Tweet
800 ама не дни, а километри:-) През Поломието и Централна България.
Почивните дни трябва да се оползотворяват, нали...Поломието отдавна ни интригуваше с почти непипнатата си природа и многобройните древномонашески обители и пещери между които и няколко скални манастира със значително роля в миналото. Обиколкото започна от с. Нисово където стигнахме около 14.30 поради късното тръгване от Варна. По принцип бяхме решили да спим в Астрата, но за всеки случай понаобиколих тук-там из селото за стаи за нощувка, оказа се, че такива опции има само в местното хотелче и при някаква госпожа Нина Иванова. Хотелчето не ми хареса комплексно, а госпожата просто ме домързя да я издирвам, че беше чак на другия край на селото. Плюс това един приятен чичко, дето ни продаде разни провизии в селския дюкян, ни обясни каде се намира екопътеката покрай която било бъкано с поляни за бивакуване. Окрилени, затърчахме в указаната посока, скрихме Астрата в едни шубраци и тръгнахме на разходка:grin: Наоколо си беше яко от пръв поглед...
Имаше и гигански магарешки тръни, под коитонаправо се чуствах като в "Изгубения свят"...
Оформя се нещо като каньон срещу течението на река Малък Лом изобилсващ с разнообразна растителност, но перлата тук е безспорно скалния манастир „Св.Св. Константин и Елена”.
Входа е високо в скалата и до подножието трябва да се форсира Лома по две тънички скърцащи клечки, но с помоща на малко повече умения и доза дебилност се достига лесно.
Но си струва...
Манастира представлява няколко килии, съединениедна с друга. Коридорчетата които ги съединяват понякога имат малко двусмислена форма обаче...или съвсем конкретна, не знам:rotfl24:
Наоколо по скалите личаха и няколко отделни дупки, единични килии за особенно ревностни отшелници сигурно, сега ползвани за гнезда от местните грабливи птици, които зорко ни следях от високотоа кък пъплиме из царството им. Неусетно покрай разходката ни взе да се смрачава, намерихме място за бивак покрай реката, закарах червената ни къщичка до там, после ядене, пиене и тези три неща и си казахме лека нощ.
Зад "спалнята" ромолеше реката:grin:
Панорама от "прозореца:grin:
На другата сутрин, след малко блудкавото кафе/се не мога да преценявам колко вода да наливам/ продължихме към.....гробищата. Нисовските.Има места и откъдето Астрата не може да мине обаче....
Нисово от горе:-)
Инициатора да се кръстят старите селски гробища като Тамплиерски е на Николай Овчаров, когото аз лично индиректно не приемам много на сериозно и по тази причина не съм му естествено фен. Това са си обикновени стари селски гробища, което ни казаха и в селото и после подтвърди уредника на Ивановската скална църква. По средата на някои от каменните кръстове има изрязана различна фигура- кръст, нещо като слънце от концентрични кръгове и други разни неща.
Уредника спомена,че навремето всеки сам си е правил кръста приживе, и общо взето символиката върху него зависела от самия юзър, демек ползвател. Изрязвали си каквото им скимне.
Паметника на загитналите във войните от Нисово.
Следващата цел беше Червен, средновековен град-крепост, седалище на Червенския болярин и на Доростоло-Червенския Митрополит, играла значителна роля през 14 век.
Западна кула.
Една от западните бойници.
С Жена ми решихме, че при елементарно разбиране на фортификационната наука, Крепоста едва ли е била лесно превземаема...
След завземането на крепоста Червен от Али паша, май през 1388 тя била още известно време значителна за военщината и постепенно западнала, като хората се изнесли в долината където се намира днешното село Червен. Част от камъните от крепоста, също се телепортирали долу като инградиенти за къшлите селски...
Североизточно от Крепоста, хълмът много ми приличаше на планината Кайлас. Споделих го с жена ми и тя каза ,че ей сега от драките ше изскочи Мулдашев с няколко Лемурианци с големи тупалки по дирите му. Затва зараждащата се дискусия неусетно утече:rotfl24:
Жълтурковчета:-)
Следваше Ивановския скално-манастирски комплекс.
Отворена е само една от Църквите за посещение, а те мисля че са седем по дължината на скалния венец. Уредника е любезен и снимането е забранено. Затова снимах тайно
Горе на високото се вижда църквата.
Долу на паркинга едни дядовци-резбари продаваха страхотни огромни дървени вази за интериор. Казаха, че по това време на годината отстъпката е голяма, тъй че търчете, любители на домашния уют... След като разгледахме изографиите от 14 също век на тая скална Обител /Търновска школа/ припнахме към най-голямата пещера в райна - Орлова чука. Тва са околностите и.
А това е отвътре... Постоянна температура 13 и половина по Целзий, няколко вида прилепи. Много красива.
Екскурзовода беше също много интересен. Начетен полиглот и фотограф любител с Canon 300D май, веднага оцени ефзетката ми...
После....ами после времето напредна и отидохме да ядем щука по магически начин приготвена в село Красен/ а там още беше Лято:-)поне в ранния следобяд... /, при наша добра Приятелка.
Най-сетне свърши и този неспокоен и впечатляващ ден и се поляха реки от бира.
Утре още малко ще има,а сега следва нощна смяна
Почивните дни трябва да се оползотворяват, нали...Поломието отдавна ни интригуваше с почти непипнатата си природа и многобройните древномонашески обители и пещери между които и няколко скални манастира със значително роля в миналото. Обиколкото започна от с. Нисово където стигнахме около 14.30 поради късното тръгване от Варна. По принцип бяхме решили да спим в Астрата, но за всеки случай понаобиколих тук-там из селото за стаи за нощувка, оказа се, че такива опции има само в местното хотелче и при някаква госпожа Нина Иванова. Хотелчето не ми хареса комплексно, а госпожата просто ме домързя да я издирвам, че беше чак на другия край на селото. Плюс това един приятен чичко, дето ни продаде разни провизии в селския дюкян, ни обясни каде се намира екопътеката покрай която било бъкано с поляни за бивакуване. Окрилени, затърчахме в указаната посока, скрихме Астрата в едни шубраци и тръгнахме на разходка:grin: Наоколо си беше яко от пръв поглед...
Имаше и гигански магарешки тръни, под коитонаправо се чуствах като в "Изгубения свят"...
Оформя се нещо като каньон срещу течението на река Малък Лом изобилсващ с разнообразна растителност, но перлата тук е безспорно скалния манастир „Св.Св. Константин и Елена”.
Входа е високо в скалата и до подножието трябва да се форсира Лома по две тънички скърцащи клечки, но с помоща на малко повече умения и доза дебилност се достига лесно.
Но си струва...
Манастира представлява няколко килии, съединениедна с друга. Коридорчетата които ги съединяват понякога имат малко двусмислена форма обаче...или съвсем конкретна, не знам:rotfl24:
Наоколо по скалите личаха и няколко отделни дупки, единични килии за особенно ревностни отшелници сигурно, сега ползвани за гнезда от местните грабливи птици, които зорко ни следях от високотоа кък пъплиме из царството им. Неусетно покрай разходката ни взе да се смрачава, намерихме място за бивак покрай реката, закарах червената ни къщичка до там, после ядене, пиене и тези три неща и си казахме лека нощ.
Зад "спалнята" ромолеше реката:grin:
Панорама от "прозореца:grin:
На другата сутрин, след малко блудкавото кафе/се не мога да преценявам колко вода да наливам/ продължихме към.....гробищата. Нисовските.Има места и откъдето Астрата не може да мине обаче....
Нисово от горе:-)
Инициатора да се кръстят старите селски гробища като Тамплиерски е на Николай Овчаров, когото аз лично индиректно не приемам много на сериозно и по тази причина не съм му естествено фен. Това са си обикновени стари селски гробища, което ни казаха и в селото и после подтвърди уредника на Ивановската скална църква. По средата на някои от каменните кръстове има изрязана различна фигура- кръст, нещо като слънце от концентрични кръгове и други разни неща.
Уредника спомена,че навремето всеки сам си е правил кръста приживе, и общо взето символиката върху него зависела от самия юзър, демек ползвател. Изрязвали си каквото им скимне.
Паметника на загитналите във войните от Нисово.
Следващата цел беше Червен, средновековен град-крепост, седалище на Червенския болярин и на Доростоло-Червенския Митрополит, играла значителна роля през 14 век.
Западна кула.
Една от западните бойници.
С Жена ми решихме, че при елементарно разбиране на фортификационната наука, Крепоста едва ли е била лесно превземаема...
След завземането на крепоста Червен от Али паша, май през 1388 тя била още известно време значителна за военщината и постепенно западнала, като хората се изнесли в долината където се намира днешното село Червен. Част от камъните от крепоста, също се телепортирали долу като инградиенти за къшлите селски...
Североизточно от Крепоста, хълмът много ми приличаше на планината Кайлас. Споделих го с жена ми и тя каза ,че ей сега от драките ше изскочи Мулдашев с няколко Лемурианци с големи тупалки по дирите му. Затва зараждащата се дискусия неусетно утече:rotfl24:
Жълтурковчета:-)
Следваше Ивановския скално-манастирски комплекс.
Отворена е само една от Църквите за посещение, а те мисля че са седем по дължината на скалния венец. Уредника е любезен и снимането е забранено. Затова снимах тайно
Горе на високото се вижда църквата.
Долу на паркинга едни дядовци-резбари продаваха страхотни огромни дървени вази за интериор. Казаха, че по това време на годината отстъпката е голяма, тъй че търчете, любители на домашния уют... След като разгледахме изографиите от 14 също век на тая скална Обител /Търновска школа/ припнахме към най-голямата пещера в райна - Орлова чука. Тва са околностите и.
А това е отвътре... Постоянна температура 13 и половина по Целзий, няколко вида прилепи. Много красива.
Екскурзовода беше също много интересен. Начетен полиглот и фотограф любител с Canon 300D май, веднага оцени ефзетката ми...
После....ами после времето напредна и отидохме да ядем щука по магически начин приготвена в село Красен/ а там още беше Лято:-)поне в ранния следобяд... /, при наша добра Приятелка.
Най-сетне свърши и този неспокоен и впечатляващ ден и се поляха реки от бира.
Утре още малко ще има,а сега следва нощна смяна
.
.
Прилича ми на Храм-Паметника в мащаб.
Коментар