Tweet
Прекрасен слънчев ден в Балкана.
Катерим на 3-та скорост Троянския проход и се наслаждаваме.
Изглед към х. Васильов и ветрогенераторите над нея.
И още красоти...
След курорта продхода не е разчистван и на пътя има много стар сняг и малко пресен много тежък сняг. На няколко пъти волана се опита да ми счупи пръстите, заради коловозите.
Както и да е, скоро мъките свършиха защото пътя стана съвсем непроходим.
Паркираме, слагаме раниците и се отправяме към билото.
Целта е заслон Орлово Гнездо, чай и обратно.
Нежни бели облачета сипят дъжд над долината.
Ние продължаваме.
Много беше красиво. Виждаш облаците все едно ще ги пипнеш.
На запад нещата изведнъж придобиха страховит вид.
А в подбалкана си грее слънце.
Ясно се вижда границата. Ние сме точно на нейното равнище.
Тук настъпи момента когато си прибрах фотоапарата и усмивката...
Видях първата светкавица недалеч от нас!
Представяте си колко е неприятно на голо равно било в този момент.
Орлово гнездо е на 30 минути, Беклемето и то на толкова. По средата на нищото. Последва логичното решение- надолу към гората...
Следващите 20-тина минути бяха доста напрегнати. Бурята бързо напредва към теб, а крачките в снега са правят за "цяла вечност".
Започнах да усещам гъделичкане по косата...
Вече бяхме на половината път, когато една светкавица удари толкова близо,че ни заслепи за момент.
Вече не вървяхме, а бягахме надолу...
Както се досещате филма е с хепи енд.
Изчакахме края на бурята в една ниша в началото на гората.
Валеше сугращица.
Имаше много напрежение във въздуха този ден.
Колкото бързо дойде, толкова бързо си отиде.
Пътя обратно беше приказно красив, а аз много щастлив...
Ето тук се вижда от къде сме слезли аварийно - от най-високата част на билото до гората.
Самураят ни чака като верен другар, и даже като за този повод, имаше бутилка студена бира за нас.
.
Катерим на 3-та скорост Троянския проход и се наслаждаваме.
Изглед към х. Васильов и ветрогенераторите над нея.
И още красоти...
След курорта продхода не е разчистван и на пътя има много стар сняг и малко пресен много тежък сняг. На няколко пъти волана се опита да ми счупи пръстите, заради коловозите.
Както и да е, скоро мъките свършиха защото пътя стана съвсем непроходим.
Паркираме, слагаме раниците и се отправяме към билото.
Целта е заслон Орлово Гнездо, чай и обратно.
Нежни бели облачета сипят дъжд над долината.
Ние продължаваме.
Много беше красиво. Виждаш облаците все едно ще ги пипнеш.
На запад нещата изведнъж придобиха страховит вид.
А в подбалкана си грее слънце.
Ясно се вижда границата. Ние сме точно на нейното равнище.
Тук настъпи момента когато си прибрах фотоапарата и усмивката...
Видях първата светкавица недалеч от нас!
Представяте си колко е неприятно на голо равно било в този момент.
Орлово гнездо е на 30 минути, Беклемето и то на толкова. По средата на нищото. Последва логичното решение- надолу към гората...
Следващите 20-тина минути бяха доста напрегнати. Бурята бързо напредва към теб, а крачките в снега са правят за "цяла вечност".
Започнах да усещам гъделичкане по косата...
Вече бяхме на половината път, когато една светкавица удари толкова близо,че ни заслепи за момент.
Вече не вървяхме, а бягахме надолу...
Както се досещате филма е с хепи енд.
Изчакахме края на бурята в една ниша в началото на гората.
Валеше сугращица.
Имаше много напрежение във въздуха този ден.
Колкото бързо дойде, толкова бързо си отиде.
Пътя обратно беше приказно красив, а аз много щастлив...
Ето тук се вижда от къде сме слезли аварийно - от най-високата част на билото до гората.
Самураят ни чака като верен другар, и даже като за този повод, имаше бутилка студена бира за нас.
.
.
))
Коментар