Tweet
През зимата повечето пътища високо в планините са непроходими заради снега. Вече на няколко пъти се убедих, че излезе ли се на голо било, гаранцията за преспи е 99%. Значи изборът е - път в гора, за предпочитане с твърда настилка, за да не си прекараме деня в разпъване на лебедки. Тук прозрението дойде в лицето на хижа Вежен. Първо реших да се обадя, за да проверя дали пътят е проходим през зимата. Вече съм свикнал да казвам, че съм с УАЗ, защото на повечетo такива места това е мерило за проходимост
Бях познал – преди два дни се е качвала УАЗ-ка. След големия сняг е било, значи и ние ще стигнем рано или късно с нашия малък японски "УАЗ"... Първата част от пъзела мислено я наредих – приятен снежен офроуд с елементи на изненада. Втората част от самосебе си се нареди – връх Вежен. Достъпен през зимата по безопасен откъм лавини ръб. Тръгваме!
Ден Първи – хижа Вежен
Събота сутрин - слънце, кафе, бензин, газ, магистрала – неусетно сме стигнали отбивката за Гложенския манастир.
Всеки път сме го подминавали като пътуваме оттук. Или бързаме да отидем някъде или бързаме на обратно. И сега бързаме (да не си помислите друго), но решаваме да се отбием, само че 50м след разклона. Връщаме се. Нагоре - завой след завой, и лед не на кубчета, а по пътя. Хъбовете се включиха преждевременно, а паркинга на манастира успешно се конкурираше с езерото Ариана, след като Б. Борисов стана кмет. Изплъзнахме се на премръзналите хиени -билето-продавачи за тази пързалка, понеже бяхме първи за деня.
На входа ни посрещна симпатичен и спокоен котарак, явно грижещ се за посрещане, развеждане и изпращане на гостите.
Много приятно място, особено рано е тихо и спокойно. И има гледка, спираща дъха.
На излизане ни изпрати много радушен и усмихнат млад монах - както разбрахме после - отец Нектарий.
Малко по-късно пак бързаме, защото както вече казах, пътят е с елементи на изненада.
Ама сме забравили най-важното – насъщния, което е лошо. В Рибарица намираме от любимия ни катък от с. Брод и местен пресен суджук.
Вече причините да сме до печката на топло стават твърде много.
Отклоняваме се по долината на река Заводна. Снегът се увеличава и успокояващото зелено надписче 4WD на таблото светва. Пътят отговаря на очакванията ни - малко повече заледен, от колкото заснежен. На няколко места пресичаме малки купчини от свлечен сняг. Някой преди нас е прокарал коловози и грижи няма.
Между дърветата започват да се прокрадват гледки. Скоро трябва да стигнем хижата.
Унесен в мисли, следя коловозите на предните минавали, механично.
Следите свършват, правят кръг и се връщат – прокрадва се неспокойствие…
Лавината!
Нещо непознато. Започваме с оглед. Има здрави дървета и снежните буци са замръзнали. Добре. Още минутка размисъл.
Малко засилка, за да се изкачи предницата и "котвата е хвърлена".
Страната на изкачването е полегата и след малко сме отгоре.
Слизането е доста по-стръмно.
Тръгваме на ход. Снежните буци със скърцане се слягат и увеличават страничния наклон притеснително.
Използваме лебедката за осигуровка, но предна лява започва застрашително да пропада, окантарявайки джипа.
Играем на сигурно и се закачваме отзад, използвайки полиспаст.
Още адреналин и сме долу, щастливи.
Слънцето продължава да е с нас. В комбинация със снега и гората ни рисува приказни картини.
Още един завой и ето я - хижата.
Бях познал – преди два дни се е качвала УАЗ-ка. След големия сняг е било, значи и ние ще стигнем рано или късно с нашия малък японски "УАЗ"... Първата част от пъзела мислено я наредих – приятен снежен офроуд с елементи на изненада. Втората част от самосебе си се нареди – връх Вежен. Достъпен през зимата по безопасен откъм лавини ръб. Тръгваме!Ден Първи – хижа Вежен
Събота сутрин - слънце, кафе, бензин, газ, магистрала – неусетно сме стигнали отбивката за Гложенския манастир.
Всеки път сме го подминавали като пътуваме оттук. Или бързаме да отидем някъде или бързаме на обратно. И сега бързаме (да не си помислите друго), но решаваме да се отбием, само че 50м след разклона. Връщаме се. Нагоре - завой след завой, и лед не на кубчета, а по пътя. Хъбовете се включиха преждевременно, а паркинга на манастира успешно се конкурираше с езерото Ариана, след като Б. Борисов стана кмет. Изплъзнахме се на премръзналите хиени -билето-продавачи за тази пързалка, понеже бяхме първи за деня.
На входа ни посрещна симпатичен и спокоен котарак, явно грижещ се за посрещане, развеждане и изпращане на гостите.
Много приятно място, особено рано е тихо и спокойно. И има гледка, спираща дъха.
На излизане ни изпрати много радушен и усмихнат млад монах - както разбрахме после - отец Нектарий.
Малко по-късно пак бързаме, защото както вече казах, пътят е с елементи на изненада.
Ама сме забравили най-важното – насъщния, което е лошо. В Рибарица намираме от любимия ни катък от с. Брод и местен пресен суджук.
Вече причините да сме до печката на топло стават твърде много.
Отклоняваме се по долината на река Заводна. Снегът се увеличава и успокояващото зелено надписче 4WD на таблото светва. Пътят отговаря на очакванията ни - малко повече заледен, от колкото заснежен. На няколко места пресичаме малки купчини от свлечен сняг. Някой преди нас е прокарал коловози и грижи няма.
Между дърветата започват да се прокрадват гледки. Скоро трябва да стигнем хижата.
Унесен в мисли, следя коловозите на предните минавали, механично.
Следите свършват, правят кръг и се връщат – прокрадва се неспокойствие…
Лавината!
Нещо непознато. Започваме с оглед. Има здрави дървета и снежните буци са замръзнали. Добре. Още минутка размисъл.
Малко засилка, за да се изкачи предницата и "котвата е хвърлена".
Страната на изкачването е полегата и след малко сме отгоре.
Слизането е доста по-стръмно.
Тръгваме на ход. Снежните буци със скърцане се слягат и увеличават страничния наклон притеснително.
Използваме лебедката за осигуровка, но предна лява започва застрашително да пропада, окантарявайки джипа.
Играем на сигурно и се закачваме отзад, използвайки полиспаст.
Още адреналин и сме долу, щастливи.
Слънцето продължава да е с нас. В комбинация със снега и гората ни рисува приказни картини.
Още един завой и ето я - хижата.
Коментар