще мине в запас.
Дано не съм ви отегчил, исках да споделя моите впечатления от тези места. Иначе има и други по-добри пътеписи. Моля, бъдете снизходителни - това ми е първото писане в този раздел.
Следва продължение.
Благодарение на по-приличните гуми, с които обухме нашият Зук (така се казва Самурая), имахме възможност да направим разходката с него, а не пеша. Това позволи да участва и семейството, а и да се вместим в 2-3 дни.
Първия ден, след доста часове завои видяхме заветната табела, настанихме се и се отдадохме на почивка.
На следващия ден, след закуска, решихме, че дъждът може и да ни се размине, т.е. ще поемем към Мугла. Тръгнахме посока към пещерата Дявоското гърло. Преди изходът на селото, в дясно има стопански постройки с животни. От там има маркирана пътека, но местните ни убедиха, че няма да ни е лесно по този маршрут. Предвид това, че бяхме сами (една кола), послушах съветите им и потърсихме по-лекия вариант.
Излязохме от селото, подминахме пещерата и в дясно има ето тази беседка:
От тук, нагоре по реката върви път, който е възстановен наскоро и е доста приличен - трошен камък е насипан.
По някое време се стига до тази беседка, а след нея по мост - пътят преминава от другата страна на реката.
По пътя има такива неща:
След като пътя мине от другата страна на реката, започва изкачване и се отделя от реката. Ето как е укрепен пътя.
Малко по - късно виждаме нещо, което напомня Чудните мостове.
След още малко път, стигаме отново до беседка. Тази има табелки с маркировка.
На около 50-100 м след беседката пътя има десен завой, но има разклон и маркировката завива наляво стръмно надолу в гората. Тук стигаме до един брод.
След него има едно стръмно (за мен екстремно) изкачване, което нямаше кой да снима, и виждаме Чаирските езера.
Полека движейки се зашеметени от красота и спокойствие стигаме до тази хижа.
Зад хижата пътят продължава. А планината е невероятна!
Пътят се разклонява към село Чамла. Отбихме се и там.
За съжаление, поради силните пориви на вятъра, табелата вече е паднала. Както и повечето къщи.
Единствените обитатели, които видяхме са стадо коне.
Този май е шефа!
Връщаме се на пътя за Мугла. По принцип посоката и маркировката сочат един стръмен баир, където имаше следи, че по-подготвени машини и водачи са минавали, но ние предпочетохме по-дългия обиколен маршрут. Ето тук беше останал малко сняг.
Тук вече се спускаме към Мугла.
Ето ги и първите къщи.
Ето го и извесното дървено минаре, но като гледам - май ще мине в запас.
Дано не съм ви отегчил, исках да споделя моите впечатления от тези места. Иначе има и други по-добри пътеписи. Моля, бъдете снизходителни - това ми е първото писане в този раздел.
Следва продължение.
))
Коментар