Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

[Жоро Хаджиев]

Дълго се чудих как точно да озаглавя този репортаж, тъй като снимките отлежаха няколко месеца вече в компа ми, но или нямах време, или все нещо друго идваше на дневен ред. А това едноседмично каране точно с тази австрийска група и точно при тези обстоятелства за мен и за моят приятел Валтер Щиглер мина най-добре ! Гостите останаха толкова очаровани от различните маршрути, които им предложихме, че "увековечиха" това си пребиваване в България в специална книга, която получих наскоро.
Когато Валтер ме попита, какво различно бих предложил на гостите този път, тъй като половината сигурно за трети път вече идваха да карат в България, на мен ми хрумнаха няколко варианта, между които и каране дори чак в Южен Пирин, но честно да си призная, точно след състезанието в Габрово не ми се биеше толкова път, защото на всичко отгоре на другия ден трябваше и да водя група.
Хрумна ми да им предложа хотел-ресторант "Златна котва", който се намира в живописно кътче на брега на язовир Копринка и е отправна точка, както за Стара Планина, така и за Средна Гора.


Хотелът имаше места, точно колкото да побере цялата група, стаите бяха чудесно обзаведени, а ресторантът - един от най-хубавите и посещавани в района.

ДЕН ПЪРВИ:


И така, още не бе приключил кръгът в Габрово, когато австрийците вече пристигнаха в "базата". Бяха с три буса и две ремаркета или общо 15 човека. Предварително на Валтер му бях дал указания, как да се оправя и след като преспят една вечер, на другия ден трябваше да направят една разходка до състезанието в Ябълка по предварително пратения му трак.
Чудесно ги посрещаме гостите, нали ? Вижте как са спрели точно до разхвърляните покрай пътя боклуци ! За такова нещо в Австрия те вкарват в затвора веднага !!!


Времето точно беше започнало да се оправя след съботния порой в Балкана, което беше обнадеждаващо !
Сутринта за загрявака, един от по-младите пичове се катери по стената на полупресъхналия язовир.


И ... следващата снимка е от тук. Групата се изсипа в индианска нишка на Ябълка. Бат Нено маха червения байряк на старта на АТВ-тата.


Още малко кадри от състезанието, предоставени ни от австрийците.


Атрактивно, но не толкова чак приятно.


Снимките са събирани от различни камери и не са в хронологичен ред, за което моля да ме извините !


Краси Колев тогава се представи на ниво и ... толкова от състезанието.


Да, но имаме поредната сервитьорка. Австрийците много обичат да снимат нашите сервитьорки и тази също са я щракнали на връщане в някое заведение. Хубаво, че в "нашия" ресторант сервиращите бяха само мъже !


През първия ден нищо особено. Това е само загрявка, а и нас ни няма да ги водим. Така че, време е да се пие бира и понеже рано се стъмва, по стар български обичай моторите се заключват със здрава верига, а понякога и с две !


Честно да ви кажа, не знам имената на половината австрийци, но имена не мога да помня не ги ли видя написани ! Седалият е Макс, но как беше другия пич ... Между другото, тези двамата караха най-добре и бяха големи веселяци !


Това е "The Crazy Farmer", както всички вече го наричат. Кротко мимче е, но някакви Виенчани го ядосали на някакво празненство и ги свалил с по едно кроше. Минала година, пък ходи да си търси момичета и тръгнал с мотора от Пампорово към Смолян по сред нощ, та го прибирах от полицията на другия ден.


Това е също стар наш познайник от предишни турове.


Този също.


Докторът по право !


Вечно усмихнатия Макс.


Разбира се и Валтер Щиглер - водачът.


Рупърт - един от големите дилъри на Хускварна за Австрия.




Кристиян. Този голям мъж е и голям шегаджия ! Веселите и запомнящи се случки излизат все от него. Голям симпатяга е.


Още един от младите австрици, който е за първи, но няма да е за последен път в България !


Е да, аз също вече съм на линия и се чудя да пуша ли по-напред или да си монтирам GPS-а на мотора ...


Това е стар приятел - Фриц, който от тази година мина вече на 4Т мотор и е доволен от промяната.
Разбира се, това не са всички участници от групата, но другите ще ги видите по-късно, в продължението на репортажа.
Сега май е вече време да лягам, а ?
Утре ще продължа с другите, по-интересни дни, а те са цели 6 и ако Ивка прибави и нейните впечатления и снимки, защото тя кара повечето дни с друга група ... ще стане цял роман.
Така че ... СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !

[Жоро Хаджиев]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

ДЕН ВТОРИ

Нямаше време за обработка и качване на нов трак на GPS-a на Валтер за следващия ден, затова предприех друга тактика. Обадих се на още неизстиналите от габровския кръг Кокера и Данчо за следващия ден да поведат едната група австрийци, а аз трябваше да водя другата.


Разбрахме се първата група да "позагрее" по трака от габровския кръг, че вече и беше време да се понатовари малко.


Началото не е било нищо особено.


Но после се започва истинското катерене.
Винаги е така всеки път. По принцип австрийците са много добри ендуристи, но след дълга пауза им трябват поне три дни да загреят и да влязат във форма. Явно това трасе е озорило гостите, защото след като се върнаха, всички бяха каталясали здраво, та дори не им се коментираше.


Явно Кокера доста е впечатлил австрийците, защото след като се върнаха и ги попитах: "Как бяха водачите?", лудия Макс ми отговори: "Тоя е луд човек ! Направи невъзможни неща."


Гостите доста често са спирали уморени и това доказва, че колкото и добре да караш, състезанието не е шега работа !


Ура, вече сме на равното било !


Време е за подсилване ! Австрийците често снимат такива любопитни места от България, като това малко, но претъпкано от стока селско магазинче. А ако бяха дошли по времето на социализЪма ?!


Това е нещо нормално за нас, но за тях си е отново любопитен факт.


Тренировка по качване на стръмни стълби под наколон от 35 градуса.


... и отново в Стара Планина. Обичам есента в планината ! Тя си има своя обаятелно пастелна, но малко тъжна красота !


Следва нова, още по-трудна пътека.


Не е лесно да следваш Кокера и Данчо в Стара Планина. Данчо знае стотици пътеки между връх Ботев и Прохода на Републиката ! И Кокера е минавал много пъти от там, но не ги знае. Въпрос на зрителна памет.


Това пак е фрагмент от състезанието в Габрово. Хубаво бяха направили габровци трасето !


Тук смесвам малко събитията, но както казах и преди, кадрите са извадени от различни камери. Това е краят на първата пътека преди да излезе тя на билото.


Свободното качване през гората не е много лесна работа, особено ако отдолу има дебел слой от мокра шума. Всеки сам си избира пътя, трябва много опит и бързо да се решават ситуациите !


Време е за поредната почивка. Бат Дак обяснява каква песен е било състезанието и то в дъжда.
Май никой не му вярва ...


Колоритно ! Вече почти всичко около Стара Загора е КТМ. Австрийците се чудят кой точно е този модел ... ?!


Искам да ви покажа, че гостите не са никак слаби техничари. Ето как минават те дърветата на мотополигона в Ябълка, но пак повтарям, че техникате е едно, а друго е да го направиш по време на цялото състезание и да издържиш физически до край. Това е ендурото - издържливост !


Ето какво още шокира австрийците в България - размерът на едно концентрирано българско питие ( в случая ракия). Не напразно до чашата е поставена кутия от цигари, за да се наблегне на количеството.
При тях няма такива "щастия" в една чаша.
Между другото нашата ракия много има харесва ! Те имат няколко вида, но всички си приличат и имат вкус на спирт за горене, че често е и по-кофти.

Ето сега малко снимки и от моята група, която трябваше да кара малко по-лек маршрут.
Наблегнах повече на красивите гледки, понеже знаех, че чужденците много обичат да снимат мащабни пейзажи. В Австрия няма как на снимката да присъства и мотор и красива планина. ... освен, ако не е някакъв монтаж.


Началото беше много трагично. Въпреки, че ги водех, австрийците се нахакваха постоянно в най-неподходящите места ! Явно опитът в ендурото вече започваше да им липсва ...


И поредно затъване в наносната тиня на попресъхналия язовир.


Първо се преминава за загрявка през ендуро-теста над Енина от 2006 г.


Ловният заслон над селото. Тук БАЯ време почакахме групата да излезе от дерето, а някои дами наскоро се притесняваха, че се затрудняват ... The Crazy Farmer не може да насмогне на бутилката с мин.вода.


Следваше още малко не толкова лесно импровизирано изкачване през гората.


Слизане до Мъглиж и отново поемаме нагоре.


Римският път с ужасно многото плаващи камъни.


От там продължителното познато на мнозина изкачване към високият, каменист и духовит връх, където обикновено се спира за почивка.


И когато всичко изглеждаше, че върви по вода ... пак Лудия фермер скъса верига. Вижте как е нагъната тя. Никога не бива да се оставя веригата да достигне в това състояние ! Появи ли се луфт в звената, тя трябва да се смени веднага.


КТМ-ът набра веригата на лоста на скоростите и не запали повече. Скоростната кутия също отказа да работи. Наложи се да се "пацианта" да се издърпа с въже до базовия лагер, а бяхме точно по средата на трасето. Трябваше да начертая карта на Рупърт и фермера, та да се върнат.
За всеки случай те я заснеха с фотоапарата.


На връщане искаха хилклайминг и аз им намерих.


Ето и красивите гледки, за които вече ви говорих. Долината е в краката ти под стръмните южни склонове, а Стара Планина се простира на изток до където ти вижда погледът.


От тук дали ще има пътечка за слизане ? Оказа се, че има.


Това място е познато на мнозина от състезанието Crazy Job 2008. По-снажните тук трябва да слязат от машината.


Водата в Тунджа наесен е най-малко.


Вече сме на бензиностанцията в Ягода. Време е за "Каменица" и 2-3 цигари една след друга. Тук водя пропуснат разговор, който все още добре си спомням.


Дилемата беше дали да се кара до Стара Загора или да се поеме по краткия път по Тунджа към Копринка ... Употребената бира явно наклони везните към "сънчо" и с няколко пресичания на реката по бързия черен път се прибрахме набързо.


Е, това не пречеше някои за малко да се нахакат във вира, където преди две години се скри почти до покрива един джип, но на косъм ни се размина.


Вечерта двете групи се струпват в ресторанта над лаптопите за анализ и обмяна на опит. Въпреки умората, желаещи винаги има. Интересно им е на австриците в България ! Някои по-млади никога не са карали така свободно из планини където и да е по света. Коментарите често са разгорещени.

2:20 часа е и не смятам да стоя, както снощи до 6:00 сутринта, така че - УТРЕ СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !

[Даниел Туйков]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Чуден репортаж както винаги
Чак ми се преиска да изкарам мотора навън, а тъй като тук тези дни гледах разни филмчета на ....Пастрана, щом видях реката и как нивото от което навлизате от сушата във водата веднага ми дойде на акъл щурия номер със карането на мотор по вода, но и това ще го пробваме някой път лятото

Къде се намира пътеката за "хилклаймбинга" ?

[И.Илиев]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Ex, хубаво сте ги разходили из красотите на България и по хубавите пътечки. Супер е репортажа Не напразно идват тук в България.
Чакаме с нетърпение да видим следващия материал ...!

[Жоро Хаджиев]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

И така, продължавам нататък.

ДЕН ТРЕТИ:
Енинските пътеки нямат край, а има поне още толкова, които и до днес не съм ги карал, но предстоят още състезания и преходи, така че всеки квадратен метър ще бъде проучен. Още повече част от горите в Балкана са собственост на мои приятели и затова много не ми пука. Има още много да караме в тази красива планина.


Сутринта към 9:00 вече се стягам за поредния преход. На Габрово си бях забравил някъде наколенките и сега се наложи да взема на заем от Кокера вътрешни, а е отвратително в топло време да караш с жулещите наколенки без гети под тях. Всяка вечер се прибирах с протъркани колене.


Вече сме на две групи. Аз поемам едната без трак, защото добре познавам местностите наоколо, а качвам на GPS-a на Валтер спокоен, развлекателен трак, който минава предимно по АТВ маршрути.


Тук наоколо е невероятно красиво, но южните склонове на скатовете са доста стръмни. След като изскочих на тясното каменно било веднага си помислих, че само аз знам това, че трябва да се завие веднага надясно. Обърнах се и още следващият австриец, който беше изостанал от групата вече излиташе надолу. Хубаво, че скочи от мотора навреме !

Следва тясно, каменисто пътче, клонящо към пътека, минаване покрай Саръяр и изкачване кум т.н. Купени.


Този сипей отдолу се вижда стръмен, но не е нищо особено.


Гостите се забавляват непрекъснато по голите склонове.


Наоколо са прекрасни места за каране. Склоновете са точно толкова полегати, че откъдето си искаш можеш да тръгнеш да се катериш или спускаш. Разбира се трябва да не се отпускаш много-много през това време, защото ако не си с плавен ендуро мотор, може да се наложи да се върнеш за нов опит.


Това е билото източно от Саръяр. В дъното се вижда върхът, групата се различава като леко награпавен силует точно отгоре му. Имам някакви идеи за това място, но някои ще ги разберат и усетят през лятото.


Много често го има този кадър в репортажите ни и тези на енинската група, но той е задължителен ! Тук австрийците се накефиха на гледки. В дъното се вижда Бузлуджа, който дори е по-нисък с няколко метра.


Нататък нямаше за съжаление много време за снимане, защото пътеките следваха една след друга. Спуснахме се точно над комплекса Пъстървата, където бях обещал на гостите най-хубавата риба в България. Е, още със сядането на тях им направи впечатление, че за първи път виждат някой в страната да работи и се разсипаха да правят снимки !


Ето, това е ключовата снимка на диплянката на австрийците за този трип в България. Каменицата стана емблема на всяко идване тук.


The Crazy Farmer се беше контузил и в двете ръце след удари в дървета.


Нали съм домакин, помагах му да си вдига ударената дясна ръка, за да пие бира. Спомням си, че точно така и аз пиех след удара в онази метална бариера в Родопите преди година. Кофти работа е, да ви кажа.


Почерпих групата по една пъстърва и те се накефиха и на вкуса, и на жеста и съответно поръчаха още по една бира на всички. Да ви кажа, много колегиално са настроени австрийците и не са скрънзи, както германците !


Номерът на Кристиан с опашката беше готин и после по-късно изплагиатстван и от нас.


АпнЪхме, пийнЪхме и е време за разкършване. Разбира се, няма по-подходящо място за това от камъчетата на Брандауер над барата на Крън. Голямо драпане падна, но се мобилизираха, особено след като има казах, че "учителят" ги е качил първи преди време.


Пак там, малко по-нагоре.


Дребничкият Ханес, който е и дясна ръка на Валтер е тренирал траял. Понякога прави невероятни опити за преодоляване на стръмни скали и успява.


Много добре Ханес си подготвя мотора предварително ! Кофти е дето нямаме школа за траял в България !


На връщане се събрахме с групата на Влтер и много ме изкуши Косматката, та ги прекарах през нея. Дивотия малко си беше това, ама поне се повеселихме с някои.


Я сега да видим следващият.


Е-е, стига де !


Тц и тоя път не се получи, ама другия ... !


И нали ме влече простотията, поне да е до край ! Като малка гъбата Сърнела прилича на малка ... Познахте !


Това се случи с радиатора на мотора на Макс, но хубаво е, че вече беше накрая !
Вечерта вече бях качил новия трак на Валтер, папках поредната за дена риба и му обяснявах подробностите, защото щяха да карат експертския трак в Средна гора от 2007 г.
Май стига толкова за днес, а ? Остават още три дни, така че репортажът е още по средата си...

[Чичко Фър]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Браво бе Жоро.винаги съм ти се възхищавал с това ,че си маистор на късия тоест дългия разказ в картинки. Но едно не мога да ти се начудя ,как детаилно си спомняш стъпка по стъпка къде сте били и какво сте правили преди три месеца-- шантава работа това сме маторджиите.....

[uzuna]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Да бе колега и аз това сьм му се чудил винаги като чета,но явно човек като ляга и става с една мисьл помни всеки един детайл от разходката или сьстезанието.Нека Жоро да продьлжава да ни радва с неговите преживявания.Поздрави!

[Злой]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Браво г-н Хаджиев, прекрасни снимки. И ние да се порадваме.

[Жоро Витлиемоф]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Браво г-н Хаджиев, прекрасни снимки. И ние да се порадваме.

Абе усещам аз, че като продадеш някой от джиповете ще те заимаме и теб с някое ендуро, а
А , да кажа и аз нещо по темата: Дайте му на Жоро фотоапарат и мотор и стойте и гледайте какво става

[Злой]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Абе усещам аз, че като продадеш някой от джиповете ще те заимаме и теб с някое ендуро, а
А , да кажа и аз нещо по темата: Дайте му на Жоро фотоапарат и мотор и стойте и гледайте какво става

Брат, не мога с мотори, не ми се отдава......Гъзът ми иска да е твърдо залепен за седалка, че и покрив над главата си иска.....Ох този г......

[Жоро Хаджиев]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Благодаря за похвалите, но над 80% от снимките са от фотоапаратите на гостите ни от Австрия, а аз само ги селектирах.
Относно хронологията на събитията, това вече си споням прекрасно стъпка по стъпка. Казвал съм го и друг път, Данчо и аз си спомняме всеки метър от местата, от където сме минавали. Това е плод на добра зрителна памет и нищо друго. Все пак, колкото и нескромно да звучи за ендурото това си е ценно качество !


ДЕН ЧЕТВЪРТИ:
Крайно време беше групата, която водех да прекоси Стара Планина по красивата пътека към Боженци, като се отклоним тук-там из камънаците и много интересните пътеки към Трявна и Плачковци, преминавйки през живописното селце Скорците, за което стана вече дума в един друг репортаж.


Разстоянието беше по-голямо и трябваше да тръгнем по-рано. Докато обаче се накундим, докато Валтер раздаде на групата слабо енергийните напитки и задължителните за такива преходи вафлички, времето напредна.


Качихме се набързо по дясната, камениста пътека от с Шипка към Бузлуджа, която по това време не е проблем и набързо през Бузлуджа се спуснахме надолу по маркировката.


Тук нарочно накарах Макс да остане и да снима групата от връх Бедека. Винаги съм мечтал за този кадър и най-после той се осъществи. Красиво !


Денят е ясен и Габрово се вижда като на длан. Дори Севлиево се виждаше в далечината, но на кадъра не личи много.


Тази снимка на Ханес, който е застанал на билото и всичко е в краката му много харесвам ! Имаше Макс чувство към кадъра.


От тук не бях минавал никога, но реших да пробвам, доверявайки се на интуицията си. Гостите ме попитаха по едно време, дали съм сигурен, че ще излезем от този джандем. На устата ми беше популярната вече фраза "Т'ва загубена работа", но се въздържах и отговорих, че съм абсолютно сигурен !


Скоро за щастие попаднахме отново на трака от Габровския кръг. Новият трак ще подскажа на габровци за следващото състезание. Много е интересен, но няма качване от там.


Време е за почивка. Замислен съм, че времето напредва, а маршрутът е дълъг. Ще трябва да съкратим Скорците и Трявна от програмата. Никак не ми се искаше, но нямаше начин. Отправихме се директно към Плачковци.


Тук пак се започнаха едни бири със спрайт, после втори комплект бира, защото остана половината спрайт неупотребен и тя работата загрубя. През този ден групата го удари на мързел и почивки, но нямаше какво да направя, гости бяха все пак.


Е, не беше пропуснат от операторите и този колега. За австрийците такива мотори са направо с антикварна стойност.
Едвам сварихме да се върнем по светло. Веднага след нас пристигна и групата на Валтер. Имаше малък проблем по скоростния лост на хондата, но Ханес винаги е готов да помогне, а в полевата му работилница има всичко необходимо, дори специални клещи за затягане на тел на дръжките !

Следва разбор и ново качване на тракове. Същия ден групата на Валтер беше прекарала вълнуващо из Средна гора.

Отново разглеждане на снимки. На всеки е интересно как е прекарала другата група.


Така се гледа пък групово клип. За отбелязване е, че вечер нямаше "подвизи" от типа, дайте да пием до сутринта, щом сме на Холидей. Едната вечер тайфата на The Crazy farmer отиде на бар в Казанлък и на другата сутрин Валтер най-приятелски им обясни, че няма да карат през този ден. Никой не мрънка.


Залезите над Копринка са винаги така красиви. Слънцето се скрива далеч там, където се сливат Средна Гора и Стара Планина, някъде малко преди Клисура. Заслужава се да се разходиш по стената, за да видиш този залез !


ДЕН ПЕТИ:
След вчерашната почивка бях замислил малко да понатоваря моята група. Следваше почти целия трак на етапа "Стълба към небето" от състезанието "Crazy job 2008". Нямахме време за губене, затова трасето до самата "стълба" беше бърз и минаваше през равната като тепсия долина и през безкрайните орехови градини.


Зареждаме на "грийн газстейшън" и тръгваме на запад.


Ползвахме няколкото преки пътеки, сякахме серпентините на пътя до голото било и набързо се отзовахме по средата на "стълбата". Тук буквално на всеки 100 метра се спираше да се снима. Австрийците признаха, че не са виждали и в Алпите такива красоти и такива необятни картини. Не вярвам там да няма, защото съм бил в алпийската част, но няма как да се качиш и да погледеш отгоре, тъй като няма кой да те пусне !


Почивка за "засилване". Този склон не е за всеки, но групата вече загря достатъчно и всички го качиха. Аз останах да правя клип на качването, тъй като този връх на който почивахме беше много подходящ за това, но поради огромния мащаб на склона, ендуристи не се видяха на клипа.


Е, тук също се правят много снимки, но са банални. Тази е някакси различна, затова избрах точно нея.


КТМ-ът, който бях взел от Янчо нямаше подходящо място за закрепване на Garmin 60 CX и импровизирах по познатата схема с ластици. При липсата на външно захранване батериите постоянно се местеха и апаратът изключваше. Големи ядове брах с него !


Както казах вече, качването беше безпроблемно. Пресякохме няколко върха, по които имаше остатъци от първия сняг. Това е в началото на Октомври !


Красиво, нали ?!


През цялото време австрийците охкаха и ахкаха, възхищавайки се на страхотните и необятни гледки. Наистина, няма подобно място в България, въпреки, че съм бил на много подобни !


Много пъти сме говорили за тази атрактивна пътека, която едва се очертава от дясната страна над канарите в подножието на зъбера. След като си я минал веднъж вече не е проблем, но първия път ми се видя страшна, особено в обратната посока !


А сега, надолу към пътечката, защото веднъж наскоро в мъглата хванахме горната, по ръба на билото. Големи ядове брахме там ! Някои се вцепениха и не искаха да тръгват на никъде.


Спускането също е интересно, особено когато есенната трева е изсъхнала и се пързаля.


Това е невралгичната скала по пътечката. Никога не смея да я минавам на мотора, дори при спускане. Точно тук отдолу дежурните крави, които стоят сякаш на пост се виждат като точки.


Групата се поразкъса, но както казах, за пръв път минаването от тук е впечатляващо !


След това вече има няколко варианта за продължение. Пътеката се разклонява, но и склона става по-полегат.


Така изглежда малко по-отдолу това преминаване. Не е весело да залитнеш надясно ! Групата на Валтер щеше да минава от тук също. Настанаха събития, които не и позволиха това да се осъществи. Наистина много изпуснаха !


"Абе тия от тук ли минаха ?"
Повярвайте, не е опасно това място ! Само не трябва да правиш глупости и е необходим все пак опит.


Точно тук Ачо Пастрана веднъж за стотни от секундата изчезна от погледите ни. Хубаво, че моторът му се закачи на кормилото за камък ! Иначе кравите долу щяха да направят по едно кръгче гратис.


Е-ех, хубаво беше ! Кефят се австрийците.


От тук се откиват следващите величествени гледки. Австрийците постоянно ми даваха фотоапарати да ги снимам на фона на пейзажа. Повярвайте, бях много горд от това признание към природата на България.


Напред към един друг връх, на който умишлено не споменавам името ! В дъното се вижда нещо като езеро. Това е извор на поток.


Този склон вдясно изкачвахме преди половин час. Импресивно !


Ето го по-отблизо. Разстоянието от подножието до билото е не по-малко от 500 м !


Надолу вече е ясно. Пресичаме Габровница и напред към легендарната Ясеновска пътека !


Не знам някой качвал ли е тази пътека през есента, но пороите бяха свалили още камъни.


С плавната Хонда с ролсройсово окачване преди ми беше далеч по-лесно ! Тоя КТМ ме уби да ме дърпа и блъска. Три пъти спирах преди чешмата да ми починат китките ! Такова нещо не ми се бе случавало преди.


Тук е най-равното място на пътеката. Има всъщност нова "Ясеновска пътека", още по-шибана, но за нея друг път !


Най-после сме на чешмата. След глъдка вода, най-вече от моя страна, защото австрийците нямат доверие на такива чешми, гледат ги подозрително и си пият от "камилите". Тръгваме отново нагоре.


Точно тук реших да покажа на групата колко съм печен, тръгнах вдясно да сека пътеката директно към билото и ... се убих да падам ! Получих единичен ъплаус за този си "подвиг", но аз съм инат човек, върнах се, засилих се яко този път, доколкото беше възможно през големите камъни и го качих.


Когато от билото вече се откри Узана, гостите почти в хор сочейка с пръст хижите ме попитаха: "Там има ли бира?" Ясно ви е какво последва, нали ?


След като изпихме около тон бира се върнахме по по-леката ясеновска пътека, а от там вече към хотела.


Това беше в резултат на качването по "стълбата" през петия ден. Не всеки се чувстваше така убит, но всички доста рано си легнаха през тази вечер. Предстоеше ни последната разходка около Копринка през следващия ден, за която нямах нито трак, нито бях минавал от там, но за нея ще разкажа УТРЕ !

[Жоро Хаджиев]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

И така, остана да разкажа за последния,
ШЕСТИ ДЕН
от карането ни с австрийската група около Копринка. Тази последна разходка наистина беше точно около язовира и уж щеше да е само за разпускане. Затова и двете групи тръгнахме заедно. Както всеки път, отново задължителното място за бира беше предварително нагласено в програмата, защото без такъв бирен "пит стоп" направо прехода нямаше да струва нищо и щяхме да се изложим много. Комплекс "Синята река" предожих аз на австрийците и те, разбира се нямаха нищо против.


Всяка сутрин с тревога излизах навън, за да видя дали моторите са всички на мястото си и си отдъхнах, когато и последната сутрин ги заварих до един там. Потеглихме покрай Тунджа на изток, пресякохме я преди Бузовград и се отправихме на юг по маркираната пътека към Тракийското светилище на хълма над селото.

Това място си е задължителна спирка по време на преходи и екскурзии и всички много му се кефят, особено, когато се покатерят на най-горния камък !


Направо се чудя този път как няма никой там ?!


През тази дупка, оформена от канарите, древните траки са правили перде-кириз уж на слънцето, ама май никой не знае със сигурност какво точно са гледали. Иначе наистина гледката е впечатляваща !


Тоя пък кой е ?!


Голямо щракане падна по светилището, но предстоеше бирен брейк и може би заради него гостите ни се поразсеяха по пътя към "Синята река". Точно когато е най-лесно, тогава стават най-неприятните падания. Това си е старо правило в ендурото.


Така и този път, едно нищо и никакво коловозче подведе 120 килограмовия Кристиан и резултатът беше ... счупена ключица. Много неприятно !
Аз съответно изхвърчах набързо до Копринка, докарах Валтер с джипа да вземе пострадалия, но купона се поразтури, въпреки, че бирата беше доставена на място.


Е, никой в края на краищата не бе умрял и наздравици все пак не липсваха.


А още 300 метра ни трябваше за да стигнем ресторантчето, което се намира на брега на това езерце, ама ...
Кристиан беше прибран, а аз търсех буквално в главата си, че и на яве нови пътеки към южния бряг на язовир Копринка. Преминахме през някаква прясна трева, която беше израснала след госки пожар. Беше толкова ярко зелена, че сякаш искаше да ти подобри с красотата си кофти настроението от вида на изгорелите дървета, стърчащи над нея.


Не след дъго излязохме на брега на язовира. Водата, както казах и преди беше паднала доста и каменните брегове, които се откриваха нявсякъде бяха идеалното място за ендуро.




Време е за три цигари една след друга, че да си наваксам.


През това време Макс пее песента "Не знаеш умора" и се чекне по брега на язовира ту нагоре, ту надолу.




Красиво е наоколо през есента. Тополите са започнали да получават онзи пастелен отенък на листата, който по това време на годината започва да вдъхновява художниците-пейзажисти ... да се напият.







Тук рискувах да се спуснем, като не знаех дали се излиза долу на сухо, но и този път усетът ми не ме подведе. Е, трябваше да стиснеш очите и да премачкаш храстите накрая, ама с инат всичко в ендурото е постижимо !


Ура, пак сме на пясъчен бряг, след който отново следва стръмен склон с красиви борове по него.




И отново качване по стръмен склон.


Това си беше хубава игра и едновременно тренировка. Спускане, катерене, спускане, катерене, докато се стигне устието на Туджа. Не предполагах, че има толкова атрактивни места по южния бряг на Копринка. Бях приятно изненадан от откритието.


Тези сърнели в горите наоколо нямаха свършване !


Хващаме Ясеновската река на север. Време е за шоу във водата и за поредните снимки и клипове.






Мдам, тази моя физиономия са предпочели австрийците на визитката ми за постера. Такава е, защото току-що съм изял пъвата си лъжица от иначе хубавата шкембе чорба, която си поръчахме на едно капанче, ама като прекалих с червения лют пипер ...


Последни няколко километра сега по северния бряг на Копринка. И тук си има атрактивни места, но напълни ли се язовира, тези места ще намалеят драстично.


Целта беше да не ползваме изобщо асфалт до последния метър. Така и направихме. Излязохме точно до лятната градина на ресторанта. Това са вече последните метри от една много красива и приятна ваканция !


Следват дежурните ръкомахания, мимики и коментари за изминалия ден.


И Валтер е тъжен, когато прибира моторите в ремаркетата, защото знае, че такъв трип скоро няма да се повтори отново. Дори и да го направим същият, той никога не си прилича с предишния, защото хората ще са вече други или времето, или кой знае какво ...
Тъжно наистина !




За Гала вечерта, австрийците се премениха с най-новите фешън линии на ендуро модата. Валтер ми съобщи накрая "на ухо", че всички били очаровани от ваканцията и от карането в България !
Та какво по хубаво за един мянияк на ендурото има от каране от сутрин до вечер по хубави, атрактивни трасета, свързани с преминаване през красиви местности и страхотни пейзажи наоколо ?!
Наистина няма такова удоволствие, повярвайте !

Това е и КРАЯТ. Надявам се да ви е харесало !

[uzuna]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Много беше интересно и поучително това което ни предостави като материал.Хубавото е,че чужденците ще ни знаят и с нещо хубаво.Това приятелсво което сте създали с австрийците е супер.Продължавай в същия дух.Поздрави

[ianko]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Евала за това.Сега дали има някой който да не иска да кара 6 дни със Жоро а?Кефите ме максимално.

[ACCELERATOR]

До: Красива есен около Копринка. (с Desert Dream)

Браво за темата, изчетох я с голям кеф, и направо ми напълни душата с тези снимки!