Tweet
Днес беше такъв чудесен ден, че няма как и ние да не се похвалим с разходката до язовир Жребчево.
На 3-ти Март Crazy job направи много адвенчър каране към връх Шипка уж да се видят нашите с президента, ама човекът чакал, чакал и си тръгнал, а 20 мотора през това време се борили с преспи до кръста по билото на Стара Планина. За съжаление няма снимки от тогава, тъй като аз трябваше да изпращам приятелите от Австрия и пропуснах този знаменит преход, а няма ли ме мен, няма и кой да снима.
За днес героите бяха уморени и се събрахме само Локума, Ламята, Борована, аз и Ченджа с новото си ATV и точно се чудехме на къде да хванем, когато в барчето пристигнаха Данчо, Кокера и Иван кроса с новите си патерици, накипрени като за разходка на Аязмото. Усетихме, че се крои таен план зад гърба ни, но данчовата конспирация се оказа по-лабава и той се издаде, че всички семейно ще ходят на язовир Жребчево на барбекю. Ние 5-имата разходкаджии си намигнахме и си казахме, че няма какво да си блъскаме главите за маршрут, а направо да песичаме Средна гора и все покрай Тунджа ще намерим отцепниците и ще ги накажем, нареждайки се край барбекюто.
Хванахме най-краткия път, който знаехме през Средна гора, но той беше ужасно кален и Борована се отъркаля като прасе в тикви в най-голямата кал.
Хубаво, ама се налагаше да минем и придошлата Тунджа. Избрахме най-плиткото и разлято място и аз преминах успешно. Ники-ченджа нямаше проблем с якото ATV.
... но Локума затъна в пясъка и се наложи да провери колко ще му се напълнят ботушите с вода. Оказа се - до горе.
Водени от безпогрешен нюх към мръвките, намерихме отцепниците веднага щом излязохме на язовира, а двете барбекюта работеха вече по въпроса с мезетата.
Данчо взе да мънка, че месото било малко, но ние поогледахме няколкото тарелки с мезета и отсякохме, че на нас петимата ще ни стигне и седнахме докато изкарат първите порции да пием ... швепс.
Оказа се, че месо има достатъчно, дори да хапнат и децата.
Казах и на Валя, че не хубаво да учи детето от рано на такива неща.
Нахранихме се и решихме да си потърсим нов път за прибиране, но поне 10 опита да прекосим на друго място Средна гора се оказаха безуспешни. Писна ни да пробваме цялата група, а и с ATV-то възможностите за избор се ограничаваха доста и реших аз сам да проучвам и ако намеря някакъв излаз през планината да им се обадя да идват. И нали съм инат, тръгнах през гората сред паднали дървета и гъсти храсти като диво прасе и ...
... излязох на билото. Обадих им се от там хич да не ме търсят, че съм на майната си и няма да мога да им обясня как да ме намерят и да хващат пак маршрута край Туджа, а аз поех надолу вече по-лесно.
След доста лутане попаднах на пътечка от която се разкри най-накрая старозагорското поле и си отдъхнах.
След като пристигнах в барчето, видях клечката забита в ботуша ми. Ето за какво човек трябва да е екипиран добре. Тази клечка е пробила първия карбонов слой на ботуша, но вторият я беше спрял. Иначе не ми се мислеше какво би се случило с крачето ми.
След 10 минути пристигнаха и останалите, извадихме дежурната маса за оглед на тротоара, поръчахме си по едно кафе и започнахме да цъкаме по минаващите девойки, като че ли бяхме хванати от гората.
На 3-ти Март Crazy job направи много адвенчър каране към връх Шипка уж да се видят нашите с президента, ама човекът чакал, чакал и си тръгнал, а 20 мотора през това време се борили с преспи до кръста по билото на Стара Планина. За съжаление няма снимки от тогава, тъй като аз трябваше да изпращам приятелите от Австрия и пропуснах този знаменит преход, а няма ли ме мен, няма и кой да снима.
За днес героите бяха уморени и се събрахме само Локума, Ламята, Борована, аз и Ченджа с новото си ATV и точно се чудехме на къде да хванем, когато в барчето пристигнаха Данчо, Кокера и Иван кроса с новите си патерици, накипрени като за разходка на Аязмото. Усетихме, че се крои таен план зад гърба ни, но данчовата конспирация се оказа по-лабава и той се издаде, че всички семейно ще ходят на язовир Жребчево на барбекю. Ние 5-имата разходкаджии си намигнахме и си казахме, че няма какво да си блъскаме главите за маршрут, а направо да песичаме Средна гора и все покрай Тунджа ще намерим отцепниците и ще ги накажем, нареждайки се край барбекюто.
Хванахме най-краткия път, който знаехме през Средна гора, но той беше ужасно кален и Борована се отъркаля като прасе в тикви в най-голямата кал.
Хубаво, ама се налагаше да минем и придошлата Тунджа. Избрахме най-плиткото и разлято място и аз преминах успешно. Ники-ченджа нямаше проблем с якото ATV.
... но Локума затъна в пясъка и се наложи да провери колко ще му се напълнят ботушите с вода. Оказа се - до горе.
Водени от безпогрешен нюх към мръвките, намерихме отцепниците веднага щом излязохме на язовира, а двете барбекюта работеха вече по въпроса с мезетата.
Данчо взе да мънка, че месото било малко, но ние поогледахме няколкото тарелки с мезета и отсякохме, че на нас петимата ще ни стигне и седнахме докато изкарат първите порции да пием ... швепс.
Оказа се, че месо има достатъчно, дори да хапнат и децата.
Казах и на Валя, че не хубаво да учи детето от рано на такива неща.
Нахранихме се и решихме да си потърсим нов път за прибиране, но поне 10 опита да прекосим на друго място Средна гора се оказаха безуспешни. Писна ни да пробваме цялата група, а и с ATV-то възможностите за избор се ограничаваха доста и реших аз сам да проучвам и ако намеря някакъв излаз през планината да им се обадя да идват. И нали съм инат, тръгнах през гората сред паднали дървета и гъсти храсти като диво прасе и ...
... излязох на билото. Обадих им се от там хич да не ме търсят, че съм на майната си и няма да мога да им обясня как да ме намерят и да хващат пак маршрута край Туджа, а аз поех надолу вече по-лесно.
След доста лутане попаднах на пътечка от която се разкри най-накрая старозагорското поле и си отдъхнах.
След като пристигнах в барчето, видях клечката забита в ботуша ми. Ето за какво човек трябва да е екипиран добре. Тази клечка е пробила първия карбонов слой на ботуша, но вторият я беше спрял. Иначе не ми се мислеше какво би се случило с крачето ми.
След 10 минути пристигнаха и останалите, извадихме дежурната маса за оглед на тротоара, поръчахме си по едно кафе и започнахме да цъкаме по минаващите девойки, като че ли бяхме хванати от гората.
Коментар