Tweet
Може да не знаете, но с Жената специализираме Хранителна География - или Науката (у нас, в другите държави е по-лесно
) къде да хапнем Вкусно!!!
Вчерашният ден беше посветен на хапването (след миналоденшният глад), защото местата който искаме да посетим просто си съвпадаха с наякой от "Републиканските Обекти" в Х.Г. (Нали запомнихте - Хранителна География). Тръгнахме по-късно от обикновенно, но пихме хубаво кафе, следваше един от най-неприятните (поне за мен) пътища, София - Благоевград - Сандански, тесен за натоварването, с много села, Джигити и Полицаи. Попаднахме на такова "задръстване", че колоната беше на практика плътна до Благоевград
, "всяко зло - за добро" е казал народа - Колеоса показа 5.9 л/100км. в така създалата се ситуация
Първата спирка беше Любимата кръчма "Воденичката" (N41 40.631 E23 11.120) в село Долна Градешница - е нЕма такива пЪржоли и като размер и като вкус! А и Бобената салата и Картофената са Върха!
Следваща спирка, Резиденция Свети Врач в Сандански - таме е Прочутия десерт "Спартак". Както и Фантастичната Градина, Уханието на която няма как да пресъздам с апаратчето. Лошото време, Предсказано от Синоптиците, вече започна да ни обгражда, но през целият ден нашият Огромен (трябва да призная!) къмет ни помагаше да му се изплъзваме - докато бяхме в градината се оказа, че е валяло на 500 метра извън оградата!!!
От там Мелник, по преки пътеки показани ни от ГПС-а (Спести ни МНОГО път). В Мелник само нас ни нямаше, та решихме първо да отидем до манастира (Роженският). В района съм ходил стотици пъти, така, че оставихме нашите приятели да позяпат, а аз се зачетох в "Топ Гиър". Направих и леко лирично отклонение до съседно селце до което се минава през тунел в пясъчника! Когато се върнахме в Мелник - закапаха първите капки дъжд, така, че пропуснахме тази забележителност и поехме по преки пътеки, трябваше да са второкласни пътища от нациолналната пътна мрежа, но от спряла ни да пита за пътя кола, чухме израза "НЕма такива пътища" и бяха прави! Потеглихме да обиколим Пирин и да минем през Гоце Делчев, че по претъпканият път не ми се прибираше, а и още таяхме надеждата да стигнем на още едно две места. Пътят натам е в добро състояние и МНОГО Живописен (вижте сами). За жалост времето напредна, но поне дъжда спря и отново ни огря слънце. Решихме без повече разтакаване да се отправим към Банско и да похапнем за последно (за този ден), изборът беше Кръчмата "Бански Айдути", където кухнята ме ВПЕЧАТЛИ, макар и обслужването да не беше върха (почакахме доста), хапнахме и потеглихме в мрака към къщи.
Ето и много малко снимки:
Свети Врач
Бамбук
от тук се разнасяше Уханието
Пред Роженският Манастир
Не видях, може ли да се диша или НЕ
Селцето - Любовище
Тунела
по пътя към Гоце Делчев
Градът
"Къщичка"
не можехме да ги извадим от там, такава игра настана
Към Банско
) къде да хапнем Вкусно!!! Вчерашният ден беше посветен на хапването (след миналоденшният глад
), защото местата който искаме да посетим просто си съвпадаха с наякой от "Републиканските Обекти" в Х.Г. (Нали запомнихте - Хранителна География). Тръгнахме по-късно от обикновенно, но пихме хубаво кафе, следваше един от най-неприятните (поне за мен) пътища, София - Благоевград - Сандански, тесен за натоварването, с много села, Джигити и Полицаи. Попаднахме на такова "задръстване", че колоната беше на практика плътна до Благоевград, "всяко зло - за добро" е казал народа - Колеоса показа 5.9 л/100км. в така създалата се ситуацияПървата спирка беше Любимата кръчма "Воденичката" (N41 40.631 E23 11.120) в село Долна Градешница - е нЕма такива пЪржоли и като размер и като вкус! А и Бобената салата и Картофената са Върха!
Следваща спирка, Резиденция Свети Врач в Сандански - таме е Прочутия десерт "Спартак"
. Както и Фантастичната Градина, Уханието на която няма как да пресъздам с апаратчето. Лошото време, Предсказано от Синоптиците, вече започна да ни обгражда, но през целият ден нашият Огромен (трябва да призная!) къмет ни помагаше да му се изплъзваме - докато бяхме в градината се оказа, че е валяло на 500 метра извън оградата!!!От там Мелник, по преки пътеки показани ни от ГПС-а (Спести ни МНОГО път). В Мелник само нас ни нямаше
, та решихме първо да отидем до манастира (Роженският). В района съм ходил стотици пъти, така, че оставихме нашите приятели да позяпат, а аз се зачетох в "Топ Гиър". Направих и леко лирично отклонение до съседно селце до което се минава през тунел в пясъчника! Когато се върнахме в Мелник - закапаха първите капки дъжд, така, че пропуснахме тази забележителност и поехме по преки пътеки, трябваше да са второкласни пътища от нациолналната пътна мрежа, но от спряла ни да пита за пътя кола, чухме израза "НЕма такива пътища" и бяха прави! Потеглихме да обиколим Пирин и да минем през Гоце Делчев, че по претъпканият път не ми се прибираше, а и още таяхме надеждата да стигнем на още едно две места. Пътят натам е в добро състояние и МНОГО Живописен (вижте сами). За жалост времето напредна, но поне дъжда спря и отново ни огря слънце. Решихме без повече разтакаване да се отправим към Банско и да похапнем за последно (за този ден), изборът беше Кръчмата "Бански Айдути", където кухнята ме ВПЕЧАТЛИ, макар и обслужването да не беше върха (почакахме доста), хапнахме и потеглихме в мрака към къщи.Ето и много малко снимки:
Свети Врач
Бамбук
от тук се разнасяше Уханието
Пред Роженският Манастир
Не видях, може ли да се диша или НЕ
Селцето - Любовище
Тунела
по пътя към Гоце Делчев
Градът
"Къщичка"
не можехме да ги извадим от там, такава игра настанаКъм Банско
, добре че Жорката помогна.
Коментар